№ 118
гр. К. 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20245510200436 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №23-0284-002916/
09.02.2024 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР-Стара Загора, РУ-К. с
което на М. С. Ж., за нарушение на чл.123 ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.1,т.5 от Закона за движението по
пътищата, са наложени: административно наказание- глоба в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Жалбоподателят останал недоволен от това и моли съда да отмени
наказателното постановление. В с.з. негов процесуален представител
поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.
Въззиваемата страна в две от седемте проведени съдебни заседания
се представлява от юрисконсулт, който е изготвил и становище по жалбата в
писмен вид.
При издаване на горното ВПД Началник РУ в ОДМВР-Стара
Загора, РУ-К. е приел, че М. С. Ж. на 06.11.2023 г. около 19:35 в гр.К. ул.
„Христо Ботев“ №12, посока север-юг, е управлявал л.а. „Мицубиши Л200“ с
peг.№ ......., собственост на „Алианц Лизинг България“ АД с бул: ********* и
като участник в ПТП не е изпълнил задължението си да уведоми
компетентните органи на МВР, напускайки местопроизшествието. Установен
е и е бил призован да се яви в сградата на КАТ-К. за да му се съставят
необходимите документи.
В съдебно заседание бяха разпитани актосъставителят Н. С. Х. и
свидетелите Т. Х. Т., Я. А. И. и П. С. К..
Полицейските служители Н. Х. и Т. Т., както и очевидците на нарушението Я.
1
И. и П. К. разказват за констатираното нарушение и сочат причиняване на
минимални щети по т.а. „Мицубиши Л200“ с peг. № ........ В показанията си
последните двама са по-конкретни и описват поведението на жалбоподателя
като умишлено и насочено към нанасяне на повреди върху автомобила,
управляван от И., макар щетите да са били незначителни, докато първите
двама от тях коментират констатациите им след нарушението и поведението
на нарушителя да се укрие.
При така установените фактически положения, съдът намира от
правна страна следното:
Изложената фактическа обстановка, се установява от показанията
на разпитаните по делото свидетели, както и от събраните по делото писмени
доказателства. Съдът не намира основания да не кредитира показанията на
свидетелите Х., И. и К., още повече, че между тях не съществуват
противоречия.
Съдът намира за достоверни и всички събрани по делото писмени
доказателства.
Фактологията по случая се установява и от приложените по делото 3 броя
снимки на автомобил „Пежо 206“, собственост на свидетеля Я. И.- две от тях
изготвени след инцидента с автомобила на жалбоподателя на 06.01.2023г. и
една от тях по време на преминаване на л.а. „Мицубиши Л200“ с peг.№ ....... в
близост до горното МПС.
Според съда обаче с най-голямо значение за изясняването на обстоятелствата
и фактите делото са показанията на свидетеля и пряк очевидец на
нарушението П. С. К.. Съдът кредитира същите, тъй като са логични,
последователни и безпротиворечиви, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства, с изключение на част от показанията на свидетеля Т.
Т.. Доколкото свидетелят К. не се е намирал в никакви особени отношения с
нарушителя и не извлича ползи от твърденията си, същия не може да се счита
за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания
да не даде вяра на депозираните от него показания и да не приеме същите за
достоверни и правдиви.
От друга страна показанията на свидетеля Т. в по-голямата им част също
следва да бъдат кредитирани, особено по отношение на поведението на същия
и актосъставителя след инцидента, но не и касателно твърдението му, че
свидетелите, които са се явили да дадат сведения, не знаели за случка, при
която да е имало удар между автомобили. Това недоверие на съда се
обосновава с подробния разказ в с.з. на свидетеля П. К., чиито показания
незнайно защо с лека ръка са били игнорирани от доказателствената
съвкупност от страна на полицейския служител Т. Т..
Приложените по делото 3 броя снимки не са изготвени по реда на НПК и не
представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125,
ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че създадените фотоснимки,
видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва
да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от
НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от
престъплението/в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д.
2
№ 393/09 г., ІІ н. о. на ВКС/. В случая тези фотоснимки потвърждават
твърденията на свидетелите Х., Т., И. и К., че по управляваното от
жалбоподателя ППС е имало следи от произшествието-охлузвания. При това
положение съдът намира, че показанията на тези свидетели в тази им част
следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като се потвърждават от напълно
обективните данни от фотоснимките.
Както вече беше посочено, от показанията на свидетелите се установява, че
жалбоподателя е възприел настъпването на произшествието. Същият е
отрекъл това обстоятелство пред проверяващите, направил е и възражения, че
не е причинил щети на друг автомобил. При така установеното обаче
твърденията, изложени в жалбата, за недоказаност на нарушението от
обективна и субективна страна, следва да бъдат счетени за неоснователни и
противоречащи на доказателствата по делото.
Наказателно постановление №23-0284-002916/ 09.02.2024г. е издадено от
компетентен орган- ВПД Началник РУ в ОДМВР-Стара Загора, РУ-К.
съгласно заповед с рег. №812з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство
не са били допуснати съществени процесуални нарушения.При извършената
служебна проверка съдът установи, че при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение и при издаване на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в
наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно,
като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му,
както и допълнителните относими към него обстоятелства, т.е. вмененото във
вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на
санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно
нарушение е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна
сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Производството е от административно- наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно- предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние/действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение на описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение съдът установи
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП, която е посочена в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление като нарушена, водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато при
3
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да уведоми
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието и да изпълни дадените му
указания, т.е. посочената норма задължава участниците в произшествие, в
случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да
не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за
контрол към МВР. В случая е безспорно установено, че жалбоподателят
самоволно е напуснал мястото на произшествието, с което е нарушил
задълженията си на участник в ПТП.
Законът не му е предоставил правото сам, без другия участник в ПТП да
преценява причинил ли е той щети по другия автомобил. С чл.123, ал.1, т.3, б.
„в“ от ЗДвП законодателят е въвел условието и двамата участници в
произшествието да преценят има ли вреди или няма такива. Както съгласието
между участниците в ПТП, така и разногласията между тях са правно
релевантни обстоятелства по отношение на задълженията им като участници в
ПТП, но те изискват присъствие на мястото на ПТП от всички участници в
него. Само в случай, че другия участник в ПТП се е съгласил, че
съприкосновението между двата автомобила не е довело до материални щети,
жалбоподателят е могъл да напусне произшествието.
В случая безспорно е установено, предвид събраните по делото доказателства,
че М. С. Ж. не само е предизвикал ПТП, но го е сторил умишлено като се е
врязал като камикадзе в лек автомобил „Пежо“, управляван от Я. А. И. и е
отпътувал, без да спре и да установи какви щети е причинил, лансирайки пред
съда защитната си теза, че не е причинил произшествие и че охлузванията по
МПС на И. датирали отпреди инцидента.
Разпоредбата на §6, т.27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „участник в
пътнотранспортно произшествие“ като приема за такъв всеки, който е
пострадал при произшествие или с поведението си е допринесъл за
настъпването му. Доколкото настъпването на ПТП е резултат от поведението
на жалбоподателя, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на
цитираната разпоредба. Такова качество притежава и Я. А. И. като собственик
на увреденото МПС- лек автомобил „Пежо“, тъй като поради настъпилите
щети се явява лице, пострадало при произшествието.
Установено е по несъмнен начин, предвид събраните по делото доказателства,
че жалбоподателя не е изпълнил задължението си по чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от
ЗДвП, а е продължил движението на автомобила си, без да подаде съответен
сигнал за случилото се. Следва да се отбележи и че разногласие относно
обстоятелствата за ПТП винаги е налице, след като водача е напуснал
произшествието. Самият факт на напускането е доказателство, че същия не
признава настъпилото ПТП и своето участие в него.
При това положение настоящият съд приема за законосъобразно
санкционирането на жалбоподателя за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от
ЗДвП, тъй като същия виновно е нарушил посочената разпоредба.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП се
предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до
4
6 месеца и „глоба“ от 50 лева до 200 лева за водач на МПС, който наруши
задълженията си като участник в ПТП. Ето защо поради изложеното съдът
намира, че за извършеното от него нарушение жалбоподателя правилно и
законосъобразно е наказан на основание горецитираната норма, предвиждаща
специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в
ПТП, като административно-наказващия орган е наложил наказания в
минимален размер.
Относно възражението за приложен формален подход от страна на
АНО при издаване на наказателното постановление и по-конкретно при
анализа на доказателства и преценката на обществената опасност на деянието,
съдът намира същото за неоснователно. Разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН
дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на спорните
обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката на тази необходимост
обаче законът предоставя на самия решаващ административен орган.
Следва да се отбележи също, че по силата на чл.53, ал.2 от ЗАНН
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност на
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая
извършването на нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП е безспорно
доказано. Самоличността на нарушителя също е установена по несъмнен
начин- от показанията на свидетелите Н. С. Х., Т. Х. Т., Я. А. И. и П. С. К..
В тази връзка съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Потвърждаването на НП прави основателно искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно нормите на
чл.63,ал.5 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.3 от НПК, като
съобразно чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, то следва да е в размер на 150 лв., съобразно размера на действително
свършената работа от юрисконсулт по делото, конкретно- изготвяне на
писмено становище и участие в две с.з..
Водим от горното и на основание чл.63,ал.9, във връзка с
чл.63,ал.2,т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0284-002916/
09.02.2024 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР-Стара Загора, РУ-К. с
което на М. С. Ж. от град К. ул.„Ц......... ЕГН **********, са наложени
административно наказание - глоба в размер на 50 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА М. С. Ж. от гр.К. ул. „Цар Калоян“ №18, ЕГН
**********, да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР-Стара Загора
оказаната на наказващия орган правна помощ от юрисконсулт в размер на
150/сто и петдесет/ лева.
5
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6