Определение по адм. дело №2313/2025 на Административен съд - Бургас

П роизводството е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, приложим на основание чл. 172, ал. 5 и ал. 6 вр. ал. 1 ЗДвП.

Образувано е по жалба на К. Г. И. [ЕГН], чрез адв. С. К., АК-Бургас, със съдебен адрес – [населено място], [улица], ет.1, офис 114, против Заповед № 25-0434-000145/06.11.2025 г. на Д. Д. - началник група към ОДМВР – Бургас, РУ 02 Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

С жалбата е оспорена законосъобразността на наложената ПАМ. Направено е и искане по чл. 166 АПК, за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Молителят сочи, че изпълнението на заповедта му причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като бил лишен от възможността да управлява автомобила си, който използвал ежедневно за работа. Съществувала и сериозна вероятност заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

По искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът взе предвид следното:

Искането за спиране, е допустимо, като подадено от активно легитимно лице, с правен интерес във висящ процес по оспорване на заповедта. Разгледано по същество, е неоснователно, по следните съображения:

С оспорената ЗППАМ временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от три месеца на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП, затова, че на 05.10.2025 г. около 11: 44 часа в община Бургас на автомагистрала Тракия, км. 357+949 в посока [населено място] към [населено място] управлява лек автомобил Т. Я. с рег. № [рег. номер], собственост на Н. Ж. И., като се движи в лентата за принудително спиране без причина. Нарушението е установено с техническо средство (тол камера) позоционирана на стационарна контролна точка 1003 с координати 42.593438; 27.385821., и е [жк], т. 4, предл.2 ЗДвП.

Според чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 – ако би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Посочената разпоредба на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси.

В хипотезата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК преценката на съда е върху променените последици от законосъобразното (тъй като е по силата на закона) предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти.

Жалбоподателката е мотивирала особеното си искане, като е заявила, че живее в [населено място], [жк], а работи в детска градина в [жк], [населено място], като между двата квартала не съществувала директна линия на градския транспорт и отнемането на СУМПС значително щяло да затрудни нейното придвижване до работното място, което щяло да доведе до невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. Изложила е твърдения още относно незаконосъобразността на наложената мярка. Представя трудов договор. Съдът намира, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства в подкрепа на заявеното твърдение, че от предварителното изпълнение на акта ще претърпи значителни или трудно поправими вреди. Заявените опасения за оставане без работа и доходи, са предположения за настъпване на бъдещи несигурни събития, във връзка с твърдени, но недоказани неблагоприятни последици на предварителното изпълнение на ПАМ. Следва да се посочи, че възникналите неудобства за жалбоподателя не надхвърлят обичайните такива, които всеки човек би изпитал без свидетелство за управление на МПС.

Принудителните административни мерки са вид административна принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая – чл. 171, т. 1, б. "з", “бб“ ЗДвП. Принудителната административна мярка се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Обстоятелството, че със заповедта жалбоподателят е лишен от правото да управлява МПС, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди във връзка с допуснатото предварително изпълнение на акта. Временната невъзможност на адресата на акта да управлява превозно средство, всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Самият законодател е преценил, че конкретната ПАМ е съизмерима с високата обществена опасност на процесното административно нарушение.

Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди и то само от предварителното изпълнение на заповедта. Тежестта да докаже вероятното настъпване на неблагоприятните последици от предварителното изпълнение е за адресата на ПАМ. Значителни са вредите, които имат определено материално изражение, а като трудно поправимите са тези, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. За целите на чл. 166, ал. 2 от АПК е необходимо да се докаже и висока степен на вероятност за тяхното настъпване. В настоящия случай такива доказателства не са ангажирани от страна на жалбоподателя.

Останалите съображения изложени в искането, също не са измежду критериите по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, тъй като касаят законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт и не следва да се разглеждат в това производство.

Предвид горното съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен Бургас, 24-ти състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на К. Г. И. [ЕГН] за спиране изпълнението на Заповед № 25-0434-000145/06.11.2025 г. на Д. Д. - началник група към ОДМВР – Бургас, РУ 02 Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.