Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260369
гр. Сливен,
30.12 2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря Наталия ЕГОВА,
като разгледа докладваното от р. съдия
гр. дело № 1086/2020 г. на СлРС , за
да се произнесе, съобрази следното:
В исковата молба се твърди, че на
16.09.2016 г. между Ю.А.Д. и „Теленор България” ЕАД е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по план
Старт 11.99 със стандартен месечен абонамент в размер на 11,99 лв. /9,99 лв.
без ДДС/. Д. не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер 38,88 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 18.03.2018 г. - 17.06.2018 г., вследствие което и съгласно спогодбата
между „Теленор” и КЗП, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 22,64
лв., която не надвишава трикратния размер на стандартния месечен абонамент и
начислена във фактура № **********/18.08.2018 г.
На същата дата - 16.09.2016 г. и по
повод горепосочения договор с предпочетен номер ++359*********, между същите
страни е сключен Договор за лизинг, по силата на който мобилният оператор като
лизингодател, предоставя на Ю.А.Д. - лизингополучател, устройство марка SAMSUNG
Galaxy J5 Black с обща лизингова цена в размер на 413,77 лв., дължима чрез внасяне
на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 17,99 лв. По
договора за лизинг Д. дължи заплащане на сума в общ размер на 89,95 лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 18.03.2018 г. - 17.08.2018
г., както следва:
17,99 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 18.03.2018 г. —17.04.2018 г., начислена във фактура №
**********/18.04.2018 г.;
17,99 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 18.04.2018 г. – 17.05.2018 г., начислена във фактура №
**********/18.05.2018 г.;
17,99 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 18.05.2018 г. – 17.06.2018 г., начислена във фактура №
**********/18.06.2018 г.;
17,99 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 18.06.2018 г. – 17.07.2018 г., начислена във фактура №
**********/18.07.2018 г.;
17,99 лв. - лизингова вноска в пълен
размер, съгласно чл.1 ал.3 от Договора за лизинг, за отчетен период 18.07.2018
г. – 17.08.2018 г., начислена във фактура № **********/18.08.2018 г.;
Вследствие неизпълнението на договора
за мобилни услуги с номер ++359*********, Д. дължи сума в размер на 8,53 лева,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг. Сумата
е начислена във фактура № **********/18.08.2018 г.;
На 21.11.2017 г. между Ю.А.Д. и
„Теленор България“ ЕАД е сключено Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по план Тотал
24.99 промо 2000МВ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв.
/20,82 лв. без ДДС/. Д. не изпълнявал задълженията си по споразумението в общ
размер 125,37 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 18.03.2018 г. - 17.06.2018 г., вследствие на което и
съгласно спогодбата между „Теленор“ и КЗП, мобилният оператор начислява
неустойка в размер на 62,46 лв., равна на три месечни абонаментни такси и
начислена във фактура № **********/18.08.2018 г.
На същата дата - 21.11.2017 г. и по
повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер ++359*********, между
същите страни е сключен Договор за лизинг, по силата на който мобилният
оператор, като лизингодател, предоставя на Ю.А.Д. - лизингополучател,
устройство марка SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black c обща лизингова цена в
размер на 496,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски,
всяка от които в размер на 21,59 лв. По договора за лизинг Д. дължи заплащане
на сума в общ размер на 431,80 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 18.03.2018 г. - 17.08.2018 г., както следва:
21,59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 18.03.2018 г. - 17.04.2018 г., начислена във фактура №
**********/18.04.2018г.;
21,59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 18.04.2018 г. - 17.05.2018 г., начислена във фактура №
**********/18.05.2018г.;
21,59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 18.05.2018 г. - 17.06.2018г., начислена във фактура №
**********/18.06.2018г.;
21,59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 18.06.2018 г. - 17.07.2018 г., начислена във фактура №
**********/18.07.2018г.;
345,44 лв. - сбор от 15 лизингови
вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.
12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска, съгласно чл.
1, ал. 3 от договора, дължими за отчетен период 18.07.2018 г. - 17.08.2018 г.,
начислени във фактура № **********/18.08.2018 г.
Вследствие на неизпълнението по
споразумението за мобилни услуги с номер ++359*********, Д. дължи сума в размер
на 115,15 лв., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за
лизинг. Сумата е начислена във фактура № **********/18.08.2018 г.
На 29.03.2018 г. между същите страни е
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от
24 месеца по план Тотал 30.99 с неограничени национални минути и роуминг в зона
ЕС със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв. /25,82 лв. без ДДС/. Д.
не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер 113,85 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 18.03.2018 г. -
17.06.2018 г., вследствие на което и съгласно т. 11 от договора, мобилният
оператор начислява неустойка в размер па 77,46 лв., равна на три месечни
абонаментни такси и начислена във фактура № **********/18.08.2018 г.
На същата дата - 29.03.2018 г. и по
повод горепосочения договор с предпочетен номер ++359*********, между същите
страни е сключен Договор за лизинг, по силата на който мобилният оператор, като
лизингодател, предоставя на Ю.А.Д. - лизингополучател, устройство марка SAMSUNG
Galaxy S9 Plus Black c обща лизингова цена в размер на 1416,57 лв., дължима
чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 61,59
лв. По договора за лизинг Д. дължи заплащане на сума в общ размер на 1457,76
лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 18.03.2018 г. -
17.08.2018 г., както следва:
61,59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 18.03.2018 г. - 17.04.2018 г., начислена във фактура №
**********/18.04.2018 г.;
61,59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 18.04.2018 г. - 17.05.2018 г., начислена във фактура №
**********/18.05.2018 г.;
61,59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 18.05.2018 г. - 17.06.2018г., начислена във фактура №
**********/18.06.2018 г.;
41,19 лв. - остатък от лизингова вноска
след приспадане на предплатени при сключването на договора за мобилни услуги
суми, дължима за отчетен период 18.06.2018 г. - 17.07.2018г., начислена във
фактура № ********** от 18.07.2018 г.;
1231,80 лв. - сбор от 19 лизингови
вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.
12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска, съгласно чл.
1, ал. 3 от договора, дължими за отчетен период 18.07.2018 г. -17.08.2018 г.,
начислени във фактура № **********/18.08.2018 г.
Вследствие на неизпълнението по
договора за мобилни услуги с номер ++359*********, Д. дължи сума в размер на
238,20 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент
и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.
Сумата е начислена във фактура № **********/18.08.2018 г.
Твърди се, че по отношение на
горепосочените задължения за лизингови вноски е налице и обща изискуемост,
поради изтичане срока на договорите за лизинг, посочен в чл. 2 от същите. Към
настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена по договорите,
предоставените устройства не са върнати на мобилния оператор.
На 12.12.2019 г. „Теленор България”
ЕАД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен
съд - гр. Сливен срещу Ю.А.Д., в което се претендират следните суми: главница в
размер на 2782,05 лв. (две хиляди седемстотин осемдесет и два лева и пет
стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Образувано е ч.гр.д. № 6938/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Сливен.
Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника съгласно разпоредбата на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Предвид изложеното се моли съда да
постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Теленор
България” ЕАД има следните вземания срещу Ю.А.Д., а именно: суми в общ размер
на 2782,05 лв. (две хиляди седемстотин осемдесет и два лева и пет стотинки),
представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума
за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него;
неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно
устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг към него; неплатени абонаментни такси, неустойка и сума за мобилно
устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; законна лихва
считано, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане
на вземането;
Претендират се разноските по
настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника чрез назначения му особен
представител – адв. С.С. ***, в който счита предявения иск за процесуално
допустим, но неоснователен и недоказан. Във връзка с изложеното в исковата
молба, не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните, но счита, че уговорката за неустойка и изцяло нищожна, като
противоречаща на разпоредбата на чл. 26 ал.2 от ЗЗД и разпоредбите за защита на
потребителя, като цитира практика на ВКС.
Предвид изложеното счита, че така
предявеният от ищцовата страна иск се явява неоснователен и недоказан по размер
и моли съда да го отхвърли в цялост.
Ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява в с.з. Депозирана е молба от
процесуалния му представител, в да бъде даден ход на делото . По същество, моли
съда да уважи исковите претенции в претендирания размер, като бъдат присъдени и
направените разноски в заповедното и настоящото производство, за което
представя списък.
Ответникът редовно призован, се представлява от адв. Т. Р. от АК – Сливен, преупълномощена от
назначения особен представител адв. С.С. който поддържа становището изложено в отговора
на исковата молба и моли съда на изложените там основания да отхвърли
предявените искове.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 16.09.2016 г. между Ю.А.Д. и „Теленор България” ЕАД е
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от
24 месеца по план Старт 11.99 със стандартен месечен абонамент в размер на
11,99 лв. г.
На същата дата - 16.09.2016 г. между същите страни е
сключен Договор за лизинг, по силата на който мобилният оператор като
лизингодател, предоставил на ответника, устройство марка SAMSUNG Galaxy J5
Black с обща лизингова цена в размер на 413,77 лв., дължима чрез внасяне на 23
месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 17,99 лв.
На 21.11.2017 г. между страните е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за
срок от 24 месеца по план Тотал 24.99 промо 2000МВ със стандартен месечен
абонамент в размер на 24,99 лв. /20,82 лв. без ДДС/.
На същата дата
между същите страни е сключен Договор за лизинг, по силата на който
мобилният оператор, като лизингодател, предоставил на Ю.А.Д. -
лизингополучател, устройство марка SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black c обща
лизингова цена в размер на 496,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни
лизингови вноски, всяка от които в размер на 21,59 лв.
На 29.03.2018 г. между същите страни е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по план
Тотал 30.99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС със стандартен
месечен абонамент в размер на 30,99 лв. /25,82 лв. без ДДС/. На същата дата -
29.03.2018 г. между същите страни е сключен Договор за лизинг, по силата на
който мобилният оператор, като лизингодател, предоставя на Ю.А.Д. -
лизингополучател, устройство марка SAMSUNG Galaxy S9 Plus Black c обща
лизингова цена в размер на 1416,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни
лизингови вноски, всяка от които в размер на 61,59 лв.
Издадени са пет фактури с № **********/18.04.2018 г. по която се претендира сумата 191.72 лева за
отчетен период 18.03.2018 г. до 17.04.2018 г., . Сумата представлява неплатени
абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски., Фактура №
72728433372/18.05.2018 г. за отчетен период 18.04.2018 г. до 17.05.2018 г. за сумата 220.76 лева за неплатени
абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, фактура №
**********/18.06.2018 г. за отчетен период 18.05.2018 г. до 17.06.2018 г., за сумата 169.13 лева
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, фактура №
**********/18.07.2018 г. за отчетен период 18.06.2018 г. до 17.07.2018 г., за 80.77 лева неплатени
лизингови вноски и фактура № **********/18.08.2018 г. за отчетен период
18.07.2018 г. до 17.08.2018 г., за сумата 2 119.67 лева , дължима за
неплатени неустойки, дължими суми за мобилни устройства и лизингови вноски.
На
12.12.2019 г. „Теленор България” ЕАД е подало Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК до СлРС. Образувано е ч.гр.д. № 6938/2019 г. по
описа на Районен съд - гр. Сливен. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на
длъжника съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът
следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй
като ищецът не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да
проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже
фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
В
случая, предмет на предявения установителен иск е
вземане, произтичащо от сключени между страните договори за предоставяне на
мобилни услуги и договори за лизинг на мобилни устройства.
Представените
и приети по делото писмени документи – договори и фактури за начислени стойности
на ползвани и незаплатени мобилни услуги – разговори,
текстови съобщения и част от лизингови вноски
действително установяват налични облигационни отношения между страните за
исковия период от време и доколкото ответника не доказа за този период плащане
по издадените 5 бр. фактури
на стойност 2782.05 лева за неплатени далекосъобщителни
услуги лизингови вноски и неустойки.
Процесуалният представител на ищеца оспорва предявеният
установителен иск по отношение претенцията за дължими неустойки по договорите
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната по договора
страна, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще
бъде начислявана неустойката.
С Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на І т.о. ВКС РБ, което се базира
на редица решения на Съда на ЕС / цитирани в това решение/ е прието, че съда
служебно следи за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
В процесния случай
ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДП ЗЗ ЗЗП а
според чл. 143 от ЗЗП"неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Процесните договори са
сключени при предварително определени условия от едната страна по
правоотношението - доставчикът на далекосъобщителни мобилни услуги. Не се
установи в процеса клаузата за неустойка да е била индивидуално договорена.
Според чл. 146, ал.2 от ЗЗП, не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и
в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, транспонирана с
чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП. В
случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата
се попълват от представител на мобилния оператор, се налага
извод, че ответника не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение
на клаузата за неустойка.
Предвид
изложеното, както и предвид съдържанието на самата неуточнена
клауза
по договора и съпоставяйки я с останалите клаузи за правата на потребителя,
съдът приема, че същата се явява неравноправна, поради което и нищожна.
Ноторно известно е, че между Комисията
за защита на потребителите и ищцовото дружество е сключена извънсъдебна спогодба от 11.01.2018
г.Тя е постигната в контекста на заведени от КЗП колективни искове срещу
ищцовото дружество за обявяването на същата клауза в типовия договор за мобилни
услуги за неравноправна. По тези колективни искове са били образувани гр.д. №
15539/2014 г. и гр.д. № 16746/2014 г., и двете по описа на СГС. В резултат на
спогодбата ищецът е поел ангажимент да измени клаузата за неустойката, включена
в договорите с потребителите-физически лица, като бъде предвидено, че
"...максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти". Видно от съдържанието на
постигнатата спогодба, тя се прилага по отношение на нови и съществуващи
клиенти на ищеца – физически лица, стига по отношение на последните да не е
изтекъл задължителния срок на договора към датата на промяната. Съдът счита, че
няма пречка неустойката по настоящия казус да бъде определена именно в размер
на три месечни такси. Неустойка именно в такъв размер би била в максимална
степен справедлива и би отговаряла както на закона, така и на духа на
постигната съдебна спогодба. Още повече, че тази спогодба е резултат именно на
защитата на обществения интерес, на интересите на потребителите, като се
избягват неравноправни клаузи в договорите по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП.
В този смисъл претенцията на ищцовото
дружество за заплащане на неустойка е основателна, тъй като се претендират до три месечни такси.
Съдът намира,
че е дължима от ответника и претендираната сума. представляващи неплатените
оставащи лизингови
вноски. В процеса се установи
категорично сключване на договори за лизинг, съответно предоставени на
ответника мобилни
устройства. Тези
вноски към момента са падежирали и дължими, доколкото ответникът не установи да ги е заплатил.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 55.64
лева д.т., 310 лева възнаграждение за особен представител, и 424.74 лева адвокатско
възнаграждение, както и разноски в производството по издаване на заповед за
изпълнение в размер на 55.64 лева д.т. и 392.85 лева адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.А.Д. с ЕГН ********** *** чрез
назначения й особен представител адв. С.Г.С. ***, че ДЪЛЖИ
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА
Ю.А.Д. с
ЕГН ********** *** чрез назначения й особен представител адв. С.Г.С. *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к. „Младост
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: