Определение по дело №413/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2207
Дата: 7 юни 2013 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20131200500413
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 446

Номер

446

Година

7.12.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.07

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иванка Вачкова

дело

номер

20114100501120

по описа за

2011

година

Производство по чл.258 ГПК

С решение № от 25.07.2011 год. по гр.д. № по описа за 2011 год. Великотърновският районен съд е отхвърлил предявения от Д. В. С. от гр.Д. О.,ул.”А. А.”,№ 19 иск за приемане за установено,че между него и ”К. Георги Г.”,със седалище и адрес на управление гр.В.Т. ,ул.”Ал.Б.”,№ 6,.2,А.4,ЕИК,представляван от Г. Й. Г.,е съществувало трудово правоотношение за периода 22.08.2010 год. – 26.02.2011 год. по трудов договор от 22.08.2010 год. за длъжността „шофьор на товарен автомобил,оператор оборудване” при договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 240 лв. като неоснователен.Осъдил е Д. В. С. да заплати на ”К. Георги Г.” сумата от 540 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Д. В. С..Жали се решението в цялост.Навеждат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Като порок на решението се сочи,че решаващия съд не се е съобразил с чл.1,ал.2 от КТ съгласно който „отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови отношения”.Не съобразил и 405а от КТ.

Прави се искане въззивният съд да постанови решение ,с което да отмени решението на първата инстанция и по същество да уважи исковата претенция.В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа лично и упълномощения адвокат С. - ВТАК.Претендира‗ се разноски.

В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ” К. – Георги Г.”.Навеждат се доводи за неоснователност на жалбата и правилност на обжалвания съдебен акт.В съдебно заседание отговорът се поддържа от упълномощения адвокат Д. –ВТАК.

Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното:

След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно и законосъобразно.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Предявен е иск по чл. 124,ал.1 от ГПК,вр.чл.357 КТ

Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове.

По наведеното оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.Предявен е иск за установяване съществуването на трудово правоотношение между страните за периода от 22.08.2010 год. – до 26.02.2011 год.Правният интерес на ищеца от предявения установителен иск е налице,т.к. с представения трудов договор се стреми да докаже възникване и съществуване на валидно трудово правоотношение с ответника,с твърдения че е полагал труд по трудов договор от 22.08.2010 год. на длъжността „шофьор на товарен автомобил,оператор оборудване” при договорено месечно възнаграждение в размер на 220 лв.

Съгласно чл.62,ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма и трябва да съдържа всички съществени негови елементи визирани като съдържание в чл.66 от КТ.Писмената форма на трудовия договор е условие за неговата действителност.Като доказателство за установяване на твърдението за сключен между страните договор ищецът представя написан на английски език трудов договор от 22.08.2010 год.Подписан от страните.Поради оспорване от страна на ответника ,че положения подпис не е негов,по делото е изслушана съдебно – графологична експертиза.Експерта графолог изготвил заключението е категоричен,че положения подпис под представения договор не е на едноличния търговец с фирма „Космос 61 – Георги Г.”.Не е положен от него подписа и на представения договор за наем на камион 18 460 от 22.08.2010 год.сключен с „Т. Т.”ООД,с който ищецът твърди,че е извършвал международна транспортна дейност.

За да е налице възникнало валидно трудово правоотношение,въз основа на сключен трудов договор, е необходимо този договор да бъде писмен,да бъде подписан от договарящите страни: работник и работодател.От заключението на графолога,неоспорено от страните се установява по безспорен начин,че положения подпис за „работодател” сочен да изхожда от Георги Г. не е положен от него.След като трудовия договор не е подписан от работодателя или от упълномощено от него лице,то трудовото правоотношение ,установяването на което се цели в настоящото производство не е възникнало поради липса на волеизявление от страна на едноличния търговец,ответник.При наличие на съществуващо трудово правоотношение работникът предоставя работната си сила,срещу която получава трудово възнаграждение.Ищецът твърди,че в периода 22.08.2010 год. до 26.02.2011 год. е работил при ответника по трудов договор,за което му е било изплащано трудово възнаграждение с твърдения , че плащането е ставало по банков път.По негово искане е представена справка от „Р.” за движение на сумите по три сметки на ищеца в банката за заявения в исковата молба период.Справките установяват,че по банковите сметки на ищеца не са постъпвали суми от ответника./л.153-178 от първоинст.дело/. Изложеното сочи,че ответникът не е изплащал на ищеца трудово възнаграждение поради липса на съществуващо между тях трудово правоотношение.На следващо място не е доказано твърдяното обстоятелство,че ответникът е притежавал лиценз за извършване на международна транспортна дейност за твърдяния период – 2010 год.,което е условие за извършването й.Неоснователно е направеното оплакване с въззивната жалба,че е ирелевантно за казуса заключението на графолога,че подписът на е на ответника,т.к. имало положен печат .След като положения подпис не е на ответника,то между страните не съществува трудово правоотношение,поради липса на валидно сключен трудов договор.По тази причина липсва и регистриране на трудовия договор в НА.

По делото не се установи валиден сключен трудов договор между страните: представения от ищеца трудов договор/написан на английски език/ не е подписан от ответника в качеството му на работодател;трудовия договор не е регистриран в ТД на НАП –В.Т.;ответникът не притежава лиценз за извършване на международна транспортна дейност на 2010 год.; не е заплащал трудово възнаграждение на ищеца.

Изложените съображения на съда сочат на липса на трудово-договорна връзка между страните и водят до неоснователност на исковата претенция .

С въззивната жалба ищецът се позовава на разпоредбата на чл.405,а от КТ.Сочената правна норма е от административен характер.Установяването на полагане на труд в нарушение на чл.1,ал.2 КТ е предоставено на Инспекциите по труда.Разглежда се и се контролира по друг правен ред- по реда на Административно процесуалния кодекс от административните съдилища на страната.Предявеният иск се разглежда по реда на исковото производство ,уреден в ГПК ,поради което наведеното с жалбата е неотносимо към наведения спор.Установяване съществуването на трудово правоотношение по съдебен ред с всички доказателствени средства е допустимо за трудови правоотношения възникнали в периода 1996 – 2002 год.,съгласно действащия тогава чл.62,ал.2 КТ,според който писмената форма бе условие за доказване съществуването на трудово правоотношение.Настоящият случай не е такъв.Претендира се сключен трудов договор през 2010 год.,писмената форма на който е условие за действителност.

Въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Въззивният съд споделя изцяло изводите на първата инстанция,поради което решението като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № от 25.07.2011 год. по гр.д. № по описа за 2011 год.на ВТРС.

РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове 7

Решение

2

5504696E01E79B86C225795F0032E5C8