№ 9468
гр. С., 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110126172 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „С. срещу М. В. Г..
Ищецът „С. е предявил против М. В. Г. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 198о и чл. 203 от Закона за водите за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1843,24 лева,
представляваща главница за предоставени ВиК услуги – потребена вода в имот, находящ се
на адрес: гр. С., жк. „М., в периода от 02.11.2016г. до 14.06.2021г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 23.12.2021г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между страните съществуват трайно установени договорни
отношения по повод предоставянето и ползването на ВиК услуги за процесния имот, чийто
собственик е ответницата, като същите са регламентирани от Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребители на ВиК оператор „С.. В релевантния период предоставял на
ответника ВиК услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода относно
визирания недвижим имот, която абонатът не заплатил в уговорените с ОУ срокове, поради
което претендира посочената по-горе сума по главница и законна лихва. По заявление на
ищеца съдът издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която постъпило
възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземанията му срещу ответника. Претендира присъждането
за съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано
адвокатско възнаграждение над предвидения минимум.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М. Г. не е подал отговор на ИМ.
1
Поради това, и с оглед направеното искане от ищеца, съдът намира, че следва да се
произнесе с неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК.
В тази насока съдът съобрази, че на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, в т. ч.
последиците за ответника от неподаването на писмен отговор, а така също и това, че може
да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание
на ответника /разяснения в тази насока се съдържат в разпореждане на съда № 64687 от
18.07.2022г., изпратено заедно с ИМ и приложенията към нея, получени от ответницата
лично на адреса по месторабота – л. 22 от делото, както и в Определение № 9531 от
13.03.2023г. за насрочване, получено лично от ответницата с призовката за съдебно
заседание – л. 30 от делото/.
Не е пречка в тази насока и обстоятелството, че в хода на заповедното производство
длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, доколкото същото
е общо и не съдържа конкретни доводи в тази насока.
Вероятната основателност на исковете, съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2
ГПК, се обосновава от посочените в исковата молба обстоятелства и приобщените по делото
писмени доказателства.
Предвид изложеното, предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 198о и чл. 203 от Закона за водите следва да бъде уважен.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца. Ищецът
е реализирал следните разноски: 36,87 лева – за държавна такса.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер /с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общи дължимите разноски в исковото производство са в размер на 136,87 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В заповедното производство „Т. С.” ЕАД е направила разноски във връзка с
депозираното заявление, както следва: 36,86 лева, – ДТ и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Общите разноски,
направени в заповедното производство, които се следват на ищеца, са в размер на 86,86
лева.
Така мотивиран, и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявения от „С. с ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Ц., срещу М. В. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „М., иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о и чл. 203 от
Закона за водите, че М. В. Г. ЕГН ********** дължи на „С. с ЕИК . сумата от 1843,24 лева
/хиляда осемстотин четиридесет и три лева и 24 стотинки/, представляваща главница за
потребена вода в имот, находящ се на адрес: гр. С., жк. „М., в периода от 02.11.2016г. до
14.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2021г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. В. Г. ЕГН ********** да заплати на
„С. с ЕИК . сумата от 136,87 лева /сто тридесет и шест лева и 87 стотинки/ – разноски,
сторени в исковото производство пред СРС, както и сумата от 86,86 лева /осемдесет и шест
лева и 86 стотинки/ – разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №
73777/2021г. на СРС, 61 състав.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на ответника, с указания, че в едномесечен срок
от връчването може да поиска неговата отмяна по реда на чл. 240, ал.1 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3