Решение по дело №93/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 май 2025 г.
Съдия: Силвия Венциславова Тачева
Дело: 20251110200093
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1697
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110200093 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 8667264 на СДВР срещу
А. П. К., ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100. 00
лева за административно нарушение на основание чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182 ал. 2, т. 3 от ЗДвП, извършено на 11.02.2024 г.
В жалбата жалбоподателят посочва, че е нарушен материалният закон, доколкото с следвало
издаване и обжалване на АУАН и НП, процедура разписана в ЗАНН, а не ЕФ по ЗДвП. Посочено е още, че в
ЕФ не било отбелязано, че същият може да се обжалва, в какъв срок и кой е компетентния съд. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител, в писмени бележки моли за
потвърждаване на ЕФ. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана
по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
На 11.02.2024 г. в 14:23 часа в обл. Софийска, общ. Горна Малина, АМ Хемус км 33+430,
посока (Варна – София) при ограничение на скоростта от 80 км/ч. въведено с п.з. В - 26, с мобилно
автотехническо средство 120cd16, изпитано с протокол за проверка от БИМ от 23.08.2024 г., е установено,
че МПС – лек автомобил "Мерцедес Е 350 ЦДИ 4 МАТИК с рег. № ****, собственост на жалбоподателя се
е движело със скорост от 101 км/ч, след приспадане от 3 км/ч толеранс от 104 км.ч. или с превишена
скорост над разрешената от 21 км/ч.
След заснемане на нарушението, на жалбоподателя бил издаден и връчен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ.
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е А. П. К., ЕГН: **********,
1
обстоятелство, което не се оспорва.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал
движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е
преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в
електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено
е населеното място, където е извършено нарушението, до кой номер е установено нарушението, посоката
на движение, датата и часът на нарушението.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а
именно 104 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков
материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база
превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените
средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3
процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената
снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото
превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че
отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на
скоростта до 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на
вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва от
издадената от ОПП СДВР справка. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл.
189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП и същият носи отговорност по силата на закона за извършеното с
неговия автомобил нарушение.При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна
в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения
на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата
изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система
за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на
движението по пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и
независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в
локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във
връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол. Ето защо не могат да бъдат споделени
доводите на жалбоподателят, че процедурата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изключва приложението на
мобилните системи за видеоконтрол.
Обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими данни по образец и съгласно
изискванията на ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е
определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е
необходимо да съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в
определени случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради което не може
да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението.
2
Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното
постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и
ясно, за да разбере нарушителят за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението. Непосочването
на възможността да се обжалва не е сред задължителните реквизити, каквото е разбирането на
жалбоподателя.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния фиш
са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения
снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 80 км/ч, със знак В
26.
Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да
се избегне субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015
г., законът беше съобразен с изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването
на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата беше
добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно "Автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано
техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за обозначението на
техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в ДВ. Бр. 54/2017
г. беше отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща задължение на контролните органи да
обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява
контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи.
Също така е отменена и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (с ДВ,
бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.), която също създаваше задължение за обозначаване на техническото
средство. Нарушението е заснето през 2021 г. и към тази дата посоченото в жалбата задължение на
контролните органи не е било предвидено.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол, надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря
на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. Именно по тази причина в ЕФ липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Видно от доказателствата
по делото ограничението на скоростта е било обозначено с пътен знак и е било 80 км.ч. Движейки се със
101 км/ч, водачът е нарушил това правило за поведение, поради което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по реда на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП. По
отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на същата е правилно определен от
административнонаказващия орган, а с оглед нейния абсолютен размер съдът не би могъл да я измени.
Правилно е посочена в ЕФ нарушената законова разпоредба.
3
Поради изложеното Електронният фиш следва да бъде потвърден.
Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция. Следователно настоящият съд следва да присъди разноски в размер на 80 лева за
процесуално представителство пред СРС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 8667264 на СДВР с дата от
11.02.2024 г. срещу А. П. К., ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100. 00 лева за административно нарушение на основание чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП вр. чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2, т. 3 от ЗДвП, извършено на 11.02.2024 г.
ОСЪЖДА А. П. К., ЕГН: ********** да заплати на СДВР сумата от 80 лева- разноски пред
настоящия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4