Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 10.01.2020 година
Великотърновски
районен съд , осми състав в публично заседание на 6.12.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря В. Иванова , като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1432 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взема
предвид:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, вр. с чл. 232,ал.2, вр. с чл.86 от ЗЗД .
Ищците М.Н.Н. и Ю.Й.Н., чрез
пълномощника си адв.Ч. твърдят, че са сключили с ответника договор за
наем от 30.10.2012 г., съгласно който са му предоставили за временно и
възмездно ползване недвижим имот, представляващ лекарски кабинет № 9, находящ
се в гр. В. Търново, ул. „Поп Харитон” № 1, вх. Б
срещу наемна цена в размер на 350 лв., платима до 5-то число на месеца. Сочат ,
че договора за наем е сключен за срок от една година, считано от 01.11.2012 г.,
но при липса на възражение се подновява автоматично на основание чл. 2 от него.
Излагат, че същият е прекратен едностранно от наемателя с едномесечно
предизвестие, считано от 15.08.2017 г. Твърдят, че за 2014 г. ответникът е платил
с 1333, 50 лв. по – малко от дължимия наем, за 2015г. – тази сума е 283, 50
лв., за 2016 г.
– сумата възлиза на 1144, 50 лв., а за 2017г. – тя е в размер на 761, 25 лв.
Признават, че на 30.03.2018г. ответникът е платил сумата от 1432 лв., с която считат,
че са погасени най – старите му задължения за 2014 г. и за 2015 г. Смятат, че поради
забавеното плащане наемателят дължи обезщетение за забава върху вземанията за
наем за 2014 г.
и за 2015 г.
от падежа им до датата на плащане - 30.03.2018г. По тези съображения ищците молят
съда да осъди ответника да им заплати
сумата от 1144, 50 лв. – остатък от дължим наем за 2016 г., ведно с лихва за
забава върху нея в размер на 278, 50 лв. за периода 21.12.2016г. – 16.05.2019 г.,
сумата от 761, 25 лв. - остатък от дължим наем за 2017 г ., ведно с лихва за
забава върху нея в размер на 128, 57 лв. за периода 15.09.2017 г. – 16.05.2019 г.,
както и лихва за забава в размер на 540, 42 лв. начислена върху вземанията за
наем за 2014 г.
и 2015 г.
за периода от падежа на всяко от тях /24.10.2014г. респ. 15.08.2015г./ до
30.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Претендират съдебни разноски. В съдебно заседание ищцата лично поддържа
предявената искова претенция и моли съда да
я уважи.
Ответникът Медицински център
"Аура" ООД , гр.В.Търново, представляван от адв.Б.
от ВТАК с отговора на исковата молба
оспорва исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Възразява, че дължимия от него наем за първите
девет месеца от всяка календарна година с оглед на разпоредбите на чл. 31, ал.
1, чл. 44 ал. 3 и ал. 4 ЗДДФЛ е в размер на 318, 50 лв., а не в размер на 350
лв., поради удържания и внасяния от него авансов данък. Излага, че ищецът не е приспаднал от претендираните вземания за наем сумата от 1911 лв., платена
му на 09.08.2016 г. Възразява да дължи суми за наем и лихви преди 15.05.2016 г.,
поради погасяването им по давност съгласно чл. 111 ал. 1 б. „в” ЗЗД. Смята, че
с извършеното от него на 30.03.2018г. плащане е погасил всичките си задължения
към ищеца. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. В съдебно
заседание поддържа становището изложено в отговора.Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
Между страните не се спори
наличието на възникнало облигационно правоотношение по повод договор за наем от 30.10.2012 г., по
силата на който ищците като наемодатели са предоставили на ответника като
наемател за временно възмездно ползване описания в договора недвижим имот, срещу
заплащане на наемна цена от 350 лева, платима до пето число на месеца.
Договорът влиза в сила от 1.11.2012 г. и е с клауза за автоматично
продължаване. С уведомление изх.№ 57 /20.07.2017 г. управителят на медицинския
център е заявил желанието си за прекратяване на договора на основание чл.20 от
него, считано от 15.08.2017 г. Уведомлението е подписано с дата 20.07.2017 г. С
нотариална покана рег.№ 3577 т.2 2, № 44 на
нотариус Д.Рачевец, рег.№ 430 в регистъра на
НК М.Н.Н. е уведомил управителя на ответното дружество, че договорът за наем е
прекратен по взаимно съгласие на 15.08.2017 г. По този договор ответното
дружество не е изплатило пълния размер на дължимия наем, поради което е
поканено в едномесечен срок да заплати
сумата от 2802, 25 лева по посочена банкова сметка. ***т друга стопанска
дейност и /или от наем, или от друго възмездно предоставяне за ползване на
права или имущество, издадени на М.Н.Н. от МЦ "Аура" ООД за 2014 г., 2015 г. 2016 г. и 2017г. , както и
банкови извлечения за извършени плащания. По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се
установява следното: За периода от сключване на наемния договор -30.10.2012 г.
до настоящия момент от разплащателната сметка на МЦ са постъпили суми по
сметката на ищеца М.Н.Н. общо в размер на 18754,75
лева. От МЦ за периода 30.10.2012 г. до
настоящия момент по сметка на ТД на НАП с основание авансова вноска чл. 44 от ЗДДФЛ е преведена сумата от 1370,25 лева.
Общо направените разходи от МЦ са в размер на 20125 лева. Общо дължимите
суми по договор за наем от 30.10.2012 г.
за целия период на договора 1.11.2012 г.-14.08.2017 г. са в размер на 20109, 25 лева. Ако се приеме,
че с направеното плащане от 1432 лева от 30.03.2018 г. са покрити задълженията
за заплащане на неплатени наеми за м.
ноември и декември 2012 г.
и м. ноември и декември 2013
г., дължимата сума за лихва за забава би била 690,59
лева. Дължимата сума за лихва за забава върху всяка просрочена наемна вноска за
периода от 6.01.2013 г. до 8.10.2013 г. е в размер на 70,48 лева.Дължимата сума
за лихва за забава върху всяка просрочена наемна вноска за периода от 6.01.2014
г. до 14.09.2014 г. е 494,29 лева. В случай, че се приеме, че с направения
превод от 1432 лева от 30.03.2018 г. се покриват задълженията за периода м.
ноември и м. декември 2012 г.
и м. ноември и м.декември 2013
г. , по договора за наем няма неплатени наемни вноски.
Ако това не се приеме, с направения превод следва да се покрият лихвите за
забава за периода 6.01.2014 г.- 14.09.2017 г.
В съдебно заседание вещото лице поддържа изложеното заключение. По
поставените допълнителни задачи е изготвено допълнително заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, според което
дължимите суми за наеми за периода 16.05.2016 г.-15.08.2017 г. са в
размер на 5266,94 лева , от които са платени по сметка на ищеца 4887,41 лева и
е внесен авансов данък по чл.44 от ЗДДФЛ от 379,53 лева. Постъпилите суми по
сметка на ищеца за периода 15.05.2016 г. - 15.08.2017 г. са 4887,41 лева. С
плащането извършено на 30.03.2018 г. от 1432 лева общо постъпилата сума е от
7737,25 лева. Не са налице неплатени наемни вноски за периода от 15.05.2016 г.
до 15.08.2017 г. Законната лихва за
забава за периода от 15.05.2016 г. до 15.09.2017 г. върху падежа на всяка
вноска- щесто число до текущия месец до извършеното
плащане е в размер на 129,46 лева. Платената на 30.03.2018 г. сума от 1432 лева
с основание окончателно плащане е без конкретен период и е отнесено като разход
за плащане на наем-кабинети. В съдебно заседание вещото лице поддържа
изготвеното допълнително заключение.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Претенцията
на ищците произтича от възникнало между страните облигационно правоотношение по
силата на сключен договор за наем от 30.10.2012 г., съгласно който
наемодателите са предоставили на наемателя за временно възмездно ползване
недвижим имот- лекарски кабинет срещу заплащане на наемна цена от 350 лева,
платима до пето число на месеца. Договорът е сключен за срок от една година,
считано от 1.11.2012 г. и при действието на клаузата за автоматично
продължаване по чл.2 и на чл.7, според която се предвижда продължаването му за
неопределен срок , в случай, че след изтичане на периода имотът продължи да се
ползва със знанието и без противопоставянето на наемодателя. От събраните по
делото доказателства се установява, че на
15.08.2017 година договорът е бил прекратен. Няма твърдения изложени в исковата молба, или претенции относно неспазено
предизвестие за прекратяване на договора, недостоверна дата, поставена на
изходящото от ответника уведомление за прекратяване на договора и свързани с
тях други искания, поради което изложените от ищцата фактически твърдения и
оспорвания относно начина и времето на прекратяване на договора и във връзка с
това претенции за заплащане на наем и за
м. септември 2017 г. , са неотносими към предмета на спора. За прецизност следва да
се отбележи, че с оглед съдържанието на
нотариалната покана до ответното дружество, изходяща от ищеца съдът
приема, че договорът за наем е бил прекратен на 15.08.2017 г. по взаимно
съгласие, така, както е потвърдено от
самия ищец-наемодател. При разпределената от съда доказателствена тежест ищците
следваше да докажат основанието и размерите на претенциите си, а ответникът
следваше да докаже, че е платил, или че не дължи при наведените възражения, от
които черпи за себе си благоприятни последици.
