№ 7721
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20251100104808 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Н. Д. Д., с която е
предявен срещу ЗК ЛЕВ ИНС иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 27.11.2024 г.
Претендира законната лихва от 03.12.2024 г. – датата, на която е предявила
писмената претенция пред застрахователя, както и направените по делото
разноски.
Ищцата твърди, че на 27.11.2024 г., около 6:40 часа е пострадала при
пътно-транспортно произшествие, осъществило се при следния механизъм
лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц1“, с рег. №******** РР, с вода М.
С. М., се е движил по ул. „Витошко лале“ , с посока на движение от ул.
„Симеон Радев “ към бул. „България“, докато ищцата пресичала пътното
платно на ул. „Витошко лале“ по обозначената с пътни знаци и пътна
маркировка пешеходна пътека, със спокоен ход на движение. Когато ищцата
достигнала до средата на пътното платно, била ударена от управлявания от М.
М. лек автомобил. Транспортирана е до ВМА, където са установени
множество травми - Травматичен шок, Луксация на ляв лакът, Фрактури на
лява пубисна кост, на таза и на дясното коляно, на лява предмишница,
тазобедрената става, ацетабулума, на сакрума, на дясна подбедрица, както и
травма на гръдния кош. Твърди, че и към настоящия момент е в тежко
физическо състояние, изпитва силни болки в областта на долните крайници,
лява предмишница, гръдния кош и таза, оплаква се от силно главоболие и
гадене, вследствие на многото предписани медикаменти. Придвижва се с
1
помощни средства – бастун, накуцва. За автомобила, с който е причинено
произшествието, е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното застрахователно дружество, валидна към
датата на ПТП. На 03.12.2024 г. е предявена писмена претенция за изплащане
на обезщетение, по която липсва произнасяне. Претендира обезщетение за
понесените неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., със законната лихва
от 03.12.2024 г. и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователн
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва
механизма на настъпване на произшествието, описан в исковата молба счита,
че застрахованият водач не е извършил нарушение на правилата за движение,
с което да е причинил произшествието. Навежда възражение за
съпричиняване, като твърди, че ищцата неправилно е пресякла в
непосредствена близост пред движещия се автомобил, чийто водач не е имал
техническа възможност да възприеме ищцата, както и да предотврати
настъпване на ПТП. Оспорва причинно-следствената връзка между
процесното ПТП и описаните в исковата молба травматични увреждания.
Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва и
началния момент, от който се претендира лихвата за забава. Претендира
разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди:
Установява се от представените писмени доказателства от досъдебното
производство, приетата авто-техническа експертиза и показанията на
свидетелите М. С. М. и А. В. В., че на 27.11.2024 г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие в гр. София, което се е осъществило при
следния механизъм: лек автомобил „Ситроен“ се е движел по ул. „Витошко
лале“, лявата пътна лента от три с посока от ул. „Симеон Радев“ към бул.
„България“ със скорост на движение 41 км/ч. В същото време, пешеходката
предприела пресичане на платното за движение на ул. „Витошко лале“ върху
обособена пешеходна пътека, обозначена с маркировка и пътен знак , от
дясно на ляво за посоката на автомобила. Пешеходката е преминала върху
първите две пътни ленти и е навлязла върху третата. Водачът на автомобила е
продължил движението си в първоначалната му посока и скорост, вследствие
на което е настъпило ПТП. Автомобилът с предната си лява част челно-
странично, в зоната на ляв фар на автомобила, е ударил пешеходката от лявата
й страна. След удара, пешеходката е била отхвърлена напред и в ляво от
автомобила, като се е установила върху платното за движение от ляво на
автомобила. След удара автомобилът е продължил движението със аварийно
спиране, като предната му част се е установила на 7 м след края на
2
пешеходната пътека, а задната му част се е намирала на 2 м след нея. Вещото
лице обосновава извод, че причина за настъпване на процесното ПТП са
действията на водача на лекия автомобил, който не е задействал спирачната
уредба своевременно на автомобила. Установява се, че мястото на ПТП не е
било осветено, но водачът е имал видимост към пътен знак Д17, указващ
наличие на пешеходна пътека и съобразявайки се с него, при намаляване на
скоростта, е налице предотвратимост на ПТП. Водачът на л.а. „Ситроен“,
движещ се със скорост 41 км/ч, е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара с пострадалата пешеходка, при първата възможност да я
забележи, осветявайки я с фаровете на автомобила, при движение на
пешеходката със спокоен ход или бърз ход. По делото липсват данни
пешеходката да се е движила бягайки, поради което възможността за
предотвратяване на ПТП в този случай няма да бъдат обсъждани. Установява
се още от експертизата, че за ищцата ПТП е било непредотвратимо. От
изложеното съдът приема, че причината за настъпване на произшествието са
действията на водача на лекия автомобил М. С. М., които са противоправни – в
нарушение на правилата за движение – чл.119, ал.1 ЗДвП – не е изпълнил
задължението си при приближаване към пешеходна пътека да пропусне
стъпилия на пешеходната пътека или преминаващия по нея пешеходец, като
намали скоростта или спре.
От представените медицински документи, заключението на съдебно-
медицинската експертиза и показанията на свидетеля Д.Н.Д. – баща на ищеца,
ценени при условията на чл. 172 ГПК се установява, че в резултат на
произшествието ищцата е получила следните увреждания: травматичен шок;
контузия на главата; контузия на гръдния кош; счупване на лявата
гаванковидна ямка на таза; счупване на кръстната кост в ляво; счупване на
двете рамена на лявата срамна кост; счупване на горния край на лявата
лакътна кост съчетано с изкълчване на главичката на лявата лъчева кост
/Фрактура Монтеджа/; счупване на горния край на дясната малкопищялна
кост. Спешна медицинска помощ ищцата е получила във ВМА- МБАЛ София,
където е извършена операция – открито наместване и фиксация с метална
пластина и винтове на лявата лакътна кост, наместване и фиксация с метален
винт на таза. Счупването на лявата лакътна кост в съчетание с изкълчване на
главичката на лъчева на левия горен крайник е причинило трайно затруднение
на движенията левия горен крайник за около 5-6 месеца. Счупването на лявата
гаванковидна ямка на таза, на двете рамена на лявата срамна кост и на
кръстната кост в ляво е причинило трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за около 10 месеца. Счупването на горния край на
дясната малкопищялна кост е причинило трайно затруднение на движенията
на десния долей крайник за около 2 месеца. Ищцата е претърпяла болки с
много голям интензитет за около 7-8 дни, болки с голям интензитет за 25-30
дни, болки с умерен интензитет за 2 месеца, след което интензитетът на
болките е намалявал постепенно. Ищцата изпитва болки и понастоящем в
левия лакът, в лявата тазобедрена става и в дясното коляно и десния глезен -
3
при по-продължително ходене и стоене права, сутрин след съд, при влажно и
студено време. Ограничени са движенията на лявата ръка, но може да кляка.
Възстановителният период при ищцата е продължил около 6 месеца.
Здравословното състояние на ищцата е стабилизирано, възстановено е и
самостоятелната походка. При личен преглед вещото лице е установило
остатъчни увреди - лявата лакътна става извършва движения в обем по-малък
от нормата с 26%; намален силов захват на лявата ръка; лявата тазобедрена
става извършва движения в обем по-малък от нормата с 14%, дясната колянна
става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10%; по външната
страна на лявата лакътна става има белег от операция 15 см.; по външната
повърхност на лявата хълбочна област има белег от операция 3 см. В
заключението е прието, че в случай на провеждане на неколкократно
физиотерапевтично, рехабилитационно и балнеолечение през следващите две
години може да се очаква подобрение обема на движение на лявата лакътна,
лявата тазобедрена и дясната колянна стави. При ищцата е установен
злокачествен тумор на дясната млечна жлеза и на 12.11.2018 г. е оперирана,
като е отстранена жлезата. Провела е четири курса химиотерапия. От тогава е
с 50% трайно намалена работоспособност – пожизнено. Вещото лице
обосновава извод, че установеното през 2018 г. заболяване не е причина за
оплакванията понастоящем.
От показанията на свидетеля Д.Д. – баща на ищцата, се установява, че
ищцата е била шест месеца на легло. Грижите за нея поели той и дъщеря й – за
хранене и хигиенично-битово обслужване. След шест месеца започнала да
сяда на инвалиден стол и с него я придвижвали за тоалет. В момента се движи
сама, но при изкачване на стълби или по-висок бордюр има нужда от чужда
помощ. Не може да изправя ръката напълно до горе.
Не е спорно, че е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил „Ситроен Ц1“
с рег.№ ******** РР, валидна към датата на ПТП. Поради това съдът приема,
че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и
ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените
от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента
от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата – 119,
ал.1 ЗДвП, като в резултат на неговото поведението на ищцата са й причинени
телесни увреждания. Причинната връзка между произшествието и
уврежданията на ищцата се установява безпротиворечиво както от писмените
доказателства, така и от медицинската експертиза.
Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало
4
вземане за застрахователно обезщетение за причинените й вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на
основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти –
вида на увреждането – травматичен шок; контузия на главата; контузия на
гръдния кош; счупване на лявата гаванковидна ямка на таза; счупване на
кръстната кост в ляво; счупване на двете рамена на лявата срамна кост;
счупване на горния край на лявата лакътна кост съчетано с изкълчване на
главичката на лявата лъчева кост /Фрактура Монтеджа/; счупване на горния
край на дясната малкопищялна кост, довело до продължително лечение на
легло и обездвижване, естеството на проведеното лечение – извършените две
операции след произшествието и необходимостта от провеждане на
рехабилитация; интензитет и продължителност на болката и продължителния
период на възстановяване от около 6 месеца; остатъчните явления - лявата
лакътна става извършва движения в обем по-малък с 26 %; намален силов
захват на лявата ръка; лявата тазобедрена става извършва движения в обем по-
малък с 14 % и дясната колянна става извършва движения в обем по-малък с
10%, както и обстоятелството, че при влажно и студено време, при
продължително стоене права, ищцата ще изпитва болки. Съобразяват се още
изживения емоционален шок от инцидента, претърпените неудобства от
личен, битов и социален характер, включително и тези, свързани със
затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни действия,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние.
Съдът намира, че сумата от 80 000 лв., представлява справедливо обезщетение
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата чрез неправилно пресичане в
непосредствена близост пред движещия се автомобил, чийто водач не е имал
възможност да възприеме ищцата и да предотврати ПТП. В приетите по
делото авто-техническа експертиза се установи, че ищцата е пресичала върху
обозначена пешеходна пътека. Установи се още, че водачът е имал възможност
да види поставения пътен знак Д17- наличие на пешеходна пътека и
съобразявайки се с него, да намали скоростта, с което да предотврати
настъпване на процесното ПТП. Съгласно разясненията, дадени в т.6 на ТР №
2/2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за
възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на
две предпоставки – пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека
5
пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му
осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на
необозначено място, като това право се упражнява при спазване на правилата
на чл.113 и чл.114 ЗДвП. По делото не се установи пешеходката да е
пресичали в нарушение на посочените разпоредби. По изложените
съображения възражението за съпричиняване е неоснователно.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва.
Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за
дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на
периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на
застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. На 03.12.2024 г. ищецът е отправил до застрахователя
писмена претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, поради което съдът приема, че това е моментът на
уведомяване на застрахователя и от този момент ответникът дължи на ищеца
законна лихва върху определеното застрахователно обезщетение.
По разноските:
На ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски за
държавна такса в размер на 50 лв. и за експертизи и такси - съразмерно с
уважената част от иска, в размер на 322,67 лв.
На процесуалния представител на ищцата следва да се присъди
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Съдът определя
възнаграждение за защита в настоящото производство в размер на 8 000 лв. с
включен ДДС – съобразно фактическата и правна сложност, обема на
доказателствения материал и броя проведени заседания. Съобразно уважената
част от иска на адвоката следва да се присъди сумата от 4 266,67 лв.
На ответника следва да се присъдят направените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска – в размер на 443,33 лв., включваща
разходите за експертизи, свидетел и юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен от съда съобразно чл.78, ал.8 ГПК (300 лв.).
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
неплатената част от дължимата държавна такса – в размер на 3 150 лв.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК:*********, да заплати на Н. Д. Д.,
ЕГН:**********, както следва:
6
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 80 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на
27.11.2024 г., заедно със законната лихва от 03.12.2024 г. до окончателното
плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 322,67 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 150
000 лв.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК:*********, да заплати на адв. В. О.,
на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 4 266,67 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН:**********, да заплати на ЗК ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК:*********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 443,33 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК:*********, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3 150 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7