РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Перник, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело №
20241700100407 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Окръжен съд гр. Перник е бил сезиран с искова молба от М. А. Р., ЕГН **********
от *** против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 68, представлявано
от Н.И.С. – главен изпълнителен директор и председател на УС и Ж.М.Д. –
изпълнителен директор и член на управителния съвет.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен на 30.11.2020 г. договор за
комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, оформен в застрахователна
полица № ***, с който е застрахован собствения му лек автомобил марка Хюндай
Туксон, с рег. № ***, с номер на рама ***** за периода от 30.11.2020 г. до 29.11.2021 г.
с покритие по застраховка „Каско на МПС“: „Клауза пълно каско“, със застрахователна
сума от 36900 лв.
Сочи, че на 02.07.2021 г. в гр. Перник застрахованото МПС е било противозаконно
отнето от владението му, с намерение да бъде присвоено, за което е уведомил
застрахователя и е заведена преписка по щета № *** Твърди, че ответникът е отказал
да му изплати дължимото застрахователно обезщетение, като първоначално го е
уведомил за това с писмо от месец октомври 2021 г., а впоследствие и с писмо изх. №
*********/02.12.2021 г., в което е посочил, че е причина за отказа е измама, опит за
измама или заблуда на застрахователя от страна на застрахования при сключване на
застрахователния договор и/или при предявяване на претенцията за плащане, и/или
при доказване на застрахователното събитие или оценката на щетата.
Поддържа, че е изпълнил всички изисквания на закона за заявяване на щетата и че
не са налице предвидените в чл. 408, ал. 1 от КЗ предпоставки за отказ за заплащане
на застрахователно обезщетение.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 34747.50 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор
1
„Автогрижа“, оформен в застрахователна полица № *** за настъпило застрахователно
събитие на 02.07.2021 г. в гр. Перник – противозаконно отнемане на застрахования лек
автомобил - „Хюндай Туксон“, с рег. № ***, с номер на рама *****, както и сумата от
10832.82 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.11.2021 г. до
подаване на исковата молба /01.07.2024 г./, както и законната лихва върху главницата,
считано от 01.07.2024 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за
присъждане на разноски.
При така изложените от ищеца факти , водят се искове с правна квалификация чл.
405, ал. 1, във вр. с чл. 343, ал. 1, във вр. с чл. 408 от КЗ , във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са имплицитно допустими като осъдителни.
Ответника оспорва исковете, като отговора на исковата молба е подадена в срок .
Исковете са приети за допустими, но за неоснователни, както по основание, така и по
размер. Не оспорва твърденията на ищеца, че на 30.11.2020 г. между тях е сключен
договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, оформен в
застрахователна полица № ***, с който е застрахован собствения му лек автомобил
марка Хюндай Туксон, с рег. № ***, с номер на рама ***** за периода от 30.11.2020 г.
до 29.11.2021 г. с покритие по застраховка „Каско на МПС“: „Клауза пълно каско“, със
застрахователна сума от 36900 лв., както и че е заведена претенция за изплащане на
обезщетение за кражба на застрахованото МПС. Направено е възражение за
нищожност на застрахователния договор съгласно чл. 349, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КЗ,
поради липса на интерес от застраховането, като сочи, че при извършената проверка
във връзка със заведената щета е установено, че застрахованото МПС е било обявено
за икономически и технически тотал през 2017 г. в Германия, както и интервенция
върху номера на рамата на представеното за оглед при сключване на застрахователния
договор МПС. Направен е извод, че се касае за целенасочено застраховане на МПС,
което е било обект на престъпление, като посредством интервенция на рамата е
представено за друго такова от същата марка и модел, с цел получаване на
застрахователно обезщетение. При условията на евентуалност, твърди, че са налице
предпоставките, предвидени в т. 7 и т. 8 от Общите условия, които изключват
рисковото покритие.
Ответникът прави възражение по чл. 388, ал. 1 от КЗ за надзастраховане, като
твърди, че застрахователното обезщетени следва да в размер с 20% по-нисък от
уговорения. Заявява се възражение по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на исковата
претенция по давност. Прави се възражение по чл. 369, ал. КЗ за прихващане на сумата
от 516.94 лв., представляваща четвърта премийна вноска с дължимото на ищеца
застрахователно обезщетение.
Искането към съда е предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни, евентуално – като погасено по давност. В случай на уважаването им да
се намали застрахователното обезщетение, поради надзастраховане и да се извърши
прихващане със задължението на ищеца за заплащане на 4-та премийна вноска по
договора за застраховка в размер на 516.94 лв.
Заявено е искане за присъждане на направените разноски, за разглеждане на делото в
отсъствие на представител на ответника и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
За да прецени тяхната основателност, съдът съпостави твърденията на страните с
ангажираните от тях доказателства и съобрази следното:
По фактите:
В случая, относими по смисъла на чл. 153 от ГПК са следните факти – наличието на
договор за застраховка между страните , включително плащането на всички вноски по
2
него , наличието на осъществен покрит застрахователен риск , евентуалното
неизпълнение на задължения на застрахования от значение за правата на
застрахователя, пазарната стойност на застрахованото имущество /с оглед
възражението за надзастраховане/, както и липсата на идентичност между автомобила,
произведен с т.нар. VIN номер *****, и този, застрахован в България със същия номер
.
Безспорни между страните и неподлежащи на доказване са обстоятелствата , че на
30.11.2020г. между тях е сключен договор за комбинирана автомобилна застраховка
„Автогрижа“, оформен в застрахователна полица № ***, с който е застрахован
собствения на ищеца лек автомобил марка Хюндай Туксон, с рег. № ***, с номер на
рама ***** за периода от 30.11.2020 г. до 29.11.2021 г. с покритие по застраховка
„Каско на МПС“: „Клауза пълно каско“, със застрахователна сума от 36900 лв., както и
че е заведена претенция за изплащане на обезщетение за кражба на застрахованото
МПС.
Според заключението на вещото лице, пазарната стойност на лекия автомобил
„Хюндай„ с държавен контролен номер *** е към април 2021г. 41 941.80 лева, а към
датата на застрахователното събитие – 02.07.2021г. - сумата от 35792.50 лева.
От приобщените по делото писмени доказателства, а именно Удостоверение от
01РУ-ОД на МВР-Перник рег.№192000-8452/06.07.2021г., Постановление на РП –
Перник от 07.09.2021г. за спиране на наказателно производство, Удостоверение от
01РУ – ОД – МВР – Перник рег.№192000-13487/21.10.2021г., Писмо от СДВР рег.
№513000-12456/28.02.2022г., Писмо от ОД на МВР – Перник, рег.№ 192000-
4976/08.04.2022г., Писмо от РП –Перник с изх.№1800/23.03.2023, ,Писмо от РП –
Перник, изх.№ 1800/21/13.04.2023,Писмо от ОП – Перник рег. №1638/29.09.2023г.,
както и писмо, постъпило от 01РУ при ОДМВР-Перник с №192000-13814/17.07.2024г,
от които е видно, че е образувано досъдебно производство №311/02.07.2021г. по описа
на 1-во РУ Перник, образувано за престъпление по чл.195,ал.1, т.12, вр.чл.194, ал.1 от
Наказателния кодекс, за това , че в периода от 21:20 часа до 23:00 часа на 02.07.2021г.
в гр.Перник, ул.“***“, е отнето моторно превозно средство – лек автомобил “Хюндай
Туксон“ с рег.№ *** с номер на рама *****, от владението на ищеца М. А. Р. без
негово съгласие,с намерение противозаконно да бъдат присвоено – престъпление по
чл.195, ал.1,т.12 вр.чл.194,ал.1 от Наказателния кодекс.
При така възприетите за осъществени факти , по правото:
По фактическото сключване на договора за застраховка, плащането на три от
вноските по него „ не се спори. В договора има клауза „пълно каско”, според която
застрахован е риска от кражба на автомобила. Установява се от приложеното на л. 22
от делото удостоверение , че такава е извършена на дата 02.07.2021г., и за това деяние
се води - срещу неизвестен извършител - досъдебно производство в РУ Перник. Към
датата на деянието , договора е в сила и при наличие на покрит застрахован риск,
застрахователят има облигационното задължение да плати застрахователно
обезщетение , равно на действителната пазарна стойност на вещта.
Не е недействителен съобразно чл. 349 ал. 2 от КЗ договор за застраховка „каско „ на
вреди върху претърпял ПТП, но възстановен лек автомобил , който е годен за
експлоатация и е регистриран от компетентните органи по надлежен ред за движение
по пътищата от републиканската пътна мрежа. Такава вещ е годен предмет на
гражданския оборот, като забрана за застраховане на вреди по нея няма. Има данни,
но няма доказателства за липса на идентичност между застрахованото МПС и
собственото на ищеца МПС, като т. нар. VIN номер ***, чрез който МПС се
индивидуализира както в договора, така и в документите за собствеността му, е този ,
наличен върху самото превозно средство. Доказателства за физическа подмяна на
3
табелите с VIN номер върху рамата, купето или двигателя на автомобила няма ;
вещото лице , чието заключение се кредитира от съда , обяснява в открито заседание ,
че към настоящ момент с оглед липсата на автомобила и наличието на снимков
материал с лошо качество не може да се докаже наличието на интервенция по рамата.
Дори обаче номера да е бил подменен (коментираната от вещото лице „кражба на
рама“), това обстоятелство по никакъв начин няма да изключи интереса на
добросъвестния застрахован по смисъла на чл. 349 ал. 1 от КЗ, а оттам – то не може
да послужи като фактическо основание да се релевира недействителност на договора
по ал. 2 от същата разпоредба. Няма и данни по делото, които да отричат
добросъвестността на застрахования. Тук това понятие се използва в смисъл на знание
на увреждащи застрахователя факти – наличие на предходно увреждане на автомобила
, което би било тотална щета по смисъла на чл. 390 ал. 2 от КЗ и/или подмяна на
табелите с VIN номер. Първоначалната регистрация на автомобила за движение по
републиканската пътна мрежа на България е извършена от друго лице , негов
праводател, като още към този момент автомобила е записан да е с VIN номер ***,
тоест, евентуалната подмяна е извършена преди този момент от неустановено трето на
спора лице. Поради това същата не може да бъде противопоставена на ищеца като
основание да се откаже изплащането на застрахователно обезщетение - каза се,
автомобила е годен предмет на гражданския оборот.
Формулировката на т. 8 от общите условия на договора между страните гласи, че
„застрахователят не осигурява застрахователна защита , ако ……..експертиза установи
, че увреденото МПС е различно от застрахованото – при неавтентичност /
несъотстветствие на между номера на двигателя или рамата на застрахованото МПС с
тези , посочени в застрахователната полица или в регистрационния талон. Ако
евентуалното такова несъответствие е от значение за сключването на договора за
застраховка и е могло да бъде установено своевременно , то би било съществено
обстоятелство от значение за риска и застрахователят е следвало да постави по реда
на чл. 362 от КЗ съответния въпрос към застрахования . Това не е направено , при
което и съобразно нормата на чл. 362 ал. 2 изр. последно от КЗ , застрахователят не
може да откаже изплащането на обезщетение . Тълкувайки стилистично езиково и в
съвкупност тези норми , съдът приема , че застрахователят може да откаже
сключването на застрахователния договор при такива несъответствия, но при вече
сключен договор и платена застрахователна премия или част от нея , не може да
откаже да изплати застрахователно обезщетение. Така или иначе, нормите на т.7 и 8 от
договора съставляват изключения от общото правило за дължимост на обезщетението
и затова следва да се тълкуват ограничително.
При сключването на застрахователния договор, автомобила е собствен на ищеца, не е
бил противозаконно отнеман в друг случай преди сключването, няма и конкретни
твърдения за извършени от застрахования лично или чрез представител действия или
бездействия, които да могат да се тълкуват като измама или опит за или заблуда на
ответника при сключване на застрахователния договор. Затова договорните основания
за отказ да се плати обезщетение по т. 7.12 от договора не са налице.
Застрахователната стойност по договора е безспорен факт. Предвид цената на иска,
съпоставена със заключението на вещото лице , възражението за по – ниска
действителна застрахователна стойност също не може да бъде споделено от съда –
съдът кредитира това заключение като обективно и компетентно изготвено; по делото
няма данни, които да му противоречат. Възражението е правоизключващо, но само за
размер на претенцията, надвишаващ действителната застрахователна стойност , тъй
като по този начин се изключва неоснователното обогатяване на застрахования със
сумите над действителната пазарна стойност на вещта.
4
Основателно е обаче възражението на застрахователя – ответник за прихващане на
сумата от 516.94 лева , съставляваща последна вноска от застрахователната премия „
тази с падеж на 29.08.2021г., с насрещното вземане на Р. за застрахователно
обезщетение за вреди по договора. По силата на чл. 369 ал. от КЗ, застрахователя има
право да прихване стойността на вноските с настъпил падеж от размера на
застрахователното обезщетение, като при такова, отпада договорката за между
страните за разсрочено плащане. Р. не сочи доказателства да е платил последната
вноска , чийто падеж е договорен и настъпил след датата на застрахователното
събитие и датата на завеждането на преписката по щетата, но преди устните
състезания по настоящото производство, тоест възражението е основателно до по-
ниския размер ,този на вноската. Съобразно заключението на вещото лице, на което
съдът дава вяра, пазарната стойност на лекия автомобил „Хюндай „ с държавен
контролен номер *** е към април 2021г. 41 941.80 лева, а към датата на
застрахователното събитие – 02.07.2021г, - 35792.50 лева. В случая има разлика
между оценената от вещото лице действителна пазарна стойност и претендираната
такава, но доколкото възражението е средство за защита и се прихващат
съществуващите насрещни вземания, то прихващането следва да се извърши не от
действителната стойност , а от тази на претенцията, тоест иска за реално изпълнение е
основателен до размер от 34230.56 лв., а за разликата до пълния предявен размер той
следва да бъде отхвърлен.
Възражението за изтекла погасителна давност не може да бъде споделено. По
силата на чл. 378. ал .1 от КЗ , правата и задълженията по застрахователния договор
във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, като според ал. 9 ,
давността по вземането на увреденото лице по пряк иск срещу застрахователя, както и
на застрахования и ползващото се лице спира да тече от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя до датата на получаването на произнасянето на
застрахователя по чл. 108, ал. 1, съответно до изтичане на максималния срок за
произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или 5, която от двете дати е по-ранна. Давност тече , но
при всички положения , тъй като от датата на застрахователното събитие , 02.07.2021г
до датата на подаването на исковата подаването на исковата молба / 01.07.2024г. / не са
изтекли повече от три години, и давността е спирана, то възражението не е
основателно.
Съгласно общия принцип на чл.86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
възникване на задължението, като в случая застрахователят е в забава от
01.11.2021г..Предвид отхвърлената част от претенцията за главницата, съдът изчисли
служебно, с помощта на мрежов калкулатор , дължимата законна лихва , която върху
главница от 34230.56 лв. е за процесняи период 10711.00 лева, докойто размер иска по
чл. 408 от КЗ , във връзка с чл. 86 от ЗЗД е основателен .
Разноските :
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски имат и
двете страни , пропорционално.
Общия доказан размер на разноските на ищеца е 4235.59 лева, съобразно списъка по
чл. 80 от ГПК, представен в последното открито заседание . При обща цена на
исковете от 45580.32 лева и уважена част от 44941.56 лева , длъжат се на ищеца
4176.23 лева разноски.
Общия доказан размер на разноските на ответното дружество е 450 лева, като съдът
приема за обосновано възнаграждение на юрисконсулт на ответното дружество по
делото от 200 лева; при общ размер на исковата претенция от 45580.32 лева, от която
5
отхвърлена част е 638.76 лева , то дължат се 6.30 лева.
Воден от изложеното , съдът
РЕШИ:
Приема за основателно възражението на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Александър
Дондуков № 68, за прихващане на сумата от 516.90 лева стойност на четвърта вноска
от застрахователна премия по договор за застраховка каско , ЗП № ***, с насрещното
вземане на ищеца М. А. Р., ЕГН ********** от ***, за застрахователно обезщетение
по същия договор, до размера на по – малкото вземане , 516.90 лева.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 68, да заплати на
М. А. Р., ЕГН ********** от ***, сумата от 34230.56 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Автогрижа“, оформен в
застрахователна полица № *** и щета № *** , за настъпило застрахователно събитие
на 02.07.2021 г. в гр. Перник – противозаконно отнемане на застрахования лек
автомобил - „Хюндай Туксон“, с рег. № ***, с номер на рама *****, както и сумата от
10711.00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.11.2021 г. до
подаване на исковата молба /01.07.2024 г./, както и законната лихва върху главницата,
считано от 01.07.2024 г. до окончателното плащане, като за разликите над тези размери
до пълните предявени размери от 34747.50 лева- главница и 10832.82 лв. –
обезщетение за забава , ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Осъжда „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 68, да заплати на
М. А. Р., ЕГН ********** от ***, сумата от 4176.23 лева разноски по делото .
Осъжда М. А. Р., ЕГН ********** от ***, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Княз Александър Дондуков № 68, сумата от 6.30 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд гр. София, в срок
от две седмици от датата на връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6