№ 30549
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110126252 по описа за 2025 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите
на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД.
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът А. Т. Т. твърди, че на 2.7.2024г. сключила с „Изи Асет Мениджмънт” АД
договор за заем, по силата на който да му се отпусне сумата 5500 лева главница, при посочен
лихвен процент 50 %, ГПР 64 %, срок от 18 месеца, и обща сума за връщане – 7926,66 лева.
Върди, че с чл.4 от ДПК е предвидено в 3- дневен срок за предостави обезпечение на
кредитора, едно от които е одобрен от кредитора порачител, както и че едновременно със
сключване на ДПК, е сключила и договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД,
по силата на който дължала допълнително възнаграждение от 3665,34 лева.
Съгласно твърденията в исковата молба, по договора за поръчителство било
предвидено в полза на поръчителя да се заплати възнаграждение от 6137,76 лева, разсрочено
заедно с вноските по кредита. Твърди се,че ищцата е заплатила изцяло задълженията си по
договора за заем и поръчителство. Твърди се, че договорът за заем е нищожен, тъй като не са
спазени разпоредбите на чл.10,ал.1, чл.11,ал.1, т 7-12 и 20, ал.2 ЗПК, като посоченият в
договора ГПР нарушава разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК, като действителният ГПР
надвишава соченият, тъй като възнаграждението на поръчителя, по твърдения, съставлява
общ разход по кердита, поради което следва да се включва в ГПР, поради което е налице
заобикаляне на разпоредбата на чл19,ал.1 ЗПК и по този начин не са спазени разпоредбите
на чл.11,ат.10 ЗПК,. Възнаграждението за гаранция, платимо на свързано на кредитора лице,
съставлява скрит общ разход по кредита, не е включено в ГПР, въпреки че е известно на
1
кредитора, поради което и ДПК е недействителен, поради непосочване на реален ГПР.
Договорът за гаранция се атакува като недействителен, възнаграждението се следва без
насрещна престация, накърнени са добрите нрави, същото се дължи на кредитора, не на
гаранта, двата договора са свързани, договорът за гаранция е сключен преди потребителя да
е направил избор на обезпечение, поради което и сключването на договора за поръчителство
е биро задължително за сключване на ДПК.
Предявяват се: против „Изи Асет Мениджмънт” АД иск за признаване, че договорът
за кредит е нищожен и против „Файненшъл България“ ЕООД иск за признаване
нищожността на договора за поръчителство. Претендират се разноски и адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв, ведно с ДДС.
Ответното дружество Изи Асет Мениджмънт” АД , получило препис от исковата
молба, в срока по чл.131 ГПК , е подало отговор на исковата молба, с която счита
установителният иск за неоснователен, като сочи, че договорът е действителен. Сочи се, че
клаузите съответстват на цитираните разпоредби от ищеца на чл.10,ал.1, чл.11,ал.1, т 7-12 и
20, ал.2 ЗПК, като ГПР е посочен, посочена е общодължима сума от ищцата, както и
допусканията, изчислени съответно на Приложение 1 към ЗПК, като разликата в
стойностите на ГЛП се формират на разликата на определяне на ГЛП и ГПР. Сочи се, че
съгласно чл.19,ал.5 ЗПК, надвишаването на законовия процент ГПР не води до
недействителност на целия договор. Ответникът счита, че възнаграждението на поръчителя,
като поръчителството не е условие за предоставяне на сумата, не следва да се включва в общ
разход по кредита,респективно – в ГПР, като твърди, че сключването на договор за
предоставяне на поръчителство не е необходимо условие за сключване на договора за
кредит, възнаграждението за преодставяне на поръчителство, не е безусловно дължимо, а е
от значение дали гаранцията ще бъде активирана или не. Доколкото същото се дължи на
трето лице, не следва да се включи в ГПР.
Твърди се, че единственият разход е лихвата. Оспорва се твърдението за нищожност
на разпоредбите за възнаградителна лихва, защото се сочи,че ограничението за размера й е
чл.19,ал.1 ЗПК, като се оспорва доводът за относимост на законната лихва, като сочи, че
плащането на възнаграждение на поръчителя, на кредитора епредвидено за удобство на
потребителя. Прави се възражение по адвокатското възнаграждение.
Ответното дружество„Файненшъл България“ ЕООД, получил препис от ИМ на
9.7.2025г., не е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно съединени: установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД - противоречие с добрите нрави, заобикаляне на
закона, противоречие със закона - на чл.10,ал.1, чл.11,ал.1, т 7-12 и 20, ал.2 ЗПК, чл.143,ал.1
и ал.2, т.12 ЗЗП .
ІІІ.Доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за
2
кредит и договор за поръчителство.
УКАЗВА на ответниците, че носят тежестта да докажат правопогасяващите си
възражения, включително – кредиторът : че договорът за поръчителство не е задължително
условие за сключване на договора за кредит, и възнаграждението за поръчителство не е
дължимо безусловно.
ІV. Безспорни факти.
Безспорно е сключването на договора за кредит, договора за поръчителство,
твърдението, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредитора, както и че
към сключването на договора, законната лихва възлиза на 10 %.
. VІ. По доказателствените искания на страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в
по[1]кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.9.2025 г. от
09,40ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3