РЕШЕНИЕ
№ 260249/27.4.2022г.
гр. В.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - В., Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
осми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Р.Р.
при
секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6488 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С Определение № 269/21.01.2022 г., постановено
по в.ч.гр.д. № 3046/2021 г. по описа на Окръжен съд – В., е отменено Решение № 262222/09.07.2021 г. по гр.д. № 6488/2020 г. на Районен съд – В., 8 с-в, имащо характера на определение, в частите, с които производството по
делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК по предявените от В.Н.П. искове с правно основание чл. 29, ал. 1, вр.
чл. 27 и чл. 44 от ЗЗД за приемане на установено, че извършеното на 19.04.2018
г. от Н.Т.П., починал на 24.11.2019 г., в полза на М.С.И.
упълномощаване, с което на същата е предоставил правото от негово име и за
негова сметка да продаде нива с площ 6.072 дка, с идентификатор ****, в
местността „К.ч.“, в землището на гр. И., община А., област В., е унищожаемо
поради измама – въвеждане в заблуда на упълномощителя от упълномощения, че
сделката е в негов интерес, както и по чл. 29, ал. 1, вр. чл. 27 от ЗЗД за
приемане на установено, че сключеният между Н.Т.П., чрез пълномощника му М.С.И., от една страна, и И.К.С. и Д.Г.Г., от друга страна, договор за
покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в гр. И.,
община А., област В., местност „К.ч.”, с площ 6072 кв.м. по документ за
собственост, при съответни граници на имота, обективиран в Нотариален акт № ***********г.
по описа на нотариус Д.Б.с рег. № 012 на НК, с район на действие – ВРС, е
унищожаем поради измама и делото е върнато на
Районен съд – В. за произнасяне по предявените искови
претенции.
В
исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът В.Н.П. излага, че е
наследник на Н.Т.П., починал на 24.11.2019 г. На 19.04.2018 г. същият е
упълномощил ответницата М.С.И., като е предоставил правото на последната от
негово име и за негова сметка да продаде собствения му поземлен имот с
идентификатор **** в м-ст „К.ч.“, в землището на гр. И., община А., с площ 6072
кв. м. На 08.05.2018 г. Н. П., чрез
посочения пълномощник, е продал на ответниците И.К.С. и Д.Г.Г. (по време на
брака му с ответницата Г.К.Г.) посочения недвижим имот за сумата 1600 лв. Поддържа,
че приживе продавачът е бил освидетелстван като страдащ от мозъчно-съдова
болест – съдова деменция и същият е бил ответник по заведеното от него гр. д. №
626/2019 г. по описа на ВОС за поставяне под запрещение. С решение №
1313/12.11.2019 г. съдът е постановил, че Н. П. следва да бъде поставен под
ограничено запрещение поради неспособност да се грижи сам за интересите си.
Твърди, че към датата на сключване на атакуваното упълномощаване – 19.04.2018
г., съответно към датата на сключване на процесния договор за покупко-продажба
– 08.05.2018 г. наследодателят е страдал от старческо слабоумие, бил е в
обективна невъзможност да се самоконтролира и да разбира значението на това,
което върши (липсва валидно изразено съгласие за упълномощаването, съответно за
продажбата на имота), тъй като е бил болестно лишен от съответния интелектуален
и волеви потенциал, с който разполагат нормалните хора при извършването на
подобни правни действия. Не е бил в състояние да прецени адекватно в какво се
изразява неговият материален интерес и как същият следва да бъде защитен.
Твърди, че Н. П. е бил въведен умишлено в заблуждение от страна на М.С.И., че
упълномощаването е в негов интерес, при създадена от нея представа за цените на
имотите в района на продавания собствен на наследодателя му имот и въз основа
на това, че продажната цена от 1600 лв. е изгодна, в резултат на което
впоследствие е отчужден притежаваният от него недвижим имот в полза на И.К.С. и
Д.Г.Г., по време на брака му с Г.К.Г.. Излага, че в оспореното пълномощно
продажната цена на имота не е конкретно посочена, а е заявена само нейната
долна граница – „за продажна цена не по-ниска от половината от данъчната оценка“,
а същевременно упълномощената била оторизирана да сключва от името на
упълномощителя да сключва договори при цена, каквато договори. Навежда довод,
че дори хора, които са напълно с разума си, трудно биха осъзнали възможностите,
които дават цитираните клаузи при първи и единствен прочит на визираното
пълномощно. По този начин конкретната продажна цена била абсолютно неизвестна,
тъй като упълномощената не би могла да се снабди с удостоверение за данъчна
оценка на имота преди получаването на пълномощното. Така се получавало внушението,
че щом продавачът е получил очаквания минимум в двоен размер значи, че
определената и платена цена чисто субективно няма как да бъде окачествена като
неизгодна, но упълномощителят е бил в пълно неведение относно данъчната оценка
на имота. В уточняваща молба от 01.12.2020 г. (л. 238 от делото) ищецът твърди,
че ответницата М.И. е получила визираната в процесното пълномощно
представителна власт от неговия баща след като умишлено го е въвела в
заблуждение, че само тя е в състояние да продаде процесния имот по възможно
най-изгодните за него условия, като на 19.04.2018 г. той ѝ е делегирал
права като дееспособен, който още не е бил освидетелстван, че страда от
мозъчно-съдова деменция и не е бил поставен под запрещение. Поддържа, че
психическото състояние на упълномощителя улеснява въвеждането му в заблуждение
от упълномощената. В конкретния случай нямало договор между тях, по силата на
който ответницата да упражни предоставените ѝ правомощия. Навежда довод,
че Н. П. е упълномощил ответницата да продава имотите му на безумно ниски цени,
тъй като не е бил в състояние да преценява адекватно ползите и вредите от
подобно правно действие и понятията му за „скъпо/евтино“ са били съвсем размити
и лишени от рационална обоснованост. Възползвайки се от неговата безпаметност и
слабоумие ответницата го убеждава, че като негов пълномощник може да продаде
процесния имот на много изгодна за него цена, но тъй като е безпаметен
упълномощителят забравя за даденото пълномощно и не се интересува от свързаните
с подписването му правни последици. При срещите си с него ответницата не
споменава за продажбите и парите остават за нея. По отношение на договора за
продажба ищецът излага тезата, че купувачите може и да са платили на
упълномощената продажната цена за имота, която обаче не разполага с
представителна власт да прави изявления от името на продавача, че е получил
договорената цена от купувача преди изповядването на сделката, но са укрили
това обстоятелство и вместо него са се подписали под една неистина (че парите
са получени директно от продавача) като по този начин са реализирали
предпоставката за унищожаемост на процесния договор поради измама (уточняваща
молба от 01.12.2020 г. – л. 244). По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответниците
И.К.С., Д.Г.Г. и Г.К.Г., са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния им представител – адв. Х.Р.. Изразили са и
становище по депозираните от ищеца уточняващи молби от 01.12.2020 г. и
02.12.2020 г. Поддържат, че предявените искове са изцяло неоснователни.
Посочват, че ищецът не е представил нито едно доказателство в подкрепа на
твърдението си, че към датата на упълномощаването – 19.04.2018 г. баща му Н. П.
е страдал от старческо слабоумие. Твърдят, че последният е починал в срока за
обжалване на постановеното по гр. д. № 626/2019 г. по описа на ВОС съдебно
решение, като в това производство не са обследвани факти, събития и
здравословното състояние на лицето през пролетта на 2018 г., когато е подписано
пълномощното и е изповядана нотариалната сделка. Оспорват представеното от
ищеца медицинско удостоверение от 19.04.2019 г. и отразената в него информация
от д-р И.В.. Посочват, че продаденият имот е лозе, като пазарната стойност на
такива имоти много често е по-ниска от данъчната им оценка. В случая продажната
цена е 1600 лв., която дори е по висока от данъчната оценка на имота – 1562,90
лв., поради което оспорват като неоснователно твърдението, че договорът е
сключен в резултат на измама от упълномощеното лице – М.И.. Твърдят, че
последната е далечен роднина на починалия Н. П. и по занятие се занимава с
покупко-продажба на имоти (брокер е), поради което напълно логично е последвало
и атакуваното упълномощаване. Поддържат, че доколкото процесният договор е
сключен от представител, то меродавно е волеизявлението на представителя, като
това на представлявания няма значение за валидността на сделката. Твърдят, че
реално са заплатили на пълномощника М.И. договорената продажна цена преди
подписването на нотариалния акт. По изложените съображения молят предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Ответницата
М.С.И., редовно уведомена, е депозирала отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК чрез процесуалния ѝ представител – адв. П.И.. Изразила
е и становище по депозираните от ищеца уточняващи молби от 01.12.2020 г. и
02.12.2020 г. Поддържа, че предявените искове са изцяло неоснователни. Не
оспорва обстоятелството, че по занятие е брокер на недвижими имоти. Твърди, че
с Н.Т.П. се познава от началото на 2017 г., когато той заедно с негови роднини
се свързали с нея и ѝ възложили продажбата на техни общи наследствени
имоти. От Д.Т. Г. знае, че отношенията между починалия Н. П. и сина му – ищецът
в настоящото производство са влошени именно поради възникнали спорове относно
притежавани недвижими имоти. Не оспорва обстоятелството, че на 08.05.2018 г. в
качеството си на пълномощник по силата на процесното пълномощно от 19.04.2018
г. е продала от името и за сметка на Н. П. негов собствен недвижим имот на
купувачите И.К.С. и Д.Г.Г., която сделка е обективирана в нотариален акт №
87/08.05.2018 г. Твърди, че това е станало при съобразяване пределите на
учредената ѝ представителна власт. Не оспорва обстоятелството, че през м.
февруари 2019 г. лично, в качеството си на купувач, е придобила в собственост
идеални части от три недвижими имоти, находящи се в с. З., от продавача Н. П.,
като при всяка от сделките последният се е явил лично, собственоръчно и четливо
е изписал имената си и е подписал актовете. Посочва, че в рамките на
инициираното от ищеца производство по чл. 5 ЗЛС по образуваното гр. д. №
626/2019 г. е взела участие и е била разпитана като свидетел. Отделно от
посоченото оспорва изцяло описаната от ищеца фактическа обстановка. Оспорва
обстоятелството, че представеното с исковата молба медицинското удостоверение е
издадено по искане на Н.Т.П.. Оспорва датата на този частен документ, както и
поставената диагноза. Излага, че не са представени доказателства за това, че
лицето в първата половина на 2018 г. не е можело да дава свободен израз на
волята си и да ръководи постъпките си. Посочва, че през м. юли 2019 г. самият
ищец е подал иск за делба срещу баща си Н. П., във връзка с което е образувано
гр. д. № 8337/2019 г. по описа на ВРС, което счита като доказателство, че към
месеците април и май 2018 г. не е имало основание лицето да бъде поставено под
запрещение. Поддържа, че постановеното на 12.11.2019 г. по гр. д. № 626/2019 г.
по описа на ВОС съдебно решение е следвало да бъде обезсилено, доколкото препис
от същото е връчено на упълномощен процесуален представител на ответника на
14.11.2019 г., като към момента на смъртта на лицето – 24.11.2019 г. срокът за
обжалване не е изтекъл и съдебният акт не може да влезе в законна сила,
съответно да се ползва със сила на пресъдено нещо. Оспорва твърденията, че
упълномощителната сделка е извършена при условията на измама, съответно, че е
налице опорочаване на волеизявлението на Н. П.. Излага, че при изповядване на упълномощителната
сделка е извършено нотариално удостоверяване на съдържанието й. Поддържа, че
към момента на упълномощителната сделка пълномощникът не е страдал от слабоумие
или душевна болест, които да дават основание за поставянето му под запрещение,
поради което счита, че не е налице фактическият състав на чл. 31 ЗЗД. Посочва,
че решението за поставяне под запрещение действа занапред и то след влизане в
законна сила, което не би могло да настъпи като последица от решението по гр.
д. № 626/2019 г. по описа на ВОС. Твърди, че не е налице основание и за
разваляне на договора. Поддържа, че плащането на цената е удостоверено в
нотариалния акт, като в тази му част същият има характер на разписка, поради
което не е необходима издаването на отделна такава. По изложените съображения
моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази
събраните писмени и гласни доказателствени средства, както и заключението на
назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
За уважаване
на така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че неговият наследодател
Н. П. е бил умишлено въведен в заблуждение от ответницата М.И. да подпише атакуваното
пълномощно, въз основа на което впоследствие е изповядана атакуваната
покупко-продажба.
Видно от
представеното удостоверение за наследници от 27.11.2019 г. Н.Т.П., починал на
24.11.2019 г., е оставил за свой наследник сина си В.Н.П. – ищец в настоящото
производство.
Установява
се от нотариално заверено пълномощно от 19.04.2018 г. от пом. нотариус И.М. – И.,
че на посочената дата наследодателят на ищеца е упълномощил М.С.И. от негово
име и за негова сметка да извърши всички необходими фактически и правни
действия пред всички организации и учреждения в страната, вкл. пред нотариус,
като го представлява при извършването на разпоредителни сделки, както и да
договаря сама със себе си относно три посочени в пълномощното недвижими имота,
в т.ч. и процесния поземлен имот с площ от 6,072 дка, находящ се в гр. И.,
община А., област В., местност „К.ч.“. Посочено е, че упълномощеният разполага
с правата да продаде имотите за продажна цена не по-ниска от половината от
данъчната им оценка.
Съгласно
приложения по делото Нотариален акт от 08.05.2018 г. наследодателят на ищеца Н.Т.П.,
действащ чрез пълномощника си М.С.И., е прехвърлил с договор за продажба от
08.05.2018 г. правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ****,
находящ се в гр. И., община А., област В., местност „К.ч.“, с площ от 6072
кв.м., на И.К.С. и Д.Г.Г., срещу продажна цена от 1600 лв., като в нотариалния
акт е вписано, че сумата е получена от продавача преди подписване на договора.
Според посоченото в нотариалния акт данъчната оценка на имота към датата на
разпоредителната сделка е 1562,90 лв.
Видно от
представените удостоверения от 15.07.2020 г., издадени от Дирекция
„Информационно и административно обслужване“ към Община В., купувачът И.К.С. е
неженен, а купувачът Д.Г.Г. към датата на придобиване на имота е бил в
граждански брак с Г.К.Г..
Представено
е Медицинско удостоверение № 1343/19.04.2019 г., издадено от д-р И.В.,
психиатър при ДКЦ „Света М.“ ЕАД, в което е отразено следното състояние на Н.Т.П.:
в много лош външен вид, ориентиран задоволително за собствена личност,
дезориентиран за време; забавен мисловен процес; не е установена актуална
психотична симптоматика; абсолютно некритичен към външния си вид и условията, в
които живее; памет и интелект – снизени по органичен тип. Описана е анамнеза на
състоянието на лицето и е посочена диагноза „Мозъчносъдова болест – съдова
деменция“.
Изяснява се,
че с Решение № 1313/12.11.2019 г., постановено по гр. д. № 626/2019 г. по описа
на Окръжен съд – В., влязло в законна сила на 06.12.2019 г., Н.Т.П. е поставен
под ограничено запрещение на основание чл. 5, ал. 2 ЗЛС. Не могат да бъдат
споделени доводите на ответницата М.С.И., че въпросното решение не е влязло в
сила, доколкото върху него е налице надлежно официално удостоверяване на
датата, на която е влязло в сила и липсват представени доказателства за
постановен съдебен акт, с който същото е отменено или обезсилено.
Приобщено по
делото е и постановление за прекратяване на наказателно производство от
30.01.2020 г., издадено от Районна прокуратура – В., съгласно което е
прекратено наказателното производство по ДП № 2026/2019 г. по описа на I РУ-ОДМВР- В., пр. пр. № 15250/2019 г. по описа на Районна
прокуратура – В., водено за престъпление по чл. 127, ал. 1 НК за склоняване Н.Т.П.
към самоубийство.
Представен
по делото е Договор за поръчка от 11.02.2016 г., по силата на който роднини на
наследодателя на ищеца – З.Д.Т., М.Т.. Г. и Д.Т. Г. (видно от приложените 2 бр.
удостоверения за наследници), са възложили на посредник – „М.Г. П.-2010“ ООД,
представлявано от ответницата М.С.И., да предложи за продажба техен съсобствен
имот в с. З. с площ от 845 кв.м. На 10.01.2017 г. е сключен Възлагателен
договор между тези лица и Н.Т.П., в качеството им на възложители и същия
посредник –„М.Г. П.-2010“ ООД, с който е възложено на посредника да предложи за
продажба с ексклузивни права притежаваните от възложителите три имота в
землището на с. З., описани в договора. Представени са 2 бр. пълномощни от
05.02.2019 г. и 08.04.2020 г. от другите съсобственици – роднините на Н.Т.П., с
които упълномощават М.С.И. да извърши всички фактически и правни действия във
връзка с продажбата на тези имоти. В периода 06.02.2019 г. – 27.02.2019 г. Н.Т.П.
