О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2134
гр.Стара Загора, 24.10.2022г
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две
хиляди двадесет и втора година, първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
при участието на
секретаря......................................................, като
разгледа адм.д. № 237 описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 78, ал.7 от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ във вр. с
чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано
е по искане на Председателя на Националното бюро за правна помощ, за присъждане
на разноски основание чл.189 от НПК, чл.81 във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК във вр.
с чл.27а от Закона за правната помощ, представляващи заплатеното от НБПП
възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ по адм. дело № 237/ 2022г.
по описа на Административен съд – Стара Загора.
Производството по
адм. дело № 237/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора е
образувано от П.Н.П., с адрес ***, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София за присъждане на сумата 5000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на
служител на ответника.
С определение от 11.04.2022г на основание чл.144 от АПК във връзка с чл.95 от ГПК и чл.23, ал.2 от Закона за правната помощ, е предоставена правна помощ за осъществяване на процесуално представителство на ищеца П.П.. С определение от 15.04.2033г определеният от АК – Стара Загора адвокат К.В.-Д. е назначена за процесуален представител за осъществяване на правна помощ на П.П. по адм. дело № 237/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
С
Решение № 288/ 05.07.2022г искът е отхвърлен
изцяло. Съдебният акт е влязъл в сила на 27.07.2022г
Видно
от представеното към искането Решение № СЗ-1582-19218/2022 от 14.09.2022г. на
Председателя на НБПП, на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правна
помощ, на адв. К.В.-Д. *** е определено да бъде изплатено възнаграждение в
размер на 360.00лв. за предоставена правна помощ по адм. дело № 237/ 2022г. по
описа на Административен съд – Стара Загора.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
приема за установено следното:
Направеното от Председателя на НБПП искане за
присъждане на разноски за заплатеното от НБПП възнаграждение на адвоката,
предоставил правна помощ по делото, следва да бъде квалифицирано като искане по
чл.78, ал.7 от ГПК. Доколкото Националното бюро за правна помощ не е страна в
процеса, по който е предоставена правна помощ, предвидените в чл. 248 от ГПК
условия, ред и срокове за допълване /изменение/ на съдебното решение в частта
му за разноските, са неприложими. За производството по чл. 78, ал. 7 от ГПК не е предвиден срок, в
който НБПП следва да направи искането. Естеството и вида на разноските и
определения в закона ред за тяхното заплащане водят до извода, че произнасянето
на съда и присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с
предоставена правна помощ може да стане едва след постановяване на решението,
доколкото определянето на размера на разноските се извършва с последващо
съдебния акт решение на НБПП въз основа
на представен писмен отчет на адвоката за вида и количеството на извършената
дейност, след приключването на делото.
Поради изложеното съдът приема, че
искането е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, се явява неоснователно.
Съгласно чл. 2 от Закона за правната помощ и чл. 94 ГПК правна помощ, предоставена под формата на процесуално представителство, е
безплатна - лицата, на които е предоставена правната помощ не дължат възстановяване
на изразходваните от държавата средства, освен в изрично предвидените случаи.
За разлика от наказателното производство в гражданския процес страната, на
която е предоставена правната помощ, следва да заплати определеното
възнаграждение на назначения служебен защитник само в хипотезата на чл. 97 ГПК
/при лишаване от предоставената правна помощ/, но не и когато предявеният от
нея иск бъде отхвърлен. Заплатеното от Националното бюро за правна помощ
адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на бюрото само когато претенцията
на лицето, получило правната помощ, е уважена, като адресат на задължението е
насрещната страна по спора, която е изгубила делото.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК,
субсидиарно приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, ако
претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното
адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената
част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ,
дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разпоредбата на чл.78,
ал. 7 от ГПК е материалноправна и урежда
две хипотези. В първата хипотеза е регламентирано възникване на материално
право в полза на НБПП за присъждане на изплатеното от него адвокатско
възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска. Втората хипотеза предвижда лицето, получило
правна помощ, да заплати разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в
случаите на осъдително решение.
В
настоящият случай претенцията на лицето, получило правна помощ /П.Н.П. – ищец в
производството по делото/, е отхвърлена. Следователно
не е налице първата хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК. Тук трябва да се отбележи,
че в тази хипотеза на НБПП се присъжда изплатеното адвокатско възнаграждение, а
не определеното за изплащане възнаграждение. Този извод се налага с оглед
същността на безплатната правна помощ, предоставяна по реда на ЗПП и целите на
предоставянето, както и регламентирания в закона и в Наредбата за запалщане на
правната помощ механизъм за определяне и изплащане на възнаграждението. НБПП
има право да получи сумата за изплатеното от бюрото адвокатско възнаграждение
за предоставената правна помощ на страната в съдебното производство, чиято
претенция е уважена, само когато реално е направен разход от бюрото за такова
възнаграждение. Доказването на този разход се осъществява с представянето на
доказателства за изплащане на адвокатското възнаграждение, което е определено с
решението на председателя на НБПП по чл. 39 ЗПП, което според същата разпоредба
може да бъде осъществено само по банков път. В конкретния случай по делото не
са представени доказателства за изплащане на адвокат К.Д.-В. на адвокатското
възнаграждение, определено с Решение № СЗ-1582-19218/2022 от 14.09.2022г. на
Председателя на НБПП. Според константната практика на ВАС не съществува
процесуално правило, по силата на което изплащането на това възнаграждение да
се презумира, нито е предвидена възможност определеното от председателя на НБПП
адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ на спечелилата делото
страна да се присъжда предварително в тежест на другата страна по делото /определения
по адм. д. № 11225/2019 г, адм. дело № 4394/2020
г, адм. дело № 8703 / 2022 г/.
По тези съображения съдът намира, че
искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на
разноски, представляващи заплатеното възнаграждение на адвоката, за
предоставената по адм. дело № 237/ 2022г. по описа на Административен съд –
Стара Загора правна помощ за осъществяване на процесуално представителство на
ищеца в производството П.Н.П. е неоснователно и като такова следва да бъде
отхвърлено.
Водим
от горните мотиви, Старозагорският административен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Националното
бюро за правна помощ за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение
на адвокат за предоставена по адм. дело № 237/ 2022г по описа на
Административен съд – Стара Загора на ищеца П.Н.П. правна помощ за
осъществяване на процесуално представителство.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от неговото съобщаване.