РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Смолян, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440100770 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищцата З. П. С. срещу ответника ***
ООД с правното основание на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да й заплати паричната сума в размер на 1 127,04 лева,
недължимо платена неустойка по договор за потребителски кредит
№508122/22.03.2021г., ведно със законна лихва.
Твърденията в исковата молба са, че ищцата е страна по Договор за потребителски
кредит №508122 от 22.03.2021г., сключен със „***“ ООД. Съгласно чл.3 от Договор за
потребителски кредит № 508122, ищцата трябва да върне сумата по кредита, която се
явява сума от 1 748.30 лева, при сума на получаване 1500.00 лева, при ГПР 49,38%,
годишен лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 37 седмици. По чл.8 от
Договор за потребителски кредит № 508122 ищцата трябва да заплати неустойка в
размер на 1322.70 лева, разсрочена на 37 седмични вноски, като по този начин общото
задължение по договора за паричен заем е в размер на 3071.00 лева.
С Решение № 134 от 30.05.2022г., по гр.д.№ 704/2021г., по описа на Районен съд
Смолян е признато за установен по предявения от ищцата срещу "***" ООД, че
клаузата на чл. 8 от Договор за потребителски кредит № 508122/22.03.2021, спрямо
която трябва да заплати неустойка в размер на 1322.70 лева е НИЩОЖНА, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1,2 и 3 ЗЗД, вр. чл. И , чл, 19, ал. 4, вр. чл. 22 ЗПК и вр.
чл. 143, ал. 1 ЗЗП поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави Решението е окончателно и е влязло в сила между
страните.
На 30.10.2021г. ищцата е извършила предсрочно погасяване по Договор за
потребителски кредит № 508122/22.03.2021 , като последната е заплатила общо сума от
1
2920.34 лева. Т.е, от сумата от 2920.34 лева по така предвидената в чл.8 от Договор за
потребителски кредит № 508122/22.03.2021, неустойка ищцата е заплатила сумата от
1127.04 лева. С оглед нищожността на клаузата на чл.8 от Договор за потребителски
кредит № 508122/22.03.2021, определена като такава с Решение № 134 от 30.05.2022г.,
по гр.д.№ 704/2021п, по описа на Районен съд Смолян и с оглед на факта, че ищцата не
е следвало да заплаща сумата за неустойка в размер на 1127.04 лева и след като е
заплатила сумата от 1127.04 лв., същата следва да й бъде върната, като получена без
правно основание на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцата З. П. С., редовно призована, не се явява. От
процесуалният й представител адв.М. е постъпило писмено становище, в което се сочи,
че иска подлежи на отхвърляне, поради направеното от ответника плащане на
процесната сума в размер на 1127,04 лева на 21.09.2022г. Поддържа се искането за
присъждане на съдебните разноски по делото.
За ответника *** ООД9, редовно призовано, не се явява представител в
проведеното съдебно заседание.
С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника иска се признава като
основателен, като в срока за отговор е извършено и плащане на претендираната сума с
платежно нареждане №********** от 21.09.2022г. по сметка на процесуалния
представител на ищцата. Предвид последното, от ответната страна се поддържа
становище за отхвърляне на иска, поради погасяване на задължението, чрез плащане
на процесната сума. Прави се възражение за присъждане на ищцата на направените по
делото съдебни разноски.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора на ответника,
писменото становище, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства,
установи следното от фактическа и правна страна:
Между страните няма спор, че са сключили договор за потребителски кредит
№508122/22.03.2021г., по която ищцата З. П. С. е била кредитополучател.
С Решение №134/30.05.2022г. по гр.дело №704/2021г. по описа на РС- Смолян е
прогласена нищожността на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 11, чл.
19, ал. 4, вр. чл. 22 ЗПК и вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, по иска предявен от З. П. С.,
ЕГН **********, от гр. **** срещу „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н.П.П., клаузата по чл. 8 от Договор за
потребителски кредит № 508122/22.03.2021 г. за неустойка за неизпълнение на
задължение по чл. 6 от договора за обезпечение на кредита в размер на 1 322,70 лв.
Не е спорно между страните и че размера на платената по процесния Договор за
потребителски кредит № 508122/22.03.2021 г. сума за неустойка е в размер на 1 127,04
лева на основание клаузата по чл.8 от договора. Или, тя е недължимо платена предвид
постановеното с Решение №134/30.05.2022г. по гр.дело №704/2021г. по описа на РС-
Смолян.
Ведно с отговора на исковата молба ответникът представя платежно нареждане от
21.09.2022г. за платени на адв.М. 1 127,04 лева с отразено основание „недължимо
платено гр.дело №70/2020/, с наредител *** ООД.
С писменото становище процесуалният представител на ищцата заявява, че сумата
по предявения иск е платена на 21.09.2022г. и иска в този случай подлежи на
отхвърляне. Или, между страните няма спор, че претендираната сума е платена.
2
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая,
предвид извършеното плащане от ответника в хода на производството по делото, иска
подлежи на отхвърляне.
По отношение на съдебните разноски за ищцата, съдът намира, че същите са
дължими. За да се освободи ответната страна от заплащането на съдебните разноски е
необходимо да са налице кумулативно всички предпоставки на разпоредбата на чл.78,
ал.2 от ГПК. Според последната разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Действително, ответникът е признал претенцията в и е извършил плащане в хода на
производството по делото. Последното обаче не е достатъчно. Не са налице
кумулативно предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК. Това е така, защото между същите
страни вече е било водено дело и по което е разрешен спора с постановеното Решение
№134/30.05.2022г. по гр.дело №704/2021г. по описа на РС- Смолян именно относно
действителността на клаузата на чл. 8 от Договор за потребителски кредит №
508122/22.03.2021г., касаеща дължимостта на паричната сума за неустойката. След
като съдебния акт е влязъл в сила и спора е бил разрешен, при което вземането за
неустойка, каквото е и процесното вземане по настоящото дело се явява недължимо
поради нищожността на клаузата и ответникът е страна в производството по гр.дело
№704/2021г. по описа на РС- Смолян. На ответната страна са били платени суми от
ищцата именно на база нищожната клауза.
В цитираната в отговора на ответника съдебна практика- Решение
№551/08.05.1995г. по гр.дело №754/1994г. на ВС действително се изясняват
предпоставките за освобождаване от възлагането на съдебните разноски по делото при
признание на иска, но също така се сочи необходимостта от обсъждане на всички
обстоятелства относно другата предпоставка - ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото. Именно, анализирайки и двете предпоставки, съдът
по изложените по- горе съображения, че на ответната страна е било известно, че
сумите са недължимо платени, а именно въз основа на нищожна клауза, намира, че
съдебните разноски следва да се възложат на ответника.
Дължимите съдебни разноски за ищцата са в размер на 50,00 лева, представляващи
платена държавна такса. Ще следва ответникът да бъде осъден да плати на адв.м.
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ в размер на
309,00 лева, до какъвто размер са поискани по представения списък на разноските.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата З. П. С., ЕГНС**********, с адрес ****, срещу
ответника *** ООД, ЕИК***, седалище и адрес ****, представлявано от Н. П., иск с
правното основание на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да й заплати паричната сума в размер на 1 127,04 лева, недължимо платена
неустойка по договор за потребителски кредит №508122/22.03.2021г., ведно със
законна лихва, поради извършеното плащане в хода на производството по делото.
ОСЪЖДА *** ООД, ЕИК***, седалище и адрес ****, да заплати на З. П. С.,
ЕГНС**********, направените съдебни разноски по делото в размер на 50,00 лева за
заплатена държавна такса.
3
ОСЪЖДА *** ООД, ЕИК***, седалище и адрес ***, да заплати на адвокат М. В..,
вписан в Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес **** адвокатско възнаграждение в
размер на 309,00 лева за осъществената безплатна правна помощ по гр.дело
№770/2022г. по описа на РС- Смолян.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като на ищцата се връчи чрез адв.М.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
4