Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

11.08.2020

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Мездренски районен		Съд			І-ви наказателен	състав
На		Трети август				Година	2020

В публичното заседание в следния състав:

Председател								АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
Съдебни заседатели
Секретар		Е.Г.
Прокурор
Като разгледа докладваното от					Съдия ДИМИТРОВА
	АНХ		дело номер	218			По описа за		2020	година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 06-001197/02.06.2020 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., с което на нарушителя “А.” ЕООД гр.М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител М.Т.К. е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1 500  /ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище и адрес гр.София ДА ЗАПЛАТИ на “А.” ЕООД гр.М.,  представлявано от неговият Управител М.Т.К. направените по делото разноски за адвокат, в размер на 290 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

МОТИВИ:

“А.” ЕООД гр.М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител М.Т.К. е обжалвала в срок Наказателно постановление № 06-001197/02.06.2020 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В..

Жалбоподателката редовно призована не се явява, а се представлява от адв. Р.Л. ***. Последният взема становище да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, неправилно формиране на фактическите и правните изводи и недоказаност на твърденията, обективирани в оспорения санкционен акт. Моли се, да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото списък. Изложени са подробни доводи в приложената по делото жалба, които изцяло са преповторени и на съдебното следствие и ще бъдат подложени на анализ в по-долните абзаци.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт М. Кирилова. Последната взема становище да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се визира, че същото е издадено при спазване изискванията на материалния и процесуалният закон и съдържа всички реквизити по ЗАНН. В тази насока е приложена и Писмена защита по делото. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт в размер на 120 лева и се оспорват поисканите разноски на жалбоподателката, с оглед прекомерността на същите.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок, процесуално допустима е и е основателна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено от жалбоподателката на 03.06.2020 год., а жалбата е входирана пред ответника на 09.06.2020 год. и безспорно същата е в срок.

Акт № 06-001197/10.04.2020 год. е съставен на „А.” ЕООД гр.М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговия управител М.Т.К., затова че при извършена проверка в Д „ИТ” гр.В. на “А.” ЕООД гр.М. на 10.04.2020 г. и след непредставяне на изисканите документи, изрично поискани с призовка № 20019567 от 01.04.2020 г. се е усатновило, че работодателя не е изпълнил дадено с Протокол № 2001773 от 20.01.2020 г. задължително предписание № 5 със срок за изпълнение на предписанието 27.02.2020 г., а именно „ работодателя А. ЕООД гр.М.  да изплати на работника А.Й. И. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 25 работни дни за 2018 г. и 19 работни дни за 2019 г., съгласно изискванията на чл.224 ал.1 от Кодекса на труда, като нарушението е извършено в гр.М. на 28.02.2020 г. в първия работен ден след изтичане на определения срок за изпълнение на даденото предписание. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: с НП № 06-001197/02.06.2020 г., Известие за доставяне с клеймо от 03.06.2020 г., писмо под изх.№ 20040756/02.06.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., АУАН № 06-001197/10.04.2020 г., Протокол за извършена проверка № 2009586 на 03 и 10.04.2020 г., Протокол за извършена проверка № 2001773 на 07,13 и 20.01.2020 г., АУАН № 06-001338/10.04.2020 г., АУАН № 06-001196/10.04.2020 г., писмо под изх.№ 20040761/02.06.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., НП № 06-001338/02.06.2020 г., писмо под изх.№ 20040763/02.06.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., НП № 06-001196/02.06.2020 г., извадка от Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ, Призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК под изх.№ 20019567 от 01.04.2020 г., ведно с документ за потвърждаване получаването на призовката, заповед № 1-23-2019 от 12.09.2019 г. за прекратяване на Трудов договор на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, Справка от ст.юрисконсулт към Дирекция „Инспекция по труда” гр.В. под изх.№ 20051029 от 23.06.2020 г., ведно с копие на Заповед № ЧР-232 от 20.02.2017 г. на Изп.Директор на „ГИТ”, копие от Заповед № 186/13.06.2008 г. на Изп.Директор на „ГИТ”, извадка от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „ГИТ”, приет с ПМС № 2/13.01.2014 г., копие от Заповед № ЧР 1326/29.06.2012 г. на Изп.Директор на „ГИТ”, копие от НП № 06-001196/02.06.2020 г.,  копие от НП № 06-001197/02.06.2020 г., копие от НП № 06-001338/02.06.2020 г. и  копие от НП № 06-001326/03.02.2020 г. и списък с разноски, документ за платено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие № **********/2020 г. Съответно са разпитани свидетелите В. П. и К.П., всички главни инспектори към Д „ИТ” гр.В.. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че при проверка на 20.01.2020 г. са констатирани нарушения, подробно изброени в 16 точки и са дадени предписания също в 16 точки за различни по вид нарушения, включително изплащане на неизплатени трудови възнаграждения по чл.128 т.2 от КТ, обезщетения по чл.224 ал.1 от КТ, командировъчни по чл.31 ал.1 от Наредба за служебните специализации и командировки в чужбина с конкретно изброени лица по всяко от дадените предписания, като срока за изпълнение е еднакъв, а именно 27.02.2020 г. При последваща проверка е установено неизпълнение на дадените предписания в 3 точки и е констатирано ново нарушение, за което е дадено и ново предписание. Въз основа на тези констатации са съставени актове и са издадени 3 броя Наказателни постановления, в които е описано неизпълнението на предписанието. Акта и Наказателното постановление са издадени затова, че работодателя не е изпълнил дадено задължително предписание, с което е нарушил разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ. Извършеното нарушение се изразява в неизпълнено задължително предписание № 5, което е дадено с Протокол от проверка № 2001773 от 20.01.2020 г., а именно работодателя „А.” ЕООД гр.М. да изплати на работника А.Й. И. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в размер на 25 работни дни за 2018 г. и 19 работни дни за 2019 г., съгласно изискванията на чл.224 ал.1 от КТ. На работодателя е даден карен срок, а именно до 27.02.2020 г. да изпълни даденото предписание, а към момента на проверката на 10.04.2020 г. същото не е изпълнено. Датата на извършване на нарушението е отразена на 28.02.2020 г., като това е първия работен ден след изтичане срока на даденото предписание, от който момент работодателя е в забава. Посочените констатации на свидетелите по делото се подкрепят и от писмените доказателства, а именно: Протоколите от извършените проверки, представената ведомост за м.септември 2019 г., от която е видно, че обезщетението не е изплатено, Заповед № 1-23-2019 от 12.09.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, въз основа на която за работника възниква правото на обезщетение по чл.224 от КТ, а именно обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Жалбоподателката била запозната със съдържанието на акта, подписала го и й бил връчен препис от него, като същата не направила възражения по акта.

И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Съгласно КТ правомощията за осъществяване на цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство са делегирани на ИА ”ГИТ” към Министъра на труда и социалната политика чл.399 от КТ. Инспекционната дейност се осъществява от инспектори, чрез извършване на проверки на местата, където се осъществява трудова дейност, както и чрез проверки на документи. Съгласно УП на ИА „ГИТ” гр.С. и по-точно в раздел VІ  е визирано, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в определени нормативни актове. В чл.21 от УП на ИА „ГИТ” е посочено, че при установяване на нарушение на законодателството инспекторът съставя АУАН и образува административнонаказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.1 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Изпълнението или не на дадените предписания не се отразява на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК, съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Допустимо е да се издаде задължително предписание и едновременно с това да се състави АУАН, тъй като ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато административните наказания са по прилагане на нейната санкция. Изпълнението или не на дадени предписания е ирелевантно за отговорността на нарушителя на трудовото законодателство, относно констатираното нарушение преди даването им. В конкретния случай от страна на дружеството-работодател е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП.

Както в акта, така и в НП е точно описано и извършеното нарушение, а именно: неизпълнено дадено с Протокол № 2001773 от 20.01.2020 г. задължително предписание № 5 със срок за изпълнение на предписанието 27.02.2020 г., а именно работодателя „А.” ЕООД гр.М. да изплати на работника А.Й. И. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в размер на 25 работни дни за 2018 г. и 19 работни дни за 2019 г., съгласно изискванията на чл.224 ал.1 от Кодекса на труда, като нарушението е извършено в гр.М. на 28.02.2020 г. - в първия работен ден след изтичане на определения срок за изпълнение на даденото предписание.

Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че съобразено с действащите нормативни правила и основно с разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работника или служителя има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176 от КТ правото, за който не е погасено по давност. Съгласно ал.2 на чл.224 от КТ обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. По делото не се спори, че трудовият договор с работника е прекратен на 12.09.2019 г., следователно това задължение е възникнало за работодателя към 13.09.2019 г. Същото обаче не е изпълнено не само към този момент, но и към датата на съставянето на АУАН и на НП няколко месеца по-късно. Работниците и служителите имат привилегировани вземания и няма оправдание или смекчаващо вината обстоятелство, които да оневинят неизплащането на дължими трудови възнаграждения и обезщетения на работници и служители по КТ. Дали работодателят е осъществявал или не и откога не е осъществявал търговска дейност е също неотносимо към правния спор, тъй като трудовите правоотношения са могли да бъдат прекратени по-рано, преди той да изпадне в неплатежоспособност, за да не се трупат такива. Веднъж породени обаче, те следва да бъдат изплащани своевременно, като неплащането им освен до гражданска отговорност води и до административнонаказателна такава, тъй като в случая не се касае за неизпълнение на обикновено гражданско парично задължение, а за липса на изпълнение на защитено трудовоправно такова, за което КТ предвижда специални санкции. Неизпълнението на влезли в сила задължителни предписания пък съставлява самостоятелно административно нарушение, като в случая такова безспорно е налице и деецът следва да носи отговорност за това си противоправно поведение.

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че процесната фирма не е спазвала трудовото законодателство и е допуснала нарушения в тази насока, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. На първо място в Кодекса на труда има специална правна уредба, относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в от КТ озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева.

