Решение по гр. дело №5698/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260427
Дата: 18 ноември 2025 г.
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20201100105698
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, 18.11.2025 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

                                        

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

и секретар М.Ружина, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 5698 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

           

Предявeни са от Д.Н.М. против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че била собственик на лек автомобил "Мерцедес", модел "Г 350 БЛУТЕК", с peг. № ********, с номер на рама WDB4633461X205849, за който била сключена валидна комбинирана застраховка „Каско“ и „Злополука“ с ответното дружество по застрахователна полица №0306X0536668/24.01.2020 г. със срок на действие на застрахователния договор от 16.00 часа на 24.01.2020 г. до 23.59 часа на 23.01.2021 г.  След закупуването на процесния автомобил, М. предприела действия за смяна на собствеността в КАТ и уведомила застрахователя. Издаден бил добавък № 2/31.01.2020 г. към застрахователната полица, с който всички права и задължения по полицата били прехвърлени на ищцата. На 02.02.2020 г. М. установила, че процесният автомобил е откраднат и уведомила полицията и застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Ответното дружество образувало застрахователна щета № 10020030102632, но отказало  да й изплати застрахователно обезщетение, като мотивирало отказа си с твърдението, че не била предоставила достоверни данни относно застрахованото МПС и настъпилото събитие. Този отказ бил необоснован, тъй като ответникът не уточнил кои конкретни данни и обстоятелства, заявени от ищцата, счита за недостоверни. М. твърди, че дължимото от ответника застрахователно обезщетение възлиза на 105 000 лв. При така изложените твърдения моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 105 000 лв., както и обезщетение за забава в размер на 1866.82 лв. за периода 21.04.2020 г. – 23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2020 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.                                              

Ответникът оспорва исковете. Оспорва да е настъпило застрахователно събитие. Поддържа, че е налице изключен риск по т.14.8 от ОУ.  Твърди, че ищцата не изпълнила свои задължения по договора, като това неизпълнение било съществено, с оглед интереса на застрахователя, а именно - предоставила неверни данни относно обстоятелствата, при които настъпило процесното събитие. Оспорва механизма на настъпване на събитието. Счита, че неизпълнението на задълженията на ищцата е основание за редукция на застрахователното обезщетение с не по-малко от 90 %. Оспорва основателността на иска за мораторна лихва. Прави възражение за прихващане с насрещни задължения на ищцата за заплащане на втора, трета и четвърта вноска от застрахователната премия, ведно с данъка по ЗДЗП, в общ размер от 4096.59 лв., като се позовава на т.28 от ОУ. В първото съдебно заседание по делото от 17.11.2021 г., на основание чл.147 от ГПК, ответникът с писмена молба, озаглавена “Допълнение към отговор на исковата молба“, прави нови оспорвания на фактическите твърдения на ищцата, а именно: оспорва застрахователния договор да е действителен. Твърди, че застрахователният договор е нищожен  по смисъла на чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД, тъй като има невъзможен предмет -  застрахованият от ответника автомобил е произведен с различен номер на рама от посочения в застрахователния договор. При условията на евентуалност ответникът  твърди, че застрахователният договор е нищожен, поради липса на застрахователен интерес по смисъла на чл.349, ал.2 от КЗ, тъй като ищцата не е собственик на вещта. На следващо място твърди, че е налице изключен риск по смисъла на т.15.2 от ОУ, тъй като е застраховано противозаконно отнето моторно превозно средство. Оспорва ищцата да е легитимирана да предяви иск по чл.405 от КЗ и да получи застрахователно обезщетение, тъй като не е собственик на застрахования автомобил. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от комбинирана застрахователна полица № 0306Х0536668 от 24.01.2020 г. между трето за спора лице – Д.Ф.и ответното  дружество е сключен застрахователен договор за застраховка застраховка „Каско“ и „Злополука“  на моторно превозно средство „Мерцедес G 350”, с рег. № ********, рама № WDВ4633461Х205849, която застраховка  включва всички рискове, вкл. и кражба на автомобила, съгласно общите условия, с период на действие на застраховката от 16.00 часа на 24.01.2020 г. до 23.59 часа на 23.01.2021г. В договора е посочена застрахователна сума от 105 000 лева. Застрахователната премия е определена на 5 462,12 лв., платима на четири равни вноски, от които първата в размер на 1 365,53 лв.  е заплатена в деня на сключване на договора.

Представени са Общи условия за застраховка на МПС „Каско“ на „З. „А.“ АД

На 30.01.2020 г. за собственик на процесния автомобил е регистрирана ищцата Д.Н.М., което се установява от свидетелство за регистрация на МПС - част 1 и част 2.

На 31.01.2020 г. е сключен добавък към застрахователната полица № 0306Х0536668/24.01.2020 г., съгласно който всички права и задължения по полицата се прехвърлят на ищцата Д.Н.М..

На 02.02.2020 г. ищцата е подала сигнал до органите на полицията, че процесният автомобил „Мерцедес Г 350 БЛУТЕК“, с рег.№ ********, рама № WDВ4633461Х205849, противозаконно е бил отнет от  владението й. Посочила е, че автомобилът е бил паркиран на адрес: гр. София, ж.к. „Витоша“, ул. „********/удостоверение от 15.04.2020 г. от 04 РУ-СДВР/.

По случая е образувано досъдебно производство № 157/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 2748/2020 г. по описа на СРП, за извършено в периода от 21.00 часа на 01.02.2020 г. до 07.00 часа на 02.02.2020 г. престъпление по чл.346, ал.1 от НК. С постановление на наблюдаващия прокурор при СРП от 11.03.2020 г. досъдебното производство е спряно до разкриване на неизвестния извършител.

На 03.02.2020 г. ищцата е подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие – кражба на процесния автомобил. Образувана е застрахователна щета № 10020030102632/03.02.2020 г.

С писмо изх.№ 100-2039/28.04.2020 г. ответното дружество е информирало ищцата, че отказва да й заплати застрахователно обезщетение, тъй като не е изпълнила задължението си по ОУ за застраховка „Каско“ да предостави на застрахователя достоверни данни относно застрахованото МПС и настъпилото събитие.

Видно от писмо на МВР-ГДНП с рег.№ 328600-25325 от 31.05.2021 г. ответното дружество е било информирано от органите на МВР, че е била извършена проверка за процесния л.а „Мерцедес“, модел „G 350 BLUETEC“, номер на рама WDB4633461X205849, с български peг. № ********, при която е било установено, че  същият автомобил  е регистриран в Република Чехия на 20.11.2018г. с първи и настоящ собственик - чешки гражданин. В писмото е посочено, че след извършена проверка от чешките полицейски власти  на свидетелството за регистрация на моторото превозно средство/част първа и втора/ не са установили интервенция или фалшификация на документите за регистрация. В писмото е заявено още, че според чешките власти, автомобилът, който е регистриран в България, представлява „клонинг“ на автомобила, регистриран в Република Чехия.

Представени са множество писма от МВР във връзка с осъществена кореспонденция между българските  и чешките полицейски органи. Видно от писмо от МВР, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, с рег.№ А-5724/25.02.2021 г. е било отправено запитване от българските полицейски органи до Бюро  с абревиатура „СИРЕНЕ“ в Чехия за извършване на проверка във връзка с процесния автомобил. Чешките полицейски органи са информирали колегите си в България, че в чешката национална база е регистриран автомобил „MERCEDES-BENZ G 350 BLUETEC“ с номер на рама WDB4633461X205849 и регистрационна табела №********. Автомобилът е зелен на цвят и е с дата на първа регистрация 30.09.2013 г. Превозното средство е регистрирано в Чехия от 20.11.2018 г. и до датата на проверката продължава да е регистрирано на името на първия и негов единствен собственик - г-жа К.V., родена на *** г., с адрес: *********Uhersky Brod. Посочено е,  че автомобилът не се издирва от чешките власти./л.155/.

С писмо рег. № 3286р-10403/04.03.2021 г. на МВР, Главна дирекция “Национална полиция“, до Директора на ДМОС-МВР, е указано, че следва да се изпрати ново писмо до компетентните чешки полицейски власти с молба да извършат физическа проверка на л.а „Мерцедес“, модел  „G 350 BLUETEC“, рама WDB4633461X205849, който е регистриран в Република Чехия на 20.11.2018 г., с рег. №******, относно наличие на интервенции в номера на рамата, както и да се извършат други проверки за установяване автентичността на автомобила. Посочено е, че чешките власти следва да бъдат уведомени, че инициираната проверка е вследствие на констатация, че по същото време на регистриране на автомобила в Чехия в Република България на 07.02.2019 г. е регистриран същият лек автомобил „Мерцедес“, G 350 BLUETEC“, със същата рама WDB4633461X205849, зелен на цвят, с първоначална транзитна регистрация, след което е получил рег. № ********, както и че този автомобил впоследствие противозаконно е отнет в гр.София, България./л.156/.

Видно от писмо на МВР, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, с рег.№ А-13774/20.05.2021 г. чешкото бюро с абревиатура „СИРЕНЕ”, е уведомило българските полицейски органи, че след извършена проверка на криминална полиция на Uherske Hradiste е установено следното: автомобил „MERCEDES-BENZ G 350“, с номер на рама WDB4633461X205849, зелен цвят, първа регистрация на 30.09.2013 г. и рег.табели********, е регистриран в Чехия от 20.11.2018 г., като първи и настоящ собственик е V.К., родена на *** г., живуща на адрес: *********Uhersky Brod. Извършена е проверка на германско свидетелство за регистрация на моторно превозно средство  - част I с № RD-K-3-331/17-00037 и част II с № VU323947, използвано при регистрация на автомобила, като заключението е, че няма извършена интервенция и признаци на фалшификация. В тази връзка, чешките власти са заявили, че, според тях, автомобилът, регистриран в България, е „клонинг”. Посочили са още, че  към момента автомобилът се използва със следните документи: СРМПС част I № UAV170581 и част II № UI747887, валидни от 20.11.2018г. Чешкото бюро с абревиатура „СИРЕНЕ“ е отправило молба към българските полицейски органи да добавят към заведения в България сигнал за автомобила особения текст „съмнение за подправена идентификация” (клонинг) и да бъдат предоставени данните за собственика на оригиналния автомобил на държавите членки./л.157/.

По искане на ответника чрез международна съдебна поръчка по регламент № 2020/1783 е отправена молба до Окръжен съд - Ухерске Храдище в Република Чехия за събиране на доказателства за установяване на обстоятелството кой е собственик на л.а „Мерцедес G“, рама WDB4633461X205849, от кога, има ли промени в собствеността, обявен ли е за противозаконно отнет и кога, какъв е регистрационният номер на автомобила. Наред с това е направено искане да бъде назначен експерт, който да изследва автомобила и да изготви заключение по въпроса дали има интервенция в номера на рамата на автомобила и какъв е действителният номер на рамата на автомобила.

В отговор на международната поръчка е извършена проверка в Градска община на град Ухерске Храдище, отдел „Регистър на шофьори и автомобили“, при която е установено, че собственик на автомобил „Мерцедес G“, VIN WDB4633461X205849, регистрационен номер *******от 20.11.2018 г. е К.В., родена на *** г., с постоянен адрес: *********Uhersky Brod, Чешка република. След запитване на К.В. е установено, че тя е била собственик на автомобила от 20.11.2018 г. до 07.01.2019 г. Въз основа на договор за покупко-продажба, сключен на 07.01.2019 г., К.В. е продала автомобила си на немския купувач -  Autohaus Hagelstein GmbH, Frelfaeistr 151, 417 47 Viersen, Германия (c брой изминати километри 210 500). Личният автомобил „Мерцедес G“ с регистрационен номер *******е пристигнал в седалището на дружеството - Autohaus Hagelstein GmbH - на 07.01.2019 г., което е удостоверено с приемо-предавателен протокол. Посочената промяна на собствеността върху автомобила е декларирана в Транспортния инспекторат в град Вирзен на 14.01.2019г. Чешките власти информират съда, че не е възможно да определят специалист, който от техническа гледна точка да изследва лек автомобил „Мерцедес G“, VIN WDB4633461X205849, регистрационен номер 7АН 0445, тъй като същият не се намира на територията на Чешката република./л.188/.

По искане на ответника с определение на съда от 31.05.2023 г. е допуснато изготвянето на международна съдебна поръчка до Република Германия за събиране на доказателства, чрез формуляр, изготвен на основание Регламент № 2020/1783 на СЕС за установяване на обстоятелството кой е собственик на л.а „Мерцедес G 350“, рама WDB4633461X205849 и от кога, има ли промени в собствеността на автомобила, заявен ли е за противозаконно отнет и ако – да, кога се е слчило това, какъв е регистрационният номер на автомобила. Направено е искане да се назначи експерт, който да изследва автомобила и да изготви заключение по следните въпроси: „Налице ли е интервенция в номера на рамата на автомобила? Какъв е установеният действителен номер на рамата на автомобила?“.

В отговор е постъпило писмо от Районен съд – Берлин, в което е посочено, че въпросите по т.1 от искането са препратени до Федерална служба за автомобилен траспорт, а относно искането за назначаване на експерт за оценка на превозното средство е заявено, че  немският съд трябва да бъде информиран къде точно се намира това превозно средство, както и защо българският съд не може сам да поръча такава експертиза. Разяснено е, че ако експертизата е назначена от местен съд, се очакват разходи от поне 2000 евро.

По същата международна поръчка е постъпил отговор от Федерална служба по автотранспорт, Германия, за съдържащата се в Централния автомобилен регистър  информация за процесния автомобил и за неговия собственик. В регистъра е отразено, че  на 14.01.2019 г. е издадено свидетелство за регистрация на собственика на автомобила - Автокъща Хагелщайн ГмбХ, гр. Фирзен. На 14.01.2019 г. е сключена и застраховка за автомобила. След регистрирането на собственика на 14.01.2019 г. няма данни автомобилът да е продаден или да е обявен за издирване.  Посочена е дата на годишен технически преглед: м.01.2021 г. /243-252/.

По искане на страните по делото са приети основно и допълнително заключение на автотехническа експертиза. Видно от основното заключение, което съдът кредитира, пазарната стойност на процесния лек автомобил към датата на застрахователното събитие е 105 000 лв.

 От допълнителното заключение на автотехническата експертиза, което съдът също кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че всяко моторно превозно средство, независимо къде е произведено,  слез 1990 г. притежава идентификационен номер - „vehicle identification number“/VIN/. Идентификационният номер е индивидуален и единствен за всяко МПС, не се допуска дублиране. Той се състои от 17 символа: арабски цифри и латински букви. Идентификационният номер на превозното средство се основава на международните стандарти ISO 3779 и включва 3 части: от 1-3 символ - WMI World Manufacturer Identification, от 4-9 символ VDS - Vehicle Descriptor Section, от 10-17 символ - VIS Vehicle Serial Number/Vehicle Identifier Section. Информацията, която е представена в идентификационния номер на превозните средства, е различна за различните моторни превозни средства. В идентификационния номер на процесното МПС се съдържа следната информация:

„1. W - Автомобилът е производен в Германия.

2. D

3. B

4. 4 – Това е моделът на шасито 463

5. 6

6. 3

7. 3 – Допълнителни уточнения за модела, ако има такива.

8. 4

9. 6

10. 1 – Автомобилът е с ляво управление.

11. Х – Автомобилът е сборка в Австрия – гр. Грац.

12. 2 – Сериен номер

13. 0

14. 5

15. 8

16. 4

17. 9

В заключението е разяснено, че идентификационният номер на превозното средство се нанася няколко пъти върху неразглобяемата част от шасито, като едното нанасяне е във видимата част на шасито или около торпедото, а другото нанасяне на номера не е видимо с просто око и се нанася на колонките, прага, като цифрите са покрити с боя. При разчитане номерът се просветлява със специална UV лампа. Същият се нанася ръчно чрез изчукване с „чеганка“, като се внимава буквите да не се объркат. Според вещото лице, само при умишлено набиване на идентификационен номер на превозното средство, е възможно две МПС да имат еднакъв идентификационен номер на превозното средство, при което старият номер да е зачистен. В заключението е посочено, че може да установи дали има  пренабиване на нов номер, като се установят серийните номера на някои основни агрегати, а именно: двигател 642.886. 09 367072; автоматична скоростна кутия 7-степенна 772902 04 629874;  transfer case - 750654 10 091879; разпределителна скоростна кутия : 765503 00 *********; преден мост 742605R508131.

По искане на ищцата по делото са събрани гласни доказателствени средства. Видно показанията на свидетеля И. Б. същият е близък на семейството на М. – живее на семейни начала със сестрата на мъжа на ищцата. Тя отдавна искала да има кола като процесната, но след като я придобила, я откраднали.  На 01.02.2020 г. трябвало двете семейства да се съберат на гости в дома на ищцата, но някое от децата било болно, поради което свидетелят само минал да види новата кола. Тя била паркирана в двора на кооперацията, в която ищцата живеела под наем, на ул. „*******Отдясно  на кооперацията се влизало по тесен път и там имало няколко паркоместа. Показали колата на свидетеля, запалили я пред него, а той  им пожелал да я карат със здраве. Това се случило към 9 и нещо вечерта, а на сутринта му се обадили и му казали, че автомобилът е откраднат.

При така събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ:

За да бъде уважен искът трябва да е осъществен следният фактически състав:1/между страните да е сключен валиден застрахователен договор; 2/да е настъпило застрахователно събитие; 3/застрахованият да е уведомил в срок застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и да е представил поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието  и  размера на вредите; 4/да не е заплатено застрахователно обезщетение в срок от 15 дни.

От  комбинирана застрахователна полица № 0306Х0536668/24.01.2020 г. се установява, че между трето за спора лице – Д.Ф.и ответното  дружество е сключен застрахователен договор за застраховка застраховка „Каско“ и „Злополука“  на моторно превозно средство „Мерцедес G 350”, с рег. № ********, рама № WDВ4633461Х205849, която застраховка  включва всички рискове, вкл. и кражба на автомобила, съгласно общите условия, с период на действие на застраховката от 16.00 часа на 24.01.2020 г. до 23.59 часа на 23.01.2021г.

Видно от добавък от 31.01.2020 г. към застрахователната полица № 0306Х0536668/24.01.2020 г. на ищцата са прехвърлени правата и задълженията по застрахователната полица.

Спорен въпрос е дали е действителен застрахователният договор, по който ищцата е страна след подписването на добавъка от 31.01.2020 г. В отговора на исковата молба и в допълнителния отговор ответникът не е въвел твърдения за недействителност на този договор. Едва в първото съдебно заседание от 17.11.2021 г.  ответникът представи писмена молба, озаглавена „Допълнение към отговор на искова молба“/л. 99 - 100/, в която на основание чл.147 от ГПК твърди, че застрахователният договор е нищожен  по смисъла на чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД, тъй като има невъзможен предмет -  застрахованият от ответника автомобил е произведен с различен номер на рама от посочения в застрахователния договор.  При условията на евентуалност ответникът  твърди, че застрахователният договор е нищожен, поради липса на застрахователен интерес по смисъла на чл.349, ал.2 от КЗ, тъй като ищцата не е собственик на вещта.

Съдът приема, че са своевременно въведени в процеса по реда на чл.147 от ГПК  възраженията на ответника, направени в първото съдебно заседание, чрез представената писмена молба, озаглавена „Допълнение към отговор на искова молба“. Това е така, тъй като, съгласно чл.147, т.1 от ГПК, до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. В конкретния случай ответникът не е могъл по-рано да се позове на нищожност на застрахователния договор при подаване на отговора и на допълнителния отговор по делото, тъй като е узнал едва след подаването им за обстоятелства, сочещи, че ищцата не е собственик на процесния автомобил, както и че автомобилът вероятно е с друг фабричен номер на рама. Едва на  03.06.2021 г. ответникът е бил информиран от МВР, Главна дирекция „Национална полиция“, с писмо  с рег. № 328600-25325/31.05.2021 г., че при издирването на автомобила е установено, че л.а „Мерцедес G 350 BLUETEC“, рама №  WDB4633461X205849, е бил регистриран в Чехия на 20.11.2018 г. с първи и настоящ собственик – чешки гражданин, като собствеността на автомобила не е променена. Чешките полицейски органи са информирали колегите си в България, че Свидетелството за регистрация на моторното превозно средство/ част първа и част втора/, въз основа на което автомобилът е регистриран в Чехия, не съдържа признаци на фалшификация. Чешките власти са заявили, че считат, че автомобилът, регистриран в Република България, е „клонинг“.

 При така установените на 03.06.2021 г. нови обстоятелства и своевременно направени от ответника възражения, съдът допусна събиране на доказателства в подкрепа на твърденията на ответното дружество, че ищцата не е собственик на процесния автомобил, както и че застрахованият автомобил има друг фабричен номер на рама.

Неоснователно е възражението на ответника, че застрахователният договор е нищожен, поради невъзможен предмет. Видно от договора в него ясно е посочено, че е застрахован автомобил „Мерцедес G 350“, с рама WDB4633461X205849, а самият ответник не оспорва, че такъв автомобил съществува и че е бил собственост на чешката гражданка К.В..

 Основателно е второто възражение на ответника, а именно, че застрахователният договор е недействителен на основание чл.349, ал.2 от КЗ, тъй като  ищцата не е собственик на застрахования автомобил, като съображенията за това са следните:

Видно от Свидетелство за регистрация на МПС /част първа и част втора/ ищцата е регистрирана за собственик на автомобила  на 30.01.2020 г.

При оспорване на правото на собственост на ищцата в тежест на ответника е да докаже неистинността на съдържанието на  свидетелството за регистрация на МПС от 30.01.2020 г.  

По делото не е представен договора за покупко-продажба на процесния автомобил, въз основа на който ищцата е вписана за негов собственик. Нейните процесуални представители дадоха противоречиви и уклончиви отговори по въпроса от кого е придобила автомобила. В съдебно заседание от 24.04.2024 г. единият от адвокатите й /адв.Г./ заяви, че тя го е придобила от продавача Д.Ф., а в съдебно заседание от 20.11.2014 г. другият от адвокатите й /адв. Г./ заяви, че не могат да кажат от кого е придобила автомобила, тъй като тя няма спомен за това обстоятелство и не пази документи или ако е разполагала с договора, го е предала на застрахователя или на разследващия орган по прокурорската преписка, както и че е нормално да не пази всички документи за тази кола, за която е образувано дело през 2020 г.

С поведението си ищцата не съдейства за разкриване на обективната истина по делото. Изявленията на процесуалните й представители противоречат на фактите по делото – тя  е придобила автомобила на 30.01.2020 г., на 31.01.2020 г. е сключила добавък към застрахователния договор, а на 02.02.2020 г. е подала сигнал за кражбата на автомобила, т.е към 02.02.2020 г./ три дни след закупуване на автомобила/  би следвало да й е било известно от кого го е придобила. При завеждане на застрахователната щета на 03.02.2020 г. обаче не е представила пред застрахователя договора за закупуване на автомобила, макар същият да е част от  доказателствата, които е трябвало да представи, съгласно стандартизирания формуляр на необходимите документи при заявен риск “Противозаконно отнемане на МПС“ – л.77  от делото.

Независимо от гореизложеното, няма основание да се приложат последиците по чл.161 от ГПК спрямо ищцата, както е поискал ответникът, тъй като М. не е предупредена за последиците по чл.161 от ГПК, а и поведението й не е пречка да бъдат събрани доказателства за предишния собственик на автомобила.

Както вече бе посочено, в тежест на ответника е да докаже неистинността на свидетелството за регистрация на МПС относно неговото съдържание. Представените от ответника доказателства опровергават доказателствената сила на свидетелството за регистрация на МПС от 30.01.2020 г. Чрез международните съдебни поръчки по регламент № 2020/1783 на Европейския парламент и на съвета за събиране на доказателства, чрез съдействието на съдилища в Чехия и в Германия, се установи, че л.а „Мерцедес G 350“, с рама WDB4633461X205849, е регистриран на 20.11.2018 г. в  Чехия и негов собственик е била чешката гражданка К.В.. Видно от отговора, изпратен от чешкия съд, К.В. е продала процесния автомобил на 07.01.2019г. на немското дружество - Autohaus Hagelstein GmbH и с приемо-предавателен протокол от същата дата/07.01.2019г./ автомобилът е бил предаден на купувача в Германия./л.188/. Чешките полицейски органи са информирали колегите си в България, че в документите, въз основа на които К.В. е регистрирана за собственик, липсват данни за фалишификация / писма на МВР по повод на кореспонденция с чешките полицейски власти – л.97 и 157/. От отговора на международна съдебна поръчка до Германия се установи, немското дружество Autohaus Hagelstein GmbH е регистрирано като собственик на автомобила  на 14.01.2019 г. в Централния автомобилен регистър  и на същата дата е било изадено свидетелство за регистрация на МПС. На същата дата е сключена и застраховка за автомобила, след което не е отразено да е променена собствеността./отговор на Федерална служба по автотранспорт, Германия, за съдържащата се в Централния автомобилен регистър  информация за процесния автомобил и за неговия собственик -л.244 -245/.

Същевременно от писмо рег. № 3286р-10403/04.03.2021 г. на МВР, Главна дирекция “Национална полиция“, се установява, че процесният автомобил е регистриран за първи път в България на 07.02.2019 г./ л.156/.

  От допълнителното заключение на автотехническата експертиза, което съдът кредитира, е видно, че не може да съществуват две моторни превозни средства с един и същ идентификационен номер на рама.

При така събраните доказателства се установи, че един и същ автомобил, с една  и съща рама, е регистриран едновременно като собственост на две различни лица в две различни държави - на 14.01.2019 г. в Германия е регистриран на името на немско дружество и на 07.02.2019г. е регистриран в България  на името на неустановено по делото лице. На 24.01.2020 г. за автомобила е сключен застрахователен договор в България от Д.Ф., а на 30.01.2020 г. за собственик на автомобила е регистрирана ищцата. По същото време в Централния автомобилен регистър  в Германия за собственик на същото МПС продължава да е вписано  немското дружество - Autohaus Hagelstein GmbH.

 Тъй като обективно не е възможно едно и също МПС с един и същ идентификационен номер едновременно да се намира в две различни държави, то едното от моторните превозни средства е с неверен идентификационен номер. По-рано регистрираното МПС е това, което понастоящем се намира в Германия. По-късно регистрианото МПС е това, за което ищцата твърди, че е негов собственик и е било откраднато от владението й. Моторното превозно средство, за което ищцата твърди, че е било нейна собственост, е в неизвестност, поради което не може да бъде проверено дали неговият фабричен номер на рама е манипулиран. Според допълнителното заключение на вещото лице от автотехническата експертиза, дори и номерът на рамата да бъде променен чрез техническа подправка, истинският фабричен номер, поставен от производителя, може да бъде установен, тъй като е поставен на няколко места, едното от които е видимо единствено чрез просветляване с UB лампа. За автомобила, регистриран в Германия, е проследено правото на собственост до немския купувач, който продължава да е негов собственик. Документите за собственост на чешкия продавач са проверени от чешките полицейски органи и същите заявяват, че в тях не е открита фалшификация. Липсват доказателства немският собственик да е продал автомобила си, поради което съдът приема, че доказателствената сила на свидетелството за регистрация на МПС от 30.01.2020 г.  бе опровергана в настоящото производство. Липсват доказателства ищцата да е придобила правото на собственост върху автомобила от немското дружество или от лице, което да е придобило правото на собственост върху автомобила от немското дружество,  поради което съдът приема, че  ищцата  не е собственик на автомобила.

След като ищцата не е собственик на процесния автомобил, същата няма  застрахователен интерес да сключи добавък към договора за застраховка „Каско”, поради  което договорът е недействителен спрямо нея./аргумент от чл. 402, ал. 2, вр. чл. 349, ал. 1 от КЗ/. Липсва основен елемент от фактическия състав на чл. 405, ал. 1 от КЗ, поради което  предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Поради неоснователност на главния иск, неоснователен е и предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1866.82 лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното застрахователно обезщетение  за периода 21.04.2020 г. - 23.06.2020 г.

По разноските:

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 817,20 лв., съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв.И.Г., против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.405, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 105 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди, причинени на собственика на лек автомобил "Мерцедес Г 350 БЛУТЕК" с рег.№ ********, рама WDB4633461X205849, настъпили на 02.02.2020 г., вследствие на застрахователно събитие „кражба“, дължими по застрахователен договор за застраховка "Каско" от 24.01.2020 г., обективиран в застрахователна полица № 0306Х0536668/24.01.2020 г. и добавък към нея от 31.01.2020г./ и сумата от 1 866,82 лв./обезщетение за забава  за периода от 21.04.2020 г. до 23.06.2020г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2020 г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА Д.Н.М. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 817.20 лв.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

СЪДИЯ :