Решение по дело №27/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 109
Дата: 11 март 2022 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20221200500027
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Благоевград, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова

Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500027 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.
№903013/29.11.2021 г., подадена от В.В. М., чрез адв. М.М., срещу
Решение №905769/11.11.2021 г., постановено по гр. д. №45/2021 г., по
описа на РС Благоевград, в частта в която е уважен искът за
заплащане на издръжка за минало време. Възразява се в нея, че
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение като не е призовал ответника в производството и така го е
лишил от възможност да се защити и да представи доказателства. На
следващо място поддържа, че същият е заплатил издръжката за
минало време за малолетния му син В. М., като е превел на ищцата за
времето от 11.01.2020г. до 11.01.2021г. общо 1830лв. Ето защо намира
атакувания акт в тази част за неправилен и иска отмяната му.
Отговор на възззивната жалба е депозиран от пълномощника на
Б.М., в който са изложени съображения за потвърждаване на
обжалваната част от решението.
1
Към въззивната жалба са представени копия на платежни
документи, които не са на български език и въпреки указанието на
съда към въззивника, той не ги представи в превод на български език.
Ето защо, въззивният състав не ги приобщи към доказателствения
материал.
В настоящата инстанция са приети нови доказателства по реда на
чл. 266 от ГПК, представени от въззиваемата.
Благоевградският окръжен съд, като обсъди приетите
доказателства от двете съдебни инстанции, установи от фактическа
страна следното :
Видно е от удостоверение за граждански брак, че такъв е бил
сключен между ищцата Б.М. и ответника В.М. на 16.05.2016г. в гр.
Видин.
От приетото като писмено доказателство копие на удостоверение
за раждане се установява, че по време на брака е било родено детето
В.В. М., роден на 10.02.2017г.
Не е спорно в делото, а и от показанията на свид. К. се
установява, че страните са се разделили трайно от преди повече от три
години и от раздялата им грижите по отглеждането и финасовата
издръжка на малолетното дете са поети изцяло от майката. Сочи
също, че помощ за гледането и за материалното осигуряване на детето
й оказват нейните родители.
Социалният доклад, изготвен от Дирекция "Социално
подпомагане” - Благоевград съдържа данните, че ответникът В.М. е
напуснал съпругата си, когато детето В. е било на 3-4 месеца, както и
че след раздялата им той не е правил опити да се свърже с ищцата,
като същият не поддържа и никакви лични контакти с детето.
Решаващият състав счита, че приетите от него писмени
доказателства не следва да бъдат обсъждани, като неотносими към
обстоятелствата, свързани с иска са присъждане на издръжка за
2
минало време.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, окръжният съд
приема следните правни изводи :
Искът за присъждане на издръжка за минало време намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 149 от СК, според която
такава може да се търси най – много за една година преди
предявяването на иска. В случая се претендира издръжка именно за
период от 1 година преди завеждане на делото, а именно от
11.01.2020г. до 11.01.2021г. Безспорно е, че през този период
паричните средства за отглеждането на детето В. М. са били
осигурявани изцяло от майката Б.М.. Това фактическо твърдение е
заявено от нея и е доказано с разпита на свид. К., който като неин
съсед има лични впечатления и придобити такива от разговори с
нейните най – близки роднини. Заедно с това, ответникът не оспорва в
отговора на ИМ, че не е плащал тази издръжка, респ. не заявява и
фактическо твърдение, че преди завеждане на делото е плащал
издръжка на малолетното си дете и в какъв размер. Същият не е
провел и насрещно доказване на тези обстоятелства, защото не е
представил допустими и в съответствие с изискванията на
процесуалния закон доказателства за заплащане на издръжка за
периода от 11.01.2020г. до 11.01.2021г.
Ето защо искът следва да се приеме за доказан по основание.
Същият е доказан и по размер, тъй като липсват доказателства за
доходите и за материалното и имотното състояние на ответника.
Общо претендираната сума от 1 830лв. се равнява на минималната
издръжка по правилото на чл. 142, ал.2 от ГПК, за всеки един от 12-те
месеца. Ето защо при липса на доказателства за финансовите
възможности на задължения родител, както и на този който я
претендира, който от своя страна също има задължение да осигурява
парични средства за детето, този размер е обоснован.
За пълнота на изложението следва да се отговори на оплакването
3
на въззивника, че първоинстанционният съд го е лишил да
възможността да участва в производството и да представи
доказателства, защото не го призовал. Това възражение е
неоснователно, защото той не е бил намерен на вписаният в
НБД“Население“ постоянен и настоящ адрес и не е имал регистриран
в НАП трудов договор, за да бъде призован по месторабота. За
връчването на книжата(ИМ и доказателствата) е било залепено
уведомление на адреса в гр. Видин по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, но
никой не се е явил в районния съд, за да ги получи. Ето защо съдът е
изпълнил процедурата по чл. 47, ал. 6 от ГПК и му е назначил особен
представител, който да го представлява в производството. Предвид
това следва, че БлРС е изпълни процесуалните си задължения по чл.
47 от ГПК и не е допуснал процесуално нарушение.
Във въззивната си жалба В.М. възразява, че неправилно е
определена и държавната такса, която е осъден да заплати по иска за
издръжка за минало време. Изложеното е неоснователно, защото
върху този размер присъдена издръжка общо от 1 830лв. се дължи
определената от районния съд държавна такса от 73, 20лв.
С оглед изхода от въззивната проверка и на осн. чл. 78, ал.1 от
ГПК, въззивникът следва да заплати на въззиваемата разноските за
настоящата инстанция в размер на 400лв.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №905769/11.11.2021 г., постановено
по гр. д. №45/2021 г., по описа на РС Благоевград, в частта в която
бащата В. В. М., ЕГН **********, от гр. Видин, ул. „адрес“ № 1, е
осъден да заплати на малолетното си дете В.В. М., роден на
10.02.2017г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител - Б. ИВ. М., ЕГН **********, издръжка за минало време
4
за периода 11.01.2020г. - 11.01.2021г. в размер на 1 830 лв. /хиляда
осемстотин и тридесет лева/.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН **********, от гр. Видин, ул. „адрес“ №
1, да заплати на Б. ИВ. М., ЕГН ********** от Благоевград, ул.“адрес“
№7 разноските за настоящата инстанция в размер на 400лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5