№ 27
гр. Малко Търново, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Златомира М. Стефанова
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Административно
наказателно дело № 20252140200148 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод подадена жалба от Ш. Б. К., гражданин на Р. У., роден на
**********г. чрез пълномощника адв. Ц. С., съдебен адрес: гр. С., бул. "Хр. См." № **, ет. *,
оф. * против Наказателно постановление №4069а-237-03.10.2024г., издадено от ВПД
Началник Гранично полицейско управление гр. Малко Търново, с което за нарушение по чл.
34 ЗЧРБ и на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧБР на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 1000лв. С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП като неправилно и
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в
противоречие на материалния закон. В допълнение се твърди възможност за приложение на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от пълномощник, който поддържа подадената жалба. Представя писмени бележки.
Въззиваемата страна - административнонаказващият орган, редовно призована, не
изпраща представител.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.09.2024г. в 15:20ч., на ГКПП Малко Търново свидетелят Х. Д. на ГКПП-Малко
Търново към ГПУ Малко Търново извършил проверка на напускащия страната у. гражданин
Ш. Б. К., роден на **********г., който предоставил за обработка у. паспорт №******,
издаден на 20.12.2023г., валиден до 19.12.2033г., с положена в паспорта българска входна
виза тип „D“ с №*****, издадена на 30.04.2024г., валидна от 05.05.2024г. до 05.11.2024г.,
брой на влизанията „М“ и срок на пребиваване 45 дни. При проверката служителят
констатирал, че лицето е влязло в страната на 15.05.2024г. през ГКПП-Малко Търново и е
излязло на 30.09.2024г. през ГКПП-Малко Търново, като е пребивавало в страната 94 дни
повече от разрешения му престой. Проверяващият преценил, че с поведението си
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 34 от ЗЧРБ, поради което му съставил АУАН
1
№4069а-237/30.09.2024г. с бл. №0698675. След съставяне на АУАН, същият бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал, вписал възражение на руски език и получил препис от
акта. При съставяне на акта не бил осигурен преводач. След връчване на препис от акта,
лицето напуснало страната. На следващия ден актосъставителят изготвил докладна записка
до ВПД началника на ГПУ Малко Търново за случая. Въз основа на АУАН на 03.10.2024г.
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършеното от
жалбоподателя нарушение на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ му е наложено наказание
"глоба" в размер на 1000лв. НП не било връчено на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
събраните по делото писмени доказателства, а именно: АУАН №4069а-237/30.09.2024г., НП
№4069а-237-03.10.2024г., Докладна записка с изх. №4069р-21337-30.09.2024г., у. паспорт
№******, виза тип „D“ за дългосрочно пребиваване за 2024г., уведомително писмо от
06.03.2024г. на Дирекция „Миграция“ към МВР до „Х. В. А. Н.“ АД за предоставен достъп
до пазара на труда.
Разпитан в съдебно заседание е актосъставителят, който след справка с НП твърди, че
е съставил процесния АУАН. Сочи, че същият е съставен след извършена проверка, както и
че в конкретния случай не бил ангажиран преводач, като разговорът с жалбоподателя се
осъществявал с него на руски език. Свидетелят твърди, че на пункта няма преводачи, такива
се осигуряват, ако служителите сметнат за необходимо. В случая обаче лицето говорило
руски език, а актосъставителят го владеел на работно ниво. Според същия на лицето било
обяснено за какво нарушение му е съставен актът. Съдът кредитира показанията на
свидетеля досежно изложените обстоятелства като непротиворечащи на останалия
доказателствен материал.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу годен за съдебен контрол по реда
на ЗАНН акт и пред надлежния съд, като съдът намира, че доколкото действително
обжалваното наказателно постановление не е било връчено по надлежния ред на лицето
/видно и от липсата на отразяване на връчване в самото наказателно постановление/ следва
да се приеме, че същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид изложеното,
жалбата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество същата е основателна по
следните съображения:
Ненапускането на страната в разрешения срок за пребиваване е нарушение на чл. 34
от ЗЧРБ. Деянието е наказуемо на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ. Нарушението следва
да се счита извършено в първия ден на забавата след изтичане срокът на пребиваване. От
АУАН и НП става ясно на коя дата е извършено нарушението. От обстоятелствената част на
АУАН и НП е видно, че срокът на разрешеното пребиваване е 45 дни, като лицето е влязло в
Р. България на 15.05.2024г. Ето, защо неоснователни са възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя в този смисъл.
Съдът обаче констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които в
значителна степен са нарушили правото на защита на санкционираното лице и които не
могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.
На първо място, по делото не са представени доказателства за компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган. В тежест на въззиваемата страна е да
установи законосъобразното протичане и приключване на административното производство,
вкл. чрез ангажиране на доказателства за компетентността на органите, издали акта за
установяване на нарушението и санкционния акт. По делото не са ангажирани доказателства
в тази насока. Не е представена дори и заповедта на Министъра на вътрешните работи, с
която определя длъжностите на органите, оправомощени да издават НП, респ. да съставят
АУАН. Не се установи по делото посоченият в АУАН като съставител - свидетелят Д. да е
2
заемал посочената в акта длъжност, нито дали Д. А. К. е бил на длъжност ВПД началник на
ГПУ Малко Търново. Тези обстоятелства не са общоизвестни или служебно известни на
съда, поради което установяването им е в тежест на въззиваемата страна, върху която е
възложена и тежестта на доказване. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че по делото
не се установи законосъобразното протичане на административното производство,
доколкото не бяха ангажирани доказателства за компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган.
На следващо място, по време на осъщественото административно производство не е
бил назначен преводач, съгласно изискванията на чл. 84 от ЗАНН, препращащ за
неуредените случаи към нормите на НПК, във вр. с чл. 21, ал. 2, изр. 2 от НПК. Посочената
разпоредба вменява задължение на органите в съответната фаза на процеса да назначат
преводач на лицето, което не владее български език. Видно от чл. 142, ал. 2 във вр. чл. 148,
ал. 1, т. 1 от НПК преводачът не може да е актосъставител или свидетел в
административнонаказателното производство, доколкото тези процесуални качества са
несъвместими. Същевременно, тъй като преводачът носи наказателна отговорност, то
същият следва да отговаря на определени формални изисквания, да притежава документ,
удостоверяващ съответното ниво на владеене на чужд език и призната правоспособност да
извършва преводачески услуги. В конкретния случай, АУАН е съставен на чужд гражданин,
за който няма данни същият да владее български език писмено и говоримо /което е видно и
от представените по делото пълномощни, с които същият е упълномощил защитата си
посредством пълномощно, придружено с превод от български на руски и обратно/. От
съдържанието на АУАН, а и от разпитания по делото актосъставител се установи, че на
лицето не е бил осигурен квалифициран преводач. В тази връзка заявеното от
актосъставителя в съдебно заседание, че същият се разбирал с жалбоподателя на руски и по
този начин обяснил съдържането на акта на чужденеца е в разрез с изискванията на закона,
поради което и не е в състояние да гарантира обезпечаване правото на лицето да се запознае
с акта. Езиковите умения, които актосъставителят твърди, че притежава, не могат да
презюмират липсата на необходимост от назначаването на преводач, тъй като по делото не
са налице категорични доказателства, че жалбоподателят действително е успял да узнае
параметрите на вмененото му нарушение /още повече и предвид неясното възражение, което
същият е вписал в АУАН/. Обстоятелството, че АУАН е подписан от нарушителя и това, че
същият е подписал, че се е запознал със съдържанието на акта не може да санира
процедурата по връчването, тъй като съответните подписи са положени без АУАН да е
преведен на езика на нарушителя от надлежен преводач, което би гарантирало действително,
че той разбира какво подписва.
Поради горното, съдът намира, че не са спазени императивните изисквания на чл. 43,
ал. 1 и 5 от ЗАНН - при констатиране на административното нарушение и съставянето на
акта за неговото установяване, същият не е бил предявен по надлежния законов ред на
нарушителя, поради факта, че същият не е български гражданин, не владее български език и
е следвало административнонаказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от
НПК - да назначи преводач. АУАН е изготвен на български език и в този вид е поднесен на
жалбоподателя за запознаване с него. Липсата на предявяване на препис от АУАН на
разбираем за жалбоподателя език и/или на преводач, който да разясни смисъла на
административното обвинение на нарушителя и правата му на защита по предвидените в
ЗАНН процесуални възможности са довели до абсолютно процесуално нарушение,
изразяващо се в лишаване на санкционираното лице от възможност да разбере повдигнатото
му административнонаказателно обвинение и да участва в административнонаказателното
производство, което процесуално нарушение е от категорията на съществените. Същото не
може да бъде санирано в настоящото въззивното съдебно производство и налага отмяна на
оспорения санкционен акт. В този смисъл е и текста на чл. 6, т. 3,б. „а“ от КЗПЧОС, според
който обвиняемият има право да се ползва от безплатните услуги на преводач, ако не разбира
3
или говори езика, използван от съда.
Неосигуряването на превод на съдържанието на АУАН по отношение на невладеещия
български език жалбоподател е самостоятелно и достатъчно процесуално основание за
отмяна на наказателното постановление, без съдът да обсъжда въпроси по същество.
Едновременно с това, в конкретния случай административнонаказващият орган е
издал обжалваното НП преди изтичане на 7-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН за
подаване на възражения против акта, доколкото АУАН е съставен и връчен на
жалбоподателя на 30.09.2024г., а НП е издадено на 03.10.2024г.
Всяко от така констатираните процесуални нарушения попада в категорията на
"абсолютните" процесуални нарушения, нарушаващи пряко правото на защита на лицето. В
рамките на правомощията на съда по чл. 63 от ЗАНН, въпросните нарушения са
неотстраними по друг способ, освен чрез отмяна на НП само на това формално основание.
Ето защо и само на тези основания, настоящият състав приема, че жалбата се явява
основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено, без съдът да
обсъжда въпроси по същество.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, като същият
претендира такива в размер на 900лв. за адвокатско възнаграждение. По делото е представен
списък с разноски и доказателства за направата на разноските – договор за правна защита и
вносна бележка, удостоверяваща заплащането им, поради което и искането по чл. 63д от
ЗАНН следва да бъде уважено.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №4069а-237-03.10.2024г., издадено от ВПД
Началник Гранично полицейско управление гр. Малко Търново, с което за нарушение по чл.
34 ЗЧРБ и на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧБР на Ш. Б. К., гражданин на Р. У., роден на
**********г. е наложена глоба в размер на 1000лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Главна дирекция „Гранична полиция“
да заплати на Ш. Б. К., гражданин на Р. У., роден на **********г. сумата от 900 лв.,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
Бургас в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
4