Р Е Ш
Е Н И
Е № 156
гр.
Шумен, 18.07.2018 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното
заседание на двадесет
и осми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Л. Томова
1. Св. Станчев
2. Т.
Димитрова
при секретаря
С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия
Т. Димитрова в.гр.д. № 184 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Н.Й., М.Й., Н.Й., Л.Й., А.Й. и Ш.Й., действащи чрез пълномощника адв. Г. С. от ШАК, срещу решение № 90/05.04.2018 г. по гр.д. № 1060/2017 г. по описа на НПРС, с което е отхвърлен иска им за допускане до делба на 8 бр. земеделски имоти, находящи се в землището на с. С.В., общ. К., обл. Шумен.
Жалбоподателите намират решението за недопустимо, неправилно и
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Възраженията им са, че, с оглед направено
от ответницата, извън преклузивния срок по чл.131 от ГПК, възражение за
нищожност на решението на ПК, с което процесните земи
са възстановени на наследодателя на страните, първоинстанционният съд
незаконосъобразно се е произнесъл, по пътя на косвения контрол, относно
действителността на визирания административен акт, като е приел, че е нищожен и
на това основание, без да постанови диспозитив за прогласяване на нищожността,
е отхвърлил иска за делба като неоснователен и недоказан. Позовавайки се на
изложеното, молят въззивният съд да отмени
обжалваното решение и постанови друго, с което да допусне до делба процесните
имоти.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата И.Е., действаща чрез пълномощника адв. Г. К. от ШАК, депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли за оставянето й без уважение, и присъждане на извършените във въззивното производство разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовна и
допустима, поради което няма пречки за приемането й за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна,
поради следното: Гр.д. № 1060/2017 г. по описа на НПРС е образувано по искова
молба на жалбоподателите, имаща за предмет иск за допускане до съдебна делба на
земеделски земи, възстановени на общия на страните наследодател А. И.А./А. И.Д./, починал на 23.10.1987 г. в РТ, по силата на решение №
349СР/21.04.2004 г. на ПК - К., издадено
въз основа на съдебно решение
по гр.д. № 349/1995 г. на НПРС, както
следва: 1/ нива с площ от 3,981 дка,
в м. „...“, ІІІ категория, имот
№ 007015 по плана за земеразделяне на с. С.В., общ. К., обл. Шумен, при
граници и съседи: имоти с №№ 000321, 000171, 007035; 2/ нива
с площ от 5,546 дка в м. „...“, ІІІ категория, представляваща
имот № 007016, при граници и съседи: имоти с №№ 000321, 000171, 000150 и 000333; 3/ нива с площ от
7,504 дка, в м. „...“, ІІІ категория, имот № 008012 по плана за
земеразделяне на с. С.В., общ. К., обл. Ш., при
граници и съседи: имоти с №№ 008011, 008013, 000205, 000166; 4/ нива с площ от
7,036 дка, в м. „...“, ІІІ категория, имот № 017024 по
плана за земеразделяне на с. С.В., общ. К., обл. Ш., при
граници и съседи: имоти с №№ 000180, 017001, 017023, 017002, 017005, 017003;
5/ нива с площ от 6,303 дка, в м. „...“, ІІІ категория,
имот № 017025 по плана за земеразделяне
на с. С.В., общ. К., обл. Ш., при граници и съседи: имоти с №№ 000180,
017026, 017007; 6/ нива с площ
от 3,402 дка, в м. „...“, ІV категория, имот № 020017 по
плана за земеразделяне на с. С.В., общ. К., обл. Ш., при
граници и съседи: имоти с №№ 020015, 000707, 104526, 000199, 020001; 7/ нива с площ от
8,391 дка, в м. „...“, ІV категория, имот № 020018 по плана за земеразделяне
на с. С.В., общ. К., обл. Ш., при граници и съседи: имоти с №№ 000221,
000707, 020016 и 8/ нива с площ
от 7,927 дка, в м. „...“, V категория, имот № 058011 по плана за земеразделяне
на с. С.В., общ. К., обл. Ш., при граници и съседи: имоти с №№ 058010,
000187, 058003, 058009, при квоти 2/3 ид.ч. за всички ищци
и 1/3 ид.ч.
за ответницата И.Е.. Първоначално в исковата молба погрешно е било посочено, че земите се
намират в землището на с. Т., но с протоколно определение от 28.03.2018 г. е
било допуснато поправяне на визираната фактическа грешка, като вместо землището
на с. Т. се чете землището на с. С.В..
В пледоарията си по същество,
процесуалният представител на ищците е поискал допускане делба на процесните имоти при квоти 1/3 ид.ч.
за И.Е., 1/3 ид.ч. за Ш.Й. и 1/3/ ид.ч.
– в общ дял на Н.Й., М.Й., Н.Й., Л.Й. и А.Й..
Ответницата И.Е. е оспорила иска като изцяло
неоснователен.
Първоинстанционният съд е приел, че е
сезиран с иск по чл.340 и сл. от ГПК, вр. чл.34 от
ЗС, като с решението си го е отхвърлил изцяло, като неоснователен и е осъдил
ищците да заплатят по сметка на съда държавна такса в размер на 50.00
лева.
След проверка по реда на
чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение е вА.дно и допустимо.
Относно възраженията на
жалбоподателите за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения,
от материА.те по делото се установява, че с
разпореждане № 3065/03.10.2017 г. съдията докладчик е разпоредил преписи от
исковата молба и приложенията, ведно с призовка за насрочените дати за съдебни
заседания, съответно на 15.12.2017 г., 19.01.2018 г. и 02.02.2018 г., да бъдат
връчени на ответницата - гражданин на Република Т., с адрес в същата държава,
чрез съдебна поръчка.
В съдебно заседание на
15.12.2017 г. съдът не е дал ход на делото, поради липса на отговор от
замолената страна по съдебната поръчка.
На 18.01.2018 г. адв. Г. К. от ШАК е депозирал молба, ведно с пълномощно от
ответницата И.Е., с което го упълномощава да я представлява и защитава по
делото.
В съдебно заседание на
19.01.2018 г. от името на ответницата се е явил пълномощникът й адв. К.. В това заседание съдът не е дал ход на делото и го
е отложил за следващата насрочена дата, по мотиви, че, поради липса на върнато
съобщение за връчване съдебните книжа на ответницата е невъзможно да се прецени
откога е започнал да тече едномесечният срок за депозиране на отговор по
исковата молба.
На 02.02.2018 г. адв. К. е депозирал отговор на исковата молба от името на
доверителката си, изразявайки становище за неоснователност на иска, тъй като
решението на ПК, на което се позовават ищците е представено под формата на
разпечатка от информационната система и липсват подписи на членовете на ПК,
което, ако не бъде представен надлежно подписан документ, предпоставя извод за
невалидност на решението и незавършен състав на земеделската реституция. На
следващо място, по делото не са представени убедителни доказателства, от които
да се направи извод за кръга на наследниците на сочения за наследодател,
съответно за легитимираните като съделители лица.
От приложените по делото
документи по връчване на книжа по съдебната поръчка, върната като изпълнена от
РТ, се установява, че ответницата е получила преписи от исковата молба и
доказателствата на 22.12.2017 г., от която дата следва да се брои срокът за
отговор по чл.131 от ГПК.
Първото по делото редовно
съдебно заседание се е състояло на 02.02.2018 г., на което за страните са се
явили процесуалните им представители.
Въз основа на изнесените
данни, следва да се заключи, че отговорът на исковата молба от ответницата И.Е.
е бил депозиран в съда след изтичане на едномесечния срок по чл.131 от ГПК, като
се отчете спирането му през дните на официални празници за периода, а именно 24
– 27.12.2017 г. и 01.01.2018 г.. Същият
обаче е бил представен в първото по делото заседание в първа фаза на делбата,
т.е. в срока по чл.342 от ГПК, който е специален и дерогира
приложението в делбеното производство на установения в чл.131 от ГПК срок за възраженията
на участващите в процеса относно правото на някои от тях да участват в
делбата, размера на дяловете и
подлежащите на включване в делбената маса имоти. Ето защо, настоящата инстанция
приема за неоснователно възражението на жалбоподателите за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение и приемане за разглеждане на преклудирано възражение от страна на въззиваемата,
касаещо действителност на представеното
по делото решение на ПК – К..
Досежно
възраженията на жалбоподателите, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
въпроса за действителността на решението на ПК – К. без да е бил сезиран с изрично
искане за косвен съдебен контрол и при липса на допустимост за осъществяването
му, тъй като наследниците на А.И.Д., включая ответницата са били страни в
административното производство пред ПК, и, макар да е основал решението си на
направения от него извод за нищожност на административния акт, не е постановил
нарочен диспозитив за прогласяването й, се установява, че въззиваемата
е навела възражение за пороци на представеното от жалбоподателите решение на ПК
– К., изразяващи се в това, че не е подписано от членовете на комисията, както
евентуално - възражение за липса на
довършена реституционна процедура, в случай, че не бъдат събрани доказателства,
че решението е взето от съответния
колективен административен орган.
Съгласно чл.17 от ГПК, при
разрешаване на гражданско правен спор съдът е длъжен да вземе становище по
всички въпроси, които имат значение за разрешаването на делото, освен по
въпроса дА. е извършено престъпление. Съдът е длъжен
да се произнесе инцидентно и по вА.дността на административен акт, когато този въпрос е с преюдициално значение за гражданскоправния спор, независимо от това дА.актът
подлежат на съдебен контрол или не. Относно законосъобразността на
административния акт съдът може да се произнесе инцидентно само, когато той се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му. Когато административният акт е бил
предмет на пряк съдебен контрол, гражданският съд може да се произнася
инцидентно по неговата валидност и законосъобразност само, когато този акт се
противопоставя на трети лица, които не са били страни и не са правоприемници на
страни в съдебното производство по оспорването му. Произнасянето на съда по
реда на косвения контрол по чл.17 от ГПК е само в мотивите на решението,
доколкото е във връзка с основния граждански спор. Гражданският съд няма
правомощието да прогласява с диспозитива на решението си нищожността на
административния акт. Такова правомощие има само административният съд, в
процедура по обжалване на административния акт, при спазване правилата на АПК.
Косвен съдебен контрол за законосъобразност е изключен, когато е проведен пряк
съдебен контрол по административно обжалване на акта, тъй като, съгласно
чл.177, ал.1 от АПК, решенията по административен спор, с които се отменя или
изменя административен акт имат действие за всички. Решенията на съответните поземлени комисии във
връзка с реституционните процедури по ЗСПЗЗ са индивидуални административни
актове, издадени в едностранно административно производство, които в исковото
производство са противопоставими само на страната,
която е била страна и в административното производство по издаването им или на неин
правоприемник.
В случая, възведеното от въззиваемата възражение е за невА.дност на решението на ПК – К., което има преюдициално значение за разрешаване на гражданско правния
спор. Предвид това, следва да се приеме, че е налице сезиране на съда по чл.17,
ал.2, предл.І от ГПК, във връзка с което той дължи
произнасяне в мотивите към решението си, без да постановява нарочен диспозитив.
Ето защо, въззивният съд намира, че като се е произнесъл
относно валидността на решението на ПК – К. в мотивите си първоинстанционният
съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, водещи до недопустимост
на постановения от него съдебен акт. Що се отнася до направените от съда изводи
въз основа на осъществения от него косвен съдебен контрол, това касае
правилността на решението и следва да се обсъди при разрешаването на спора по
същество.
По същество, в доклада по
чл.140 от ГПК е прието за безспорно установено между страните, че всички те са
наследници на А.И.А., роден на *** г., починал на 23.10.1987 г.. По делото е приложено съдебно
решение № 1987/1256 на районния съд в гр. К., РТ по дело № 1987/1348, влязло в сила на 13.11.1987 г., за обявяване на наследниците по закон на
починалото лице А.Й., син на И. Н., роден
на *** г. и починал на 23.10.1987 г.. Според решението, починалият е оставил
за свои наследници
съпругата си З. Й. (дъщеря на О. и Ф., родена на *** г.) и децата си Ш. Й., роден през 1952 г., И.Е. (Й.), родена през 1948 г. и Х. Й., роден през 1945 г.. Представено е и копие
от извлечение от гражданския регистър при Общинска
дирекция „Гражданство и гражданско състояние“ в К.Г., РТ, съгласно
което Х. Й., роден на *** г. от баща А.и майка З. е починал на
10.05.1999 г. и е оставил за
наследници съпруга Н.Й. и четирима сина
- М.Й., Н.Й., Л.Й. и
А. Й., всички граждани на РТ, по
решение на МС № 7/18598 от 14.12.1979 г.. От апостил, издаден от
ГД „ Гражданство и гражданско състояние „ към Министерство на вътрешните работи
на РТ, ведно с копие от изселнически паспорт № 0009920 се установява, че като
български гражданин А.Й. е подал заявление за получаване на турско гражданство
и е получил такова с решение на МС № 7/18598 от 14.12.1979 г., както и, че същият
е притежавал изселнически паспорт № 0009920, издаден на 26.04.1978 г. под №
5367, според който българските му имена са били А. И.А., а името на съпругата
му е било З.. Видно от апостил, издаден от Околийско управление – Г., РТ съпругата на А.
Й. – З. Й. е родена на *** г. и починала на 20.11.2006 г.. Приложено е и копие
от извлечение от регистър на населението на с. Т., общ. К., обл.
Ш., според който А.И. А., съпругата му З. О.. А.. и децата им ХА.. А. И., И. А..
И.а, Ш. А. И. , снаха им Н. А.И.а и внуците им М. ХА. А. и Н. ХА.. А. са се
изселили в РТ, съгласно решение от 11.09.1978 г.. Приложени са също копие от акт за женитба № 27/1943 г. на С. община,
Н. околия, според
който А.Д.
И. и З. О.. Ш. са сключили граждански брак на 13.03.1943 г.. ,
както и копие от акт за женитба №
20/18.09.1963 г. на Община – С.В., удостоверяващ сключването на граждански брак между ХА.л А. И. и Н. А.И.а на
18.09.1963 г..
Въз основа изнесените
по-горе факти, съдът приема за доказано, че страните са наследници по закон на А.И.
А../А.Д.И., А.Й./, роден на *** г., починал на
23.10.1987 г. в РТ, като въззиваемата И.Е. и
жалбоподателят Ш. Й. са негови деца, а останалите жалбоподатели – съответно
съпруга и деца на сина му Х. Й., роден на *** г. и починал след наследодателя -
на 10.05.1999 г..
По делото е приложено заверено копие от, неподписан от членовете на Комисията, препис
от Решение № 349СР/21.04.2004 г. на ПК - К., върху който е поставена отметка от ОСЗ – К., че отговаря
на ел. база данни в ОСЗ. Според решението, на основание съдебно решение по гр.д.
№ 349/1995 г. на НПРС, като обезщетение на наследници на А. И.Д., б.ж. на с. С.В., общ. К., обл. Ш. се възстановява правото на собственост върху земи
по чл.19 от ЗСПЗЗ, както следва: 1/ нива
с площ от 3,981 дка, в м. „...“, ІІІ категория, имот № 007015 по плана за
земеразделяне на с. С.В., общ. К., обл. Ш., при
граници и съседи: имоти с №№ 000321, 000171, 007035; 2/ нива
с площ от 5,546 дка в м. „...“, ІІІ категория,
представляваща имот № 007016, при граници и съседи: имоти с №№ 000321, 000171, 000150 и 000333; 3/ нива
с площ от 7,504 дка, в м. „...“,
ІІІ категория, имот № 008012 по плана за земеразделяне
на с. С.В., общ. К., обл. Шумен, при
граници и съседи: имоти с №№ 008011, 008013, 000205, 000166; 4/ нива
с площ от 7,036 дка, в м. „...“,
ІІІ категория, имот № 017024 по плана за земеразделяне
на с. С.В., общ. К., обл. Ш., при граници и съседи: имоти с №№ 000180,
017001, 017023, 017002, 017005, 017003; 5/ нива с площ от 6,303 дка,
в м. „...“, ІІІ категория,
имот № 017025
по плана за земеразделяне на с. С.В., общ. К., обл. Шумен, при
граници и съседи: имоти с №№ 000180, 017026, 017007; 6/ нива
с площ от 3,402 дка, в м. „...“,
ІV категория, имот № 020017 по плана за
земеразделяне на с. С.В., общ. К., обл. Ш., при
граници и съседи: имоти с №№ 020015, 000707, 104526, 000199, 020001; 7/ нива
с площ от 8,391 дка, в м. „...“,
ІV категория, имот № 020018 по плана за
земеразделяне на с. С.В., общ. К., обл. Ш. и 8/ нива
с площ от 7,927 дка, в м. „...“,
V категория, имот № 058011 по плана за
земеразделяне на с. С.В., общ. К., обл. Ш., при
граници и съседи: имоти с №№ 058010, 000187, 058003, 058009. Приложени са и надлежно заверени копия от 8 бр.
скици на описаните имоти, издадени от ОСЗ – К. на 29.05.2017 г., на основание решение
№ 349СР от 21.04.2004 г., както и 8 бр. удостоверения за данъчна оценка на
същите имоти, издадени на името на Н.Й.. Представено е и решение от 02.07.1996 г. по гр.д. № 349/1995 г. по описа
на НПРС, в сила от 16.09.1996 г., с което, на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, на наследници на А. И.Д., б.ж на с. Т., починал на 23.10.1987 г. е признато правото на
възстановяване на собствеността върху нива от 30 дка в местността „...” и нива
от 20 дка в местността „...„, и двете
в землището на с. Т., обл. В.. Във връзка с изискване
от първоинстанционния съд на преписката по възстановяване на земеделски земи с
решение № 349СР/21.04.2004 г. на
ПК – К., е изпратен отговор от ОСЗ – К. /л. 248 от делото/
, в който е посочено, че в архива на Службата не са намерени преписка по
реституция вх. № 234Т и решение № 349СР/21.04.2004 г. на ПК – К.. Преписка по реституция
по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ няма поради факта, че наследниците не са депозирали
заявление в законоустановените срокове. Възстановената земя в землището на с. С.В.
е на основание съдебно решение по гр.д. № 349/1995 г. на НПРС по чл.11, ал.2 от
ЗСПЗЗ. Тъй като след влизане в сила на плана за земеразделяне на с. Т. е нямало
достатъчно остатъчен фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ, признатите по съдебното решение 50
дка земеделски земи са възстановени в съседното землище – на с. С.В.. Към
писмото е приложено копие от молба вх. № 406ОР/04.09.2002 г., изходяща от И.Е.,
в качеството й на наследник на А. И.Д., за извършване промяна регистрация на
имоти по гр.д. № 349/1995 г., от с. Т. в
с. С.В., в която молба са посочени всички осем имота, описани в решение № 349СР/21.04.2004 г. на ПК – К..
Въз основа на изнесените
факти, съдът приема следното досежно правото на
собственост върху претендираните до делба имоти: С
влязло в сила съдебно решение по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, задължително за съда и
страните, на наследниците на общия наследодател Али Й. е признато правото на
възстановяване собствеността върху общо 50 дка земеделски земи в землището на
с. Т., общ. К., обл. Ш.. По делото е представен
заверен препис от решение на ПК – К., с което на правоимащите е възстановено
правото на собственост, признато им по силата на съдебното решение, върху общо 50
дка земеделски земи в землището на с. С.В., общ. К., обл.
Ш. от фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. Видно от отметката върху него, представеният
препис съответства на ел. база данни в ОСЗ – К., като, от депозирано от същата комисия
писмо до съда, става ясно, че оригиналът
не може да бъде намерен. От изложеното, следва, че поради липса на възможност
за представяне оригинала на решението на ПК, съдът не е в състояние да се
произнесе по въпроса дали то е било подписано или не от членовете на комисията
и да осъществи косвен съдебен контрол относно неговата валидност. Независимо от
това, видно от доказателствата по делото визираното решение и породените от
него правни последици не се оспорват от административния орган, който го е
издал, като действителността му се
оспорва единственото от въззиваемата, която е била
страна в административното производство по издаването му, и като наследник на А.
И.А. се ползва от породените въз основа на него права. Ето защо, съдът приема,
че атакуваният административен акт е противопоставим на въззиваемата
и искането й за осъществяване на косвен съдебен контрол по отношение на същия
следва да се отхвърли, поради липса на правен интерес.
Като съобрази изложеното; че
върху представения препис от решението на ПК – К. е отразено изрично от съответния
административен орган, че съответства на
ел. база данни в ОСЗ – К.; че възстановяването на процесните
земеделски земи на наследниците на общия наследодател се потвърждава и от
издадените въз основа на решението на ПК
скици и удостоверения за данъчна оценка, както и от самата въззиваема
в молба вх. № 406ОР/04.09.2002 г., за която не се оспорва, че изхожда от нея, както
и разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗСПЗЗ, съдът приема за доказано между страните,
че същите са съсобственици, по наследство от А. И.А. /А. Д. И., А. Й./, роден
на *** г., починал на 23.10.1987 г. в РТ на претендираните
до делба земеделски имоти, при квоти: 1/3 ид.ч. – за И.Е.,
1/3 ид.ч. за Ш.Й. и 1/3 ид.ч.
– за останалите на жалбоподатели, наследници по коляно на дела на наследодателя
им Х. Й..
В съответствие с горното,
заключава, че предявеният иск за делба е основателен и доказан и следва да се
уважи, като делбата се допусне при квоти: 1/3 ид.ч.
за въззиваемата И.Е. и 1/3 ид.ч.
за Ш.Й. и 1/3 ид.ч. в общ дял, по коляно на жалбоподателите Н.Й.,
М.Й., Н.Й., Л.Й. и А. Й..
Поради изложеното, настоящата
инстанция амира, че обжалваното решение е неправилно
и следва да се отмени изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което
искът за делба да бъде уважен.
Водим от горното,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 90/05.04.2018 г. по гр.д. № 1060/2017 г. по описа
на НПРС, като, вместо него постановява:
ДОПУСКА съдебна ДЕЛБА между
Н.Й., родена на ***
г. в гр. Ш., гражданин на
РТ, с документ за самоличност № ..., живуща в гр. Г., РТ; М.Й.,
роден на *** г. в гр. Ш., турски гражданин
с документ за самоличност № 19928241174, живущ
в Т. /И. РТ; Н.Й., роден на ***
г. в гр. Ш., турски гражданин с документ за самоличност № ..., живущ в Т. /И. РТ; Л.Й., роден на ***
г. в гр. Ш., турски гражданин с документ за самоличност № ..., живущ в Т./И. РТ; А.
Й., роден
на *** г. в гр. Ш., турски
гражданин с документ за самоличност № ..., живущ в Т./И. РТ; Ш.Й., роден на *** г. в гр. Ш., турски гражданин
с документ за самоличност № ..., живущ в Т./И. РТ и И.Е., родена на *** г. в РБ, турски гражданин с документ за самоличност № ...г., живуща ***, на съсобствените им земеделски имоти, придобити по наследство
от А. И.А. /А. Д. И., А. Й./, роден на *** г., починал на 23.10.1987 г. в РТ, а
именно: 1/ нива с площ от 3,981 дка,
в м. „...“, ІІІ категория, имот
№ 007015 по
плана за земеразделяне на с. С.В., общ. К., обл. Ш., при
граници и съседи: имоти с №№ 000321, 000171, 007035; 2/ нива
с площ от 5,546 дка в м. „...“, ІІІ категория,
представляваща имот № 007016, при граници и съседи: имоти с №№ 000321, 000171, 000150 и 000333; 3/ нива
с площ от 7,504 дка, в м. „...“,
ІІІ категория, имот № 008012 по плана за земеразделяне
на с. С.В., общ. К., обл. Ш., при граници и съседи: имоти с №№ 008011,
008013, 000205, 000166; 4/ нива с площ от 7,036 дка, в м. „...“, ІІІ категория, имот
№ 017024 по
плана за земеразделяне на с. С.В., общ. К., обл. Ш., при
граници и съседи: имоти с №№ 000180, 017001, 017023, 017002, 017005, 017003; 5/ нива
с площ от 6,303 дка, в м. „...“,
ІІІ категория, имот № 017025 по плана за земеразделяне
на с. С.В., общ. К., обл. Ш., при граници и съседи: имоти с №№ 000180,
017026, 017007; 6/ нива с площ от 3,402 дка, в м. „...“, ІV категория,
имот № 020017 по плана за
земеразделяне на с. С.В., общ. К., обл. Ш., при
граници и съседи: имоти с №№ 020015, 000707, 104526, 000199, 020001; 7/ нива
с площ от 8,391 дка, в м. „...“,
ІV категория, имот № 020018 по плана за
земеразделяне на с. С.В., общ. К., обл. Ш. и 8/ нива
с площ от 7,927 дка, в м. „...“,
V категория, имот № 058011 по плана за
земеразделяне на с. С.В., общ. К., обл. Ш., при
граници и съседи: имоти с №№ 058010, 000187, 058003, 058009, ПРИ КВОТИ: 1/3 ид.ч.
за И.Е., 1/3 ид.ч. за Ш.Й. и 1/3/ ид.ч.
– в общ дял на Н.Й., М.Й., Н.Й., Л.Й. и А. Й..
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.