С отговора на исковата молба ответното дружество е релевирало
възражение за изтекла погасителна давност по отношение претендираните
главници и лихви за периода преди 15.05.2016 година и съдът дължи произнасяне
първо по него. Погасителната давност е правен институт, юридически факт, включващ период от време, при който носителят
на едно субективно материално право бездейства, което води до законово
закрепеното право на длъжника да погаси с волеизявление пред съда правото на
иск на кредитора, или правото му на принудително изпълнение поради това, че то
не е упражнено в определен от закона срок. Общата давност съгласно чл.110 от ЗЗД е петгодишна , а в случая е приложима кратката тригодишна давност ,
предвидена в чл.111, б."в" " от ЗЗД, при изтичането на която се погасяват
вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Според чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съобразявайки
императивните правни разпоредби относно приложението на института на
погасителната давност и при предявена искова молба на 16.05.2019 година следва
да се приеме, че всички изискуеми вземания, както за главница, така и за лихви
за периода преди 16.05.2016 г. са погасени по давност. Следващото относимо към основателността на претенциите възражение е
относно размера на дължимата наемна цена. В
Закона за данък върху доходите на физическите лица, чл.
44,ал.1, вр. с чл.31, чл.44,ал.3 и 4 от ЗДДФЛ е предвидено, че лице, придобило
доход от наем дължи авансово данък върху разликата от облагаемия доход по чл.31
и осигурителните вноски , които е длъжно да прави за своя сметка.Размерът на
дължимия данък се определя като разликата по ал.1 се умножи по данъчна ставка
10 на сто. Когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо
се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на
дохода при изплащането му. В този случай размерът
на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл.31 се
умножи по данъчна ставка 10 на сто. От заключението на вещото
лице, кредитирано от съда като компетентно и обосновано и прието и неоспорено от страните категорично се установява, че след
прилагане на цитираните по-горе разпоредби размерът на дължимия нетен наем за
периода от януари до септември на текущата година е 318,50 лева. За месеците от
октомври до декември се дължи брутната сума от 350 лева. Изхождайки от горното
и анализирайки данните, изложени в табличен вид от вещото лице, както по
основното, така и по допълнителното заключение се установява, че от целия период на действие на наемния договор
наемателят не е извършил плащане за
месеците ноември и декември 2012 година и за месеците ноември и декември 2013
година, каквото плащане да се установи от платежен документ с визиран
в него период и основание. Всички
останали дължими наеми за периода на
действие на договора до прекратяването му на 15.08.2017 година са платени от
наемателя. По основателността на всяка
конкретна претенция: съобразно исковата молба се претендира заплащане на сумата
от 1144,50 лева главница, представляваща неплатени наеми за 2016 година.
Абстрахирайки се от това, че няма конкретизация за кои точно месеци от 2016
година не са платени наемни вноски според ищеца , за периода до 16.05.2016
година исковата претенция е погасена по давност. Дори да не се приложи
института на погасителната давност исковата претенция се явява неоснователна,
тъй като заключенията на вещото лице по ССчЕ
безспорно установяват плащане на всички дължими наемни вноски за процесния период. Аналогично стои въпросът с исковата
претенция за заплащане на сумата от 761,25 лева, представляваща неплатени
наемни вноски за 2017 година. Заключението на вещото лице води до извода, че за
периода 15.05.2016 г. до 15.08.2017 година месечните дължими наеми към ищците
са в размер на 5266,94 лева. Сумата от 4887,41 лева е преведена по сметка на
ищеца. Сумата от 379,53 лева дължим авансов данък е преведена по сметка на ТД
НАП В.Търново. Изложеното води до извод за неоснователност на претенцията за
заплащане на сумата от 1144,50 лева главница, представляваща неплатени наеми за
2016 г.
и неоснователност на претенцията за заплащане на сумата от 761,25 лева
неплатени наеми за 2017 година. Неоснователни се явяват и акцесорните
претенции за присъждане на лихви за забава, съответно от 278,50 лева върху
главницата от 1144,50 лева за периода от 21.12.2016 г. до 16.05.2019 г. и за
сумата от 128,57 лева върху главницата от 761,25 лева за периода от 15.09.2017
г. до 16.05.2019 г. Това е така, защото според заключението на
вещото лице наемните вноски за 2016
г. и за 2017
г. са заплатени , следователно лихви за така претендираните периоди от 21.12.2016 г. до 16.05.2019 г. ,
респективно от 15.09.2017 г. до 16.05.2019 г. са недължими.
