РЕШЕНИЕ
№ 1574
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330109004 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против Н. Е. К., с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответната
страна като собственик на описания имот, имала качеството на клиент на топлинна
енергия, а като такъв била длъжна да заплаща месечно дължимите суми за
доставеното, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при
общи условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия на стойност
1071.78 лева през процесния период, която не била заплатена. Предвид забавата в
плащането, се дължала и сумата от 241.99 лева- обезщетение за забавено плащане на
главницата. Ответната страна не изпълнила задълженията си да погаси горните суми.
Иска да бъдат установени задължения на ответната страна, за които била издадена
1
заповед по чл. 410 ГПК, която била връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.
Претендира се законна лихва върху главницата, както и присъждането на разноските.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения
особен представител, с който се оспорва претенцията поради липса на доказателства за
собствеността върху имота и изтекла погасителна давност. Иска се отхвърляне на
претенциите.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и
с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу
Н. Е. К., по което е образувано ч. гр. дело № 387/2021 г. на ПРС. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми,
както и за разноските.
Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК със сведения, като съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Заповедта е поправена с разпореждане от 16.06.2021 г., но грешката не се
отразява на допустимостта на исковете, предвид даването на указания за иск поради
връчване по чл. 47, ал. 5 ГПК.
По същество на спора:
За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците
и титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответникът е клиент на
топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че същия е
собственик на процесния апартамент или, че притежава право на ползване върху него.
Това се установява от представения нотариален акт и копието от кадастралната карта, в
което са вписани собствениците- ответната страна с */* ид.ч. Всички тези данни взети
в съвкупност установяват за нуждите на настоящото производство, че ответната страна
е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове.
2
Притежанието на правата в съсобственост не се отразява на изводите.
Отношенията между съсобствениците са въпрос на вътрешни уговорки, респ. на
евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който (при липсата на други
договорености) ответникът би могъл да иска от другия съсобственик припадащата му
се част от разходите за общата вещ.
От изложеното до момента се установява, че ответната страна е била собственик
на апартамент в етажната собственост, до която е доставяна топлинна енергия и
съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, се осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от КЕВР (ДКЕВР). Общите условия са
били обявени съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила, видно от представените с
исковата молба доказателства. Решението, с което са били одобрени ОУ е посочено в
техния край, като няма ангажирани доказателства за настъпили в тази насока промени.
От приетата по делото съдебна техническа експертиза се установява, че през
процесния период жилищният блок е бил включен към топлопреносната мрежа, като е
ползвана топлинна енергия за отопление и БГВ. Било е отчитано количеството ТЕ и са
отчислявани технологични разходи. Посочено е, че за имота на ответната страна
всички отоплителни тела за отсъединени от мрежата. Налице е начисляване на
топлинна енергия за БГВ за 1 обитател (съгласно конкретизацията на вещото лице в
о.с.з.) до месец *** **** г. поради неосигурен достъп. След това за имота няма
начисляване поради факта, че жилището е заведено като необитаемо. В рамките на
периода на ответника била разпределена топлинна енергия в общо количество от
******** MWh, от които ****** MWh отдадена от сградната инсталация и ********
MWh за БГВ. Вещото лице констатира, че разпределението и начисляването на ТЕ
съответства специалната методика, посочена в Наредба за топлоснабдяване № **-***
от *******г. Същата е отменена през месец **** ****г., поради което е била
действаща за по- голямата част от процесния период. Наредбата от ******г. е отменена
с НАРЕДБА № ******* от ******* г. за топлоснабдяването, обн. ДВ **от ********* г.
и последната се явява приложима за последните * месеца от процесния период.
Промяната не се отразява върху даденото от вещото лице заключение, защото
предвидените в двата подзаконови нормативни акта методики за дялово разпределение
на топлинната енергия отдавана от сградната инсталация- т. *.*.* са идентични.
Съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и обосновано, поради
което следва да бъде кредитирано.
Поради всичко изложено, съдът намира, че ответната страна дължи цената на
доставената топлинна енергия.
3
Приета е и съдебна-счетоводна експертиза, съгласно която стойността на
топлинната енергия, посочена в заключението на СТЕ като доставена на ответника за
процесния период e в размер 1071.78 лева с ДДС. Размерът на дължимото обезщетение
за забава е определен на 241.99 лева. Експертизата е изготвена въз основа на
направените в СТЕ констатации. С оглед на това, съдът намира, че заключението е
компетентно изготвено и пълно, поради което следва да бъде кредитирано.
От приетите по делото доказателства се установява наличието на облигационно
отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия, уредено с
публично известни Общи условия. По същото ответникът има непогасени задължения
към „ЕВН България топлофикация” ЕАД за потребена ТЕ в размер на 1071.78 лева за
периода.
Изискуемостта на задължението е настъпила съгласно разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 и ал. 2 от Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичането на периода, за
който се отнасят. Погасяване на задълженията не се установява. Размерът на
дължимото обезщетение за забава съгласно приетата по делото експертиза е 241.99
лева. В заключението е посочено, че в размера на обезщетението за забава не са
включени суми за периода от *********г. до ***********г., съгласно чл. 6 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от ** *. ******г. (в редакция ДВ бр. ** от *******г.)
В отговора на исковата молба ответната страна, чрез особения представител, е
направила възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД.
Задължението на потребителите е такова за периодични плащания по смисъла на чл.
111, буква „в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй
като същите зависят от консумацията на абоната. В конкретния случай давностният
срок е бил прекъснат от дата на подаване на заявлението- *************г. съгласно
фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК. До прекъсването, тригодишната погасителна давност е
изтекла относно вземанията с настъпил падеж до ********* г. В настоящия случай
това са сумите по фактури издадени на ******** г. и на *********** г. за
периода******** г.- ********* г. Стойността на задълженията е в размер на 7.87 лева
и 80.62 лева или общо 88.49 лева.
Всички останали задължения за станали изискуеми след **********г.
включително по изравнителна сметка за периода от ********** г. до ********** г.
Същата е издадена **********г. и съгласно чл. 34, ал. 2 от ОУ е следвало да бъде
платена в 30-дневен срок след датата на издаване на дебитното известие, в случая до
*********** г.
4
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да
се уважат за сумата от 983.29 лева за топлинна енергия за периода от******* г. до
*********** г. и от *********г. до ******** г. и за сумата от 215.39 лева обезщетение
за забава за периода от *********** г. до ******* г., като се признае за установено, че
в полза на ищеца съществуват посочените вземания, за които е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За разликата до пълните претендирани размери исковете са неоснователни,
поради изтичането на предвидената в закона погасителна давност.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и
когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер на 90.37 за д.т. и 775.54 лева за СТЕ, ССЕ, особен представител и
юрисконсултско възнаграждение по съразмерност или общо 865.91 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Е. К.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „*****************” № **, следните
суми: 983.29 лева– главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. ************ №*, вх. *, бл.
*, ет. *, ап. */*, за периода от ***********г. до *********** г. и от **********г. до
*********** г. и 215.39 лева- представляваща обезщетение за забавено плащане на
горното задължение за периода от 02.02.2018 г. до 12.01.2021 г., ведно със законна
лихва, върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда на 13.01.2021г. до пълното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над 983.29 лева до 1071.78 лева и за периода от 01.11.2017г. до 30.11.2017 г.
И иска за обезщетение за забава за разликата над 215.39 лева до 241.99 лева за
периода от 02.12.2017 г. до 12.01.2021г., за които суми е била издадена Заповед №
271 от 15.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр.
дело № 387/2021 г. по описа на ПРС, поправена с разпореждане от 16.06.2021 г.
ОСЪЖДА Н. Е. К., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 865.91 лева - разноските по
заповедното и исковото производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
5
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6