№ 5956
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110213155 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. С. Ч. с ЕГН – **********, с адрес /адрес/,
срещу Наказателно постановление /НП/ № 22 - 4332 -015148 от 11.08.2022 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена
„Глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление
и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, се
представлява от адв. С. В., която поддържа депозираната жалба срещу
процесното наказателно постановление. Същата акцентира на
обстоятелството, че на въпросната дата жалбоподателката не е управлявала
автомобила, доколкото същият е бил предоставен на друго лице, с оглед
1
неговата продажба. За служебно прекратената регистрация жалб.Ч. разбрала
при явяването й в ОПП –СДВР за промяна собствеността на автомобила, вече
след неговата продажба.
Въззиваемата страна – Началник Група към СДВР, отдел „Пътна
полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не релевира становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
направените от страните доводи и възражения, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 11.04.2022 г. срещу жалб.З. С. Ч. в качеството й на собственик на
МПС бил издаден Електронен фиш Серия К №5848130 на СДВР за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система за това, че на 11.04.2022 г. в 12.30 ч. в гр. София, по бул.
„Ботевградско шосе“ до № 459 (магазин „Пежо“) с посока на движение от
„Околовръстен път“ към ул. „Чепинско шосе“ управлявала лек автомобил
„Ауди“ А4 Авант с рег.№ /хххххх/, нейна собственост, при ограничение на
скоростта 50 км./ч. за населено място, със скорост 69 км./ч., установена с
АТТС CORDON 1196, за което на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП й била наложена глоба в размер на 50,00 лв. за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При извършена проверка в ОПП –СДВР било установено, че лек
автомобил „Ауди“ А4 Авант с рег.№ /хххххх/ е със служебно прекратена
регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП от 18.31 часа на 24.02.2022 г. С
писмо рег.№ 4332-р 29391 от 02.06.2022 г. материалите по случая били
изпратени на 05 РУ –СДВР, с оглед наличието на данни за осъществен състав
на престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. След извършена проверка
преписката била изпратена на Софийска районна прокуратура по
компетентност. С Постановление на прокурор при СРП от 20.07.2022 г. по
пр.пр.№ 29885/2022г., по описа на СРП било отказано образуването на
досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
2
В мотивите на постановлението прокурорът посочил, че регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП,
като на жалб. З. С. Ч. с ЕГН – ********** това обстоятелство не е било
известно. Поради липсата на елемент от субективната страна на деянието по
чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, прокурорът приел, че липсва състав на
престъпление, като същевременно разпоредил препис от постановлението да
се изпрати на ОПП – СДВР, с оглед преценка за извършено административно
нарушение по ЗДвП. Въз основа на горепосоченото постановление на СРП за
отказ от образуване на досъдебно производство е издадено атакуваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени
административни наказания, т.е от субект с надлежна процесуална
легитимация, като същата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че на 11.04.2022 г. при управление на посоченото МПС,
собственост към този момент на жалб.Ч., превозното средство е било с
прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрация. Съгласно нормата
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП с отбелязване в автоматизираната информационна
система служебно се прекратява регистрация на вече регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в 2-месечен срок от придобиването
му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В
3
настоящият случай от приложените писмени доказателства безспорно се
установява, че с договор за покупко-продажба на МПС от 23.12.2021 г. е
извършена промяна на собствеността на превозното средство, като в
законоустановения срок не са били уведомени органите на пътна полиция,
поради което на 24.02.2022 г. в 18.31 часа, автомобилът е служебно
дерегистриран на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
С оглед на така събраните доказателства, на първо място съдът
намира, че жалбоподателят не е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му административно нарушение, доколкото не е безспорно
установено, че именно жалбоподателят на посочената дата е управлявал
превозното средство. Електронен фиш Серия К №5848130 от 11.04.2022 г. на
СДВР е бил издаден срещу жалб.Ч. в качеството й на собственик на
процесното МПС, но по делото са налични данни, че автомобилът е бил
управляван от друго лице. Освен посоченото, съдът счита, че жалбоподателят
не е осъществил и от субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение. По аргумент на противното от разпоредбата на
чл. 7, ал. 2 ЗАНН, процесното административно нарушение може да бъде
извършено и при двете форми на вина – умисъл и непредпазливост.
Нарушението не е осъществено умишлено, доколкото по делото по несъмнен
начин се установява, че жалбоподателят не е узнал до момента на последваща
покупко- продажба на МПС, че автомобилът е с прекратена регистрация. В
този смисъл се установи, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за
това обстоятелство. С оглед на изложеното, доколкото жалбоподателят не е
съзнавал, че предоставения за управление от него автомобил е с прекратена
регистрация, то не е бил налице интелектуалният момент на умисъла, поради
което и административното нарушение не е извършено при тази форма на
вина. На следващо място съдът намира, че административното нарушение не
е осъществено и в хипотезата на небрежност (доколкото предвид липсата на
съзнание за факти от обективната страна на административното нарушение,
последното не би могло да се извърши при форма на вина самонадеяност
(съзнавана непредпазливост). Фактът, че автомобилът подлежи на
дерегистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, не обуславя като пряка
последица знанието на собственика му досежно това обстоятелство. С оглед
на което и при прилагането на чл. 14, ал. 1 и, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от
ЗАНН, по отношение на санкционираното нарушение се изключва не само
4
умисъла на дееца, но и извършване на деянието при форма на вината
"непредпазливост". Горното води до извод за несъставомерност на
санкционираното деяние от обективна и от субективна страна- поради
недоказаност на неговото виновно извършване от жалбоподателя, което
дисквалифицира това деяние като административно нарушение по см. на чл. 6
от ЗАНН и представлява основание за отмяната на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, предвид основателността на
подадената жалба. От приложения на л. 22 от делото договор за правна
защита и съдействие е видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. С. В. от
САК сумата от 500 лева за осъщественото процесуално представителство по
делото. Доколкото в тази част договорът за правна защита и съдействие има
характер на разписка, то въззиваемата страна /ОПП-СДВР/ следва да заплати
на жалбоподателя сумата от 500 лева, представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, чийто размер е съобразен с
изискванията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г., приета с решение
на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г./, както и със фактическата и
правна сложност на делото.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22 - 4332 -015148 от
11.08.2022 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя З. С. Ч. с ЕГН – **********, с адрес
/адрес/, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер
на 200.00 лв. /двеста лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ -
5
Отдел пътна полиция да заплати на жалбоподателя З. С. Ч. с ЕГН –
********** сумата от 500 (петстотин) лева, направени разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
ДА СЕ ВЪРНАТ НА СРП материалите по пр.пр.№ 29885/2022 г., по
описа на СРП, след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6