продава на М.С.И. притежаваните от него идеални части от правото на собственост
върху тези имоти, като всеки от тези имоти е продаден на пазарна цена по-висока
от данъчната ѝ оценка (1/2 ид. ч. от имот с идентификатор 30497.505.850 е
продаден за сумата от 5000 лв. при данъчна оценка на продаваната идеална част
2813,15 лв., ½ ид.ч. от имот с идентификатор № 30947.16.20 за сумата от
500 лв. при данъчна оценка от 145,30 лв. и ½ ид.ч. от имот с
идентификатор № 30497.511.615 за 2000 лв. при данъчна оценка от 1543,15 лв.),
видно от представените 3 бр. нотариални актове.
На датата на
оспорената сделка, обективирана в нотариален акт № 25, том II, рег. № 1544, дело № 140 от 08.05.2018 г.,
наследодателят на ищеца се е разпоредил с още два негови поземлени имота,
находящи се в гр. И., видно от Справка № 258364/02.10.2020 г., издадена от
Агенция по вписванията. От същата се установява, че на 24.02.2017 г. Н.Т.П. е отчуждил,
притежаван от него в съсобственост с горепосочените му роднини, недвижим имот в
с. З., като е продаден на трети за спора лица. В справката се констатират още
25 бр. вписвания в периода 2001 г. – 2016 г. относно вписани искови молби по
граждански дела с предмет вещни права, по които Н.Т.П. е бил страна, както и
други прехвърляния и придобивания на недвижими имоти.
Ищецът е
представил и пълномощно от 15.02.2019 г., с което неговият наследодател е
упълномощил ответницата М.С.И. да го представлява пред различни институции,
служби и пр., вкл. и пред съдилища, по повод снабдяването му с различни
документи и подаването на такива, като пълномощното е безсрочно. В качеството
ѝ на пълномощник ответницата е подавала заявления до Община В. във връзка
с притежавани от Н.Т.П. имоти.
Установява се
от приложените преписи от искова молба от 31.05.2019 г. и уточняващи молби от
07.06.2019 г. и 02.07.2019 г., че ищецът на 31.05.2019 г. е предявил срещу своя
баща Н.Т.П. на 31.05.2019 г. иск за делба на притежаван от тях недвижим имот –
апартамент в жилищна сграда в гр. В., ул. „Одесос“ № 12.
Приобщена
към доказателствения материал по делото е и исковата молба от 12.05.2003 г. за
образувано от наследодателя на ищеца срещу неговия син дело по повод имотен
спор.
Представени
са от ищеца и нотариални актове, в които са обективирани договори за продажба
на поземлен имот в с. З. с площ от 434 кв.м., ведно с изградената в него
жилищна сграда от 64 кв.м., видно от които през 2007 г. той продава имота на „С.Г.“
ООД за 38 000 евро, през 2008 г. го изкупува обратно за сумата от
39 060 евро, а през 2013 г., заедно със съпругата си го продава отново на
друго лице срещу сумата от 20 000 евро. Представени са и 2 бр. нотариални
актове за извършени на 30.10.2007 г. и 27.03.2008 г. продажби на имоти,
притежавани от Н.Т.П. и неговия брат Г.Т. П., срещу продажна цена в размер на
24 000 евро и 135 000 евро.
Видно от
писмо от 20.01.2020 г. от Vivacom, в периода 22.01.2019 г. – 22.05.2019 г. бащата на ищеца е натрупал
задължения за мобилни услуги в размер на 531,79 лв., като вследствие на
начислени му неустойки общото задължение към мобилния оператор възлиза на
1793,75 лв.
Представено
е извлечение от сметка на Н.Т.П. в периода 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г., от
което е видно, че на 02.04.2008 г. е получил сума в размер на 67 000 евро
от С.Т.Т. и на 09.04.2008 г. сума в размер на 32 060 евро от „С.Г.“ ООД с
посочено основание по предварителен договор, като в периода от 03.04.2008 г. до
03.06.2008 г. същият е изтеглил на каса 34 875 евро.
Приложен е
нотариален акт от 24.06.2019 г., видно от който Д.Г.М., М.С.И., Д.Н.И., Д.Т. Г.
и М.Т.Г. продават на В.М.С.поземлен имот в с. З., местност „Под село“, с площ
от 1586 кв.м. срещу продажна цена от 71 387,80 лв., а ½ ид.ч. от
същия този имот е прехвърлен от наследодателя на ищеца на М.С.И. на 06.02.2019
г. за сумата от 5000 лв., видно от Нотариален акт № *****
От
представените от Нотариус Ж.Т. преписки по нотариални актове от 07.02.2019 г.,
15.02.2019 г. и 27.02.2019 г. е видно, че бащата на ищеца е депозирал пред
нотариуса молби за извършване на продажбите, подписани лично от него, както и
изискуемите декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК, и са представени декларации по
чл. 33 ЗС от останалите съсобственици на имотите.
От УМБАЛ
„Света М.“ ЕАД е постъпило писмо от 17.03.2021 г., от което се установява, че Н.Т.П.
не е бил настаняван за лечение в Психиатричните клиники на лечебното заведение.
От
свидетелките показания на разпитаната свидетелка Д.Т. Г. (ищецът е първи
братовчед на баща ѝ и далечна братовчедка на ответницата М.С.И.) се
установява, че е търсила ответницата в качеството ѝ на брокер по повод
продажба на наследствен от баща ѝ имот. Излага пред съда, че Н.Т.П. я е
търсил за продажба на техни общи имоти и след смъртта на баща ѝ често,
почти всеки ден, до неговата смърт се е виждала с него. Сочи, че отношенията му
с ищеца били влошени, дори имало периоди, в които не общували. Твърди, че не е
виждала наследодателят на ищеца да приема медикаменти, занимавал се с
„Аквасорс“ и много време е взимал водорасли, за което е харчил доста средства.
Свидетелства, че не е бил дезориентиран, обслужвал се сам, единствено
свидетелката наела жена, която да му помага с чистенето на дома. Излага пред
съда, че Н.Т.П. участвал в съдебни спорове със сина си, а цял живот се занимавал
с покупко-продажби на имоти, като имал интерес към продажбата на земеделски
земи, затова се свързал с ответницата М.С.И., за да му помогне в продажбите.
Свидетелства, че бащата на ищеца се страхувал много от сина си. Споделил
ѝ за случай, в който се уплашил много когато синът му го посетил в началото
на м. февруари 2019 г. и между тях възникнал спор, поради това, че не искал да
го упълномощи да продава имуществото, а синът му го дръпнал за реверите, след
това дръпнал покривката от масата и заедно с храната съборил всичко на земята.
Не знае за какво Н.Т.П. е използвал получените суми от продажбите на имоти през
2007 – 2008 г. Непосредствените ѝ впечатления са, че си закупувал
електроника, правил ремонти на къщата и покрива, но не ѝ давал отчет за
какво си изразходвал парите. Свидетелства, че желанието му било да продаде
почти цялото си имущество, за да не остави никакво наследство на сина си, като
единственият непродаден имот да е къщата на ул. „Опълченска“. Сочи, че такава е
била и волята на неговата съпруга, която не искала съпругът ѝ да му
прощава и да говори с него.
Разпитан по
делото е и свидетелят И.В. В. (лекар-психиатър), извършил прегледа на бащата на
ищеца през м. април 2019 г. Излага пред съда, че е бил извикан от ищеца, за да
установи състоянието на неговия баща и евентуално да го посъветва дали да
заведе дело за поставяне под запрещение. Свидетелят възприел в жилището наличието
на огромна купчина стари дрехи и завивки и тоалетна в окаяно състояние. Свидетелства,
че започнал разговор с Н.Т.П. и непосредствените му впечатления са, че е
относително добре ориентиран, знаел е името си, рождена дата, приблизителна
възраст, но е бил дезориентиран по отношение на време, социална и политическа
обстановка. Посъветвал ищеца, че предвид интелектуално-паметовото снижение и
поведение на баща му, занемарената лична хигиена, незаинтересоваността за
здравословното му състояние, би могъл да подаде молба за поставянето му под
запрещение. Личните му впечатления били, че отношенията между баща и син са
влошени. Н.Т.П. не искал да дава обяснения защо отказва да каже къде му е
пенсията и по относно обещание да изкупува някакъв дял на сина си. Сочи, че
преди този преглед не е виждал бащата на ищеца и не е бил пряк свидетел на
други събития, а това което знаел е това, което му е казал синът.
Изяснява се
от свидетелските показания на Х. Г. Х. (живее на семейни начала с ищеца от края
на 1980 г.), че още при първото им запознанство бащата на ищеца е заявил, че не
желае да живеят с ищеца в неговата къща, тъй като няма място за две семейства.
Свидетелства, че ищецът много желаел да построи в с. З. общ дом, където да
живее с родителите си, които живеели в къща на два етажа - колиба с външна баня
и тоалетна без никакви условия за нормален живот. Сестрата на ищеца помогнала
за сдобряването между баща и син и през 1991 г. било издадено разрешение за
строеж, но този строеж така и не бил довършен, тъй като им свършили парите и
бащата на ищеца не дал никакви парични средства, а казал, че срещу издръжка и
гледане ще дострои къщата. Този имот бил продаден през 2007 г. за 38 000
евро, през 2008 г. бащата на ищеца го изкупил за 39 060 евро, а през 2013
г., когато неговата съпруга трябвало да бъде оперирана го продал за 20 000
евро преди тя да почине. Твърди, че ищецът много се молил на неговия баща да не
продава този имот през 2008 г., но баща му винаги му казвал, че той е с имоти,
бизнес и пари, а синът му не може да го напътства какво да прави в живота.
Свидетелства, че Н.Т.П. и съпругата му отказали на ищеца да си направи кантора
в неговия дял от къщата под предлог, че ще я събори. Споделя, че отношението на
родителите към сина им не било нормално, а така също и към единствената им
внучка – имало спорове защо ищецът и дъщеря му се разполагат в техния дом. През
2009 г. завели дело срещу него за стаята, която искал да направи своя кантора,
пратили му телеграма да освободи и да си прибере вещите от имотите в местност „А.“,
на ул. „Опълченска и на строежа в с. З.. Впоследствие се сдобрили, тъй като
майката на ищеца имала нужда от грижи и след смъртта ѝ през 2013 г.
разбрали, че била с 91% инвалидност – деменция на А.. Отново се влошили
отношенията помежду им след като Н.Т.П. завел дело срещу ищеца относно имота в
местност „А.“ и му предложил 1000 лв., но ищецът отказал. В този имот имало
дървена барака и установили, че бащата на ищеца давал ток и вода на съседа, като
повече от три години сметките за това не били плащани. Излага, че на него нищо
не можело да му се кажа, не давал обяснения за продажбите на имотите си.
Последно като видяла бащата на ищеца на Червения площад бил с протегната ръка и
обут с обувки на бос крак.
По делото е
разпитана свидетелката И. В. М. – И., която е извършила нотариалната заверка на
процесното пълномощно на 19.04.2018 г. Свидетелства, че преди да направи тази
заверка била извършена проверка дали лицето няма правни ограничения,
предоставен бил текстът на пълномощното, което се изготвило в кантората, а
упълномощителят бил запитван относно конкретни стандартни клаузи в
пълномощното. Твърди, че му били зададени уточняващи въпроси за това дали да
бъде безсрочно пълномощното, да има ли право да преупълномощава други лица, кой
ще получи продажната цена. Останала с впечатление, че лицето е разбрало, че
дава пълномощно за разпореждане с тези имоти, които са описани и у нея не
възникнало съмнение относно психичното му здраве. Сочи, че клаузата цената да
бъде определена като не по-малко от ½ от данъчната оценка е стандартна и
го е попитала дали желае да остане в пълномощното.
От
заключението на назначената и приета по делото съдебно-психиатрична експертиза
се установява, че Н.Т.П. е консултиран за първи път от психиатър през м. април
2019 г. и е поставена диагноза „Съдова деменция“, като липсва медицинска или
друга документация, която да описва психичното състояние на лицето преди
19.04.2019 г. или към датата на упълномощителната и разпоредителната сделки от
19.04.2018 г. и 08.05.2018 г. Вещото лице е пояснило, че диагнозата „деменция“
не лишава автоматично болния от базисните му психични годности, като за тяхната
оценка следва да бъдат съобразени както когнитивния спад, така и нивото на
психосоциална дисфункция. Според данните в рецептурната книжка на лицето Н.Т.П.
е страдал от доброкачествена хиперплазия, ХБ, ИБС, Глаукома, за които е
провеждал лечение до 2011 г., а относно поставената диагноза на 19.04.2019 г.
„съдова деменция“ не са установени данни за назначено и провеждано лечение. Извършената
аутопсия след смъртта на бащата на ищеца е установила мозъчна артеросклероза,
хипертонична болест – хипертрофия и дилатация на миокарда, аортна аневризма,
венозен застой във вътрешните органи, отоци по подбедриците, артериосклеротична
нефроцитоза, мускатова черен дроб, състояние след оперативно лечение в
миналото, срастване на междучревни бримки, коронаросклероза и
миокардиосклероза, а като непосредствена причина за смъртта се посочва голям
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка.
Изложено е в
заключението, че изразеният дементен синдром по същество представлява
продължително разстройство на съзнанието, който със сигурност е бил налице при Н.Т.П.
от момента на освидетелстването му (м. 09.2019 г.) до неговата смърт
(24.11.2019 г.), но няма достатъчно данни за началото му. Вещото лице е
достигнало до доказателствен (фактически) извод, че не се установяват обективни
данни, които да сочат, че към датите на процесните сделки Н.Т.П. е страдал от
умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието, т.е. може да се заключи, че са запазени неговите годности да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че към релевантния за
процеса период на сключване на оспорените сделки няма достатъчно информация
какво е било здравословното състояние на лицето, като само на базата, че е
продавал имоти на цени, примерно под пазарната им стойност, не може да се
направи заключение, че той е бил с психично разстройство. Допълва, че безспорно
Н.Т.П. през 2019 г. е имал деменция, но не може да направи извод от кога датира
това заболяване, тъй като при съдовата деменция са възможни внезапни
влошавания, след известно време да има едно „плато“ и да няма промяна в
състоянието, да няма влошаване, защото влошаването при съдовата деменция се
определя от кръвоснабдяването на мозъка – при запушване на някоя от артериите,
която кръвоснабдява определена част от мозъка, това може да доведе до рязко
влошване и болният да изпадне в тежко дементно състояние, но това не означава,
че е бил в такова в предходен период. Експертът – психиатър е категоричен, че в
случая при наличните данни няма как да се определи обективно назад в годините наличието
на деменция и до каква степен са били увредени функциите и възможностите на
лицето. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и
добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените
по делото доказателства, анализирало е наличните писмени данни за медицинското
състояние на Н.Т.П. и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на
допуснатата допълнителна СПЕ.
Така
установената фактическа обстановка е възприета и в Решение № 262222/09.07.2021
г., постановено по настоящото дело, с което предявените от ищеца искове с
правно основание чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. второ ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД,
чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. второ ЗЗД, чл. 31, ал. 1, вр. чл. 44 ЗЗД и чл.
31, ал. 1 ЗЗД, като недоказани са приети за неоснователни и са отхвърлени. В
тези части решението е обжалвано от страна на ищеца и не е влязло в законна
сила. Предмет на разглеждане с настоящото съдебно решение са предявените искове
за унищожаемост на упълномощителната и разпоредителната сделка поради измама,
висящността на които е възстановена с Определение
№ 269/21.01.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3046/2021 г. по описа на
Окръжен съд – В..
Фактическият
състав на основанието за унищожаване на сделки по чл. 29 от ЗЗД – измама
включва елементите: 1. да е сключена сделка, 2. едната страна по сделката -
измамената да е в заблуждение, 3. заблуждението да е предизвикано умишлено от
другата страна по сделката, а при едностранна сделка – от адресата на
едностранното волеизявление, който се ползва от него, или от трето за сделката
лице, като в последния случай другата страна по сделката, съответно адресатът
на едностранната сделка трябва да е знаела или да не е могла да не знае за
това, 4. сделката да е сключена поради заблуждението. Въвеждането в заблуждение
се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената
страна на невярна представа относно определени обстоятелства. Тези
обстоятелства, които другата страна или третото лице умишлено е изопачило могат
да са елементи от фактическия състав на сделката и в този случай въвеждането в
заблуждение е относно съдържанието на сделката, съответно вида и характера й.
Тъй като измамената страна е дееспособно лице, което разбира свойството и
значението на своите действия и може да ги ръководи, то обикновено и най-вече
при формалните сделки е наясно какви са видът, характерът и съдържанието на
сделката, но е въведено в заблуждение относно правните последици, които ще
настъпят след сключването ѝ. Вследствие умишлено предизвиканата и/или поддържаната у него невярна
представа, което го е подтикнало, мотивирало – „подвело” да сключи сделката,
това лице погрешно счита, че типичните правни последици на сделката няма да
настъпят или от нея ще настъпят други правни последици. Поради това,
неосъществените впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите за
сключването на сделката, когато са последица от умишлено създадената невярна
представа у измамената страна относно правните последици на сделката чрез
изопачаването им от другата страна или от третото лице, са от съществено
значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са израз на опорочената воля на
измамената страна, която ако не би била въведена в такова заблуждение, не би
сключила сделката. В този смисъл – Решение №
427/10.06.2015 г. по гр.д. № 1436/2014 г. на ВКС, IV г.о.
Според наведените
от ищеца фактически твърдения в многобройните уточняващи молби измамата, на
която е станал жертва неговият наследодател, се изразява в поддържана заблуда у
упълномощителя Н.Т.П. от страна на упълномощената М.С.И., че процесната
разпоредителна сделка, за която е била упълномощена с атакуваното пълномощно, е
в негов интерес при изгодна за него цена, възползвайки се от неговата
безпаметност и слабоумие, като същевременно е продала имота на безумно ниска
цена, за която обективно продавачът е нямало как да има представа, според формулировката
на текста в пълномощното (на цена не по-ниска от половината от данъчната оценка
на имота).
По делото
обаче липсват доказателства, от които да се направи заключение, че ответницата М.С.И.
е извършила някакви конкретни действия или бездействия, с които умишлено е
предизвикала, създала и/или поддържала у Н.Т.П. невярна представа относно действителната пазарна цена
на процесния имот – нива с площ 6.072 дка, с идентификатор ****, в
местността „К.ч.“, в землището на гр. И., община А., област В.. Липсват каквито и да е данни, каква е била актуалната пазарна стойност на
този имот към датата на упълномощаването – 19.04.2018 г. и съответно датата на
сключване на договора за покупко-продажба – 08.05.2018 г. (съобразно
състоянието му, характеристики, предназначение, местонахождение и пр.), за да
бъде направена адекватна преценка дали продажбата му на цена от 1600 лв. при
данъчна оценка от 1562,90 лв., респ. дали посочването на долна граница на продажната
цена на имота в оспореното пълномощно, равняваща се на половината от данъчната
оценка, не е в интерес на упълномощителя/продавач. Единствено от съдържанието
на пълномощното от 19.04.2018 г. не може да бъде направен категоричен извод, че
е бил въведен умишлено в заблуждение при подписването му, че ще получи изгодна
цена, а реално пазарната цена на имота е много по-висока. Ищецът не е ангажирал
други доказателствени средства, съобразно които да бъде установено заявеното от
него твърдение, че имотът е продаден на „безумно ниски цени“. Установено е по
делото, че в периода 2001 г. – 2019 г. бащата на ищеца е извършил множество
продажби и е участвал в имотни спорове като страна, респ. е имал опит в
продажбата на имоти, като същият е разполагал с възможността да се снабдява с
данъчни оценки за притежаваните от него имоти, съотв. да извършва преценка дали
посочената стойност в съответното удостоверение за данъчна оценка съответства
на очакваната от него продажна цена преди реализирането на продажбена сделка.
Т.е. така формулираната долна граница на посочената в пълномощното продажна
цена на имотите е определяема към датата на упълномощаването и настоящият
съдебен състав не констатира противоречие със съдържащото се в пълномощното
право на упълномощената да продава имотите на цени, каквито договори, доколкото
това право е конкретизирано с въведената минимална продажна цена.
Предвид
по-горе констатираната фактическа обстановка, съдът намира, че безспорно към
2019 г. Н.Т.П. не е бил способен да разбира и ръководи постъпките си, поради
което е и бил поставен под ограничено запрещение с Решение № 1313/12.11.2019
г., постановено по гр. д. № 626/2019 г. по описа на Окръжен съд – В., влязло в
законна сила на 06.12.2019 г. При съвкупния анализ на събраните в настоящото
производство доказателства обаче не може да бъде направен категорични извод
откога датира заболяването на бащата на ищеца и съответно дали е било налице
това безпаметно състояние и слабоумие, от което поддържа ищецът, че ответницата
се е възползвала, за да убеди Н.Т.П., че е в негов интерес да подпише
оспореното пълномощно, с което да я оправомощи да продаде собствения му имот на
договорена от нея цена.
От
свидетелските показания на свидетелите Г. и М.-И. се налага изводът, че до 2019
г. Н.Т.П. е оставял впечатление у хората за ориентиран и психично здрав човек. Безспорно
по делото се установява, че бащата на ищеца през голяма част от живота си се е
занимавал със сключването на сделки за продажба на имоти, като не е допускал
синът му да му дава съвети по отношение на тази дейност и е взимал решенията за
това сам. Категорично е изяснено, че отношенията между баща и син са били
изключително влошени от много години, включително са водели един срещу друг
съдебни спорове относно недвижими имоти. От свидетелските показания на
съжителката на ищеца Х., както и свидетелката Г., става ясно, че негативно
отношение към ищеца е имала и неговата майка. Дори според свидетелските показания
на Г. бащата на ищеца е желаел да разпродаде имотите си, за да не ги остави в
наследство на сина си.
Влошените
отношения между баща и син, водените съдебни дела за имотни спорове, водят до
извод, че това поведение на бащата на ищеца не е било инцидентно, нито е било
плод на заблуждение или внушение, а е продължавало с години и е било мотивирано
от сложните взаимоотношения с неговия син. Натрупаните задължения за неплатени
сметки към мобилен оператор в периода 22.01.2019
г. – 22.05.2019 г. също не могат категорично,
преценени в съвкупност с останалите установени обстоятелства, да обосноват
наличието на слабоумие у бащата на ищеца през м. април и м. май 2018 г., нито
пък предоставянето от страна на Н.Т.П. на негов съсед да ползва електричество и
вода от негов имот, за което сметките не са платени.
В тази част
настоящият съдебен състав поддържа изложените правни изводи в Решение №
262222/09.07.2021 г., които са относими и към исковете, предмет на разглеждане
с настоящото решение.
По отношение на оспорения договор за продажба от
08.05.2018 г. доводите на ищеца, че измамата се състои в това, че
упълномощената от продавача ответница М.И. не е разполага с представителна
власт да прави изявление пред нотариуса от името на продавача, че същият е
получил продажната цена от купувача преди изповядването на сделката, както и че
купувачите са укрили обстоятелството, че са платили на пълномощника, а не на представлявания,
са несъстоятелни.
В нотариален
акт № ***********г. е посочено, че продавачът е получил напълно от купувачите
преди подписване на договора за продажба уговорената продажна цена от 1600 лв.,
като в съдебно заседание на 15.04.2021 г. процесуалният представител на
ответниците И.К.С., Д.Г.Г. и Г.К.Г. е признал, че процесната сума е била
получена от упълномощения представител на продавача – ответницата М.С.И.. В
тази част нотариалният акт е частен свидетелстващ документ
за знание и материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден
факт - плащането на цената.
Както е
посочено в Решение № 338/27.03.2018 г., постановено по гр.дело № 706/2017 г. по
описа на ВКС, ГК, IV г.о., овластяването на едно
лице да извършва правни действия от името и за сметка на друго лице може да
възникне било по силата на закона, било чрез упълномощаване. Упълномощаването е
най-често срещания способ за учредяване на представителна власт. Чрез
упълномощаването се създава само представителна власт на пълномощника, но не се
задължава представителя да извършва правни действия и да упражнява
представителната власт. Задължението на представителя да извършва правни
действия от името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване,
а от сключения между тях договор. Затова, когато упълномощаването се извършва
чрез едностранна сделка, то почти винаги се съпровожда от договор, който
най-често е договор за поръчка. Самото упълномощаване не представлява
предложение за сключването на такъв договор, но с упражняването на
представителната си власт пълномощникът може да се обвърже от договор за
поръчка със съдържание според извършените в рамките на упълномощаването
действия, доколкото с конклудентните си действия изразява воля за това, която
съвпада с изразената от упълномощителя воля. Когато е упражнена
представителната власт, пълномощникът действа в качеството на довереник и е
длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото,
което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да
му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не направи
това, а се разпореди с полученото в изпълнение на поръчката в свой или чужд
интерес, пълномощникът не изпълнява задължението си по договора за поръчка,
поради което носи отговорност за неизпълнение.
Предвид на
даденото с това решение тълкуване и установената по делото фактическа
обстановка следва да се приеме, че упълномощеният представител на продавача по
сделката има качеството на довереник, поради което е длъжен по силата на чл.
284, ал. 2 от ЗЗД да даде на доверителя – Н.Т.П. сметка и да му предаде всичко,
което е получил в изпълнение на поръчката, включително и да му предаде
продажната цена по договора за продажба.
В този
смисъл евентуалното неизпълнение на отчетната сделка с довереника поражда
неговата отговорност към доверителя, но не води до унищожаемост на договора за
продажба поради измама. От друга страна, не става ясно по никакъв начин
ответниците – купувачи по сделката, плащайки на пълномощника на продавача
продажната цена на имота са въвели в заблуждение именно продавача Н.Т.П.. Действително,
ако упълномощителната сделка е сключена при измама и
последвалата упълномощаването сделка – покупко-продажба също би била опорочена. Но в конкретния случай с оглед
процесуалната равнозначност между недоказаните в процеса факти и неосъществилите
се такива в действителността, съдът приема, че не са налице материалните
предпоставки на фактическия състав на измамата по отношение на
упълномощителната сделка, респ. на сключената въз основа на нея разпоредителна
сделка.
Като
заключение следва да се посочи, че изложените от ищеца логически разсъждения
досежно застъпената от него теза за измама не се подкрепят по категоричен начин
от събраните по делото доказателства, а нему принадлежи процесуалното
задължение (доказателствена тежест) да установи чрез пълно и главно доказване
по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК правнорелевантните факти, за които изрично в
доклада по делото, обективиран в Определение № 26057/13.01.2021 г., приет за
окончателен в о.с.з., проведено на 04.03.2021 г., съдът му е указал, че не сочи
доказателства. Въпреки това ищецът не е ангажирал допустими и относими
доказателствени средства, за да докаже твърденията си, а се е ограничил с
подаването на множество уточняващи молби, в които излага своите твърдения,
които обаче нямат самостоятелна доказателствена стойност, а подлежат на
доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
При тези
съображения съдът приема, че предявените искове с правно
основание чл. 29, ал. 1, вр. чл. 27 и чл. 44 от ЗЗД, както и чл. 29, ал. 1, вр. чл. 27 ЗЗД, като недоказани се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците принципно имат
право на разноски, но доколкото с постановеното по делото Решение №
262222/09.07.2021 г., с което производството по исковете, предмет на настоящото
разглеждане, е било прекратено, съдът вече е присъдил съдебни разноски и по
отношение на тези искове на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, допълнителни съдебни
разноски не им се дължат.
Така
мотивиран, Районен съд – В.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.П., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу М.С.И., ЕГН **********,***, офис 4, иск с правно основание
чл. 29, ал. 1 вр. чл. 27 и чл. 44 ЗЗД за приемане на установено, че извършеното
на 19.04.2018 г. от Н.Т.П., починал на 24.11.2019 г., в полза на М.С.И.
упълномощаване, с което на същата е предоставил правото от негово име и за
негова сметка да продаде нива с площ 6.072 дка, с идентификатор ****, в
местността „К.ч.“, в землището на гр. И., община А., област В., е унищожаемо
поради измама – въвеждане в заблуда на упълномощителя от упълномощения, че
сделката е в негов интерес.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.П., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу И.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Г.Г., ЕГН **********,
и Г.К.Г., ЕГН **********, двамата с адрес ***, иск с правно основание чл. 29,
ал. 1 вр. чл. 27 за приемане на установено, че сключеният между Н.Т.П., чрез
пълномощника му М.С.И., от една страна, и И.К.С. и Д.Г.Г., от друга страна,
договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в
гр. И., община А., област В., местност „К.ч.”, с площ 6072 кв. м. по документ
за собственост, при съответни граници на имота, обективиран в нотариален акт № ***********г.
по описа на нотариус Д.Б.с рег. № 012 на НК, с район на действие – ВРС е
унищожаем поради измама.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд – В. в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: