№ 833
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов
Виктория Недева
при участието на секретаря Виолета Оск. Медина
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100605904 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С присъда от 24.04.2024 г., постановена по НОХД № 2851 / 2023 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 93 състав, подсъдимият В. В. С. е бил признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.311, ал.1 от
НК и на основание чл.304 от НПК е бил изцяло оправдан.
Срещу присъдата е постъпил въззивeн протест и допълнение към него от Софийска районна
прокуратура, в който се твърди, че постановената присъда следва да бъде отменена като
неправилна и незаконосъобразна, а подсъдимият В. В. С. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.311, ал.1 от НК, за което
да му бъде наложено и съответно наказание.
С постановеното по реда на чл.327 от НПК определение не е допуснато събирането на нови
доказателства.
Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за
правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, поР.
което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание, представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа
протеста срещу постановената първоинстанционна присъда и моли същата да бъде
1
потвърдена, с която подсъдимия В. В. С. е бил признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
Защитникът на подсъдимия В. В. С., адвокат Р. Д., моли протеста на представителя на
Софийска районна прокуратура да бъде оставен без уважение и съответно да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Съдът, като прецени изложените в протеста доводи и след като провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК,
намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал множество гласни и
писмени доказателства : събраните в хода на съдебно следствие доказателствата и
доказателствените средства, събрани на досъдебното и съдебното производство - гласни
доказателства : показанията на свидетелите Ц.Д., Е.Е., М.П. - вещо лице; писмени
доказателства : разписка, заключение на графологическа експертиза, сведение и сравнителни
образци, доклад от началник на АС “ВПСК“ при СРС, длъжностна характеристика, трудов
договор № 204 / 26.08.2011 г. на В. В. С., свидетелство за съдимост, както и останалите
материали по делото, които съдът е обсъдил внимателно и задълбочено.
Въз основа на анализа им, Софийски районен съд е приел, че подсъдимият В. В. С. е роден
на ******* г. в с. Долни Окол, обл. Софийска, българин, с българско гражданство,
неосъждан, женен, със средно образование, работи като призовкар в Софийски районен съд,
живущ в гр. София, кв. “*******, с ЕГН **********.
През 2015 г., по подадена от Ц.Д. искова молба било образувано гражданско дело № 63228 /
2015 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 88 състав, с ответник по
делото Б.К.Е.. Според разпоредбите на ГПК, на ответника по делото следвало да се изпрати
препис от исковата молба, заедно с приложенията към нея, за да може той в едномесечен
срок от получаването й, ако желае да подаде писмен отговор.
На 06.11.2015 г. от Г.Г., съдебен деловодител при Софийски районен съд, Гражданско
отделение, било изготвено съобщение до Б..Е., с посочен адрес за връчване на съдебните
книжа - гр. София, кв. “Горна Баня“, ул. “*******. Съобщението било предадено на подс. В.
В. С., който към същия момент бил длъжностно лице по смисъла на НК, като бил назначен и
изпълнявал длъжността “Призовкар“ в СРС. Видно от копие на длъжностната му
характеристика, приложена по делото се установява, че част от длъжностните му
задължения било връчване на призовки, съобщения и съдебни книжа.
В периода 08.11.2015 г. до края на месец януари 2016 г., с цел връчване на съобщението и
приложенията към него на ответника по делото Б..Е., подс. В. В. С. посетил посочения адрес
гр. София, кв. “Горна Баня“, ул. “*******, като открил само съпругата на ответника - Е.Е., на
която обяснил, че е необходимо да бъдат връчени съдебни книжа на съпруга й - Б..Е., във
връзка е образувано съдебно дело. Тъй като към момента ответника Е. отсъствал от дома си,
съобщението е приложенията, били предадени на съпругата му, за което била изготвена
разписка от призовкаря. В графа “Получател 1“ на тази разписка Е.Е. саморъчно вписала
2
личното и фамилното си име и положила саморъчен подпис срещу него. В графа
“Получател 2“ на разписката призовкарят С. саморъчно написал думата “Син“, което
удостоверява, че съдебните книжа са връчени на сина на ответника Б..Е.. В графата “Днес“
на разписката като дата на извършеното връчване на книжата изписал “9.12.15 г.“. По –
късно, саморъчно преправил първоначалното съдържание на този текст на “10.12.15 г.“.
След като извършил невярното отбелязване в инкриминираната разписка, че връчването на
съдебните книжа е направено на сина на ответника и чрез преправяне на съдържанието й
относно датата, на която е направено връчването от “9.12.15 г.“ на “10.12.15 г.“, призовкарят
В. В. С. върнал съобщението и разписката към него в Софийски районен съд, където
документите били приложени по гражданско дело № 63228 / 2015 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с действията си подс. В. В.
С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.311,
ал.1 от НК. За да достигне до така направения извод, първоинстанционният съд е приел, че в
случая осъщественото деяние не покрива състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК.
Видно от целия събран по делото доказателствен материал, действително неправилното
изписването на получател в графата за връчване на процесната призовка не прави
последната нередовна, тъй като същата е връчена в съответствие с изискванията на чл.46,
ал.1 и ал.2 от ГПК, а именно на лице, което живее на същия адрес и има качеството по ал. 2
на чл. 46 ГПК пълнолетно лице от домашните му, което се е съгласило да приеме
съобщението със задължението да му го предаде. В този смисъл изцяло правилни се явяват
изводите на Софийски районен съд, че не може да бъде изпълнен състава на престъплението
по чл.311, ал.1 от НК, който съгласно практиката на ВКС, изисква умисъл и специална цел.
В случая не се доказва по несъмнен начин умисъл на деянието от страна на подс. В. В. С., с
което липсва и съществен елемент от обективната страна на престъплението по чл.311, ал.1
от НК.
Въззивният съд в пълна степен споделя както фактическите констатации, направени от
Софийски районен съд, така и неговите правни изводи.
Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя и направеният от първоинстанционния съд
анализ на доказателствата и правни изводи по делото, като не намира за нужно да го
преповтаря за целите на настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателства е правилен
и логичен, въз основа на него е установено по един категоричен начин изложената
фактическа обстановка, която Софийски градски съд също така напълно споделя. В този
смисъл не се споделят и доводите, изложени в протеста, че подс. В. В. С. е виновен по
повдигнатото му обвинение, с оглед на което постановената присъда следва да бъде
отменена като неправилна, а подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършване на престъпление по чл.311, ал.1 от НК, като бъде наложено
съответно наказание.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите
доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал
процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства.
3
Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе
всички необходими мерки за разкриване на истината.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по
делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не се установява по
категоричен начин от обективна страна, деянието да е извършени от подсъдимия В. В. С..
Анализът на всички доказателства, събрани в хода за досъдебното производство и в
съдебното следствие подкрепят само този извод. В този смисъл настоящия съдебен състав
подкрепя категоричния извод на Софийски районен съд в тази насока.
При цялостната служебна проверка на присъдата, съдът не констатира необоснованост,
непълнота на доказателствата или съществени нарушения на процесуалните правила,
налагащи отмяна на присъдата. С оглед на изложеното и поР. съвпадане на крайните правни
изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановената присъда
по НОХД № 2851 / 2023 г. по описа на от Софийски районен съд, Наказателно отделение, 98
състав следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски
градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 24.04.2024 г., постановена по НОХД № 2851 / 2023 г., по описа
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4