№ 1980
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседА.е
на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110215142 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от В. А. В., с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление №22-4332-013786/20.07.2022 г. на Началник група
в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на основА.е чл.175 ал.3 пр.1
ЗДвП са му наложени: глоба в размер на 200 лв., лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца и на основА.е Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на
МВР са му отнети 10 точки за нарушение на чл.140 ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Излагат се доводи за незаконосъобразност на
НП, тъй като В. не е бил надлежно и своевременно уведомен от съответните
държавни оргА. за прекратената регистрация на автомобила. Не е бил
запознат и уведомен и с причините за това, не е знаел кога и защо това е
направено, от кой държавен орган, В. не е получил писмено уведомление
/писмо/, каквато е обичайната практика при такива случаи и изискването на
закона и подзаконовите нормативни актове, а регистрационните табели на
неговия автомобил не са били свалени. Едва при спиране за проверка от
оргА.те на реда на дата 13.05.2022 г. той е узнал за това обстоятелства.
Редовно призован жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. А. В.-
САК, която поддържа жалбата. Предлага на съда да отмени НП като
1
незаконосъобразно, представя писмени бележки и претендира адвокатско
възнаграждение на основА.е чл.38 ЗА.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не
взима становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събрА.те по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплаквА.ята в жалбата, приема
за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 13.05.2022 г. около 23:35 часа, в гр.София, на кръстовището с
ул.”Ламар”, посока кв. „Драгаевци”, жалбоподателят, който управлявал
личния си л.а. Нисан Кашкай с рег.№СВ 7121 РР, бил спрян за проверка.
След извършена проверка се установило, че въпросният автомобил е
със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 ЗДвП за това, че е без
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Бил съставен АУАН №GA666366/25.06.2022 г., връчен
надлежно на жалбоподателя с отразяване, че има възражения.
Актосъставителят Т.ов квалифицирал установеното нарушение по чл. 140 ал.
1 ЗДвП.
Бил съставен АУАН № GA12159/13.05.2022 г. , връчен надлежно на
жалбоподателя с отразяване, че има възражения. Актосъставителят Т. М. Т.ов,
на длъжност полицейски инспектор квалифицирал установеното нарушение
по чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
Материалите били изпратени в Софийска районна прокуратура и била
образувана пр.пр. №26223/2022. Проверката приключила и било издадено
Постановление на СРП от 30.06.2022 г. за отказ да се образува наказателно
производство, като материалите по преписката били изпратени на ОПП–
СДВР за преценка наличието на предпоставки за образуване на
административнонаказателно производство и налагане на административно
2
наказА.е на жалбоподателя
В изпълнение на правомощията си, началник група в СДВР отдел
Пътна полиция-СДВР издал атакуваното НП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събрА.те по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния
автомобил; постановление на СРП, справка картон на водача, заповеди за
компетентност, данни за служебно прекратена регистрация, както и гласните
доказателствени средства – показА.ята на свидетеля –актосъставител Т.ов.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основА.ечл. 283 НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
Безспорно наказателното постановление в конкретния случай е
издадено в хипотезата на чл. 36 ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от
30.06.2022 г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно
производство и е изпратила преписката на ОПП-СДВР за преценка наличието
на предпоставки за ангажиране административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя.
Тази разпоредба въвежда изключение от императивното изискване
преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е
отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия
орган. В случая е приложена втората хипотеза на чл. 36 ал. 2 ЗАНН.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По делото по категоричен начин се установява, че на процесната дата
жалбоподателят е уравлявал личния си л.а. Нисан Кашкай с рег.№СВ 7121 РР,
като последният бил със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10
ЗДВП от дата 19.10.2021 г. Вменено му е нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП - че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред.
МПС-во управлявано от жалбоподателя обаче, е било служебно
дерегистрирано в резултат на данните, получени по електронен път от
3
Гаранционния фонд, сочещи на липсата на задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Липсват каквито и да било данни за служебната
дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт, който да е
връчен някому, нито да е уведомен собственикът на автомобила.
Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение
към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175 ал. 3
ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението
да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на
регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на
доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се
извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24
от Наредба №54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за
обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на
задължителните застраховки по чл. 461 т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.
Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае
кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно
средство. ЗнА.ето за точната дата на дерегистрацията е от значение за
субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до
отговорност въз основа на предположение за знА.е. Едва след момента на
узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е
длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно
средство и с породените от нея правни последици“, се казва в тълкувателното
решение. Действително, собственикът на автомобила е длъжен да знае, че за
моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията.
НезнА.ето на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнА.е
на факт от обективната действителност – за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на автомобил на основА.е чл. 143 ал. 10 ЗДвП,
т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175 ал. 3 пр.1 ЗДвП. Това незнА.е се
явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143 ал. 10
ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената
регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и
небрежност – незнА.ето на фактическото обстоятелство не се дължи на
непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се
извърши справка за служебно прекратената регистрация. Неспазването на
изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на
автомобила за служебното прекратяване на регистрацията има правни
последици. Ако собственикът не е бил уведомен за дерегистрацията, той не
би могъл да съобщи този факт и на всеки друг, на който е предоставил
4
управлението на автомобила. Съществува законово задължение по чл. 143 ал.
10 изр. 1 ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за
извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е
възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел
„Пътна полиция“, при връчване на АУАН или по друг начин. В случаите,
когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било
съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел „Пътна
полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното
прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175 ал. 3 ЗДвП ще е
несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има
предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143 ал.
10 ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и
доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат
изследвА. и доказА. всички елементи от състава на административното
нарушение, включително вината, която в административнонаказателния
процес не се предполага. /в този смисъл и Тълкувателно постановление
№2/05.04.2023 г. на ВАС-ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС/.
В конкретния случай това уведомяване на собственика на МПС и
настоящ жалбоподател не е налице, което налага цялостна отмяна на
наказателното постановление.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за
присъждане на разноски, съдът намира следното:
Наличен е по делото е договор за правна помощ между адв.В. и
жалбоподателя, като се се иска упражняване на правото по чл.38 ал.2 ЗА във
връзка с чл.36 ал.1 ЗА – адвокатът има право на възваграждение за своя труд,
а размерът му се определя от съда в рамките на предвидения в Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. В
случая са налице предпоставките на чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата –
при присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, то се дължи на
адвоката – представител на страната, на който се присъждат разноските, тъй
като съгласно представения договор за правна защита и съдействие, страната
не е извършила тези разноски – не е заплатила възнаграждение и не е внесла
държавна такса /арг. определение №1199/25.10.2013 г. на ВКС по гр.д.
№4224/2013 г., 4 ГО, определение №656/16.12.2016 г. на ВКС по ч.т.д
№2523/2016 г., 2 ТО, решение №353/06.11.2015 г. на ВКС по гр.д.№892/2015
г., 4 ГО/.
Съдът намира, че възнаграждението на адв. В. следва да бъде определено
съобразно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски
5
възнаграждения, а именно 400 лв.
Мотивиран от изложеното и на основА.е чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-013786/20.07.2022 г. на
Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на В. А. В., с
ЕГН **********, на основА.е чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП, са наложени: глоба в
размер на 200 лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на
основА.е Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 точки за
нарушение на чл.140 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адв. А. В.-САК с адрес гр.София, ж.к.
Лозенец, ул. Банат бл.16А, ет.2, ап.4А, сумата от 400 лв. – адвокатско
възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на стрА.те пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6