Р Е
Ш Е Н
И Е № 260014
21.07.2022
година, гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети граждански състав
на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
административно
дело № 56 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
връзка с §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано е по подадената жалба от И.Г.П. с
ЕГН:********** ***, против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, в
частта на възстановеното право на собственост на наследници на Г.Д.М. върху
поземлен имот с идентификатор 77195.705.433 с площ 522кв.м., с трайно
предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване : ниско
застрояване /до 1м./, със съседи : 77195.705.427, 77195.705.426, 77195.705.484,
77195.705.432.
Жалбоподателят твърди, че е собственик на ПИ 77195.705.433 на
основание давностно владение, констатирано с нот.акт 96 от 18.04.1996г.
Жалбоподателят не обжалвал заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. в законния 14-дневен
срок от публикуването й в ДВ бр.51 от 28.06.2019г., поради което в полза на
възстановените собственици била издадена заповед №2226/13.12.2019г. на кмета на
Община Хасково, с която било наредено възстановяване правото на собственост при
условията на §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследници на Г.Д.М. върху новообразуван
имот с идентификатор 77195.705.433, ж.р.“Куба“, землище на гр.Хасково, с площ
500кв.м. Тази заповед не била съобщавана на жалбоподателя и той не я обжалвал в
законни 14-дневен срок. С писмо от 24.02.2020г. на началник СГКК-Хасково,
получено от жалбоподателя на 25.02.2020, бил уведомен, че във връзка с
прилагането на плана на новообразуваните имоти на ж.р.“Куба-1“, гр.Хасково, одобрен
със заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково и
съгласно заповед №2226/13.12.2019г. на Кмета на Община Хасково за
възстановяване на правото на собственост върху новообразувани имоти с
идентификатори 77195.705.433, 77195.705.440, 77195.705.439, издадена на
основание §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ, влязла в сила на 01.01.2020г., било нанесено
изменение в КРНИ, касаещо изброените имоти, състоящо се в промяна в
собствеността. Преди промяната само той бил вписан като собственик на имот с
идентификатор 77195.705.433 на основание нотариален акт №96 от 18.04.1996г. на
РС-Хасково. След промяната като собственици на този имот били вписани и
наследници на Г.Д.М. с документ за собственост : заповед №2226/13.12.2019г. на
кмета на Община Хасково. В законния 14-дневен срок жалбоподателят оспорил
изменението на КРНИ, касаещо имота, пред АС-Хасково и поискал съдът да отмени
извършеното от началника на СГКК-Хасково действие по изменение на КРНИ с
промяна на данните за собствеността, състоящо се във вписване като собственици
на наследници на Г.Д.М.. Независимо от обжалването на писмото се иска обявяване
нищожността на заповедта на областния управител в частта, касаеща имота.
Жалбоподателят имал правен интерес да бъде
изрично обявена за нищожна заповедта, тъй като обусловила издаването на заповед
№2226/13.12.2019г. на кмета на Община Хасково в полза на наследниците на Г.Д.М.
и дала основание за изменение на КРНИ с отразяване на последните като
собственици на процесния имот. Правният интерес произтичал и от обстоятелството,
че като административен акт заповедта засягала правото на собственост на
жалбоподателя върху имота, придобито на основание давностно владение. Жалбоподателят
обосновава нищожността на атакуваната заповед с обстоятелството, че в
обжалваната част относно възстановяване право на собственост на наследници на Г.Д.М.
върху процесния ПИ заповедта била лишена изцяло от законова опора, която
незаконосъобразност следвало да се приравни на пълна нищожност. Позоваването на
нищожност на заповедта давало възможност на жалбоподателя да обжалва заповедта
в частта на ПИ 77195.705.433 без ограничение във времето, съгласно чл.149 ал.5
от ГПК.
В жалбата се твърди, че процесния имот не
попада в разпоредбите на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя,
предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС,
поради което включването му в ПНИ и възстановяването му на наследници на Г.Д.М.
