Р
Е Ш Е
Н И Е № 262478
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 16490 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективносъединени искове по чл. 410, ал. 1 от КЗ, и чл. 86 от „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ' ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Витоша" № 89Б, представлявано от К. Ч. - ***
**** **** и Б. А .В.
- **** ******, чрез адв. М. ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов"
№ 1, представлявана *** **** - *** за
осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 840.41 лева-застрахователно обезщетение ; 40.15 лева -мораторна лихва за периода 21.06.2020
- 09.12.2020 година, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба
в съда до окончателното й изплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди,
че на 18.02.2020 г.
около 16,30 часа, в град П., при движение в колона с автомобили по ул. „В."
в посока бул. „*** ***", л. а. марка и модел „******", с per. № ****** собственост на „КАРМЕС" ЕООД
и управляваният от Г.В.Ш., е попаднал в небезопасна и необозначена дупка на пътното платно,
в резултат на което на автомобила
били причинени повреди. Към момента на
събитието за автомобила е била налице валидна застраховка „КАСКО+" -застрахователна полица № ****** от ******г. застрахователя е уведомен. Повредите са описани и оценени на 840,41 лева с ДДС. Ремонта е
възложен на сервиз „ДОР -
НЕД" ООД. След приключване е съставен приемо- предавателен протокол и фактура № *****/****** г. На
26.02.2020 г. сумата е изплатена. на ответника е изпратена регресна покана. На 24.06.2020 г. е отказано
плащането на сумата по конкретната
щета.
В указания по чл.131 от ГПК срок ответника
оспорва иска. Отрича настъпването на
вредите по вина на Общината, механизма за това и стойността им. Притендира съпричиняване.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства- полица от ******г.; уведомление от 19.02.2020
г.; калкулация, опис на щетите; показания на св. Г.Ш., се установява, че на 18.02.2020 г. около 16,30 часа, в град П., при движение в колона с автомобили по ул. „В."
в посока бул. „******", л. а.
марка и модел „******",
с peг. № ****** собственост на „КАРМЕС" ЕООД и управляваният от св. Г. В. Ш.,
е
попаднал в небезопасна и необозначена дупка на пътното платно,
в резултат на което на автомобила
били причинени повреди. Към момента на
събитието за автомобила е била налице валидна застраховка „КАСКО+" -застрахователна полица № ****** от ******г. Застрахователя е уведомен на 19.02.2020 г. Повредите са описани и оценени на 840,41 лева с ДДС.
От представения приемо-предавателн протокол от 25.02.2020 г.; фактура № ******/****
г., ликвидационен акт от 26.02.2020 г. и платежно нареждане от 26.02.2020 г. е
видно, че ремонта на автомобила е възложен на сервиз „ДОР -
НЕД" ООД. След приключване на същия автомобила е предаден на С. Ш. на ****** г. На същата дата за ремонта е
съставена фактура на стойност
840,41 лв. дължими от застрахователя. На 26.02.2020 г. сумата
е изплатена на сервиза.
От представената регресна покана от 18.05.2020 г. е
видно, че след плащане на разходите за отстраняване на щетите застрахователя е
уведомил ответника за необходимостта за възстановяване на стойността им. На 24.06.2020 г. от последния е отказано плащането на сумата
по конкретната щета.
От изготвеното заключение от 29.09.2021 г. по извършената САТЕ е видно, че
вида на щетите съответства на начина на настъпване на твърдяното ПТП.
Стойността на същите е 1124 лв. по
пазарни цени.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По иска по
чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, което отговаря за неговите виновни
противоправни действия. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице,
за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение застрахователят
да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка, с който са нанесените твърдените вреди на автомобила
и размера на обезщетение.
Предвид липсата на възражение от ответника по заявените твърдения на ищеца съдът
намира за доказани обстоятелствата, че същия отговаря за поддръжката на пътя, където се
твърди да е настъпило ПТП.
С
оглед установените данни от събраните писмени и гласни доказателства съдът
намира за доказано настъпването на заявеното ПТП като време и място, стойността
на щетите, съобразно заключението на вещото лице, което се кредитира изцяло от
съда, е в размер на 1124 лв. наличието на застрахователно правоотношение, видно
от представения застрахователен договор между ищеца и собственика на автомобила,
както и плащане на стойност на
настъпилите щети от 840,41 лева.
Тези обстоятелства се явяват предпоставка за възникване на регресна отговорност към застрахователя до размера на
платеното от него обезщетение, тъй като обемът на регресното
вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от
извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало
вземане в размер на извършеното плащане, а именно 840,41 лв., което попада в
рамките на установените вреди. Ето защо искът следва да се уважи изцяло без да
се коригира размера, тъй като по делото не се установиха факти сочещи наличие
на поведение на водача способствало настъпването на ПТП и обосноваващо извод за
съпричиняване на вредите.
По иска по чл.
86 ЗЗД:
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение,
към което, с оглед регресния характер на вземането,
не може да
се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
за възникване на регресното право,
но не и за
поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване
на изискуемостта не съвпада с момента
на забавата/. Ето защо, за
поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Предвид представената такава и отговора на ответника по
нея от 24.06.2020 г., сочещ като дата на получаване на поканата 05.06.2020 г., като
момент на уведомяване следва да се приеме 05.06.2020 г. Тъй като същото се притендира за приода от 21.06.2020г. -09.12.2020 г. и от подаване на исковата
молба-10.12.2020 г.. до окончателното плащане в размер на законната лихва,
съдът намира че периода на притендираната мораторна лихва и законна лихва попада в рамките на
установената забава, при липса на заявени твърдения и ангажирани доказателства
за извършено плащане към момента на последното по делото открито съдебно
заседание, в което същото е обявено за решаване, и се дължи обезщетение за
забава. Относно размера на същото съдът след справка с електронно изчислителен
модул намира, че за периода 21.06.2020г. -09.12.2020 г. лихвата възлиза на
40,15 лв., който съвпада с притендирания в исковата
молба. Ето защо искането за присъждане на обезщетение за забава следва да се
уважи изцяло в притендираните от ищеца период и
размер.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се
присъдят в полза на ищеца, съобразно отправеното искане, представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива, в
размер на: 100 лв. – платена държавна такса, депозит за САТЕ-150 лв.;,
възнаграждение на свидетел-10 лв. и 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.
На ответника разноски не се дължат.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов"
№ 1, представлявана от ***** ***** да заплати на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ' ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Витоша" № 89Б, представлявано
от К. Ч. - *** **** **** и Б. А.В. - *** *****, сумата от 840.41 лева-(осемстотин и четиридесет лева и 41 ст.) застрахователно обезщетение по щета ****** от ****** г. за настъпило ПТП на ****
г. в гр. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба-10.12.2020 г. в съда до окончателното й изплащане и сумата от
40.15 лева (четиридесет лева и 15 ст.) -мораторна лихва за периода 21.06.2020 - 09.12.2020 година, както и сумата от 620 лв.(шестстотин и двадесет
лева) за разноски за производството.
Решението подлежи на
обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
Д. К.