№ 181
гр. Казанлък, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20245510201480 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0284-002342 от 04.11.2024 г. на
Началник Сектор в ОДМВР-С.З., РУМВР-К.. Жалбоподателят С. Е. Д., недоволен от
наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва авторството на
извършеното нарушение.
В с.з. поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. чрез гл. юрисконсулт А. моли
съда да потвърди НП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е частично основателна.
Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на
07.10.2024 г. в 20.35 часа в с. Я., общ. М. на кръстовището на ул. „П. с ул. „О.“
жалбоподателят е управлявал в посока запад-изток л.а. „М. **“ с рег. № ****** като
поради с движение с несъобразена скорост на остър ляв завой с ограничена видимост
губи контрол над управляваното МПС-во, излиза вдясно по посоката си на движение и
се блъска в железобетонен стълб собственост на „ЕВН България“ ЕАД. Настъпва с
ПТП с пострадало лице и материални щети. Като участник в ПТП не е уведомил МВР,
с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 2 б. „а“ от ЗДвП
1
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 1420912 от
08.10.2024 г., докладна записка, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, план-
схема, справка за получени отработени сигнали, справка на ЦСМП-С.З., фиш за
спешна помощ, копие от амбулаторен журнал, справка на ЕЕН 112 с рег. № 105840-219
от 21.03.2025 г., извлечение от звукозапис, показанията на свидетелите А. А., К. А., Д.
Д. и М. К., които отчасти кореспондират на показанията на свидетелите З.Д., И.Б.,
С.Е.Д., С. Г. и Р. И..
В с.з. не се оспорва факта на ПТП, и че при инцидента детето на жалбоподателя
е пострадало, за което са налице медицински документи и показанията на всички
свидетели.
В с.з. основно се възразява за авторството на деянието.
Съдът не приема това възражение.
Съдът отбелязва, че лабораторна справка, АУАН № 1420911 от 07.10.2024 г.,
извлечение от паметта на техническо средство, Заповед за задържане на лице и
ЗППАМ № 24-0284-000-464 от 07.10.2024 г. касаят др. започнато по същия случай
административно-наказателно производство, за които има данни, че издаденото НП не
е влязло в законна сила и е обжалвано пред съда. Затова от тези документи не могат да
се правят решаващи изводи за авторството на деянието.
От показанията на свидетелите З.Д. и С.Д. се установява, че имали кемпер в с.
Я., където са пили с жалбоподателя и същият не е управлявал л.а. Автомобилът бил
управляван от съжителката на жалбоподателя – И.Б., която катастрофирала. В този см.
са и показанията на св. Б..
Съдът не дава вяра на показанията на тези свидетели.
От показанията на св. Б. се установява, че се била скарала със съпруга си,
защото закъснявал, ключовете на колата били вкъщи, тя взела детето и тръгнала с л.а.
към нейните баща и майка, но катастрофирала.
Налице е вътрешна противоречивост и нелогичност на тези показания.
Свидетелят установява, че е бил неправоспособен водач и към момента на
инцидента карала курсове за шофьор, но същевременно не може да си спомни името
на инструктора, нито да каже телефона му, а освен това инцидента е станал около
20.30 часа, което е рано вечер.
Доколкото свидетелите С. Г. и Р. И., които са полицейските служители посетили
ФСМП-С.З. установяват косвено от показанията на св. Б., че тя е шофирала, съдът
също не може да изгради решаващи изводи.
От показанията на свидетелите К. А. и А. А. се установява, че при посещение на
ПТП никой от присъстващите е знаел, кой е управлявал МПС-во, но пред тях
2
жалбоподателят е заявил, че го е управлявал. В този смисъл са и показанията на св. Д.
Д., който е кмет на селото и в проведената очна ставка между него и полицейските
служители А. и А. потвърждава този факт, че жалбоподателят е заявил пред
полицейските органи, че е управлявал МПС-во.
Очевидно е, че семейството на жалбоподателя е в приятелски отношения със
свидетелите З. и С.Д., поради което техните показания се неправдоподобни като
заинтересовани свидетели.
От показанията на св. М. К. се установява, че тя е подала сигнала за ПТП макар,
че не е разбрала кой е управлявал МПС-во, но сигналът е бил подаден в 20.46 часа,
което е около 10 минути по-късно от посоченото в НП, а РУМВР е получило
обаждането в 20.48 часа, което е видно от дневника на ОДЧ.
От показанията на св. Д. Д. се установява, че същият е бил уведомен от
Полицията за инцидента и е отишъл на място. От неговите показания се установява
също, че той е заявил на присъстващите, включително и на жалбоподателя да не
местят автомобила, че е налице уведомяване и полицейски служители ще посетят
мястото всеки момент.
Това обстоятелство обезсмисля задължението жалбоподателят да уведомява
съответната служба за контрол, поради което не може да му се вмени във вина.
Ето защо съдът счита, че от субективна страна жалбоподателят не е осъществил
състав на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, поради което в тази част НП
следва да се отмени.
Правилно АНО е приел, че поради несъобразена скорост жалбоподателят е
допуснал ПТП, с което е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Разпоредбата
задължава водачите при избиране на скоростта да се съобразяват с конкретните
условия на видимост и състояние на пътя, така че да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, каквото се явява бетонния стълб. Съдът допуска, че ПТП е настъпило и
при загуба на контрол върху ПТП, както е посочено в НП, предвид данните за
употребен алкохол, но за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП АНО не е ангажирал
наказателната отговорност на жалбоподателя с налагане на наказание.
Правилно АНО е приложи съответната на нарушението санкционна норма на чл.
179, ал. 2 от ЗДвП, която предвижда абсолютно определено по размер наказание глоба
в размер на 200 лв. за допуснатото ПТП.
При извършената служебна проверка съдът не установи допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила пи издаване на НП и при съставяне на АУАН
затова в тази му част НП следва да се потвърди.
Основателно е искането за присъждане на разноски за юрисконсулт и съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се определи
3
възнаграждение в размер на 80 лв. за участие на юрисконсулт в едно заседание и
изразяване на писмено становище.
На осн. чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 189, ал. 3 от НПК жалбоподателят следва да
заплати разноски от 80 лв. за явяването на свидетелите А. и А. в две заседания.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0284-002342 от 04.11.2024 г.
на Началник сектор в ОДМВР-С.З., РУМВР-К., в частта му, с която на жалбоподателя
С. Е. Д. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 200 лв. по чл. 179, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а в частта му, с която са
били наложени административни наказания по чл. 175, ал. 1, т. 5 вр.- чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 200 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС-во за срок от ШЕСТ месеца, го ОТМЕНЯ
ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-С.З., ЕИК
********** - BG30UNCR76303100115626 сумата от 80 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-К. разноски по делото
в размер на 80 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд - С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4