РЕШЕНИЕ
№ 3320
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330114385 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД,
чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ********* /с предишно фирмено
наименование „Теленор България“ ЕАД/ против Р. Б. К. се твърди, че въз основа на
подадено заявление било образувано ч.гр.дело № 6490 по описа на ПРС за 2021г., по което
против длъжника била издадена заповед и във връзка с връчване на заповедта за изпълнение
по реда на чл.47, ал.5 ГПК се предявявали настоящите искове. Посочено е, че ответникът е
абонат на ищцовото дружество по договор за мобилни услуги от 20.07.2018г. и
допълнително споразумение към него от 21.01.2019г. Сочи се, че същият е ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентски номер ***. Съдържа се позоваване на чл.26 от Общите условия на мобилния
оператор. За потребените от абоната – ответник услуги за периода 25.06.2019г. –
24.10.2019г. били издадени фактура № **********/25.07.2019г. на стойност 68.76 лв. с
падеж 09.08.2019г., № **********/25.08.2019г. на стойност 71.45 лв. с падеж 09.09.2019г.,
№ **********/25.09.2019г. на стойност 55.57 лв. с падеж 10.10.2019г. Абонатът не бил
заплатил мобилни услуги на обща стойност 195.78 лв., като с кредитно известие от
25.10.2019г. била извършена корекция на дълга – начислена била и дължима лизингова
вноска от 18.59 лв. или общо били дължими 202.05 лв. Поради неизпълнение на посоченото
задължение била ангажирана договорната отговорност по т.11, като договорите били
прекратени едностранно от ищеца. Била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване
1
на договорите, в размер от 242.75 лв. по т.11 от договора. Дължими били и 260.26 лв. по
договор за лизинг от 21.01.2019г. Направено е искане за постановяване на решение, с което
да се приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 202.05 лв. – незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по цитираните фактури, както и
сумата от 260.26 лв. по договор за лизинг от посочената дата, както и сумата от 242.75 лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. Претендирани са
направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител, с който се сочи, че исковете са допустими, но частично неоснователни.
Не ставало ясно в сумата от 260.26 лв., представляваща неплатени лизингови вноски, дали
са включени вече фактурираните и включени в сумата от 202.05 лв. лизингови вноски. Не
бил ясен произходът на начислената неустойка от 242.75 лв., за предсрочно прекратяване на
кои договори е дължима. От уточняващата молба било видно, че се претендирала само
сумата от 92.46 лв. неустойка в размер на 3 месечни вноски, тоест останалата сума от 150.29
лв. не се дължала поради неяснота и неравнопоставеност на договарящите страни и поради
несправедливост и прекомерност по размер.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 6490 по описа на ПРС за 2021г. се установява, че е издадена
заповед № 3882 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 23.04.2021г., по
силата на която е разпоредено Р. Б. К. да заплати на „Теленор България” ЕАД сумата от
202.05 лв. главница – неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по договор за мобилни услуги за номер *** от 20.07.2018г., с подписано към него
споразумение от 21.01.2019г. във връзка с което са издадени 4 бр. фактури за периода
25.06.2019г. – 24.10.2019г., сумата от 260.26 лв. главница, неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 21.01.2019г.; 242.75 лв. неустойка предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 21.01.2019г., ведно със законната лихва от 19.04.2021г. до
изплащане на вземанията, както и разноските от 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско
възнаграждение.
По делото е представен договор за мобилни услуги, сключен между страните по делото на
20.07.2018г. с приложение – ценова листа за абонаментни планове от дата 20.07.2018г.
Представено е и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
21.01.2019г., с приложение – ценова листа за абонаментни планове от дата 21.01.2019г.
Представен е и договор за лизинг от 21.01.2019г., по силата на който ищцовото дружество, в
качеството му на лизингодател се е задължило да предостави на ответника, в качеството му
на лизингополучател за временно и възмездно ползване устройство марка *** модел ***, а
лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 427.57 лв.
Представени са фактура № ********** от 25.07.2019г. на стойност 68.76 лв., за отчетен
период 25.06.2019г. – 24.07.2019г.; фактура № ********** от 25.08.2019г. на стойност
2
140.21 лв., за отчетен период 25.07.2019г. – 24.08.2019г., фактура № ********** от
25.09.2019г. на стойност 195.78 лв. за отчетен период 25.08.2019г. – 24.09.2019г., фактура №
********** от 25.10.2019г. на стойност 202.05 лв. за отчетен период 25.09.2019г. –
24.10.2019г., фактура № ********** от 25.11.2019г. на стойност 705.06 лв. за отчетен период
25.10.2019г. – 24.11.2019г.
Приложени са Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според
което дължимите суми за мобилни услуги, фактурирани за процесния мобилен номер *** за
периода от 25.06.2019г. до 24.10.2019г. възлизат на 127.69 лв. Във фактурите са включени и
лизингови вноски в размер на 74.36 лв. – 4 бр. по 18.59 лв. Във фактура №
**********/25.11.2019г. с обща сума от 705.06 лв. са включени следните задължения –
неустойка предсрочно прекратяване на договор – 242.75 лв., вноски 14 бр. лизинг по 18.59
лв. за период от 25.10.2019г. до 21.12.2020г., 202.05 лв. задължение – по горепосочените от
вещото лице фактури.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 6490 по
описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че издадената заповед № 3882 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 23.04.2021г. е връчена при условията на чл.47, ал.5
ГПК, като в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове,
поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните
процесуални предпоставки.
С оглед на представените договор за мобилни услуги, сключен между страните по делото на
20.07.2018г., с предпочетен номер ***, както и допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 21.01.2019г. и договор за лизинг от 21.01.2019г. съдът намира, че по
делото е установено съществуването на валидни облигационни правоотношения между
страните във връзка с предоставянето на мобилни услуги, както и по договор за лизинг,
поради което и следва да се приеме, че ответникът е бил наясно с предмета на договорите,
цените, сроковете за плащане. По силата на Общите условия за ищеца е съществувало
задължение да издава ежемесечно фактура за ползваните услуги на името на потребителя, а
за последния – да плаща цените на потребените услуги в срок, указан във фактурите.
Безспорно е настъпил и падежът за плащане на задълженията, следователно вземанията са
изискуеми. До даване ход на устните състезания по делото ответникът не ангажира
доказателствени средства за установяване на факта на плащане на неплатените суми. С
оглед приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, установен е
и размерът на претендираните вземания за неплатени абонаментни такси и използвани
услуги – 127.69 лв. и 74.36 лв. лизингови вноски за периода 25.06.2019г. – 24.10.2019г.,
както и 260.26 лв. лизингови вноски за периода 25.10.2019г. – 21.12.2020г. Поради това
3
съдът намира, че исковете за посочените вземания са установени по основание и размер и
следва да бъдат уважени.
По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 92 ЗЗД:
В договора за мобилни услуги от 20.07.2018г. е предвидено, че в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на срока му, абонатът дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Предвидената неустойка от 92.46 лв. за тримесечно
неизпълнение на договора и след неговото едностранно прекратяване /съобразно
уточняваща молба от 28.10.2021г./ съдът намира, че противоречи на добрите нрави, тъй като
за абоната е предвидено задължение да заплати неустойка до изтичане срока на договора,
срещу липсата на каквато и да е престация по договора от другата страна, което води до
неоснователното й обогатяване. По отношение на сумата от 150.29 лв. /съобразно
уточняваща молба от 28.10.2021г./ неустойка за предоставена отстъпка съдът намира, че
ищцецът не може впоследствие да търси като неустойка, предоставена търговска отстъпка с
договора. Същата е предоставена към момента на закупуване на вещта и тя формира
крайната покупна цена. Цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба и е
изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора Предвид това,
търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на
неустойка, цели последващо увеличаване на продажната цена. Съдът счита, че това от една
страна е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на
неустойката, а от друга се постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с
потребителя цена на вещта, което е в противовес с чл. 143, ал. 2, т. 13 от Закона за защита на
потребителите. Поради това съдът намира, че претенцията за неустойка в общ размер от
242.75 лв. следва да бъдат отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото на ищцовото дружество следва да се присъдят направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. Уважената част от
исковите претенции възлиза на 462.31 лв., а отхвърлената – на 242.75 лв. Предвид
разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Разноските на ищцовото дружество в заповедното производство възлизат в
общ размер от 205 лв., от които 25 лв. за ДТ и 180 лв. за адвокатско възнаграждение, а в
исковото производство – в общ размер от 755 лв., от които 125 лв. внесена държавна такса,
300 лв. внесен депозит за особен представител, 150 лв. депозит за вещо лице и 180 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, по представения списък по чл.80 ГПК. Поради това
на страната следва да се присъдят направените по заповедното производство разноски в
размер от 134.42 лв. и по исковото производство в размер на 495.05 лв.
По изложените съображения съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. Б. К., ЕГН ********** от *** дължи на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6 сума в общ размер от 202.05 лв. /двеста и два лева и 05 ст./, от които 127.69
лв., представляваща незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
договор за мобилни услуги от 20.07.2018г. за периода 25.06.2019г. – 24.10.2019г. и 74.36 лв.
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 21.01.2019г. за периода 25.06.2019г. –
24.10.2019г; 260.26 лв. /двеста и шестдесет лева и 26 ст./ неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 21.01.2019г. за периода 25.10.2019г. – 21.12.2020г., ведно със законната
лихва върху посочените суми от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
по чл. 410 ГПК в съда – 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми
е издадена заповед № 3882 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
23.04.2021г. по ч.гр.дело № 6490 по описа на ПРС за 2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за неустойка в размер на 242.75 лв. /двеста четиридесет и два лева и 75 ст./.
ОСЪЖДА Р. Б. К., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с
предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от
134.42 лв. /сто тридесет и четири лева и 42 ст./ разноски за производството по частно гр.
дело № 6490 от 2021г. и 495.05 лв. /четиристотин деветдесет и пет лева и 05 ст./ разноски по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5