Наличието на такава специална норма изключва приложението на общата такава по чл.28 от ЗАНН. Настоящият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Видно от приложените по делото доказателства - протоколи от проверки и справка за начислени, но неизплатени задължения към персонала, дружеството е извършило не само едно нарушение, а няколко такива, което ясно говори за нежеланието му да спази изискванията на трудовото законодателство и да реализира задълженията си към наетия от него персонал, което прави цялостното му поведение такова със сравнително висока степен на обществена опасност.

В Наказателното постановление изрично е посочено, че се налага имуществена санкция на дружеството, което се представлява именно от Управителя представляващ работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ. Самото изплащане на трудовите възнаграждения се предхожда от нареждане на длъжностното лице, което подписва платежните нареждания и което в настоящия случай е Управителя на дружеството. Предвид това законодателя е предвидил в разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ както имуществена санкция, която се налага на юридически лица и Еднолични търговци, така и глоба, която се налага на физически лица, които управляват същите. Работодателят е юридическо лице и той действа, чрез своите органи. Не може да се твърди, че предписание, дадено на юридическо лице се изпълнява от самото юридическо лице, след като юридическото лице извършва действие, чрез своите органи, а в случая това е Управителя.

Въпреки изложените доводи настоящия съдебен състав намира, че воденото административнонаказателно производство е незаконосъобразно. В тази насока следва да се отбележи, че в разглеждания случай с Протокол за извършена проверка от 10.04.2020 г. служителите на Д „ИТ” гр.В. са приели, че не са изпълнени три от точките в даденото задължително предписание с Протокол № 2001773 от 20.01.2020 г. Въз основа на тази констатация са съставени 3 броя актове и въз основа на тях са издадени 3 броя Наказателни постановления, включително атакуваното НП, с което на дружеството са наложени три отделни имуществени санкции. В тази насока, по делото са приложените заверени преписи от актове и Наказателни постановления, въз основа на които са образувани АНХД № 218/2020 г., АНХД № 217/2020 г. и АНХД № 219/2020 г., всички по описа на МРС. Настоящият съдебен състав се солидаризира с изложеното от процесуалния представител на жалбоподателката, че след като е дадено едно предписание, макар и разбито на точки, неизпълнението на предписанието, съответно изцяло или частично, следва да се счита за едно нарушение, а не за няколко отделни нарушения. В тази насока следва да се отбележи, че наказващия орган незаконосъобразно е  издал няколко Наказателни постановления за неизпълнение на задължението на процесното дружество. По този начин издаденото НП противоречи на материалния закон и на неговите цели и безспорно следва да бъде отменено. Споделят се доводите, че с незаконосъобразното налагане на отделни имуществени санкции работодателя не се превъзпитава, а напротив поставя се в още по-голямо затруднение да изпълни задълженията си към работниците и служителите. Предписанието по чл.404 ал.1 т.1 от КТ съставлява една принудителна административна мярка, която се обективира в един административен акт и неизпълнението на същата може да доведе само до една санкционна правна последица. Верни са изводите, че щом формирания от наказващия орган извод е за деяние, изразяващо се в неизпълнение на дадено предписание, постановено в един административен акт, то следва и неговата воля да ангажира административнонаказателната отговорност за това нарушение да се изрази именно в един санкционен акт. Деянието безспорно е едно и то се изразява в неизпълнение на предписание на контролен орган. Провеждането на отделни административнонаказателни производства и налагането на различни санкции за неизпълнението на отделни части от дадено предписание по реда на чл.404 ал.1 т.1 от КТ представлява съществено нарушение, което винаги води до незаконосъобразност на Наказателното постановление. Отново следва да се подчертае, че съдебната практика на Административен съд гр.В. е категорична в разбирането си, че предписание, макар и конкретизирано в отделни точки представлява един административен акт и в този смисъл административнонаказващия орган следва да проведе само една административнонаказателна процедура със съставянето на един акт и съответно издаването на едно Наказателно постановление, като в съответствие с тежестта на нарушението, следва да се определи и размера на санкцията.

Затова и съда ОТМЕНИ обжалваното Наказателно постановление № 06-001197/02.06.2020 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. В. на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По отношение на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че при този изход на делото същото е частично основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл.63 ал.4 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай са направени разноски от жалбоподателката, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 290 лева, което не се явява прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на жалбоподателката направените от нея разноски в размер на 290 лева. Настоящият съдебен състав намира, че са налице визираните обстоятелства по чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в сила от 31.07.2020 год., т.е. за защита по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 5 000 лева се присъждат 300 лева плюс 7% за горницата над 1 000 лева, като в конкретния случай ответника следва да бъде осъден, като заплати на жалбоподателката направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 290 лева. Разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН препраща към тази на чл.143 ал.1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателя на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от ДР на АПК поемане на разноски от административен орган означава поемане на разноските от юридическото лице в структурата на което е административния орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващия орган, а това е Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда” гр.С., която е самостоятелно юридическо лице, съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда”.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

     

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: