РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. В. Търново, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на дванадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
СВЕТЛАНА ИВАНОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10284 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2020г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ст.
комисар Д. М., в качеството му на директора на ОД на МВР – В. Търново, срещу
Решение №260014/08.01.2020г. на Свищовския районен съд, с което е отменено
наказателно постановление №2020-352-25-0046/24.06.2020г. на директора на ОД на
МВР – В. Търново, с което на П.Б.М. ***. Търново на основание чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
и процесуалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба
на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на
районния съд и постановяване на ново решение от касационната инстанция, с което
да се потвърди наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – П.Б.М. ***. Търново с постъпило по делото
писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба и моли обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура –
В. Търново се дава заключение за основателност на касационната жалба и
неправилно на обжалваното решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта
на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК,
приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №260014/08.01.2020г. състав на Свищовския
районен съд е отменил наказателно постановление №2020-352-25-0046/24.06.2020г.
на директора на ОД на МВР – В. Търново, с което на П.Б.М. ***. Търново на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено наказание „глоба“ в
размер на 300 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че независимо от
формалното осъществяване на състав на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ,
извършеното от жалбоподателя деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
Обжалваното решение е правилно като краен резултат.
В процесното НП изрично е
посочено, че се издава въз основа на Постановление от 19.05.2020 г. на Прокурор
от РП Свищов, за отказ да се образува досъдебно производство по материалите по
преписка №454/2020 г.
на РП Свищов, /преписка ЗМ 197/2020 г. по описа на РУ Свищов/
при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Съдът
е приел, че видно от мотивите на това Постановление, полицейските служители И.Ц.,
Т.Г., и Е.А. са посетили стадиона в с. Морава, общ. Свищов, по сигнал, че на
15.04.2020г. около 18,00 часа определени лица, сред които и ответникът по
касация, са се разделили на два отбора и
са започнали да играят футбол. Същото е определено като нарушение на Заповед №РД-01-143/20.03.2020г.
на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал. 1, вр.
с ал. 7 от ЗЗ, която в т. 1 постановява, че се преустановяват посещенията в
парковете, градски
градини, спортни и детски площадки, открити и закрити обществени места във
връзка с въведеното на територията на страната извънредно положение.
С Постановление от 19.05.2020г. на прокурор от РП
Свищов е отказано да се образува досъдебно производство с мотив, че няма
извършено престъпление по чл. 355 от НК, като деянието съставлява маловажен
случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Впоследствие е издадено наказателно
постановление, с което е реализирана административнонаказателна
отговорност спрямо П.М. за извършеното деяние.
Въззивният съд е изложил
мотиви, че е налице идентичност на субектите на отговорност по двете
производства и техния предмет, а констатираното и впоследствие санкционирано
нарушение е осъществено от обективна и субективна страна, както и че
жалбоподателят е имал възможност да разбере какво нарушение му се вменява. За
да отмени НП съдът е приел, че извършеното деяние представлява „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че следва да се отчете и
специфичната ситуация около въведеното извънредно положение за периода от
13.03.2020г. до 13.05.2020г., както и личността на нарушителя. Игрището, на
което е отишъл да поспортува било в края на селото и
от това мероприятие не са последвали никакви вредни последици. Спортната
дейност е продължила около половин час и била прекратена без намеса на
полицията.
Решението е правилно като краен
резултат, но не по изложените в него мотиви. На ответника по касация е наложено
административно наказание за това, че на 15.04.2020г. около 18.00 ч. е посетил
спортно съоръжение на открито обществено място – стадион в с. Морава, ул. „Цветан
Дамянов Цанков“ №86, с което виновно е нарушил противоепидемична мярка по чл.
209а от ЗЗ, въведена с т. І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на
министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63 от ЗЗ. Въпросната
подточка гласи: „Преустановяват се посещенията на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“.
Същевременно със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на
здравеопазването, в сила от 12.04.2020 г., е допълнена Заповед
№РД-01-124/13.03.2020г., изм. и доп. с последващи
заповеди, като е създадена т. 9, а именно: „Всички лица, когато се намират в
закрити или на открити обществени места
/в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове,
църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др./ са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата /в т.ч. кърпа, шал и др./. За целите на
тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно
достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване /в т.ч. всички места,
на които се предоставят обществени услуги./“. Следователно към момента на
извършване на вмененото нарушение /15.04.2020г./ Заповед №РД-01-197/11.04.2020г.
е действащ акт, като според настоящата инстанция с цитираната т. 9 от нея е
мълчаливо отменена т. І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., тъй
като Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. е по-нов акт, уреждащ едни и същи
обществени отношения по начин, различен в сравнение с предходната заповед.
Аргумент в подкрепа на това становище е и фактът, че съгласно информацията на
интернет страницата на Министерство на здравеопазването, Заповед №РД-01-143/20.03.2020г.
е отменена с последваща Заповед №РД-01-263/14.05.2020г.
на министъра на здравеопазването, но при запознаване със съдържанието на
последната се установява, че тя не отменя изрично Заповед №РД-01-143/20.03.2020г.,
което се обяснява именно с това, че същата вече е била мълчаливо отменена.
Предвид изложеното, нарушение към 15.04.2020 г. е било пребиваването на открито
обществено място /каквото безспорно е стадиона/ без защитна маска за лице или
друго средство, покриващо носа и устата. От НП обаче е видно, че такова
нарушение не е вменено на ответника по касация, а същият е санкциониран за
това, че е пребивавал на стадиона в с. Морава. Налага се изводът, че
поведението на ответника по касация, така както е описано, е било несъставомерно към датата на нарушението, поради което въззивният съд правилно като краен резултат е отменил
наказателното постановление.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав приема то да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260014/08.01.2020г. на Свищовския
районен съд, с което е отменено наказателно постановление
№2020-352-25-0046/24.06.2020г. на директора на ОД на МВР – В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.