№ 22814
гр. София, 23.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110101252 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Е. П. В. срещу А. Е. К., М. Е. И., М.
Н. Т. и А. Н. С..
В срока по чл. 131 ГПК по делото са постъпили отговори на исковата молба.
Неоснователна е депозираната от ответниците М. Т. и А. С. молба с вх. №
******/07.04.2025 г. за прекратяване на производството по делото и изпращането му
по подсъдност на Софийски градски съд. Цената на предявените искове за собственост
на процесния недвижим имот се определя от данъчната оценка на същия, която, видно
от издадено удостоверение от Столична община от 04.02.2025 г., е в размер на сумата
от 32 134,90 лева /л. 36/. По арг. от чл. 104, т. 3 ГПК, родово компетентен да се
произнесе като първоинстанционнен съд е районният, а не окръжният. Искането
следва да бъде отхвърлено.
Възражението на ответниците А. Е. К. и М. Е. И. за недопустимост на първия
предявен от ищеца иск е неоснователно. Предявен е установителен иск по чл. 124 ГПК
за признаване за установено, че ищецът е собственик на сочената от него ид. част от
недвижимия имот, а не иск по 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял при
прекратяване на СИО.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Съдът намира доказателственото искане на ищеца за допускане събирането на
гласни доказателствени средства за установяване факта на давностно владение на
процесния недвижим имот за допустими, относими и необходими, поради което следва
да бъде уважено. На осн. чл. 159, ал. 2 ГПК обаче първоначално следва да се допусне
разпитът на двама от исканите от ищеца трима свидетели, като разпитът на последния
от тях бъде отложен – в случая че разпитаните свидетели не установят спорния факт.
Съдът намира доказателствените искания на ответниците М. Т. и А. С. за
издаване на съдебни удостоверения за обстоятелствата, посочени в т. II, 1-4 от
доказателствените искания, формулирани в отговора на исковата молба, за неотносими
по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК, тъй като се отнасят за установяване на обстоятелства
относно обратен иск, който с Определение № 12887/18.03.2025 г. не е приет за
съвместно разглеждане по настоящото дело.
Доказателственото искане на ответниците А. К. и М. И. за допускане на трима
1
свидетели при режим на довеждане е нередовно, доколкото не отговаря на изискването
на разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ГПК да бъдат посочени обстоятелствата, които ще се
установяват със свидетелските показания, поради което съдът не може да прецени
относимостта и допустимостта на направеното искане. На ответниците следва да бъде
дадено указание да посочат конкретни обстоятелства, които искат да бъдат установени
със свидетелските показания, като в случай, че не конкретизират такива в указания
срок, доказателственото искане ще бъде отхвърлено.
Следва да се уважи направеното от ответниците А. К. и М. И. искане за издаване
на съдебно удостоверение, което да им послужи пред Дирекция „Общински приходи“,
отдел „Общински приходи“ – район Слатина, Столична община, по силата на което да
се снабдят с друго такова да фактите и обстоятелствата, посочени в Раздел II, т. 2 от
доказателственото искания на ответниците в отговора на исковата молба.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ от ответниците М. Т. и А. С. молба с вх. № ******/07.04.2025 г.
искане за изпращане на делото по подсъдност на Софийски градски съд.
Определението за подсъдността подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението пред Софийски градски съд.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговорите на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение в полза на ответниците А. К. и М. И.
чрез адв. В А, което да им послужи пред Дирекция „Общински приходи“, отдел
„Общински приходи“ – район Слатина, Столична община, по силата на което да се
снабдят с друго такова да фактите и обстоятелствата, посочени в Раздел II, т. 2 от
доказателственото искания на ответниците в отговора на исковата молба с вх.№
******/28.04.2025 г., което да се предаде на правоимащите лица след представяне на
доказателство за платена държавна от 5 лева по сметка на СРС.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
свидетели при режим на довеждане от ищеца за установяване на факта на
осъществено от ищеца владение на процесния имот в периода от 1984 г. до 2021 г.
УКАЗВА на ответниците А. К. и М. И., че в срок най-късно в първото открито
съдебно заседание следва да посочат фактите и обстоятелствата, за установяването на
които е направено искането за допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпита на трима свидетели, като при неизпълнение доказателственото
искане ще бъде отхвърлено.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.06.2025 г. от 11:00 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговорите на исковата молба и приложенията към тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са обективно и субективно съединени искове, както следва:
положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за признаване
за установено спрямо ответниците А. Е. К. и М. Е. И., че: 1/ ищецът е собственик
на 2/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.705.330.2.11
2
по КККР, с адрес: г***, заедно с прилежащи помещения: избено помещение №
12 с площ от 3 кв.м. и таванско помещение №11 с площ 3 кв.м. и 1,021% ид.ч. от
общите части на сградата, придобити от ищеца на основание покупка от РНС
***, като в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на първия
предявен иск, ищецът моли: 2/ да бъде признато за установено, че ищецът е
собственик на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.705.330.2.11 по КККР, придобити въз основа на покупка от РНС „***“, а в
условията на евентуалност, при отхвърляне на исковете по т.1 и т.2, моли 3/ да
бъде признато за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.705.330.2.11 по КККР,
придобити въз основа на давностно владение, както и
4/ съединен в условията на евентуалност – при уважаване на който и да е от
установителните искове по т.1, т.2 или т.3, ревандикационен иск по чл. 108 ЗС
срещу ответниците М. Н. Т. и А. Н. С. за признаване за установено, че ищецът е
собственик на 2/3 ид.ч. на процесния недвижим имот, в случай, че съдът уважи
установителния иск по т.1 или на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, в
случай, че съдът уважи иска по т.2 или т.3, както и да осъди ответниците да му
предадат владението на съответните идеални части и
5/ искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №4,
том ***, дело ***** от 31.05.2021 - АВ-ИР София.
Ищецът Е. П. В. твърди, че на 23.08.1983 г. е сключил брак с А В.а, а на
12.07.1984 г. въз основа на Протокол печат и номер №*** от 25.11.1985 г от Главна
Дирекция за изграждане на София РНС „***“ е закупил процесния недвижим имот –
апартамент №11, находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.705.330.2.11 по КККР, срещу заплащане на покупна цена от
11 682 лева, от която сумата от 3554 лв. е заплатена с лихвоточки от родителите на
ищеца, а остатъкът в размер на 8128 лв. – със заем от Банка ДСК. Посочва, че с
Решение по гр.д. № 2067/1998 г на СРС бракът му с А В.а е прекратен. Посочва, че със
съдебно решение, постановено по гр.д. № 127/2000 г. на СГС, решението на СРС е
изменено и семейното жилище е предоставено за ползване на А Г В.а поради нейното
тежко здравословно състояние и въз основа на съдебното решение тя е живяла в
жилището до края на живото си през 2021 година. Ищецът и двете му дъщери и
ответници по настоящото дело - А. Е. К. и М. Е. И., са се изнесли от процесното
жилище през 2000 година и заедно живели в друго жилище. През м. декември 2024 г.
ищецът узнава, че жилището е продадено на ответника А. С.. След справка в Агенция
по вписванията – имотен регистър, ищецът установил, че М. И. и А. К. се снабдяват с
констативен нотариален акт за собственост на процесният апартамент придобит въз
основа на давностно владение и наследство – *** ***, дело ***** от 31.05.2021 г. АВ-
ИР София. След това с нотариален акт № ***, том *** дело ***** от 14.12.2023 г на
АВ-ИР София учредяват право на ползване върху процесното жилище на третият
ответник М. Т.. В същия ден М. И. и А. К. продават голата собственост върху
процесният апартамент на четвъртият ответник и син на третата ответница А. С. с
нотариален акт №*** от 14.12.2023 г на АВ София. Ищецът поддържа, че е собственик
на 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, като 1/3 ид.ч. е придобил чрез
трансформация на лично имущество – дарени от родителите му лихвоточки, с които е
заплатил част от покупната цена на процесния недвижим имот и 1/3 ид.ч. – след
прекратяване на СИО върху процесния недвижим имот след прекратяване на брака с А
В.а, а ответниците А. Е. К. и М. Е. И. са придобили общо 1/3 ид.ч. по наследство от
майка си А В.а. В условията на евентуалност навежда, че е придобил 1/2 ид.ч. от
процесния недвижим имот въз основа на давностно владение, като в периода от 1985 г.
до 2000 г. е упражнявал владението лично, а след това в периода 2000 г. до 2021 г. –
3
чрез покойната си бивша съпруга по силата на съдебното решение, с което й е било
предоставено ползването на недвижимия имот и която е упражнявала фактическа власт
върху 1/2 ид.ч. от имота за ищеца. Оспорва, че за периода от 2.06.1996 до 02.09.2022 г
ответниците А. Е. К. и М. Е. И. са придобили процесния недвижим имот въз основа на
давностно владение, като сочи, че в процесния период първоначално съпругата му А
В.а, след смъртта й, двете дъщери, които я наследяват, упражняват фактическа власт
като владея своите идеални части и държат за ищеца неговата 1/2 ид.ч. от процесния
недвижим имот. Оспорва и че ответниците М. Н. Т. и А. Н. С. са придобили вещни
права в сочения обем въз основа на нотариален акт № *** от 14.12.2023 г. за
учредяване на право на ползване и нотариален акт за собственост № 46 от 14.12.2023 г.
за покупко-продажба на недвижим имот, доколкото техните прехвърлители не са били
собственици на процесния недвижим имот към деня на продажбата. Въз основа на
посоченото, моли предявените искове да бъдат уважени, като ищецът бъде признат за
собственик на съответната идеална част от процесния недвижим имот и ответниците
да бъдат осъдени да му възстановят владението върху съответната идеална част, както
и да бъде отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК процесният нотариален акт.
Претендират и разноски.
Ответниците М. Н. Т. и А. Н. С., преди срока по чл. 131 ГПК, подават общ
отговор на исковата молба, с който оспорват предявените исковете като
неоснователни. Посочват, че на 14.12.2023 г. А. К. и М. И. са учредили възмездно
право на ползване на М. Н. Т. по силата на нотариален акт № *** г. по описа на
нотариус К К, рег. № *** на НК, а с нотариален акт № 22, том II, рег.№ 3867, нот. дело
№ 208/2023г. по описа на нотариус К К с рег.№ *** в НК А. К. и М. И. продават на А.
С., процесния недвижим имот. Посочват, че продавачите на имота М. И. и А. К. са се
легитимирали като собственици по давност и наследство въз основа на констативен
нотариален акт № ***, том I, дело № ***/2022г., издаден от нот. Ц Д, peг. №350 на НК,
вписан с акт №*** peг. № 38347 дело 19274 от 31.05.2022 г., издаден от Служба по
вписванията гр. София. Сочат, че ответниците А. К. и М. И. са придобили имота въз
основа на давностно владение, осъществявано от тяхната майка А В.а спрямо бившия
й съпруг, като е владяла имота изцяло въз основа на влязло в сила съдебно решение на
СГС, постановено по гр.д. 127/2000 г. по описа на СГС, считано от 2000 г. до смъртта
си през 2021 г. През 2021 г. А В.а получава документ, че в Столична община не се
съхранява договор за покупко-продажба на процесния апартамент, тъй като такъв не
бил сключван за имота. Поради това А В.а е придобила въз основа на давностно
владение идеалните части на бившия си съпруг Е. В., а нейните наследници М. И. и А.
К. са се позовали на изтеклата в полза на майка им давност чрез издаване на
констативен нотариален акт за собственост. В условията на евентуалност, в случай че
съдът не възприеме придобиване на процесния недвижим имот по давност от
посочените лица – А В.а и нейните дъщери, оспорват твърденията за трансформация
на лично имущество за 1/3 ид.ч. от стойността на имота, като оспорват и твърденията,
че сумата от 3554 лв. е заплатена като сума от лихвоточки, дадени от родителите на
ищеца. Поддържат, че имотът е станал СИО между Е. В. и А В.а при покупката на
жилище въз основа на Протокол за избор на жилище от 12.07.1984 г., като след развода
имотът е придобит в обикновена съсобственост. Оспорват твърденията на ищеца, че е
придобил 1/2 ид.ч. чрез давностно владение, като посочват, че в периода от 1985 до
1990 г. ищецът е бил в брак и давността е била спряна по силата на закона, а след
прекратяване на брака поддържат, че А В.а, която е ползвала процесния недвижим
имот, не е допускала ищеца до имота, заплащала е всички данъци и сметки за него,
поради което е владяла 1/2 ид.ч. от имота на ищеца за себе си. Въз основа на
посоченото, молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. В
условията на евентуалност, молят съда да установи, че ищецът е собственик на 1/2
4
ид.ч. от процесния недвижим имот, а не на 2/3 ид.ч. Претендират разноски.
Ответниците А. Е. К. и М. Е. И. подават отговор на исковата молба в срок по
чл.131 ГПК, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че
процесният недвижим имот не е придобит в условията на СИО, тъй като започналата с
Протокол от 12.07.1984 г. процедура за закупуване на процесния недвижим имот от
държавата не е завършена и не е сключен договор за продажба, тъй като е било
необходимо да се заплати такса в размер на 20% ДДС върху определената продажна
цена по реда на ЗДДС в размер на 2 300 лв., която сума обаче не е заплатена от ищеца
до 2004 г., а след 2004 г. ищецът трайно се е дезинтересирал от процесния недвижим
имот. Предвид посоченото оспорват твърденията на ищеца, че процесният имот е бил
СИО, която е прекратена с развод, както и че след развода за процесния имот е имало
съвладение между ищеца Е. В. и бившата му съпруга А В.а, която е живяла в
процесния недвижим имот. Оспорват през периода 1985 - 1990 г. за ищеца да е текла
придобивна давност, а ако е текла, поддържат, че е за периода от 01.06.1996 г. до м.
12.1998 г., на която дата ищецът е напуснал семейното жилище, след което А В.а е
владяла сама процесния недвижим имот. Оспорват, че след прекратяване на брака
ищецът е владял процесния недвижим имот чрез бившата си съпруга, тъй като
отношенията между тях са били влошени, не са поддържали връзка, като единствено
А В.а е упражнявала фактическа власт върху процесния недвижим имот само за себе
си, заплащала е всички сметки, прехвърлила е на свое име партидите за комунални
услуги; многократно е била осъждана от „Топлофикация София“ ЕАД да заплаща
сметки за процесния недвижим имот, но се е легитимирала като единствен собственик
на имота и не е сочила, че имотът е съсобствен, предвид което се установявало
намерението й за своене на процесния недвижим имот. Предвид посоченото молят
съда да отхвърли като неоснователни предявени от ищеца искове. Предвид
неоснователността на предявените искове, молят съдът да остави без уважение и
искането за отмяна на констативен нотариален акт по чл. 537, ал. 2 ГПК, респективно
– молят съдът да отмени посочения акт само за частите, в които признае ищеца за
собственик при евентуално уважаване на някой от предявените от него искове.
Претендират разноски.
В тежест на ищеца по установителните искове по чл. 124, ал. 1 ГПК е да
установи при условията на пълно и главно доказване твърдяното придобивно
основание за придобиване на право на собственост на 2/3 ид.ч., съответно на 1/2 ид. ч.
от процесния недвижим имот с идентификатор 68134.705.330.2.11 по КККР, като
докаже, че е налице осъществена покупко-продажба на недвижимия имот на
12.07.1984 г. с Протокол за избор на жилище от Главна дирекция за изграждане на
София, в режим на СИО, както и твърдяната трансформация на лично имущество за
1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, както и на евентуалните придобивни основания
– давностно владение, като докаже трайно, явно, спокойно и непрекъснато
упражняване на фактическа власт върху 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот с
намерение за своене, упражнявана лично и/или чрез другиго за твърдения период от
1985 г. до 2021 г.
В тежест на ответниците по предявените установителни искове е да докажат
възраженията си и насрещни права, в това число, че за процесния период е налице
спиране или прекъсване на давностния срок.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните: 1/ на 12.07.1984 г. с Протокол печат и номер №*** от
25.11.1985 г от Главна Дирекция за изграждане на София РНС *** на ищеца е
определено да закупи Имота, видно от писмо 107.00.***/09.07.1984 г. и 2/ това се е
случило по време на брака на ищеца с А Г В.а, сключен на 23.08.1983 г. и прекратен
5
през 2000 г.; 3/ че от брака с А Г В.а ищецът има две деца – ответниците А. Е. К. и М.
Е. И.; 4/ с Решение по гр.д. № 2067/1998 г. на СРС упражняването на родителските
права над двете деца са предоставени на ищеца, както и ползването на семейното
жилище, а с решение на СГС постановено по гр.д. № 127/2000 г. решението на СРС е
изменено и семейното жилище е предоставено за ползване на А Г В.а; 5/ А Г В.а е
живяло до края на живота си в процесното жилище, като починала през 2022 г.; 6/
ответниците М. И. и А. К. се снабдяват с констативен нотариален акт за собственост
на процесния имот, придобит въз основа на давностно владение и наследство – ***
***, дело ***** от 31.05.2021 - АВ-ИР София, с който акт са се легитимирали като
собственици при извършената последваща сделка за закупуването му от А. С..
В тежест на ищеца по предявения иск по чл.108 ЗС е да установи при условията
на пълно и главно доказване спрямо ответниците М. Т. и А. С. твърдяното си правото
на собственост върху недвижим имот с идентификатор 68134.705.330.2.11 по КККР,
както и да докаже, че ответниците М. Т. и А. С. владеят процесния недвижим имот.
В тежест на ответниците при установяване на горното е да докажат, че владеят
процесните идеални части от имота на ищеца на валидно правно основание.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото, че: 1/ ответниците А. Е. К. и М. Е. И. са деца на
ищеца от брака му с А В.а, прекратен със съдебно решение през 1999 г., 2/ че през
2000 г. със съдебно решение процесния недвижим имот е предоставен за ползване на А
В.а и последната го е ползвала до смъртта си през 2022 г., като през посочения период
ищецът не е ползвал процесния недвижим имот; 3/ ответниците М. И. и А. К. се
снабдяват с констативен нотариален акт за собственост на процесния имот, придобит
въз основа на давностно владение и наследство – *** ***, дело ***** от 31.05.2021 -
АВ-ИР София.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението, с изключение на частта му относно подсъдността, не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6