Решение по дело №17991/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3485
Дата: 15 ноември 2022 г.
Съдия: Таня Кунева
Дело: 20213110117991
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3485
гр. *, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня К.
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня К. Гражданско дело № 20213110117991
по описа за 2021 година


Производството е образувано по предявени от „*“ ООД срещу З. Й.
Е., кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване
съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед №
*/31.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7451/2021 г. по описа на Районен съд –
*, 50 с-в, за следните суми: сумата от 295,22 лева, представляваща
незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от 15.11.2018г. до
14.01.2021 г. по партида с абонатен № *, за обект, находящ се в гр. *, ж.к. *,
за които суми са издадени фактури в периода 14.12.2018 г. -18.01.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 27.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 28,13 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената
главница, начислено за периода от 13.01.2019 г. до 22.05.2021 г.
С влязло в сила протоколно определение от 21.10.2022 г. се прекратява
производството по гр.д. 17991/2021 г. по описа на ВРС, 50 състав, за сумата
от 104,41 лева представляваща незаплатени ВиК услуги за главница дължима
за периода 15.11.2018 г. – 14.11.2019г., като и за сумата от 22,13 лева
представляваща мораторна лихва дължима за периода от 14.01.2019 г. –
22.05.2021г. и се ОБЕЗСИЛВА ЗАПОВЕД № */31.05.2021г. по ч.гр.д.
7451/2021 г. по описа на ВРС, 50 състав, в частта за разликата над
предявената част от 190,81 лева представляваща незаплатена стойност за
ползване на ВиК услуги, за периода от 15.11.2018 г. – 14.11.2019 г., както и за
1
разликата над предявената част от 6 лева за периода от 14.01.2019 г. –
22.05.2021 г., на основание чл. 232 ГПК.
Предмет на разглеждане претенциите на дружеството за сумата от
190,81 лева, представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги
за периода от 14.11.2019г. до 14.01.2021 г. по партида с абонатен № *, за
обект, находящ се в гр. *, ж.к. *, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 27.05.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 6 лв., представляваща
обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за периода от
13.01.* г. до 22.05.2021 г.
Ищцовото дружество „*” ООД твърди в исковата молба, че
ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги за имот, находящ се в гр. *, ж.к. *, с абонатен № *, е
ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Твърди се, че за
периода 15.112018 г. – 14.01.2021 г. ответникът дължи сумата общо в размер
на 295,22 лв. за предоставени му водоснабдителни и канализационни услуги,
ведно с лихва за забава в размер на 28,13 лв., начислена за периода от
13.01.2019 г. до 22.05.2021 г. Сочи се, че претендираната цена е за реално
доставени и отчетени ВиК услуги чрез използване на електронен карнет при
приложение на чл. 23, ал. 4 от ОУ и ответникът не е оспорил с писмено
възражение вземанията в срок. Поради неплащане на горните суми, ищецът е
подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК е бил уведомен, че може да
предяви иск за установяване на вземането си. Претендира и присъждане на
направените съдебни разноски.
В съдено заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
депозираната исковата молба в изменения размер на иска. Претендират се
разноски и се моли разноските в заповедното производство да не бъдат
редуцирани, доколкото е извършено плащане в хода на процеса и на това се
дължи оттегляне на част от исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор,
чрез особен представител, с който оспорва предявените искове. Не се оспорва
обстоятелството, че ответникът е ползвател на обекта на потребление с оглед
регистрирания му постоянен адрес, както и че е налице облигационно
отношение с ищеца с оглед откриване на името на ответника партида в
дружеството. Оспорва се иска по размер.
В съдебно заседание ответникът чрез особен представител с писмена
молба поддържа депозирания отговор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № */31.05.2021г. по ч.гр.д. 7451/2021 г. по описа на ВРС,
50 състав, е разпоредено длъжникът З. Й. Е. да заплати на „*” ООД от 295,22
лева, представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за
периода от 15.11.2018г. до 14.01.2021 г. по партида с абонатен № *, за обект,
2
находящ се в гр. *, ж.к. *, за които суми са издадени фактури в периода
14.12.2018 г. -18.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 27.05.2021 г., до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 28,13 лв., представляваща обезщетение за
забава върху посочената главница, начислено за периода от 13.01.2019 г. до
22.05.2021 г.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания за предявяване
на иск.
Не е спорно между страните, че ответникът е ползвател на ВиК
услуги в обект на потребление в процесния период, находящ се на адрес *,
ж.к. *, с абонатен номер № *.
Съгласно представената справка от Агенция по вписванията, обектът
на потребление е прехвърлен от З. Е. на Димитър Ников на 17.12.2021г.
Видно от приложената на л. 23 от делото справка за неплатени фактури
на платец с № *, с титуляр З. Й. Е., за обект, находящ се в за обект, находящ
се в гр. *, ж.к. *, че общото задължение за консумирана вода за периода
15.11.2018г. до 14.01.2021 г.., възлиза на 295,22 лева, а мораторната лихва в
размер на 28,13 лева.
Представено е и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от от ВиК оператор „*” ООД, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год.
Видно от талон за пломбиране на водомер на процесния пбект от
31.05.206 г. в имота е поставен такъв нулеви показания.
От допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че в счетоводството на ищцовото дружество е налице задължение
за заплащане на сумата 295,22лв. за процесния период на потребление.
Установява се, че на 07.10.2022 г. е извършено плащане от абоната, поради
което заключава, че остатъкът от сумата от 190,81 лв., представлява
незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от 15.11.2019г. до
14.01.2021 г. по партида с абонатен № *, за обект, находящ се в гр. *, ж.к. *,
за които суми са издадени фактури в периода 14.12.2018 г. -18.01.2021 г.,,
както и сумата от 8,14 лв., представляваща обезщетение за забава върху
посочената главница, начислено за периода от 13.01.* г. до 22.05.2021 г.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
приложимия закон, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки:
наличието на действително облигационно правоотношение между страните,
по силата на което ответникът е потребител на водоснабдителни и
3
канализационни услуги като титуляр на партида на обект, с находящ се в гр.
*, ж.к. *, с абонатен номер № *; ищецът е предоставил на потребителя
посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като
доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор, размера на претендираните задължения за заплащане на продажна
цена за предоставени ВиК услуги, както и настъпването на изискуемостта на
тези задължения, както и размера на мораторната лихва върху главницата
Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и
чл. 2, ал.1, т. 1 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от "Водоснабдяване и канализация - *", потребители на ВиК
услуги са юридическите или физическите лица – собственици или ползватели
на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Основно задължение на
потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги, в 30-дневен срок
след датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на
това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден
след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на оператора.
От събраните по делото доказателства се установи, че между ищеца и
ответника е налице валидно облигационно правоотношение за предоставяне
на водоснабдителни и канализационни услуги.
В настоящия случай, от представената справка по вписванията се
установи, че през процесния период собственик на водоснабдения имот е бил
ответникът, поради което съдът приема, че лицето има и качеството на
потребител по смисъла на чл. 2, ал.1, т. 1 от Общи условия и като такъв е
задължен да заплаща ползваните услуги, отчетени по предвидения в
цитираните Общи условия ред, което не се и оспорва от ответната страна.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи и чл. 22 от Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от "Водоснабдяване и канализация - *", услугите
ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради – етажна
собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител
изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното
количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за
определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се
прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните
водомери. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
4
отчитане по електронен път – ал. 4 на чл. 32. С идентично съдържание са и
ОУ, като съгласно чл. 22 от ОУ, изразходваните количества питейна вода се
отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора. Уреден с общите условия в раздел втори е и редът за отчитане на
количествата питейна вода, като според ал. 1 на чл. 23, показанията на
водомерите на водопроводните отклонения се отчитат за период не по-дълъг
от един месец.
В настоящия случай по делото не е оспорено отчетеното при ищеца
количество доставена питейна вода за процесния период, за който се
претендира т, да е потребена.
От същите съдът намира за установен факта на реално доставени и
ползвани водоснабдителни и канализационни услуги в количеството,
фактурирано с издадените фактури.
Фактът на потребени ВиК услуги в процесния период не се оспорва,
поради което потребителя дължи цената на същата.
Ето защо съдът като съобрази справка за неплатени фактури, както и
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, намира, че
незаплатена е останала сумата от 190,81 лв., представлява незаплатена
стойност на ползвани В и К услуги за периода от 15.11.2019г. до 14.01.2021 г.
по партида с абонатен № *, за обект, находящ се в гр. *, ж.к. *, за които суми
са издадени фактури в периода 14.12.2018 г. -18.01.2021 г.,, както и сумата от
8,14 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница,
начислено за периода от 13.01.* г. до 22.05.2021 г.
По изложените съображения предявеният иск за главница следва да
бъде уважен в претендирания размер от 190,81лв.
С оглед горните изводи сумата за главница следва да бъде присъдена,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда – 27.05.2021 г. до окончателното плащане.
С оглед акцесорния характер на претенцията от 6 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 13.01.* г. до
22.05.2021 г., същата следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Доколкото плащането е извършено в хода на процеса, съдът намира, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което разноските не
следва да бъдат редуцирани, а следва да се присъдят в пълен размер от 75
лева, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Претенцията за заплащане на сумата от 60лв. за връчването
чрез ЧСИ не е разход, обективиран в заповедта, дължим към датата на
издаването й, поради което не следва да се присъжда. Още повече,
доказателства за направата на такъв разход не са представени.
5
На основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата
инстанция разноски в общ размер на 525лв. за заплатена държавна такса от
75лв, депозит за особен представител от 150лв, депозит за ССчЕ от 150лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 150лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че З. Й. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, ж.к. *, ДЪЛЖИ на „*” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*, следните суми: сумата от 190,81
лева /сто и деветдесет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от 14.11.2019г. до
14.01.2021 г. по партида с абонатен № *, за обект, находящ се в гр. *, ж.к. *,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 27.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 6 лв./шест лева/, представляваща обезщетение за забава върху
посочената главница, начислено за периода от 13.01.* г. до 22.05.2021 г., за
които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение №
*/31.05.2021 г. по ч. гр. д. № 7451/2021 г. по описа на Районен съд – *, 50 с-в,
на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА З. Й. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. *, да
заплати на „*” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*,
сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща сторени съдебно-
деловодни в заповедното производство и 525лв. /петстотин двадесет и пет
лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
6