№ 7307
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110173565 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 402007 от
10.12.2024 г. /уточнена с молба вх. № 15416//16.01.2025 г./ с която от името на
Д. Х. Я. с ЕГН ********** против „к" АД с ЕИК ***, са предявени обективно
съединени искове: 1/ с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 74, ал. 4 КТ вр.
чл. 26 ЗЗД, за обявяване недействителност на т. 2 от Допълнително
споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор *** от 06.10.2003 г.,
сключени между Д. Х. Я. с ЕГН ********** и „к" АД с ЕИК ***; 2/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението,
извършено със Заповед **/10.10.2024 г. на изпълнителния директор на „к" АД
с ЕИК *** и неговата отмяна; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на Д. Х. Я. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „Оператор бутилиране“ към „к" АД с ЕИК ***; 4/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата
от 18 720,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода 15.10.2024 г. – 15.06.2025 г.
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника за периода от 06.10.2003 г. до 15.10.2024 г. по
силата на сключен на 06.10.2003 г. трудов договор *** от 06.10.2003 г.,
заемайки длъжността „Оператор бутилиране“ към „к" АД с ЕИК ***.
1
Поддържа се, че с допълнително Споразумение № 8 към трудовият
договор, считано от 01.07.2024г. страните се споразумели за изменение
относно длъжността и мястото в организационната структура на дружеството-
работодател, а именно "отговорник смяна" с код по НКПД: ***. В тази връзка
се сочи, че с допълнителното споразумение се променил трудовия договор
относно срока и прекратяване на договора, като страните се споразумели, че
служителят се назначава за срок на изпитване от 6 месена в полза на
работодателя. Със същото споразумение, в чл.2.2 от същото, било уговорено,
че при неуспешно преминаване на изпитателния срок, служителят ще премине
на предишната си длъжност - "оператор бутилиране".
Длъжностната характеристика, явяваща се неразделна част от
подписаното споразумение в сила от 01.07.2024г. не била подписана, от която
и да е било от страните, както и същата не била датирана.
Твърди се, че със Заповед **/10.10.2024 г. на изпълнителния директор на
„к" АД с ЕИК *** и на основание чл. 71, ал. 1 от КТ трудовият договор на
ищцата е прекратен от работодателя, считано от 15.10.2024 г., като същият не
е спазил Допълнително споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор
*** от 06.10.2003 г. Това се било случило след несъгласието на ищцата и
изразено становище за нарушаването на графиците за работа, нарушена
междудневна почивка и след повече от 300 часа положен извънреден труд
годишно, без нейно съгласие. Поддържа се, че през всичките тези над 20
години работа в дружеството, ищцата е изпълнявала добросъвестно и
отговорно възложената й работа, като оценките и за работа са били винаги
отлични.
Поддържа се, че клаузата по т. 2 от Допълнително споразумение №
8/27.06.2024 г. към трудов договор *** от 06.10.2003 г., с която е уговорен срок
за изпитване, е недействителна поради заобикаляне на закона, тъй като с нея
се цели не проверка на качествата й за заемане на длъжността "отговорник
смяна" при отдел "Производство/бутилиране" към "к" АД, а прекратяване на
трудовия й договор от страна на работодателя по облекчения ред, а именно на
основание чл. 71, ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната
от нея длъжност. Освен това, както е уговорено в споразумението, служителят
не бил преназначен/върнат на старата си позиция, а е уволнен
незаконосъобразно.
2
Поддържа се, че трудовите функции на двете длъжности се
припокривали, тъй като при преценка дали работата е една и съща правно
релевантна била трудовата функция в съществените й задължения, а не
наименованието на длъжността или начина на формулиране на задълженията в
длъжностната характеристика. В конкретния случай първоначално
изпълняваната от ищцата длъжност включвала в обема си трудовите функции
и необходимите компетентности на длъжността, на която е преназначена,
поради което не можело да се приеме, че е налице нова длъжност, доколкото
не е налице съществено изменение на трудовите й задължения /с изключение
на възникналите отчетни функции/.
Отделно се поддържа, че с включване в Допълнително споразумение №
8/27.06.2024 г. към трудов договор *** от 06.10.2003 г. на срок за изпитване,
работодателят е упражнил и правото си да прекрати трудовия договор с
ищцата на основание чл. 71, ал. 1 КТ, тъй като в конкретния случай
работодателят е знаел, че ищцата е годна за изпълняване на длъжността
"Отговорник смяна" и уговаряйки срок за изпитване в своя полза, е действал
недобросъвестно при сключване на допълнителното споразумение.
Включването на тази клауза в допълнителното споразумение не е имало за цел
проверка на годността на ищцата за изпълняваната работа, а единствено
заобикаляне на закона и прекратяване на трудовия договор по облекчен за
работодателя ред, от който той се е възползвал.
Посочва се, че при съпоставка на длъжностните характеристики за
заемане на длъжността "оператор бутилиране" и длъжността "отговорник
смяна" при отдел "Производство/бутилиране" към "к" АД, се установявало, че
основните трудови функции на двете длъжности се припокривали, дори
същите са ситуирани в един отдел при ответника, с изключение на типично
ръководните функции, които ищецът ще е трябвало да изпълнявал на
длъжността "отговорник смяна". Основните задължения и на двете длъжности
били свързани с осъществяване на работа с технологично оборудване на
сменна база с цел навременно осигуряване на необходимото количество
качествен готов продукт. Предвидените задължения в т. 1 и т. 9 и т. 10 в новата
длъжностна характеристика, която не е подписана - да организира и съдейства
при контрола на производствения процес, да въвежда данни в SAP, както и
въвежда данни в митническата система, не представлявали съществено
изменение на трудовата функция. В тази връзка се сочи, че за изпълнението на
3
посочените задължения ответникът вече бил проверил годността на ищеца да
ги изпълнява през изтеклия 6 - месечен срок за изпитване по трудов договор
***/06.10.2003 г.
Като самостоятелно основание за отмяната на незаконосъобразното
уволнение било и неспазването на т.2.2 от Допълнително споразумение №
8/27.06.2024 г. към трудов договор *** от 06.10.2003 г., в което е описано, че
след при неуспешно преминаване на изпитателния срок, служителят ще
премине на старата си длъжност - “Оператор бутилиране".
Моли се за уважаване на предявените искове. Претеднират се разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от
името на ответника "к" АД, с който се оспорват предявените искове. Не се
оспорва, че страните в настоящото производство са били обвързани от
валидно възникнало трудово правоотношение, за периода от 06.10.2003 г. до
15.10.2024 г., по силата на сключен на 06.10.2003 г. трудов договор *** от
06.10.2003 г., заемайки длъжността „Оператор бутилиране“ към „к" АД с ЕИК
***; че по силата на уговорките в Допълнително споразумение № 8/27.06.2024
г. към трудов договор *** от 06.10.2003 г., сключени между Д. Х. Я. с ЕГН
********** и „к" АД с ЕИК ***, страните се споразумели за изменение
относно длъжността и мястото в организационната структура на дружеството-
работодател, а именно "отговорник смяна" с код по НКПД: ***; както и че със
Заповед **/10.10.2024 г. на изпълнителния директор на „к" АД с ЕИК *** и на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ, трудовият договор на ищцата е прекратен от
работодателя, считано от 15.10.2024 г.
Не се оспорва, че между ищцата и ответника е възникнало трудово
правоотношение по силата на трудов договор N° 445/06.10.2003 г., като Я. е
назначена на длъжността „Оператор бутилиране" („Трудовият договор"). Не се
оспорва също, че на 27.06.2024 г. между страните е сключено Допълнително
споразумение № 8, по силата на което считано от 01.07.2024 г. Я. е назначена
на длъжността „Отговорник смяна" с шестмесечен срок на изпитване
(„Допълнителното споразумение"). Трудовият договор е прекратен със
Заповед **/10.10.2024 г. на основание чл. 71 Кодекса на труда.
Потвърждава се изложеното в исковата молба, че на длъжността
„Отговорник смяна" за Ищцата са въведени две групи съществени нови
задължения спрямо длъжността й „Оператор бутилиране", заемана преди
4
подписването на Допълнителното споразумение, а именно отчетнически
функции (стр. 3-4 Исковата молба) и ръководни функции (стр. 3-4 от Исковата
моба). Това обстоятелство се установявало и при сравняване на длъжностните
характеристики за двете длъжности - представената от Ищцата длъжностна
характеристика за длъжността „Отговорник смяна", която доверителят ми не
оспорва, и приложената с настоящия договор длъжностна характеристика,
която е била приложима при заемане на длъжността „Оператор бутилиране" от
Ищцата (Доказателство N° 1).
