№ 18545
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110152304 по описа за 2022 година
Ищецът Д. И. И. е предявил срещу ответника ЗАД „Е...” осъдителен иск
с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на
124.04 лв. (съобразно допуснатото изменение на предявения иск в
проведеното на 11.10.2023 г. открито съдебно заседание по делото), ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2022 г. до
окончателното изплащане, представляваща част от застрахователно
обезщетение, цялото в размер на сумата от 1 141.10 лв., дължимо по
имуществена застраховка „Каско“ за настъпило на 05.12.2020 г. в гр. София
застрахователно събитие, при което са причинени имуществени щети на
застрахованата вещ лек автомобил с марка „Мерцедес Е 350“, с рег. № ....,
собственост на ищеца.
Ищецът твърди, че на посочената в исковата молба дата в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане
„Каско“, сключен с ответника, е настъпило застрахователно събитие, в
резултат, на което при което са причинени имуществени щети на
застрахованата вещ лек автомобил с марка „Мерцедес Е 350“, с рег. № ....,
собственост на ищеца.
Ищецът твърди, че е сключен с ответното дружество договор за
1
застраховка „Каско” на МПС за собствения му лек автомобил с марка
„Мерцедес Е 350“, с рег. № ...., но ответникът неоснователно отказал да
заплати застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „Е...” е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Заявява, че претендираният размер на застрахователното обезщетение е
прекомерен. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба е направено искане по чл.219, ал.1 от
ГПК за привличане на трето – лице помагач на страната на ответника на ЗК
„Л...” АД, като правния интерес от искането е обосновано с обстоятелството,
че ЗК „Л...” АД е обезпечил гражданската отговорност на виновния за ПТП
водач М.К., управлявал лек автомобил с марка „Опел Корса“, с рег. № ....
Предявява при условията на евентуалност обратен иск срещу ЗК „Л...”
АД с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 10.00 лв.,
представляваща част от застрахователно обезщетение, цялото в размер на
сумата от 1 141.10 лв., като поддържа, че към датата на завеждане на исковата
молба ЗК „Л...” АД е обезпечил гражданската отговорност на виновния за
ПТП водач М.К., управлявал лек автомобил с марка „Опел Корса“, с рег. №
..., като твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка
се е суброгирал в правата на застрахования и претендира застрахователно
обезщетение в размер на горепосочената сума.
Ответникът по предявения обратен иск ЗК „Л...” АД, в
законоустановения едномесечен срок, е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че
претендираният размер на застрахователното обезщетение е прекомерен.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 18.08.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
лек автомобил с марка „Мерцедес Е 350“, с рег. № ...., е имал валидно
сключена застраховка „Каско” на МПС при ответното дружество, както и че
водачът, управлявал лек автомобил с марка „Опел Корса“, с рег. № ..., е имал
2
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „Л...” АД,
със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно –
транспортното произшествие.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 –
3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ, а именно да уведоми
застрахователят за настъпването на застрахователното събитие, което е
сторено от ищеца с подаване на уведомление за процесното застрахователно
събитие.
Ответното дружество по образуваната при него щета № ********** е
изплатило на ищеца преди образуване на производството по настоящето дело
сумата от 502.10 лв.
В настоящото производство е изслушано и прието по делото
заключение по съдебно-автотехническа експертиза, от което се установи, че
щетите по лек автомобил с марка лек автомобил „Мерцедес Е 350“, с рег. №
.... е възможно да настъпят в причинно следствена връзка с декларираното
застрахователно събитие, както и че стойността на щетите по средни пазарни
цени е в размер на сумата от 626.14 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 405, ал. 1 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404
от КЗ. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключено
застрахователно правоотношение с ответника за посочения лек автомобил,
настъпване на застрахователно събитие, което е бил уговорен риск,
изпълнение на задълженията по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ. За да се
освободи от задължението за плащане на дължимото обезщетение,
застрахователят трябва да установи, че неизпълнението на насрещното
3
задължение на застрахования е такова, пряко отразяващо се на настъпването
на застрахователното събитие или изменящо риска от неговото настъпване. В
тежест на ответника е да установи, че е изпълнил точно задължението си по
сключената имуществена застраховка „Каско” в съответствие с изискването
на чл. 405, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал.1 КЗ застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице;
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие, както и в други случаи, предвидени със закон.
За да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 408, ал.1 КЗ от страна на застрахователя, е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение по
застрахователния договор; 2) неизпълнението на задължението да е
значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон
или в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното
събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между
неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.
От разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е видно, че правно релевантно
за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е
единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното
обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в
Общите условия на застраховката задължения на застрахования при
настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на
застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или
пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени
вредите от събитието, т.е. невъзможността откраднатото имущество да бъде
4
открито. В случая доказателства за наличие на такава причинна връзка
липсват.
Спорният по делото въпрос е за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по лек автомобил с
марка лек автомобил „Мерцедес Е 350“, с рег. № .... е възможно да настъпят в
причинно следствена връзка с декларираното застрахователно събитие, както
и че стойността на щетите по средни пазарни цени е в размер на 626.14 лв.
По отношение на спорния между страните въпрос за обема на
причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Ето защо дължимото
обезщетение следва да се определи на база средни пазарни към датата на
ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се
отчита овехтяването, определеното обезщетение би било под размера на
вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение, а такова
на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било равно на
размера на вредата, какъвто е законно регламентирания му размер. Имайки
предвид, че от кредитираното от съда заключение по приетата САвТЕ се
установи, че стойността на ремонта, изчислена по следни пазарни цени към
датата на застрахователното събитие възлиза на сумата от 626.14 лв., както и
че преди образуване на производството по делото ответникът е заплатил на
ищеца сумата от 502.10 лв., то искът е основателен и доказан до пълния
предявен размер от 124.04 лв.
Като законна последица от това в полза на ищеца следва де се присъди
и законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба –
28.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 411 КЗ При тези
твърдения на ищеца по обратния иск възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на три материални предпоставки 1. наличието
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
5
вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и
ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“. Всички тези предпоставки съдът приема за
безспорни между страните, с изключение размера на вредите от конкретното
събитие, който следва да се установи в процеса на доказване от ищеца, за
които обстоятелства ищецът сочи доказателства и прави доказателствени
искания.
От събраните по делото доказателства се установи, че при настъпване
на процесното ПТП между ищеца и делинквента М.К. е съществувало
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”. В срока на действие на договора на 05.12.2020 г. е настъпило
застрахователно събитие, предизвикано по вина на М.К., управлявал лек
автомобил „Опел Корса” с рег. № .... От представения по делото Протокол за
ПТП от 05.12.2020 г., се установява, че на 05.12.2020 г. в гр. София, на
паркинг пред бл. 321 в ж.к. „Люлин“ водачът на лек автомобил „Опел Корса”
с рег. № ... при предприемане на маневра не съобразява габаритите на
автомобила си и реализира удар в паркирания от лявата му страна лек
автомобил „Мерцедес Е 350“, с рег. № .....
При така установените факти съдът приема за установени по делото
предпоставките от фактическия състав, касаещи основанието на регресното
вземане на ЗАД „Е...” по отношение на ЗК „Л...” АД, като по делото се
установява и размера на вредите. Съответно уважаването на обратния лист
срещу ЗК „Л...” АД е обусловено от изпълнението на задължението на ЗАД
„Е...” към Д. И. И., поради което и обратният иск следва да бъде уважен в
размера, в който е предявен, но под условието за изпълнение на решението по
първоначалния иск.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 730.00 лв., представляващи сбора от заплатената от ищеца
държавната такса по исковата молба, депозит за вещо лице и заплатено
6
адвокатско възнаграждение.
На ЗАД „Е...” следва да се присъди сумата от 350.00 лв.,
представляваща държавна такса за предявяване на обратния иск и
юрисконсултско възнаграждение по него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Е...“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „......, да заплати на Д. И. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес – гр. Варна, .... – адв. Й. А., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 124.04 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 28.09.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по щета № **********,
образувана при „ЗД Е...“ АД, във връзка с настъпило на 05.12.2020 г. в гр.
София застрахователното събитие.
ОСЪЖДА „ЗД Е...“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „......, да заплати на Д. И. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес – гр. Варна, .... – адв. Й. А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
730.00 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
ОСЪЖДА ЗК „Л...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „...., да заплати на „ЗД Е...“ АД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „......, на основание чл. 411 КЗ, във вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 124.04 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 28.09.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по щета № **********,
образувана при „ЗД Е...“ АД, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
350.00 лв., представляваща разноски по делото пред СРС, след като „ЗД Е...“
АД изпълни задължението си към Д. И. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес – гр. Варна, .... – адв. Й. А. за същата сума и законна лихва.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8