Дължи се лихва за забава върху забавени наемни вноски от датата на падежа на
всяка вноска - шесто число, до извършеното плащане за периода 15.05.2016 г. до
15.09.2017 г. в размер на 129,46 лева, но такава претенция няма
предявена. Отделно от това следва да се отбележи, че на 30.03.2018 г. е внесена
сумата от 1432 лева, окончателно плащане
отнесено като разход за плащане на наем- кабинети по кредит сметка 503 на МЦ
"Аура". По делото няма категорични доказателства кои точно задължения
покрива тази сума, поради което не може да се твърди , че с нея са погасени
най-старите задължения за неплатен наем за м.
ноември и декември 2012
г. и м.ноември и декември 2013 г. в размер на 1400
лева. Така или иначе, при направеното възражение за изтекла давност за всички
дължими главници и лихви за период преди 16.05.2016 г. , сумата би могла да
бъде отнесена за погасяване на лихвата за забава от 129,46 лева, дължима според
заключението на вещото лице върху забавените вноски за периода 15.05.2016 г.
15.09.2017 г. в случай, че се приеме
заявена такава претенция, като попадаща във времевия обхват на исковия период. По отношение претенцията за
заплащане на сумата от 540,42 лева, представляваща законна лихва върху платени
стари задължения за 2014 г.
и 2015 г.
за периода от падежа на всяко от тях /
24.10.2014 г. , респ. 15.08.2015 г./ до 30.03.2018 г. претенцията е
неоснователна, като погасена по давност.
С оглед неоснователността на претенциите за присъждане на главници,
неоснователна е и акцесорната претенция за присъждане
на законна лихва върху главниците от подаване на иска до окончателното
изплащане. В обобщение на изложеното,
исковите претенции са неоснователни и
недоказани и следва да се отхвърлят. При този изход на делото на ответника се
дължат направените по делото разноски в размер на 500 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение и 200 лева депозит за вещо лице, които ищците следва
да му заплатят.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на М.Н.Н. с ЕГН ********** и Ю.Й.Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес
*** против МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР "АУРА" ООД с ЕИК ********* , седалище и
адрес на управление гр.Велико Търново, ул."Марно
поле" № 21, представляван от управителя Георги Димитров Баръмов с правно основание чл.79,ал.1, вр.
с чл.232,ал.2 пр. 1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
1144,50 / хиляда сто четиридесет и четири лева и 50 ст. / главница,
представляващи неплатени наеми за 2016 година, ведно със законна лихва от
16.05.2019 г. до окончателното изплащане,
както и за сумата от 278,50 /двеста
седемдесет и осем лева и 50 ст./ представляваща лихва за забава върху
главницата от 1144,50 лева за периода от 21.12.2016 г. до 16.05.2019 г., като неоснователни и недоказани ,
вкл. поради погасяване по давност на претенцията за главница за периода до 16.05.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на М.Н.Н. с ЕГН ********** и Ю.Й.Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***
против МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР "АУРА" ООД с ЕИК ********* , седалище и
адрес на управление гр.Велико Търново, ул."Марно
поле" № 21, представляван от управителя Георги Димитров Баръмов с правно основание чл.79,ал.1, вр.
с чл.232,ал.2 пр. 1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
761,25 / седемстотин шестдесет и един лева и 25 ст./ главница, представляващи неплатени наеми за
2017 година, ведно със законна лихва от 16.05.2019 г. до окончателното
изплащане, както и за сумата от 128,57 /сто
двадесет и осем лева и 57 ст./ представляваща лихва за забава върху главницата
от 761,25 лева за периода от 15.09.2017
г. до 16.05.2019 г., като неоснователни и
недоказани.
ОТХВЪРЛЯ
иска на М.Н.Н. с ЕГН ********** и Ю.Й.Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***
против МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР "АУРА" ООД с ЕИК ********* , седалище и
адрес на управление гр.Велико Търново, ул." Марно
поле" № 21, представляван от управителя Георги Димитров Баръмов с правно основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД заплащане
на сумата от 540,42 / петстотин и четиридесет лева и 42 ст. / представляваща
законна лихва върху платени стари задължения за 2014 г. и 2015 г. за периода от падежа
на всяко от тях / 24.10.2014 г. , респ.
15.08.2015 г./ до 30.03.2018 г. , като
неоснователна, като погасена по давност.
ОСЪЖДА М.Н.Н.
с ЕГН ********** и Ю.Й.Н. с ЕГН ********** *** да заплатят на МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР "АУРА" ООД с ЕИК
********* , седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул." Марно поле" № 21, представляван от управителя Георги
Димитров Баръмов сумата от 700 / седемстотин/ лева направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред ВТОС, чрез ВТРС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: