Определение по дело №83/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 136
Дата: 9 март 2022 г. (в сила от 13 юли 2022 г.)
Съдия: Тошка Иванова Тотева
Дело: 20225600500083
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 136
гр. ХАСКОВО, 09.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20225600500083 по описа за 2022 година

Производството е по чл.274 – чл.279 от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „Р.А.“ ЕООД – гр.*** е
останал недоволен от определение № 65 от 14.01.2022 год., постановено по
гр.д. № 2435 / 2021 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което
производството по делото е прекратено, поради което го обжалва с искане за
отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия, а при условията на алтернативност – за
изпращането му по компетентност на Административен съд – Хасково.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от
Община ***, с доводи за неоснователност на частната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „Р.А.“
ЕООД – гр.*** против Община ***, с искане за присъждане на сума в размер
на 21 961 лева, представляваща заплатени от ищеца за периода от 2017 год.
до 2020 год., включително такси битови отпадъци /ТБО/, претендирани на
основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД – по отношение на таксите,
заплатени за периода от 2017 год. до 2019 год., включително и на основание
чл.55, ал.1, предл.1 и предл.3-то от ЗЗД – по отношение на таксите, заплатени
за 2020 год.
За да прекрати производството по делото,
първоинстанционният съд е приел, че спорът не му е подсъден, доколкото
1
така заявен не представлявал гражданско правен, а административен.
Определението е съобщено на ищеца на
26.01.2022 год., а подадената срещу него частна жалба е приета в съда на
01.02.2022 год., от което следва извода, че е постъпила в едноседмичния срок
за обжалване, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения: Ищецът е обосновал правният си интерес от
предявяване на иска по чл.55 от ЗЗД – за връщане /възстановяване/ на ТБО с
твърдения за това, че от страна на ответника не е била предоставена
/положена и извършена/ услуга за поддържане чистотата на територията, в
която се намирал притежавания от него недвижим имот, поради което със
заплащането на таксата се е стигнало до неоснователно обогатяване на
ответника.
За възстановяване на недължимо платени суми
за такси „битови отпадъци“, съгласно чл.62 от ЗМДТ е установен специален
административен ред – вземанията от такси, съгласно чл.9 б от ЗМДТ се
установяват с административен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.4, ал.1 – ал.5 от ДОПК и постановеното решение в производството по
обжалване по чл.156 и сл. от ДОПК би имало значение за възникване на
правото на прихващане или на възстановяване на недължимо платената ТБО
по реда на чл.128 и сл. от ДОПК, съгласно чл.128, ал.5 от ДОПК. Този ред
изключва общия граждански ред, доколкото актът за установяване на
задължението за такса „битови отпадъци“ има характер на административен
акт и изпълнението /неизпълнението/ на задължението на ответника не може
да бъде разглеждано по общия исков ред. Искането за възстановяване на
недължимо платени суми и за възстановяването им се прави пред съответния
административен орган, отказът на който подлежи на административно
обжалване. Твърдението на ищеца, че ответникът не е изпълнил
задължението за предоставяне на услугите, произтича от правоотношение,
което по естеството си е административно и се регулира от метода на
държавна власт и подчинение, а не от метода на равнопоставеност, поради
което не се касае за спор за гражданско правоотношение. По казуси,
идентични с настоящия е формирана съдебна практика, обективирана в
Определение № 269 от 30.04.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1192/2014 г., II т.о.,
ТК и решение № 10329 от 12.10.2021 год. на ВАС по адм.д. № 3190/2021 г., I
о.
Като неоснователно съдът преценя направеното
в жалбата искане, при условията на алтернативност – за изпращане на делото
по компетентност на Административен съд – Хасково, предвид липсата на
твърдения и доказателства, установяващи същите за приключило
административно производство, инициирано от ищеца с покана – искане с
рег.индекс: *** от 03.09.2021 год., отправена до ответника, с искане за
възстановяване на недължимо платени ТБО.
Достигайки до същите фактически и прави
изводи за недопустимост на иска, първоинстанционният съд е постановил
правилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да
2
бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 65 от
14.01.2022 год., постановено по гр.д. № 2435/2021 год. по описа на Районен
съд – Хасково.
Определението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3