№ 95
гр. С., 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20242200500104 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на
гл.25 от ГПК „Бързо производство“.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №5/08.01.2024г. по гр.д.
№3249/2023г. на С.ски районен съд, с което е изменен размера на издръжката,
определена с Решение №414/02.09.2021г. по гр.д.№1344/2021г. на СлРС, която С. М. С.
е осъден да заплаща на К. С. С. чрез неговата майка и законен представител А. З. А.,
като е увеличен от 250лв. на 350лв. месечно, считано от подаване на исковата молба –
11.08.2023г. до навършване пълнолетие на детето или до настъпване на друга законно
установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
Присъдени са разноски на ищцата в размер на 500лв. и ответника е осъден да заплати в
полза на съдебната власт държавна такса в размер на 116лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство
- бащата С. М. С., който обжалва решението в частта, с която е изменен размера на
издръжката над размера от 273,13лв. до присъдения размер от 350лв.
В жалба си, въззивникът С. М. С. чрез процесуалния си представител по
пълномощие адв. М. П. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е
1
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на
съдопроизводствените правила и при несъответствие с материално правните норми.
Посочва, че съдът не е съобразил фактите, които съдът в предходното производство по
изменение на издръжката по гр.д. №1344/2021г. на СлРС е взел предвид. Посочва, че
част от тези факти са същите /например живеенето на квартира на майката и детето/ и
при тях изменение няма. Съдът необосновано приел за доказано обстоятелството за
квартирата и размера на наема, като се позовал единствено на свидетелските показания
на бабата по майчина линия на ищеца, които счита за предубедени. Социалният доклад
в тази насока не бил доказателство, а пресъздавал това, което е разказано от страната
на социалния работник. По отношение разхода на майката за наем на работно
помещение посочва, че Т. обстоятелство не било заявено в исковата молба, нито било
доказано с годни доказателствени средства. Счита, че твърденията за изменение в
потребностите на ищеца, само с оглед изминатия двегодишен период, са без
конкретика и недоказани. Не намира за трайно изменение осигуряването на джобни
пари. Посочва, че ищецът сам е избрал да се храни по заведения, а не в училищния
стой, което би довело до намаляване на разходите му и освобождаване на финансови
средства за посрещане на други нужди. За спортното облекло посочва, че са нужни на
година по един комплект анцуг и маратонки. Въззивникът посочва, че решението не
почивало на установени факти относно увеличена трайна нужда на детето. Съдът се
домогвал да обоснове нуждите на ищеца според възможностите на ответника. Освен
това съдът не обсъдил всички негови възражения и доводи. С оглед изложеното,
въззивникът моли съда да измени обжалваното решение, като измени размера на
издръжката от 250лв. на 273,13лв. Претендира присъждане на направените пред двете
съдебни инстанции разноски.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза
на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна
жалба.
В с.з., въззивникът С. М. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. М. П., който посочва, че поддържа
подадената въззивна жалба и моли за уважаването й на изложените в нея подробни
съображения. Излага аналогични такива. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В с.з. въззиваемият К. С. С., действащ със съгласието на своята майка и законен
представител А. З. А., редовно призован не се явява. Представлява се от процесуален
представител по пълномощие адв. И. Т., която оспорва въззивната жалба като
2
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Намира обжалваното решение за
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба и насрещната въззивна жалба за
допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са
подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са
направени доказателствени искания и не са събирани допълнителни доказателства.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд,
които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционният съд бил сезиран с предявен иск за изменение на съдебно
определена издръжка на ненавършило пълнолетие дете чрез увеличаване на размера му
от 250лв. на 350лв., с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.
Исковата претенция е уважена изцяло от първоинстанционния съд.
За уважаване на иска по чл.150 от СК следва да е налице изменение на
обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице увеличение на
нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на задълженото лице да
я дава. В случая се касае за издръжка на непълнолетно лице, поради което родителят
дължи издръжка, независимо от възможността на детето да се издържа от имуществото
си.
Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с чисто
обективното увеличаване нуждите на детето, настъпили в рамките на изминалия
период от вече повече от 2 години и половина от предходното изменение на
издръжката и неговата възраст /15 години и почти 11 месеца/.