на основание §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ бил осъществено нарушение на законовите
разпоредби, която материална незаконосъобразност следвало да се приравни на
нищожност. Жалбоподателят се легитимирал като собственик на имота въз основа на
давностно владение, констатирано с нот.акт №96 от 18.04.1996г. При издаване на
акта нотариусът се позовал на множество документи, издадени от различни
институции, които дали необходимата информация за признаване на правото на
собственост на И.П. въз основа на давностно владение, което изключвало да е бил
ползвател на имота. След снабдяване с нотариален акт жалбоподателят владеел
имота постоянно и несмущавано от никого, което владение продължавало и досега.
Имотът бил деклариран в данъчна служба при Община Хасково и за него се
заплащали дължимите данъци. През периода 1988г.-1989г. била построена в имота
селскостопанска сграда с площ 25кв.м. Общината издала комбинирана скица за
проектиране на 20.08.2008г., въз основа на която бил одобрен инвестиционен
проект за обект „Сградно водопроводно отклонение“, реализиран в имота. Изложеното
обосновавало извода, че жалбоподателят притежавал правото на собственост върху
имота въз основа на надлежни документи за собственост и никога не бил изгубвал
тази собственост. Твърди, че никога не е бил ползвател на процесния имот и
последният не бил включван в ТКЗС, ДЗИ и др., образувани въз основа на тях
селскостопански организации, поради което незаконосъобразно този имот бил
включен в ПНИ по §4 ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ и върху него било възстановено право на
собственост на наследници на Г.Д.М.. Не
била налице и материалноправната предпоставка на §4б ал.1 изр.1-во от ПЗРЗСПЗЗ
в ПНИ да се включват незастроени земеделски земи, върху които е предоставено
право на ползване, съгласно актовете, посочени в §4 ал.1. Това произтичало от
разпоредбата на §4к ал.7, която препращала към §4, свързан с §4б ал.1 от
ПЗРЗСПЗЗ. Процесният имот не представлявал земеделска земя, а бил урбанизирана
територия. Следвало да намери приложение чл.1б ал.1 от ЗСПЗЗ, вр.чл.28а ал.2 от
ЗСПЗЗ, съгласно който бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат
възстановени, поради проведени мероприятия по смисъла на §1в от ДРППЗСПЗЗ, имат
право на обезщетение по реда на чл.1б ал.1 от ЗСПЗЗ. Не било налице законово
основание да се възстанови правото на собственост на наследници на Г.Д.М. върху
имота на основание решението на ОСЗГ и поради липса на идентичност между
притежаваните от наследодателя ниво, за които било подадено заявление за
възстановяване в ПК-Хасково и процесния имот, собственост на жалбоподателя,
поради което заповедта на областния управител в обжалваната част била нищожна,
поради липса на предмет.
Предвид гореизложеното се иска обявяване
нищожността на процесната заповед в частта на възстановеното право на собственост
на наследници на Г.Д.М. върху ПИ с идентификатор 77195.705.433 с площ 522кв.м. и да се присъдят направените от
жалбоподателя разноски.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не
изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по подадената
срещу негова заповед жалба.
Заинтересованите страни Д.К.М., Г.Й.М., А.Й.К. не се явяват в съдебно заседание и
не вземат становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково същата е издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА и въз основа на представената документация, съгласно
т.3.8 на Заповед №РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед
№РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и
условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тази заповед
на Областния управител се одобрява плана на новообразуваните имоти в М 1:1000
на жилищен район /ж.р./ „Орфей“, ж.р.“Изгрев“, ж.р.“Куба-1“ и местност
„Халилово-юг“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на Областния управител в горепосочения
смисъл е обнародвана в ДВ бр.51 от 28.06.2019г.
Като доказателство по делото е приет нотариален акт от
18.04.1996г. на ХРС, с който е признат И.Г.П. за собственик по давностно
владение на нива от 0,5дка с пл.№162, находяща се в местността „Куба-1“,
Хасковско землище. Приложен е по делото също така инвестиционен проект от 2008г.
за обект „Сградно водопроводно отклонение“, местонахождение ПИ 77195.705.433,
местност „Куба-1“, гр.Хасково, с възложител И.Г.П..
С уведомление от 24.02.2020г. жалбоподателят е
уведомен, че във връзка с прилагането на ПНИ на ж.р.“Куба 1“, гр.Хасково,
одобрен със заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област
Хасково и съгласно заповед №2226/13.12.2019г. на кмета на Община Хасково за
възстановяване правото на собственост върху новообразувани имоти с
идентификатори 77195.705.433,
77195.705.443, 77195.705.440, 77195.705.439, издадена на основание §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ /влязла в
сила на 01.01.2020г./, е нанесено изменение в кадастралния регистър на
недвижимите имоти /КРНИ/ в землището на гр.Хасково по заявление в СГКК-Хасково
с вх.№01-69875/07.02.2020г. от Община Хасково, както следва : за имот с
идентификатор 77195.705.433 данни преди промяната относно собствеността :
собственик И.Г.П.; данни след промяната относно собствеността : собственици И.Г.П.
и наследници на Г.Д.М..
Ответникът в изпълнение на своите задължения по чл.152
от АПК представи в настоящото производство и цялата преписка по издаването на
обжалваната заповед.
По делото е приложена преписката по заявление с вх.№51170/26.02.1992г.
за възстановяване правото на собственост на
наследниците на Г.Д.М., както и решение №36-51/01.04.1998г., издадено от
ОСЗГ по същата преписка, с което се признава и възстановява правото на
собственост на наследниците на Г.Д.М. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на нива от 7дка, находяща се в терен по §4 на гр.Хасково в
местността „Ючки лозя“.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане
на страните съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието
заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение
вещото лице сочи, че с решение 67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково е одобрен
околовръстен полигон на земите по ал.3 §4 от ЗСПЗЗ, като в строителните граници
на гр.Хасково се включват зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и
„Каменец“. Процесният ПИ с идентификатор 77195.705.433 с площ 522кв.м., находящ
се в ж.р.“Куба-1“ с 162 по кадастралния план, одобрен със заповед №969/1988г.,
нямало данни да е бил даден за ползване на основание актовете по §4 ал.1 от
ПЗРЗСПЗЗ и не бил даден в приложения към делото списък с информация от
комбинирания помощен план за ж.р.“Куба-1“, гр.Хасково. Кметът на Община Хасково
предоставил на ОбС-Хасково аднни за приетите решения на председателя на ИК на
ОНС-Хасково за предоставяне на граждани за ползване на земи в местността
„Куба-1“ на основание актовете по §4 ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ. Съгласно чл.18г,
общинската служба по земеделие сама или
с изпълнителя определя териториите за възстановяване. Нямало данни дали е
уведомен кмета на общината, съгласно чл.18 ал.2 от ППЗСПЗЗ. Експертизата сочи,
че местоположението на нива от 7дка, възстановена на наследниците на Г.Д.М. по
заявление вх.51170 от 26.02.1992г. в решение №36-51/01.04.1998г. на ОСЗ-Хасково
било установено в помощния план, изработван в периода 1996г. – 2002г. и в ПНИ,
одобрен със заповед ДС-28-1/11.06.2019г. на база подадено заявление №51170 по
чл.11 от ЗСПЗЗ с удостоверение №730/01.06.1992г. и анкетиране / извадка от
протокол за анкетиране на стр.103/ и наличния картен материал. Процесният
поземлен имот бил част от земеделски земи – имот №33 по помощния план на
собствениците, правото на собственост върху които било възстановено на
наследници на Г.Д.М. с решение №36-51/01.04.1998г. на ОСЗ-Хасково по заявление
вх.№51170 от 26.02.1992г. /извадка от помощния план на м.“Куба-1“ на стр.84/. В
разписния лист към кадастралния план, одобрен със заповед №969/1988г. за
собственик на ПИ №162 бил записан И.Г.П.. В кадастралния регистър към КК,
одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК имота бил записан на И.Г.П.. В регистъра към плана на новообразуваните
имоти за ж.р.“Куба-1“, гр.Хасково, за имот с идентификатор 77195.705.433 бил
записан на Г.Д.М.. Процесният имот бил в строителните граници на града и
представлявал урбанизирана територия.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото
производство е допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирани лица,
имащи правен интерес от оспорването, с оглед твърденията в жалбата, че с
атакувания административен акт се нарушават техни права и законни интереси. В случая
жалбоподателят твърди наличието на основания, обуславящи обявяването
на нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във
времето по аргумент от чл.149, ал.5 от АПК. Ето защо, съдът намира депозираната
жалба за допустима.
Разгледана по същество, обаче жалбата, по която е
образувано настоящото производство се явява неоснователна. Нищожността
е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от
степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или
като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен, на основанията,
посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната
практика възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са особено
съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, теорията е изградила съответните
критерии, въз основа на които да се извърши преценка кога един порок води до
нищожност и кога същият води до незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание
за нищожност на акта. Но в настоящия случай атакуваната заповед е издадена от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
По отношение на формата като основание за нищожност на
административния акт порокът следва да е толкова сериозен, че практически да
води до липса на форма и съответно в този случай ще липсва и волеизявление.
Формата е самостоятелно основание за валидното действие на административния акт
и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма се
определя от степента на порока. Атакуваната в настоящото производство заповед е
в предписаната от закона форма, поради което няма основание да се приеме на
това основание административния акт за нищожен.
Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност също в
случай, че водят до липса на волеизявление. Приема се, че нарушението на
административно производствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта и в случай, че без него би могло да
се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
По делото липсва данни, от които да следва извод, че при издаването на
обжалваната заповед са допуснати толкова съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил
на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора.
Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност да се издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на
посоченото основание. Наведените от жалбоподателите доводи сочат на съществуващи
противоречия на атакувания административен акт с материалноправни разпоредби,
но същите изцяло касаят законосъобразността на заповедта на Областния
управител, а не нейната нищожност. Доколкото обаче в случая не е спазен срока
за обжалване на заповедта като незаконосъобразна, съдът не може да разглежда
подобни хипотези.
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ
на незаконосъобразност и само, ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Всички наведени от
жалбоподателя доводи в настоящото производство не сочат на основания за
прогласяване нищожността на атакувания административен акт, а евентуално биха
могли да обосноват неговата незаконосъобразност. Съдът обаче не може да
разглежда законосъобразността на заповедта на областния управител по подадената
от И.Г.П. жалба в настоящото производство, тъй като същата е депозирана след
изтичане на сроковете за нейното обжалване.
Не на последно място следва да се има предвид, че
твърденията на жалбоподателя, че притежава правото на собственост върху ПИ с
идентификатор 77195.705.433 по КК на гр.Хасково, поради което административният
орган без наличие на доказателства, установяващи, че наследниците на Г.Д.М. са
притежатели на собственически права върху този имот, е одобрил с атакуваната
заповед ПНИ в частта, касаеща поземления имот, сочат на наличието на спор за
материално право. В административното производство не може нито да се разгледа,
нито да се разреши такъв спор за материално право, поради което страните следва
да потърсят защита на своите права чрез предявяване на съответния иск.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
подадената жалба от И.Г.П. с ЕГН:********** ***, против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена
на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, в частта на възстановеното право на
собственост на наследници на Г.Д.М. върху поземлен имот с идентификатор
77195.705.433 с площ 522кв.м., с трайно предназначение на територията :
урбанизирана, с начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 1м./, със
съседи : 77195.705.427, 77195.705.426, 77195.705.484, 77195.705.432, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Хасково
в 14-дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ :