Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
гр. Нови пазар, 11.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар в публичното заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА НИКОЛОВА
при секретаря Галина Александрова, като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД №105 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят “***” ЕООД – гр. С., представляван от М.Ж.Х.заявява, че с НП, на основание чл.202 от Закона за лозата и виното, на управляваното от нея дружество е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., за нарушение на чл. 76, ал.1, т.2 от същия закон. Според наказващия орган нарушението било извършено на 06.10.2019 г. и се изразявало в това, че при бутилиране на *** /АНВО/, произведена от “***” ЕООД с наименования „***“, на етикетите било записано, че е произведена и бутилирана по поръчка на „***“ ЕООД. В наименованието на това дружество била изпусната думата „***“, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно това кой е участвал при производството на напитката или при първоначалното пускане в обръщение на продукта. Жалбоподателят,твърди, че е производител на напитката, както и че е нейн продавач, т.е пуснал я е в обръщение първоначално. Счита също така, че не всяка грешка или пропуск в етикетирането води до нарушение на посочената разпоредба от ЗВСН.Целта на закона, според жалбоподателя е да не позволи посредством грешка или непълнота в етикета един стопански субект да получи предимство на пазара, създавайки впечатление, че стоката му притежава качества, каквито в същност няма. Справка в публичния регистър на търговските дружества ясно показвала, че „*** ***“ е единственото дружество с такова наименование. Следователно пропускът на думата „***“ в наименованието в етикета не създавала лъжлива представа за дружеството у потребителя, т.е той не можел да го сбърка с друго. В същност „*** ***“ ЕООД не бил производител на напитката, нито участник в първоначално пускане на пазара. Допусната непълнота в наименованието касаела само лицето, по чиято поръчка се извършва производството. С тези и други подробно развити аргументи жалбоподателят настоява НП да бъде отменено от съда.
В съдебно
заседания, чрез представителя си, поддържа изложените аргументи. Въззиваемата страна не изпраща представител. В съпровождащо
жалбата писмо изтъква, че именно данните в Търговски регистър били меродавни
относно идентификацията на търговските дружества. В случая употребеното име на
търговското дружество „***“ ЕООД, което пускало в обръщение лозаро-винарския
продукт, въвеждало в заблуждение потребителя, заради непълния вариант на
изписване на наименованието в етикета на продукта.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение № ТЗ-14-6 от 190.12.2019 г. актосъставителят Т.П.П., на длъжност началник отдел гр.В.в ТД „***“ гр.П., ГД „Контрол на лозаро-винарския сектор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, е констатирал следното: На 14.11.2019 г. служители на ТЗ Х.извършили проверка в търговски обект в гр.Х. Бил извършен и контрол на *** /АНВО/, произведена и бутилирана от “***” ЕООД гр.С., ВИ К., с наименование „***“, опаковка 2 литра. Напитката била по поръчка на „***“ ЕООД. Била представена документация и анализно свидетелство за тази напитка. Освен това били взети проби и направен анализ от акредитирана лаборатория в гр.П., който анализ не намерил завишени стойности на изследваните показатели, нито наличие на синтетични багрила. Със заповед била извършена проверка и при производителя “***” ЕООД-гр. С., ВИ –К., на цялата документация, която той трябвало да води във връзка с производството на АНВО и бутилирането му. Конкретната партида била бутилирана ***, бутилирани общо 4 800 бр. на дата 06.10.2019 г., изписани в фактура на „***“ ЕООД и след това с фактура на „*** ***“ ЕООД. Върху етикета на въпросната партида било изписано, че АНВО е бутилирано по поръчка на „***“ ЕООД.
С констатацията за неизписване на цялото име на „*** ***“ЕООД, по чиято поръчка било бутилирано АНВО, като етикети със същия пропуск били намерени в склада на производителя, актосъставителят намерил нарушение на чл.76, ал.1, т.2 от ЗВСН.
Въз основа на така съставения акт, на 03.01.2020 г. било издадено НП № РД-09-1 против жалбоподателя, като при същата фактическа обстановка, на основани чл.202 от ЗВСН е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
Съдът констатира, че съставеният акт за административно нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
От събраните в хода на делото доказателства
се установява следното:
Административно
наказаното лице е надлежно регистрирано по ТЗ ЮЛ, част от предмета на дейност
на което е производство на стоки-промишлени и
хранителни, преработване, опаковане, бутилиране на вина, безалкохолни и високо
алкохолни напитки и пр. Съгласно представеното по делото удостоверение за
вписване в лозарския регистър № 31200005/03.12.2018 г., жалбоподателят е вписан
като гроздо и винопроизводител със съответен УИН,
л.32 от делото.
От приложения по делото договор № 1ШГ/01.03.2019 г., л. 58, между „***“ ЕООД гр.С. в качеството на продавач и „*** ***“ ЕООД, като купувач на акцизни стоки и вина, продавачът е поел задължение да доставя и продава по заявка на купувача акцизни стоки и вина. Освен това в договора са предвидени и лицензни права на купувача, съгласно които продавачът приема да организира производството и след това да продаде на купувача вина и и високоалкохолни напитки, с етикети с вписани в тях марки интелектуална собственост на купувача /т.10.1/ от договора. Съгласно договора, дизайна на етикетите и предпечатната им подготовка са задължение на купувача, т. 10.2, изр.2-ро от договора.
Съгласно договор за покупко –продажба на вина и високоалкохолни напитки от 07.03.2019 г., сключен между жалбоподателя „***” ЕООД в качеството му на доставчик и „*** ***“ ЕООД в качеството на купувач, доставчикът се е задължил да доставя и продава по заявка от купувача акцизни стоки и вина, а купувачът – да прави заявки и да закупува стоките.
Съгласно фактура №********** от 08.10.2019 г. издадена от доставчика “***” ЕООД на получател „***“ ЕООД, на втория е продадена от първия, червена аром.нап.на в.основа (АНВО), 4800 бр.
С фактура № ********** от 08.10.2019 г., издадена от „***“ ЕООД, същата стока и същото количество е доставена на „*** ***“ ЕООД.
На 14.11.2019 г. служители на ТЗ на ИАЛВ гр.Х.извършили проверка в търговски обект магазини „***“ на ЕТ „***“ в гр. Х., и проверили продукти, по приложение №1 към ЗВСН, сред които и продукт АНВО „***“, партида L 2110/19279.A 9.5 об %, обем на опаковката 2л., произведено и бутилирано от „***“ ЕООД гр. С., ВИ гр. К., по поръчка на „***“ ЕООД гр. В.. На взетите 3 бр. опаковки от посочената партида са извършени лабораторни изследвания за качеството и е установено, че същите отговарят на изисквания и нямат синтетични багрила.
Със Заповед № РД 12-638/05.12.2019 г. на изп.директор на ИАЛВ е разпоредена проверка в производствения обект на „***” ЕООД.
На 10.12.2019 г., служителите на ТЗ на ИАЛВ - Варна, Т.П. и В. Винчев, посетили производствения обект и извършили проверка на място всички производствени дневници. В резултат на проверката е установено, че при производителя не е намерена готова продукция в наличност от АНВО „***“, 2л., ***. При проверката са представени договор за продажба на вина и високоалкохолни напитки от 07.03.2019 г., сключен между жалбоподателя „***” ЕООД в качеството му на доставчик и „*** ***“ ЕООД. Върху етикета на проверената партида АНВО „***“, при проверката е установено, че е записано, че то е бутилирано по поръчка на „***“ ЕООД. Установено било, че не е изписано пълното име на фирмата, което е „*** ***“ ЕООД, поради което “***” ЕООД бил нарушил разпоредбите на чл. 76, ал.1, т. 2 ЗВСН. Към административната преписка е приложена увеличена снимка на етикета, използван от производителя „***“, е2L, алк.9,5%vol., който е иззет на 10.12.2019 г.
За установеното от проверяващите е съставен в последствие и АУАН, въз основа на който е издадено и оспореното НП.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на актосъставителя Т. Пенчева П., В. Винчев, както и от св. Валентин Георгиев Янев, служител на „*** ***“ ЕООД. Последният сочи, че етикетите са направени по дизайн на „*** ***“ ЕООД и отпечатани в печатница, с която работи производителя. Това кореспондира и с посоченото в Договор № 1ШГ/01.03.2019 г., л. 58, между „***“ ЕООД гр.С. в качеството на продавач и „*** ***“ ЕООД.
При гореустановените обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
След извършена справка в ТР се установява, че „***“ ЕООД гр.С. и “***” ЕООД са свързани лица по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на ТЗ доколкото собственика на капитала и на двете дружества е един и същ М. Ж. Х., едно и също е и седалището на двете дружества.
От справка в ТР по наименование се установява също, че липсва дружество с наименование „***“. Фигурира само „*** ***“ ЕООД.
Съгласно посоченото в чл. 75 от ЗВСН, правилата за етикетиране и представяне на продуктите по приложение № 1 целят да защитят интересите на производителите и потребителите, доброто функциониране на пазара на вино и стимулирането на производството на качествени продукти. Съгл. §1, т. 32 от ДР към закона „Етикетиране“ са всякакви думи, знаци, търговски марки, маркови имена, картинни изображения или символи, поставени върху всякакъв вид опаковка, документ, листовка, етикет, карта или лента, придружаващи или посочващи даден продукт.
В Приложение
№1 са посочени отделните продукти, които задължително се етикират и в т. 18 е
записано „***“ или АНВО. Следователно, доколкото в
констативния акт, АУАН и НП е еднозначно записано и установено, в т.ч. и от
свидетелските показания и приложения по делото на л. 19 етикет, че иззетата
бутилка е ***, то по отношение на нея задължително се прилагат и следващите от
закона разпоредби, касаещи етикирането на продуктите.
Съгласно чл. 76,
ал.1 от ЗВСН, данните, използвани при етикетирането и
представянето на продуктите по приложение № 1 не трябва да въвеждат в
заблуждение потребителите относно: 1. характера, естеството и свойствата на
продукта, тяхното съдържание, включително действителното алкохолно съдържание, цвета,
произхода, качеството, сорта грозде, реколтата и действителния обем на съда; 2.
физическите или юридическите лица, които са участвали при производството и/или
при първоначалното пускане в обръщение на продуктите.
Отсъствието на нарушения по т.1 е установено от
проверяващите, чрез извършените изпитвания и приложените по делото протоколи в
тази връзка – анализно свидетелство № 131/01.10.2019
г., протокол за изпитване № 225/25.07.2019 г., № П-901/20.11.2019 т., л. 13-16
от делото.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 76, ал.1, т.2 от ЗВСН, обаче се предвижда
забрана за заблуждение на потребителите, относно две категории лица, независимо
дали са ФЛ или ЮЛ, първата от които са участниците в производството и втората
категория са участващите при първоначалното пускане в обръщение на продуктите.
Съгласно чл. 41 от ЗВСН, производството и предлагането на винено грозде, лозаро-винарски продукти, плодови вина и оцет се осъществява от юридически и физически лица, които са вписани в регистъра по чл. 27. Жалбоподателят „***” ЕООД, е вписан като гроздо и винопроизводител със съответен УИН, съгласно приложеното удостоверение за вписване в лозарския регистър № 31200005/03.12.2018 г., л.32 от делото. Неговото наименование е изписано пълно и в съответствие с неговата търговска регистрация и такава в удостоверението, от което съдът прави извод, че за потребителите не е налице подвеждаща информация в етикета и те не са поставени в ситуация на заблуждение. От това следва, че не е налице нарушение на посоченото в чл. 76, ал.1, т.2 от ЗВСН, касателно лицата, които са участвали при производството.
Относно втората категория лица,
участващите при първоначалното пускане в обръщение на продуктите липсва легално
определение кои са тези лица. Съгласно § 13, т 20 от ДР към ЗЗПотр.,
„Пускане в обращение“ е предоставянето на стока на доставчик или търговец безплатно или срещу
заплащане за първи път, при което тя преминава от етапа на производство или
внос към етапа на разпространение по веригата на доставката, включително
съхраняване на стоката с цел продажба или дистрибуция. Съгласно сключения
договор, чл. 7 и 8, собствеността върху закупените стоки преминава в мястото на
доставката им, склада на доставчика. От това следва, че лице, което пуска в обръщение на свободния пазар договорените с
жалбоподателя като производител и доставчик стоки е „*** ***“ ЕООД,
съгл. договора от 07.03.2019 г. От това следва, че участващ при първоначалното пускане в обръщение на продукта е „***
***“ ЕООД.
Съдът намира, че административно наказващия
орган не е установил и посочил конкретния вид на нарушението, което вменява на
жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 76, ал.1, т.2 от ЗВСН съдържа две
самостоятелни или кумулативно дадени хипотези (изразът е „и/или“), като при
наличието на разделна съставомерност, в тежест на
административно наказващия орган е да посочи, ясно и недвусмислено в какво се
изразява нарушението, извършено от жалбоподателя, коя от посочените две
хипотези е налице, към коя от двете категории лица той принадлежи и с какво
точно въвежда в заблуждение потребителите. Ако е налице нарушение при
кумулативни групи данни, посочени на етикета, то следва да се посочи
нарушението и за всяка от двете категории лица – участниците в производството
или на участващите при първоначалното пускане в обръщение на продуктите.
Съдът намира, че като не е посочил в
съответствие с изискванията на чл. 42, т.4 и т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН, коя от посочените две хипотези на нарушението по чл. чл. 76, ал.1,
т.2 от ЗВСН е извършил жалбоподателя, то издадения АУАН и НП въз основа на него
са незаконосъобразни, т.к водят до съществено нарушение на правото на защита на
жалбоподателя. В НП № РД -09-1/03.01.2020 г. на Изп.директор
на ИАЛВ, също е възпроизвел описаното в акта нарушение, което напълно съвпада с
бланкетната норма на самия закон.
Допуснатото нарушение е съществено и обуславя
отмяна на издаденото срещу жалбоподателя НП, като незаконосъобразно.
Съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно и поради това, че в същото административно наказващия орган не е обсъдил и евентуалното наличие на маловажност на установеното нарушение. Ако би било правилно установено и описано нарушението, при спазване на изискванията на ЗАНН, то същото би било маловажен случай на такова, доколкото както се установи след справка в ТР няма друг търговец регистриран със сходно на изписаното на етикета име „***“ ЕООД, вместо пълното име на търговеца „*** ***“ ЕООД, поради което потребителите не биха били заблудени и относно лицето, което участва при първоначалното пускане в обръщение на продукта АНВО „***“.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че издаденото НП № РД-09-1 от 03.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ИАЛВ и наложеното с него наказание по чл. 202, от ЗВСН имуществена санкция в размер, съвпадащ със специалния минимум от 5000лв., е незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.
Относно разноските, съгл. чл. 63,
ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвиджа, възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи следното:
По делото е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита от жалбопадателя на АД „***“, в което е упълномощен адв. Г.Г. от АК Ш., л. 54 от делото. Договоренот между страните възнаграждение е в размер на 600лв. без ДДС или с включено ДДС 720лв. За доказване на изплатеното възнаграждение е приложена фактура и преводно нареждане от жалбоподателя за същата сума.
Съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
От така посоченото, съдът намира, че с оглед
направения извод за незаконосъобразност на издаденото НП и приетото от съда
решение по чл. 63, ал.1 от ЗАНН за отмяната му, то искането на жалбоподателя е
основателно и законосъобразно и следва да се уважи. Определянето на
конкретния размер на възнаграждението е по реда на чл. 18, ал.2 от Наредба №
1/2004 г. - по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията.
Съгласно чл. 63, ал.4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Искане от насрещната страна, Изпълнителната агенция по лозата и виното, за прекомерност на възнаграждението, съгласно посоченото в съпроводителното писмо и постъпилото на 09.05.2020 г., л. 52 от делото, писмо, няма. Следователно съдът не е длъжен да изчислява и да присъжда минимално предвиденото в чл. 36 от Закона за адвокатурата.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №РД-09-1 от 03.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното, с което на „***”,, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., общ. С., ул. “**”, бл.*, ап.**, представлявано от М. Ж. Х., с което на основание чл.202 от Закона за виното и спиртните напитки е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за административно нарушение по чл.76, ал.1, т.2 от Закона за виното и спиртните напитки.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, Изпълнителната агенция по лозата и виното, представлявана от К. Д. К., изп.директор, ДА ЗАПЛАТИ НА „***”,, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., общ. С., ул. “***”, бл.*, ап.*, представлявано от М. Ж. Х., сумата от 720лв. (седемстотин и двадесет лева), разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен съдия:………………………..
Галина Николова