Поддържа се, че при сключването на Допълнителното споразумение не е
нарушена императивната норма на чл. 70, ал. 5 Кодекса на труда. Твърди се, че
между страните никога не е имало предходна клауза за изпитване за
длъжността „Отговорник смяна". В допълнение се сочи, че в допълнителните
споразумения, сключени между страните по трудовото правоотношение,
където има посочване на срок, се касае за временни изменения на трудовия
договор на основание чл. 68 Кодекса на труда, а не за договаряне на срок за
изпитване. В нито едно от споразуменията не се споменава чл. 70 Кодекса на
труда като правно основание за сключването им, както и липсва използване на
думи, изразяващи такава воля - като например „изпитване", „срок за
изпитване" или друго подобно. Съответно с Допълнителното споразумение за
първи път между Я. и Дружеството в била включена клауза за излитане за
съответната длъжност. Доколкото чл. 70, ал. 5 Кодекса на труда въвежда само
ограничение в повтаряемостта, то чл. 2.1. от Допълнителното споразумение
била действителна клауза.
На следващо място се поддържа, че клаузата на чл. 2.1 от
Допълнителното споразумение не е недействителна поради заобикаляне на
закона по смисъла на чл. 74, ал. 1 Кодекса на труда.
Оспорва се, че прекратяването на Трудовия договор е незаконосъобразно
поради неприлагането на чл. 2.2 от Допълнителното споразумение, а именно
постигнатото между страните съгласие, че „при неуспешно преминаване на
изпитателния срок служителят ще премине на старата си позиция „Оператор
бутилиране“.
В тази връзка ответникът счита, че договореното между ищцата и
ответника с чл. 2.2 от Допълнителното споразумение е недействителна
уговорка на основание чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1, предл. 1 вр. чл. 71 Кодекса на
5
труда - поради противоречие със закона.
Специфична особеност на българското трудово право е, че трудовите
правоотношения могат да бъдат прекратени само на изчерпателно уредени в
Кодекса на труда или специален закон основания. Работодател и служител
нямат свобода да договарят отклонения от императивната правна уредба на
прекратяването на трудови правоотношения, каквото са се опитали да
постигнат с чл. 2.2 от Допълнителното споразумение.
С оглед на гореизложеното, ответникът счита, че прекратяването на
трудовия договор на ищцата е извършено законосъобразно и изцяло в
съответствие с изискванията на Кодекса на труда - в рамките на срока за
изпитване на новозаетата от нея длъжност като „Отговорник смяна".
Относно предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 Кодекса на труда изрично
се сочи, че не се оспорва твърдението на ищеца, че размерът на месечното
брутно трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен
месец преди прекратяване на трудовото правоотноещение е бил 2340 лева.
Ищцата не била представила доказателства за оставането си без работа
след датата на прекратяване на правоотношението с ответното дружество -
15.10.2024 г.
Възразява се и срещу претендирания от ищцата размер на обезщетение.
Предявеният от Ищцата иск е за максимално допустимото по закон и
колективен трудов договор обезщетение за период от осем месеца, която
претенция е неоснователна, доколкото е под условие - настъпване на бъдещо
несигурно събитие-оставане без работа при изтичането на целия срок.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Предявени са обективно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 74,
ал. 1 КТ вр. чл. 74, ал. 4 КТ вр. чл. 26 ЗЗД, за обявяване недействителност на т.
2 от Допълнително споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор *** от
06.10.2003 г., сключени между Д. Х. Я. с ЕГН ********** и „к" АД с ЕИК
***, поради противоречието му със закона 2/ с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед
6
**/10.10.2024 г. на изпълнителния директор на „к" АД с ЕИК *** и неговата
отмяна; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на Д. Х.
Я. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „Оператор
бутилиране“ към „к" АД с ЕИК ***; 4/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 18 720,00 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода 15.10.2024 г. – 15.06.2025 г.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че страните в настоящото производство са били
обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, за периода от
06.10.2003 г. до 15.10.2024 г., по силата на сключен на 06.10.2003 г. трудов
договор *** от 06.10.2003 г., заемайки длъжността „Оператор бутилиране“
към „к" АД с ЕИК ***; че по силата на уговорките в Допълнително
споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор *** от 06.10.2003 г.,
сключени между Д. Х. Я. с ЕГН ********** и „к" АД с ЕИК ***, страните се
споразумели за изменение относно длъжността и мястото в организационната
структура на дружеството-работодател, а именно "отговорник смяна" с код по
НКПД: ***; както и че със Заповед **/10.10.2024 г. на изпълнителния
директор на „к" АД с ЕИК *** и на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, трудовият
договор на ищцата е прекратен от работодателя, считано от 15.10.2024 г.
В решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на ІV-то гр. отд.
на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на ІІІ-то
гр. отд. на ВКС, решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV-
то гр. отд. на ВКС, решение № 218/05.07.2011 г. по гр. дело **5/2010 г. на ІІІ-
то гр. отд. на ВКС е прието, че недействителността на трудов договор може да
се предяви с отделен иск, включително инцидентен установителен иск, както
и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от
него трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение или
обезщетение.
Когато трудовото правоотношение вече е прекратено на някое от
основанията по чл.чл. 325-331 и 334 от КТ (каквато е хипотезата в настоящото
производство), обявяването на недействителността от съда няма да има за
7
последица преустановяване съществуването на трудовото правоотношение, и
правният интерес от иска за недействителност произтича единствено от
уреждане на последиците от недействителността. По-конкретно, в
разглежданата хипотеза на вече прекратено трудово правоотношение страните
по трудовия договор имат правен интерес от обявяването на
недействителността му (или на отделна негова клауза - чл. 74, ал. 4 и чл. 75,
ал. 2 от КТ), когато недействителността (по-точно - претендираната такава от
заинтересованата страна) е от преюдициално значение за законосъобразността
на съответното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение
(на уволнението - в широк смисъл), и/или за възстановяването на работа на
работника или служителя, т.е. - за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ
(такива хипотези са разгледани в решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело №
2713/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело
№ 525/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр.
дело № 869/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по
гр. дело № 1573/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 175/17.03.2010 г.
по гр. дело № 3022/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС), или за дължимостта на
трудови възнаграждения, на обезщетения по КТ или на други престации по
трудовото правоотношение (такива хипотези са разгледани в решение №
218/05.07.2011 г. по гр. дело **5/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №
252/24.06.2011 г. по гр. дело № 1743/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 663/02.11.2010 г. по гр. дело № 1477/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС,
решение № 533/30.06.2010 г. по гр. дело № 309/2009 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС). В тези случаи е процесуално допустимо съдът да бъде сезиран с
преюдициалния спор за недействителността на трудовия договор (или на
отделна клауза от него), както чрез иск, който е обективно съединен със
съответния друг иск (искове) - за законосъобразността на прекратяването на
трудовото правоотношение (уволнението в широк смисъл - чл. 344, ал. 1 от
КТ), при първоначално съединяване на исковете (чл. 210, ал. 1 от ГПК) или
при последващо съединяване на иска за недействителност (предявен като
насрещен иск по чл. 211 от ГПК или инцидентен иск по чл. 212 от ГПК), а
също - и чрез възражение (съобразно цитираната по-горе задължителна
практика на ВКС). Това сезиране на съда обаче следва да стане в рамките на
установените от закона преклузивни процесуални срокове - подаването на
първоначалната искова молба (чл. 210, ал. 1 от ГПК), срока за отговор на
8
исковата молба (чл. 211, ал. 1, чл. 212, предл. 2 и чл. 133, във връзка с чл. 131,
ал. 2, т. 5 от ГПК; относно срока за възражението виж и т. 4 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и
решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС), първото заседание за разглеждане на делото (чл. 212, предл. 1 от ГПК).
В настоящия случай, съдът е надлежно сезиран /още с исковата молба/ с
искове с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 74, ал. 4 КТ вр. чл. 26 ЗЗД, за
обявяване недействителност на т. 2 от Допълнително споразумение №
8/27.06.2024 г. към трудов договор *** от 06.10.2003 г., сключени между Д. Х.
Я. с ЕГН ********** и „к" АД с ЕИК ***, респективно същите се явяват
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По иска с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 26 ЗЗД:
В тежест на работника-ищец е установяване на обстоятелствата,
обосноваващи недействителност на т. 2 от Допълнително споразумение №
8/27.06.2024 г. към трудов договор *** от 06.10.2003 г., сключени между Д. Х.
Я. с ЕГН ********** и „к" АД с ЕИК ***, поради противоречието му със
закона /разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ГПК, евентуално като заобикаляща
закона.
Клаузата от трудовия договор за определяне на "срок за изпитване" е
недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея не се цели
проверка на годността на работника или служителя за изпълняваната работа и
в този случай прекратяването на трудовия договор на основание чл. 71 КТ е
незаконно поради злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ.
Заобикаляне на закона е налице, когато с правомерни средства се постига
забранен резултат, а злоупотребата с право представлява упражняване на
субективното право с цел да се увреди друго лице. Когато работодателят знае,
че работникът или служителят е годен за изпълняване на длъжността и
уговаря срок за изпитване в своя полза, то работодателят действа
недобросъвестно при сключване на трудовия договор. А когато работодателят
упражни правото по чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване, при условие, че е
знаел за годността на работника или служителя да изпълнява длъжността, то
работодателят действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия
договор. В първия случай възниква недействителност на клауза от трудовия
договор поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл. 8, ал. 1
9
КТ, а във втория случай е налице злоупотреба с право и незаконно уволнение
отново поради нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ (в този смисъл решение № 96 от
15.06.2018 г. по гр. д. № 4048/2017 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и решение по чл.
290 ГПК № 118-2015-ІІІГО).
Идентичен е и процесния случай. Не е спорно по делото и се установява
от събрания доказателствен материал, че по силата на уговорките в
Допълнително споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор *** от
06.10.2003 г., сключени между Д. Х. Я. с ЕГН ********** и „к" АД с ЕИК
***, страните се споразумели за изменение относно длъжността и мястото в
организационната структура на дружеството-работодател, а именно
"отговорник смяна" с код по НКПД: ***.
Не е спорно и се установява по делото, че по силата на т. 2.1 от
Допълнително споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор *** от
06.10.2003 г., сключени между Д. Х. Я. с ЕГН ********** и „к" АД с ЕИК
***, страните се споразумели, че служителят се назначава на длъжност
"отговорник смяна" с код по НКПД: *** със срок за изпитване от шест месеца,
уговорен в полза на работодателя. Съгласно т. 2.2 от Допълнително
споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор *** от 06.10.2003 г.,
сключени между Д. Х. Я. с ЕГН ********** и „к" АД с ЕИК ***, страните се
споразумели, че при неуспешно преминаване на изпитателния срок, от страна
на работника, същият ще премине обратно на старата си позиция „оператор
бутилиране“.
Същевременно от събрания по делото доказателствен материал се
установява по делото, че през време на действие на трудовия договор на
няколко пъти /през 2007 г., 2008 г. и 2009 г./ ищцата вече е заемала при
работодателя – ищец длъжността „Началник смяна – Бутилиране“ идентична
като трудови функции и характеристики с длъжността „Отговорник смяна“.
Горното обстоятелство не е спорно между страните, като видно и от отговора
на исковата молба, изрично се признава обстоятелството, че през време на
действие на трудовия договор на няколко пъти /през 2007 г., 2008 г. и 2009 г./
ищцата вече е заемала при работодателя – ищец длъжността „Началник смяна
– Бутилиране“ идентична като трудови функции и характеристики с
длъжността „Отговорник смяна“. Възраженията на ответника в тази връзка
касаят единствено обстоятелството, че при предходните пъти, в които ищцата
10
е заемала тази длъжност при работодателя, между страните не е постигана
уговорка за предвиждане срок за изпитване в полза на работодателя, поради
което и нямало пречка такъв да бъде предвиден едва с процесното
споразумение, макар и вече ищцата е работила при същия работодател на
длъжност със същите трудови функции и характеристики.
Тоест, към момента на сключване на процесното Допълнително
споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор *** от 06.10.2003 г.,
сключени между Д. Х. Я. с ЕГН ********** и „к" АД с ЕИК ***,
работодателят вече е бил наясно с обстоятелството, че ищцата е годна да
изпълнява възложената й работа на длъжност "отговорник смяна" с код по
НКПД: ***, доколкото на няколко пъти през време на действие на процесния
трудов договор, същата вече е заемала длъжността Началник смяна –
Бутилиране“ идентична като трудови функции и характеристики с длъжността
„Отговорник смяна“.
Тъй като работодателят чрез своя изпълнителен директор и
представител е действал недобросъвестно при сключването на трудовия
договор, чрез уговарянето на клауза със срок за изпитване в полза на
работодателя, то тази клауза от трудовия договор следва да се обяви за
недействителна поради заобикаляне на закона и постигането на резултат в
противоречие с чл. 8, ал. 1 КТ.
При условие, че работодателят чрез своя изпълнителен директор и
представител е знаел, че ищцата е годна да изпълнява длъжността "
отговорник смяна" към момента на сключване на Допълнително споразумение
№ 8/27.06.2024 г. към трудов договор *** от 06.10.2003 г., сключени между Д.
Х. Я. с ЕГН ********** и „к" АД с ЕИК ***, то прекратяването на трудовия
договор с ищцата на основание чл. 71, ал. 1 КТ представлява недобросъвестно
прекратяване на трудовия договор и злоупотреба с право, тъй като правото по
чл. 71 КТ се използва не за преценка на годността на работника или
служителя, а единствено с цел да се причинят неблагоприятни правни
последици на работника или служителя, поради което уволнението е
незаконно и следва да се отмени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на Д. Х. Я. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „Оператор бутилиране“ към „к" АД с ЕИК ***, съдът намира
11
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ предпоставя уважаване на
съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди прекратяване на правоотношението длъжност за
възстановяване на заемната до уволнението длъжност. В случая това е
длъжността "отговорник смяна" с код по НКПД: *** към „к" АД с ЕИК *** и
именно на тази длъжност може да бъде възстановена ищцата с оглед
разрешенията, дадени по предявените искове с правно основание чл. 74, ал. 1
КТ вр. чл. 26 ЗЗД и чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Същевременно в исковата молба се
иска ищцата да бъде възстановена на длъжност, различна от горепосочената, а
именно „Оператор бутилиране“ към „к" АД с ЕИК ***, което с оглед изхода на
спора по предявените искове с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 26
ЗЗД и чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и изводите, до които съдът достигна по отношение
на тези искове, не е възможно да бъде извършено от съда. Разпоредбата на чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ изрично предвижда възможност за работника, при
незаконосъобразно прекратяване на трудовото му правоотношение, да иска от
съда да бъде възстановен на предишната си работа. В случая това е
длъжността "отговорник смяна" с код по НКПД: *** към „к" АД с ЕИК *** и
именно на тази длъжност може да бъде възстановена ищцата с оглед
разрешенията, дадени по предявените искове с правно основание чл. 74, ал. 1
КТ вр. чл. 26 ЗЗД и чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Това е така, тъй като това е
длъжността на ищцата, която е заемала при работодателя – ответник към
момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение. Промяната
в правоотношение, сключено между страните, е настъпила със сключеното
Допълнително споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор *** от
06.10.2003 г., сключени между Д. Х. Я. с ЕГН ********** и „к" АД с ЕИК
***, по силата на което и считано от 01.07.2024 г., ищцата се преназначава на
длъжност "отговорник смяна" с код по НКПД: *** към „к" АД с ЕИК ***.
Действително в производството бе оспорена действителността и валидността
на определена клауза от сключеното споразумение, а именно тази на т. 2.1 от
същото, като съдът достигна до извод, че същата е недействителна, поради
заобикаляне на закона. От друга страна, обаче, недействителността на
12
горепосочената клауза не влече недействителност на цялото Допълнително
споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор *** от 06.10.2003 г.,
сключени между Д. Х. Я. с ЕГН ********** и „к" АД с ЕИК ***. В останалата
си част допълнителното споразумение е действително и валидно,
респективно, е породило права и задължения за страните по процесното
трудово правоотношение, включително и по отношение променената
длъжност на ищцата при ответника – работодател.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото и
обемът на дължимите защита и съдействие се определят от страните.
Следователно, съдът може и е длъжен да се произнесе по исканията на
страните, с който е надлежно и редовно сезиран. В случая от името на ищцата
е предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с която иска да бъде
възстановена на длъжност „Оператор бутилиране“ към „к" АД с ЕИК ***.
Същевременно по делото се установи, че същата има право да бъде
възстановена на друга длъжност при работодателя – ответник, а именно
длъжността "отговорник смяна" с код по НКПД: *** към „к" АД с ЕИК ***.
Предвид горното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ, следва да бъде отхвърлен.
Като допълнение, следва да се посочи, че в случая не може да става
въпрос за нередовност на исковата молба, доколкото навсякъде в същата се
сочи, че по отношение предявения иск с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ, се иска ищцата да бъде възстановена на длъжност „Оператор
бутилиране“ към „к" АД с ЕИК ***, т.е. не е налице противоречие в исковата
молба относно обстоятелството, на коя длъжност, е направено искане от
името на ищцата, да бъде възстановена при работодателя, при уважаване на
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
В случай, че ищецът обосновава искането си за възстановяване на на
длъжност „Оператор бутилиране“ към „к" АД с ЕИК *** с предявения иск и
наведените твърдения за недействителност на отделни клаузи от
Допълнително споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор *** от
06.10.2003 г., сключени между Д. Х. Я. с ЕГН ********** и „к" АД с ЕИК
***, то същото отново не може да обоснове уважаване на предявения иск,
предвид изложените по-горе съображения, касаещи действителността и
валидността на процесното Допълнително споразумение № 8/27.06.2024 г.
13
към трудов договор *** от 06.10.2003 г., сключени между Д. Х. Я. с ЕГН
********** и „к" АД с ЕИК ***.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице задължение
за даване на указания на ищцата да уточни длъжността, на която желая да
бъде възстановена, доколкото на първо място, както се посочи и по-горе, в
случая не може да става въпрос за нередовност на исковата молба в тази част,
а на следващо място, такива указания биха били в пряко противоречие, както с
принципа на диспозитивно начало, така и на този на равнопоставеност на
страните в гражданския процес.
По отношение на иска с с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 18 720,00 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода
15.10.2024 г. – 15.06.2025 г., съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в
тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че
оставането без работа е в причинна връзка с прекратяването на трудовото
правоотношение, както и размера на брутното трудово възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е останал
без работа за периода от 15.10.2024 г. /когато е извършено прекратяване на
трудовото правоотношение между страните/ до 06.02.2025 г. /датата, която е
посочена в писмо от ТД НАП – офис Благоевград, доколкото именно в това
писмо, прието като доказателство по делото, се съдържат данни,
установяващи, че към този момент – 06.02.2025 г., ищецът е без работа и след
прекратяване на процесното правоотношение с ответното дружество, не е
започнал работа при друг работодател – тези обстоятелства се установяват от
представените, неоспорени от страните и приети по делото писмени
документи, а именно писмо от ТД НАП – офис Благоевград. От горепосочения
документ се установява, че след прекратяване на правоотношението с
ответника и до 06.02.2025 г., ищцата не е започнала работа при друг
работодател, поради което и за периода 15.10.2024 г. – 06.02.2025 г., следва да
му бъде присъдено обезщетение, тъй като в причинна връзка с незаконното
уволнение са настъпили вреди, които съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1
КТ се съизмеряват с пропуснатото брутно трудово възнаграждение за
14
съответния период.
Доказателства, че ищецът има право на обезщетение за пълния заявен с
исковата молба период, а именно до 15.06.2025 г. включително, не бяха
ангажирани в производството. С обявения за окончателен доклад по делото
съдът е разпределил между страните доказателствена тежест във връзка с
предявените за разглеждане в настоящото производство искове, като е указал
на всяка от страните обстоятелствата, които следва да установи в
проиводството. Във връзка с претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ, тежест на ищеца е възложено докаже, че е останал без работа за
сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с
прекратяването на трудовото правоотношение, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението. В първото проведеното по делото открито съдебно заседание /на
14.04.2025 г./ по делото са ангажирани доказателства за установяване на
фактите, подлежащи на доказване във връзка с претенцията по чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което и в настоящия случай не е била
налице възможност за приложение разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК,
доколкото същата намира приложение, единствено когато страната не сочи
никакви доказателства във връзка с доказването на определени факти, за
установяването на който именно същата носи доказателствената тежест в
производството. Приемането на противното, а именно съдът да е длъжен да
даде указания на страната, че доказтелствата които сочи не доказват изобщо
и/или в пълна степен фактите включени във фактическия състав на спорното
право, би довело до нарушаване на принципа на равнопоставеност между
страните в гражданския процес.
На основание чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение, работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателят в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа, поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ищецът е
претендирал обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 15.10.2024 г. –
15.06.2025 г. Доколкото по делото се проведе доказване, че ищецът е останал
без работа за периода 15.10.2024 г. – 06.02.2025 г., то предявеният иск се явява
основателен и доказан именно за този период. В хода на производството се
установи, че трудовото правоотношение между страните по делото е
прекратено на 15.10.2024 г., от което следва, че предявеният иск с правна
15
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е основателен и следва да бъде уважен за
периода 15.10.2024 г. – 06.02.2025 г. и за размера от 8721,82 лева /3 месеца по
2340 = 7020 лева + пропорционално за месец януари и месец февруари 2025 г.
- 16 работни дни до 06.02.2025 г. от пълния обем работни дни за периода
15.01.2025 г. – 15.02.2025 г. – 22 работни дни, а именно сумата от 1701,82
лева/, като за разликата над уважения размер от 8721,82 лева до пълния
предявен размер от 18 720 лева, както и за периода 07.02.2025 г. – 15.06.2025
г., искът следва да се отхвърли.
Върху горепосочената сума, следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на правния спор право на разноски в настоящото
производство имат и двете страни в производството.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски, а именно за адвокатско възнаграждение.
Същевременно, съгласно задължителните за съдилищата тълкувателни
разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013
г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само, когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят
по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо и доколкото по делото не са
представени доказателства /в законоустановените за това срокове, а именно
най-късно в заседанието, в което е приключено съдебното дирене, даден е ход
на устните състезания и делото е обявено за решаване/, че претендираните от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство са
действително извършени, то такива не следва да му бъдат присъждани.
От името на ответника се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение, като са представени и доказателства за действителното
извършване на претендираните разноски
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в производството. Съдът намира, че възражението
е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
16
минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от
размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 10
000 до 25 000 лв., минималния размер на адвокатското възнаграждение е 1300
лева + 9 % за горницата над 10 000 лева.
Съдът, като съобрази активното процесуално поведение на
процесуалния представител на ищеца, фактическата и правна сложност на
делото и разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
намира, че възражението на ответника, с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно, доколкото от ищеца се претендира адвокатско възнаграждение
в размер много под минималния такъв за съответния вид работа, съобразно
защитения от страна на ищеца интерес в производството.
Същевременно от страна на ответника е защитен успешно интерес по
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и частично по
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
като в представения договор за правна защита и съдействие не е
конкретизирана част от общо уговореното възнаграждение, която да се
уговаря, като възнаграждение по всеки един от предявените срещу ответника
искове. Следователно се налага извод, че в полза на ответникът, следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 1800,00 лева /с ДДС/ за
осъществената защита по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ и частично по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Д. Х. Я. с ЕГН
**********, следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника „к" АД с
ЕИК *** сумата от 1800,00 лева /с включен ДДС/, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 73565/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд сумата от
17
508,87 лева, представляваща държавна такса в производството по гр.д. №
73565/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съобразно уважената част от
предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителна поради заобикаляне на закона клаузата за
срок за изпитване в полза на работодателя, обективирана в т. 2.1 от
Допълнително споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор *** от
06.10.2003 г., сключени между Д. Х. Я. с ЕГН ********** и „к" АД с ЕИК
***.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ Заповед **/10.10.2024
г. на изпълнителния директор на „к" АД с ЕИК ***, с която на основание чл.
71, ал. 1 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение между
Д. Х. Я. с ЕГН ********** и „к" АД с ЕИК ***
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на Д. Х. Я. с ЕГН ********** против
„к" АД с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за
възстановяване на Д. Х. Я. с ЕГН ********** на заеманата преди
прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „Оператор
бутилиране“ към „к" АД с ЕИК ***.
ОСЪЖДА „к" АД с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д. Х. Я. с ЕГН
**********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от
8721,82 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода от 15.10.2024 г. до 06.02.2025 г., ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 10.12.2025 г. /датата
на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 8721,82 лева до
пълния предявен размер от 18 720,00 лева и за периода 07.02.2025 г. –
15.06.2025 г.
ОСЪЖДА Д. Х. Я. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „к" АД
с ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1800,00 лева /с включен
ДДС/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
18
производството по гр.д. № 73565/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „к" АД с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета и по
сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от
508,87 лева, представляваща държавна такса в производството по гр.д. №
73565/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съобразно уважената част от
предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19