№ 21022
гр. С., 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110125523 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. Г. П., чрез адв. М., срещу „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 371 лв. (след допуснато по реда на чл.
214 ГПК изменение на размера на предявения иск), представляваща недължимо платена
сума над чистата стойност по нищожен Договор № ***** за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние от 11.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 07.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
11.08.2017 г. сключил с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по реда на ЗПФУР Договор № *****
за предоставяне на потребителски кредит за сумата от 1000 лв., при следните условия:
погасяване на заема в срок от 8 месеца, за които следвало да върне сумата с лихва в размер
на 155 лв. и ГПР – 49,66%. Поддържа, че по силата на чл. 5 от договора ищецът заплатил и
сумата от 500 лв., представляваща такса за предоставяне на поръчителство. Твърди, че е
заплатил на „Фаратум България“ ЕООД сумата в размер на общо 1800 лв. Счита, че
договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 10, ал.
1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като
осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5,00 лв., предявена като частичен
иск от сума в размер на 655 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Г., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представените по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит №
***** от 11.08.2017 г. и преддоговорна информация, обективирана в Стандартен европейски
формуляр, се установява, че на 11.08.2017 г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като
кредитор, и Д. Г. П., като кредитополучател, е бил сключен договор, по силата на който
ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на Д. Г. П. сума в размер на
1000 лв. Кредитът е бил отпуснат при следните условия: връщане на сумата на 8 месечни
вноски в срок до 08.04.2018 г., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 0 %, годишен
процент на разходите (ГПР) - 48,76 % и общ размер на всички плащания – 1155 лв.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от “Ferratum Bank” в полза на ответното дружество. Посочено е също така, че
с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отмени.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: общо платената от ищеца сума по
процесния договор, осчетоводена от ответника „Фератум България“ ЕООД е в размер на
1371 лв., която е разпределена, както следва: 1000 лв. – погасена главница по договора; 74,65
лв. – договорна лихва; 291,10 лв. – такса за предоставяне на гаранция/поръчителство;
вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва и таксата за
предоставяне на обезпечение, годишният процент на разходите в този случай е в размер на
121,67%. В проведеното на 13.11.2025 г. открито съдебно заседание вещото лице изрично
изясни, че от ответното дружество не са представени никакви доказателства за превеждане
на суми към поръчителя по договор за гаранция.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но
и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е да
докаже по делото пълно и главно, че: 1/ на 11.08.2017 г. между Д. Г. П. и „Фератум
България“ ЕООД е бил сключен Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги
2
(заеми) от разстояние за сумата от 1000 лв., при съдържанието, посочено в исковата молба;
2/ е заплатил твърдяната сума в размер на 371 лв. над чистата стойност на кредита; че тя е
постъпила в патримониума на ответника „Фератум България“ ЕООД, че това разминаване
на блага от имуществото на ищцата в имуществото на ответника е без правно основание, т.
е. без да е било налице годен юридически факт.
От събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема за
несъмнено установено, че между ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на
кредит № ***** от 11.08.2017 г., по силата на който ответното дружество е предоставило за
ползване паричен заем в размер на 1000 лв., а Д. Г. П. е усвоил сумата към датата на
сключване на договора.
Сключеният между Д. Г. П. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор е
потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на
чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК
и ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,76 %, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява
реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което възнаграждение се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е
и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
3
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в
договора за кредит (чл. 5) изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от “Ferratum
Bank”, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че от извършена справка в Търговския
регистър се установява, че към датата на сключване на договора едноличен собственик на
капитала на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е „ФЕРАТУМ ОЙ“, което наименование е
идентично с наименованието „Ferratum Bank“. Дружеството – поръчител представлява
предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е
запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство.
Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е известно, че
потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на
обезпечението. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото
касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по
пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно. В случая се налага
изводът, че сключването на договора за поръчителство представлява задължително условие,
за да породи действие договора за кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това
възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на разходите
в договора за кредит (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март
2024 г. по дело C-714/22, както и Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС,
Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Обстоятелството, че на потребителят е предоставен избор вместо дружеството – гарант да
посочи други физически лица за поръчители е ирелевантно, тъй като значение в случая има
какви са последиците при избор на това известно и предварително одобрено от кредитора
дружество – гарант и свързаните с него разходи, които са възложени в тежест на
потребителя. Макар всеки един от договорите – този за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, формално да представляват самостоятелни такива, двата договора следва да
се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани (така Решение № 264616 от 09.07.2021
г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в.
гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и
др.).
По изложените съображения, съдът приема, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя по договора за потребителски
кредит отговаря на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде включен в общия разход
4
по кредита, което в случая не е сторено. Размерът на възнаграждението по договора за
поръчителство (645 лв. – видно от заключението на вещото лице по ССчЕ) е над 50% от
отпуснатата по кредита сума (1000 лв.) и заедно с нея се формира годишен процент на
разходите от 121,67% съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, който е значително по-висок от нормативно установения в
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС приема, че макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити
по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по
т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта
на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в
този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа
на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесният Договор №
***** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 11.08.2017 г. е изцяло
нищожен.
Както се изясни от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, несъмнено се установява по делото, че общо платената към
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сума е в размер на 1371 лв., в т.ч. и сумата от 371 лв., като
по делото не са представени доказателства посочената сума да е била преведена към
„Ferratum Bank“. Следователно и предвид нищожността на договора, ищецът се легитимира
като кредитор на вземане в размер на 371 лв., представляваща недължимо платена сума над
чистата стойност по нищожен Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние от 11.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба на 07.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата,
поради което искът при квалификацията на чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е доказан по
основание и до пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
5
се присъдят разноски в общ размер на 2350 лв., от които: 50 лв. за държавна такса, 500 лв. –
депозит за ССчЕ, както и 1800 лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение съобразно
представения по делото договор за правна защита и съдействие, в който изрично е отразено,
а и са представени доказателства, че възнаграждението е заплатено в брой и в тази част
договорът има характера на разписка, като срещу размера на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение ответникът не е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което е следвало да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания в
настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Младост-3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис
20, да заплати на Д. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „******“ № 52, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 371,00 лв., представляваща недължимо платена
сума над чистата стойност по нищожен Договор № ***** за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние от 11.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба на 07.05.2025 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Младост-3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис
20, да заплати на Д. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „******“ № 52, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 2350 лв. – разноски за производството пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6