3
Правилно районният съд е отчел настъпилото изменение в потребностите на
детето К., свързани, както с неговата физическо и психическо израстване, духовно
развитие и ежедневни битови потребности. През този период от време детето е
пораснало, увеличили са се нуждите му от дрехи, обувки, храна и други ежедневни
разходи, свързани с физическото и духовното му развитие. Възражението за запазен
начин на хранене на детето и разсъжденията за спестяване на средства от покупка на
храна, за сметка на хранене в училищния стол, са абсурдни и съдът няма да ги
коментира, като изцяло неоснователни.
Отчетени са разходите за учебници, учебни пособия, помагала и др. подобни,
както и факта, че детето е ученик ІХ-ти клас в Спортно училище „Димитър Рохов“, със
спортна специалност „борба“ и свързаните с това допълнително необходими спортни
екипи и обувки. Съдът приема за несериозно възражението на въззивника – баща, че за
една цяла учебна година е необходим само един спортен екип и един чифт маратонки.
За дете, което освен чисто физическото израстване, учи в спортно училище, свързано с
ежедневни тренировки и чести състезания, спортни участия и др. подобни, е абсурдно
да се приеме, че по един чифт спортно облекло и обувки е достатъчен за цялата учебна
година. Въззивният състав отчита необходимостта от закупуване на съответно спортно
облекло е обувки, поне в 2-3 комплекта и поне два пъти през учебната година.
Съдът отчита и безспорно настъпилата промяна в икономическите и социално-
битовите условия, която се изразява в повишаване цените на основните стоки и услуги,
които са необходими за задоволяване нуждите на детето.
С оглед изложеното, настоящият състав споделя категорично извода на
районния съд, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК,
обуславящо изменение на определената издръжка.
В тази насока възраженията на въззивника С. С., изложени във въззивната жалба
са изцяло неоснователни. Нуждите на детето, както посочва и самият въззивник, са
конкретни и те са отчетени от съда. Не е необходимо да са налице само някакви
извънредни, особено специфични потребности, за да се приеме, че е налице изменение
на обстоятелствата, обуславящо изменение и на съдебно определената издръжка за
непълнолетното дете.
Преценявайки всички горепосочени обстоятелства във връзка с нуждите на
детето К., възрастта му /почти 16 годишна възраст/ и в съответствие с нормативно
определените граници въззивният съд намира, че са нужни около 550лв. месечно за
издръжка на детето.
Определената от съда сума следва да се разпредели между двамата родители,
като ответникът - въззивник поеме по-голямата част, а именно – 350лв., както
правилно е определил и първоинстанционният съд. Съдът отчита и получаваните от
майката детски добавки в размер на 50лв. Бащата – въззивникът, е работоспособен,
4
работи като военнослужещ и получава БТВ в размер на около 2100лв. Не е установено
задължение за издръжка спрямо други, ненавършили пълнолетие лица. Поради това
съдът приема, че дохода и имуществото на бащата, му позволяват да отделя за
издръжка на сина си без особени затруднения определената от съда сума.
Майката следва поеме по-малката част от дължимата за детето издръжка, тъй
като тя участва в издръжката не само с пари и в натура, като полага и непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието му, като и нейния доход /около 1000лв.
месечно/ и материални възможности са значително по-ниски от тези на бащата. Както
бе посочено, съдът отчете получаваните от майката детски добавки в размер на 50лв.
Съдът отчете факта, че майката и детето живеят в жилище под наем, като наема в
размер от 300лв. се заплаща от майката. Възраженията в тази насока за недоказаност на
факта са изцяло неоснователни. Събраните гласни доказателства са годно
доказателство по отношение на тези обстоятелства, които не се опровергаха, нито дори
разколебаха от страна на ответника.
С оглед изложеното, исковата претенция е основателна и доказана в пълния
претендиран размер от 350лв.
Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивната жалба се явяват неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде
потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни
правни изводи.
С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца
направените от него разноски.
Правилно ответникът е осъден да заплати съответна държавна такса върху
изменения размер на издръжката.
Претенция за разноски пред въззивната инстанция са направили и двете страни.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да понесе
своите разноски, така, както ги е сторил и да заплати на насрещната страна
направените от нея разноски пред въззивната инстанция в доказания размер от 500лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №5/08.01.2024г.,
5
постановено по гр.д.№3249/2023г. по описа на С.ски районен съд.
ОСЪЖДА С. М. С. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „Д.“ **-*-** да заплати на
К. С. С. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен
представител А. З. А. с ЕГН **********, двамата с адрес в гр. С., кв. „Д.“ *-*-* сумата
от 500лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6