Р Е Ш Е Н И
Е
№260065/26.4.2022 г. 26.04.2022 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански
състав
На 26 април 2022 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар П. У.
като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр.дело №544 по описа на 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР -
гр.София, подадена от юр.к.Я.Т., и по въззивна жалба на Ж.Т.К. ***, подадена от
пълномощниците му адв.С. и адв.Б., против Решение №260030/14.08.2020 г. постановено по
гр.д.№119/2020 г. по описа на ЕРС.
Въззивникът
ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София е обжалвал решението на ЕРС
в частта, с която е осъден да заплати на Ж.Т.К. ***, на основание чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР сумата 1645.97лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху
сумата от 1536.18 лева - считано от датата на подаване на
исковата молба- 30.08.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от
109.79 лева - считано от 01.11.2019г. до
окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 197.92 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1536.18 лева,
начислена за периода на забавата от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на подаване на иска в съда – 30.08.2019г. и разноски в размер на 324.75 лева., като ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София е осъдена да заплати ДТ в размер на 73.76 лв., разноски в размер на 100лв. в полза на ЕРС и ДТ в размер на 5
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
В жалбата на ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на 12 часови /дневни и нощни/ работни смени,
съгласно месечни графици, като работното време се е изчислявало сумирано и чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е
формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан
като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Сочи се, че при
изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения
извънреден труд, е била приложена нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание
чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, се определят с Наредба на министъра
на вътрешните работи, като за спорния въпрос, за времето от 19.08.2014г. до 02.08.2016г.
била приложима
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., а за останалата част от процесния период -
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Според въззивника това е
нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на
възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно
районният съд бил приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът сочи, че за нощния труд
на служителите в МВР била неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй
като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, били необходими
предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки
не били налице -
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8
часа и не било налице работа по трудови норми. Предвид изложеното и по подрони съображения, изложени в жалбата, се претендира отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени, и бъдат присадени разноските пред двете съдебни инстанции.
Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
В писмения отговор на К. по тази жалба се сочи, че въззивната
жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и
законосъобразно. Претендира се, жалбата да
бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по
делото разноски пред въззивната инстанция.
Въззивникът Ж.Т.К. *** е обжалвал
решението на ЕРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против ГД
"Гранична полиция" при МВР - гр.София иск по чл.181, ал.3 ЗМВР за
заплащане на обезщетение в размер на сумата 323.50 лева,
представляващо равностойността на непредоставените от ответника ободряващи
напитки по време на положените от ищеца 323.5 нощни дежурства, за периода от
01.01.2015г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2019г. до окончателното
изплащане. Оспорен е извода на
съда за недоказаност на претенцията поради липса на представена заповед, в
която въззивникът да е включен като имащ право на ободрителни напитки, като
въззивникът счита, че това е факт без правно значение, след като по делото е
установено, че през исковия период е полагал нощни смени от 22ч. до 6.00ч. без
право на сън. Оспорен е и другия решаващ извод на съда, че ободряващите напитка
имат целево предназначение и законодателят е предвидил те да бъдат предоставяни
в натура, като липсва основание за заплащане на тяхната равностойност.
В с.з., ГД "Гранична полиция" при МВР -
гр.София не изпраща представител.
В с.з., Ж.Т.К. не се явява в с.з. и
не изпраща представител. В писмена молба заявява, че поддържа жалбата си, и
претендира въззивната жалба на ГД "Гранична полиция" да бъде оставена
без уважение и да се присъдят разноски пред въззивната инстанция.
Въззивните жалби са
процесуално допустими, като подадени от легитимирана страна и в срока по чл.259
ал.1 ГПК, поради което могат да се разгледат по същество.
За да се произнесе,
ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите
на страните и приема за установено следното:
Не е налице спор
между страните, че през процесния период - 01.09.2016 г. до 01.09.2019
г.,
страните са били обвързани от служебно правоотношение, като Ж.Т.К. е заемал
длъжността „мл. инспектор/ст.полицай“ в ГОДГ 04 при ГПУ Малко Търново към РДГП
Елхово – на структурно
подчинение на ГД „Гранична полиция“ –
София,
т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1,
предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между
страните.
Пред ЕРС е била
назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд,
нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости,
предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от
01.09.2016 г. до 01.09.2019 г. , ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта –
общо 1696 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща
Приложение №1 към заключението/. От заключението на ВЛ-це се установява, че
положеният от ищеца нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1938,53 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща
Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове
и приравнения е общо за процесния период в размер на 242,53 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ-це е посочило, че
допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния
период възлиза на сумата от 1645,97 лв., изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за
забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко
отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 197,92 лв.
Вещото лице е
изчилило, че за периода от 01.01.2015 г. до 01.09.2019 г. ищецът е положил
323.5 нощни смени, като на същия за този период не са предоставени ободряващи
напитки, ваучери за закупуване на такива и не са му изплащани суми,
представляващи равностойността на дължимите напитки. За непредоставените на
ищеца тонизиращи и ободряващи напитки, съгласно заключението на вещото лице, му
се полага сумата от 194,10 лв., изчислена въз основа на Наредба №11 от
21.12.2005 година за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна
храна и/или добавки към нея за работи при специфична организация на труда.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие
на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се
преценява, като неоснователна по следните съображения:
Правилно исковете са били квалифицирани от
първоинстанционния съд, като такива: с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД; и с правно
основание чл. 181, ал.3 от ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.
По иска
за главница с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР: Съгласно чл.
176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл.
143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.). Работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.). Издадените от министъра на вътрешните работи и
действали Наредби, в рамките на
процесния период, които са относими към спора са, както правилно е посочил в решението си
първоинстанционния съд са, както
следва: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г.
и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в
сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014
г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Неоснователно
се поддържа в жалбата, че продължителността на дневното и нощното работно време
на служителите в МВР е една и съща, което изключва получаването на коефициента
от 1,143. По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8
часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите
правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно не
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, тъй като при
сумирано изчисляване на работно време работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период. Ето
защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения
относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение. В този смисъл е и даденият от Съда на
европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-262/20 г. - че не се
налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива
работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират
особената тежест на полагания от тях нощен труд
- под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки. В
горепосоченото решение / т.79/, СЕС е посочил също, че ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите
на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима
с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува
националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно
право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира
пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната съдебна
практика). Предвид изложеното съдът счита, че в случая при липса на други
приложени мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане на положения
извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от
ищеца нощен труд.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и по размер,
изчислен за процесния период от ЕРС въз осн. на изслушаната ССЕ общо на 1645.97лв.
Тази сума е дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение
за отчетен извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и
преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, като по този начин
исковата претенция за главница се явява и доказана по размер.
При уважаване на иска за главница
правилно и с оглед заключението но ССЕ е уважена и претенцията по чл.86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.
181, ал.3 от ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.:
Съгласно посочената
разпоредба, за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл.142, ал. 1, т.1-3 и ал. 3 от ЗМВР,
полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., се осигуряват ободряващи
напитки, като редът и условията на предоставянето им и тяхната стойност се
определя с наредба на Министъра на вътрешните работи. Правилно ЕРС е приел, че
по делото не е спорно, че ищецът е полагал труд и през нощта, поради което
същият е имал право на ободряващи напитки, каквито за процесния период от 01.01.2015
г. до 01.09.2019 г. не са му предоставени. През процесния период е действала Наредба № 8121з-792 от 29
октомври 2014 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна
храна за държавните служители на министерството на вътрешните работи,
извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда, и на ободряващи
напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., в сила от 01.11.2014 г., отм. ДВ. бр.62 от 14 август 2015г. и Наредба
№ 8121з – 904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за
предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите и на
ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през
нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., в сила от 14.08.2015 г., двете издадени на основание
чл.181, ал.5, във връзка с ал.3 от ЗМВР. И двете
наредби съдържат разпоредба, съгласно която ободряващите напитки не могат да се
компенсират с пари - чл. 12 от Наредба
№ 8121з-792 и чл.10 от Наредба № 8121з
– 904. Настоящият въззивен състав намира, че забраната следва да бъде
тълкувана в смисъл, че не може задължението на работодателя за предоставянето
на ободрителните напитки за конкретни дежурства да бъде изпълнено чрез
заплащане на тяхната левова равностойност, вместо чрез реалното им
предоставяне, тъй като те имат целево предназначение, както и не може
служителят да откаже да получи своевременно предоставени ободрителни напитки и
да претендира от работодателя заплащане на тяхната парична равностойност. Тази забрана обаче не означава,
че когато работодателят не е изпълнил своевременно задължението си да осигури
ободрителни напитки, служителят не може да получи обезщетение вместо изпълнение
по общото правило на чл. 79 ЗЗД,
равняващо се на паричната стойност на непредоставените напитки. Невъзможността
на кредитора /служителя/ да иска обезщетение вместо изпълнение на посоченото
натурално задължение при неизпълнение на същото би означавало, че посоченото
задължение е лишено от юридическа санкция, тъй като реалното изпълнение на това
задължение след изтичане на периода, за който се дължи, също е невъзможно,
доколкото ободряващи напитки се дължат само по време на реално полагания нощен
труд, но не и след това. Липсата на възможност както за реално изпълнение, така
и за компенсаторно парично обезщетение вместо изпълнение в полза на кредитора
би довело до резултат длъжникът да се освобождава от това си задължение чрез
неговото просто неизпълнение. Поради това въззивният съд намира
възражението на работодателя за недопустимост на присъждането на левовата
равностойност на напитките за неоснователно.
С оглед изложеното и посоченото в
заключението на изслушаната пред ЕРС ССЕ, на ищеца се дължи сумата от 194,10 лв.
представляващи стойността на непредоставените ободрителни напитки по време на
положените от ищеца нощни дежурства за процесния период, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
Ето защо решението на
ЕРС в частта му, с която е отхвърлен предявения от Ж.Т.К. против ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София иск с пр. осн. чл. 181, ал.3 от ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г. до размера от 194,10 лв.,
следва да бъде отменено, а посочената сума следва да се присъди на ищеца. В
останалата му част атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва
да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.
При този изход на
делото ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София следва да бъде осъден
да заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция
разноски. В жалбата е направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. При
възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е
адекватен на естеството на извършените процесуални действия. Институтът на чл.78
ал.5 от ГПК е насочен към установяване на социална справедливост и недопускане
на злоупотреба с процесуално право. В случая, съобразно цената на общо на уважените по делото
искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г., възлиза на 372,66 лв. Настоящият състав на съда намира за
неоснователно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв. Същото не е
прекомерно – определено е близко до минималния размер и е адекватно на
извършените по делото процесуални действия.
Водим от изложеното,
ЯОС
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№260030/14.08.2020 г. постановено по гр.д.№119/2020 г. по описа на ЕРС, в
частта му, с която е отхвърлен предявения от Ж.Т.К. против ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София, иск с пр. осн. чл. 181, ал.3 от ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г. до размера от 194,10 лв., и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на Ж.Т.К. ***,
с ЕГН – **********, на основание чл.181, ал.3 от ЗМВР/редакция преди изм. ДВ
бр. 60/2020г./, обезщетение в размер на 194,10 лв., представляващо
равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки по време на
положените от ищеца нощни дежурства, за периода от 01.01.2015г. до
01.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.08.2019г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№260030/14.08.2020 г. постановено по гр.д.№119/2020 г. по описа на ЕРС в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на
Ж.Т.К., сумата 380 лв.- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.