Определение по дело №82/2023 на Административен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

      №

          гр.Ловеч, 27.02.2023 год.

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА

 

при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на

прокурора ……………………...………………  като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 82 по описа за 2023 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от л.св. Н.К.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, XI група, срещу Заповед № 690/14.12.2022 г. на Началник на Затвора гр. София.

Първоначално жалбата е подадена пред Административен съд – София-град, където е образувано адм. дело № 879/2023 г.  по описа на АССГ. С Определение № 1215/09.02.2023 г., постановено по адм. дело № 879/2023 г.  по описа на АССГ, производството по делото на АССГ е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Административен съд – Ловеч.

С писмо вх. № 3603 от 27.01.2023 г. /лист 3-4 от адм.д № 879/23 г. на АССГ/ е представена административната преписка, ведно с изрично писмено становище на ответника за недопустимост на жалбата, като ответникът се позовава на константна съдебна практика. Ответникът сочи множество определения на ВАС по идентични казуси, в които ВАС изрично приема жалбата срещу заповед от типа на процесната за недопустима. Ответникът сочи, че заповедите, с които на лишените от свобода се налага наказание „писмено предупреждение“ подлежат на обжалване само по административен ред, пред Главния директор на ГДИН, но не и пред съда съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС. Сочи се, че съгласно чл. 111 от ЗИНЗС съдебно обжалване е предвидено само за наказанията „изолиране в наказателна килия”, като останалите наказания, включително и настоящото, подлежат на обжалване само по административен ред. Наличието на годен за обжалване административен акт е положителна абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството и липсата му, какъвто е конкретният случай, прави това производство недопустимо.

Съдът споделя становището на ответника за недопустимост на оспорването, предвид константната практика на ВАС, с която настоящият състав на съда следва да се съобрази, като отделно следва да посочи, че в този смисъл е и практиката на настоящия състав на Административен съд – Ловеч.

 Оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, т.к. заповедите, с които на лишените от свобода се налага наказание „писмено предупреждение“ подлежат на обжалване само по административен ред, но не и пред съда съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС.

В същия смисъл е и константната практика на ВАС. Така определение № 8098 от 30.05.2019 г. по адм.д. № 4213/2019 г. на ВАС:

„С разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗИНЗС са предвидени възможностите за атакуване на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания, като са разграничени съобразно наложеното наказание. В чл. 110 от ЗИНЗС е посочено, че заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, да се обжалват пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора, (каквато е процесната) подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а в случаите по чл. 104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта. Правомощието на компетентния орган е да се произнесе по жалбата с мотивирано решение, с което да отмени заповедта, да отхвърли жалбата и потвърди оспорената заповед или да отмени заповедта и върне преписката на органа, издал заповедта, с допълнителни указания.

От своя страна нормата на чл. 111 от ЗИНЗС изрично отграничава реда за обжалване на заповедите за наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" от останалите такива, като е посочено, че заповедта за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването й. В предвидения съдебен контрол са посочени и възможностите на съда при произнасяне, които не се отличават от тези на административния орган постановяващ решение - да потвърди заповедта, да отмени заповедта или да отмени заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта, със задължителни указания относно прилагането на закона.
Именно последните възможности (еднакви при двата вида контрол - административен и съдебен) и двете последователни разпоредби на чл. 110 и чл. 111 от ЗИНЗС, водят на извода за отлика на съдебния от административния контрол единствено за заповеди касаещи дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия. Настоящият състав намира, че това е и смисъла на ЗИНЗС, да направи изключение за съдебен контрол само за най-тежкото от възможните дисциплинарни наказания предвидени в чл. 101 от ЗИНЗС, но не и за останалите.

Неоснователно е позоваването на Конституцията на Република България, тъй като съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. С така посочената норма възможността за изключване на съдебния контрол върху административните актове е предоставена на законодателя. В практиката си Конституционният съд нееднократно се е произнасял относно границите, в които може да бъде прилагано изключението, предвидено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията. В Решение № 5 на Конституционния съд от 1997 г. по конституционно дело № 25 за 1996 г. е посочено, че "...законодателят може да установява изключения от съдебния ред за обжалване на административните актове само тогава, когато това изключение не накърнява конституционно признати основни права и свободи на гражданите, или когато друга, по-висша, но изрично конституционно прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена (такава е например сферата на националната сигурност)". Предвид изложеното и при съобразяване предвидената в нормата на чл.111 от ЗИНЗС възможност за оспорване пред съд е само на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, а по отношение на останалите дисциплинарни наказания е предвидено административно обжалване на заповедите, но не и за съдебно обжалване.”

Отделно оспорването е недопустимо и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, поради просрочие на жалбата. Видно е, че процесната заповед е получена от жалбоподателя на 19.12.2022 г. срещу подпис, което обстоятелство се потвърждава от самия оспорващ в подадената от него жалба. Видно от ръкописната дата, изписана на жалбата и щемпел върху пощенски плик /лист 6 от адм.д. № 879/23 г. на АССГ/ изх. № М-329/24.01.2023 г. жалбата е подадена и изпратена до Началника на Затвора гр. София на 24.01.2023 г., видно, от което подадената жалба е просрочена и е недопустима и съгласно чл. 159, т. 5 от АПК.

Предвид гореизложеното - липсата на годен за обжалване административен акт и просрочено оспорване на основание чл. 159, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на л.св. Н.К.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, XI група, срещу Заповед № 690/14.12.2022 г. на Началник на Затвора гр. София.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 82/2023 г. на Административен съд - Ловеч.

Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя пред тричленен състав на Административен съд - Ловеч.

Да се изпрати препис от същото на жалбоподателя и ответника.

 

 

                                                                             АДМ. СЪДИЯ: