№ 1508
гр. София , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
Секретар:Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000502699 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3289 от 02.06.2020 г. по гр. д. № 11560/2017 г. на Софийски градски
съд е отхвърлен искът на Р. П. К. против Гаранционен фонд с правно основание чл. 557,
ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на сумата 30000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и
искът за обезщетение на имуществени вреди – 2091,50 лева, причинени в резултат на
настъпило на 11.02.2016 г. пътнотранспортно произшествие. Ищцата е осъдена да заплати
на ответника сумата 330 лева за разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното
производство. Оплаква се от необоснованост на изводите за недоказаност на неправомерно
поведение от страна на водача на автомобила, причинил ПТП. Моли за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени от Р. П. К.
против Гаранционен фонд искове с правно основание чл. 577, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от телесна повреда,
получена при ПТП на 11.02.2016 г. при ПТП по вина на неустановен водач на МПС. Твърди
се в исковата молба, че при управление на неустановен автомобил от неизвестен водач в
нарушение на правилата за движение по пътищата – движение на заден ход - настъпило
ПТП, причинило на ищцата счупване на шийката на дясната тазобедрена кост. Извършена е
опрерация за смяна на тазобедрената става. Ищцата претърпяла силни и продължителни
болки, стрес, отчаяние. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000
лева и за имуществени вреди – разходи за лечението – в размер на 2091,50 лева.
Претенцията си заявила пред ответника Гаранционен фонд на 30.12.2016 г., но получила
1
отказ от заплащане на обезщетение. Претендират се и законната лихва върху двете суми от
15.06.2017 г. – датата на постановения от ответика отказ да изплати обезщетение, и
разноски.
Ответната страна е оспорвала исковете като е отричала твърдения механизъм
на ПТП и на настъпване на вредата; оспорва да е настъпило съприкосновение между МПС и
ищцата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно
посочените от жалбоподателката основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Жалбата срещу него следва да
се разгледа по същество. Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в
законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Съобразявайки оплакванията на жалбоподателя /чл.269, изр. второ от ГПК/,
след преценка на доказателствата, Софийски апелативен съд намира въззивната жалба за
неоснователна поради следното:
Съгласно чл. 557, ал. 1, т.1 от КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство.
Разпоредбата предоставя право на увредения, спрямо когото водачът на МПС,
причинил ПТП, е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото
обезщетение от Гаранционния фонд. За да се ангажира отговорността на последния, следва
да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител
на вредите спрямо увредения, както и някоя от хипотезите на чл.557, ал.1 от КЗ. Фондът
дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото деликвентът е отговорен спрямо
увреденото лице, т.е. отговорността му е обусловена от отговорността на прекия
причинител. В случая спорът между страните по делото е относно наличието на следните
предпоставки, ангажиращи отговорността на ответника: наличието на предпоставките на чл.
45 ЗЗД, пораждащи отговорността на водач на МПС – настъпване на ПТП, причинено от
противоправно деяние от страна на водача /управление на МПС в нарушение правилата на
ЗДвП и ППЗДвП и причиняване на ПТП, при което ищцата е увредена/.
Водачът на автомобила е неизвестен, а неговата вина не е установена с влязла
в сила присъда. Тя следва да се установи в настоящото производство. С определение от
27.03.2019 г. първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест като е
възложил на ищцата е да установи, че на твърдяната дата е настъпило ПТП с посочен в
исковата молба механизъм; както и че получените увреждания са причинени от
неидентифицирано МПС - да докаже всички елементи от фактическия състав на деликта.
Ищецът следва да установи с всички доказателствени средства увреждащото деяние,
вредите и причинно - следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата
съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване
ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти, от които
черпи правата си.
Доказателствената тежест е възложена предвид оспорването от ответника на фактите,
на които ищцата основава исковете си, по-специално настъпването на ПТП, в причинна
връзка с което да е увреждането на ищцата; наличието на съприкосновение между
неидентифицираното МПС и ищцата.
За установяване механизма на ПТП ищцата е ангажирала писмени доказателства –
Констативен протокол за посетено ПТП от 11.02.2016 г., докладна записка ЗМ I-54/16 на ОД
2
на МВР-Варна, фиш за спешна медицинска помощ от 11.02.2016 г., епикриза от 23.02.2016
г., Постановление за спиране на досъдебно производство от 10.08.2016 г., както и
заключения по съдебно-медицински и автотехническа експертизи, от които се установява
следното: На 11.02.2016 г. в 11.01 ч. е заявено повикване на спешна медицинска помощ за Р.
К., пострадала при ПТП. Съставен е констативен протокол за ПТП, посетено на 11.02.2016 г.
от дежурен инспектор. Посочено е, че участници в произшествието са неизвестно МПС и Р.
П. К. – пешеходец; описани са обстоятелствата: неизвестно МПС извършва маневра
движение назад и блъска намиращата се зад него пешеходка. Образуваното досъдебно
производство, започнало срещу неизвестен извършител за това, че на 11.02.2016 г. нарушил
правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р. П. К., е
спряно до разкриване на извършителя. Вещите лица по двете съдебно-медицински
експертизи са посочили, че увреждането на ищцата – вътреставно счупване шийката на
дясната тазобедрена кост може да се получи по два механизма: директно падане на дясната
страна на седалището или рязко извъртане на крайника настрани. При ПТП с механизъм
движение на заден ход най-честите увреждания при възрастни пешеходци, блъснати от
автомобила, са от подобен тип. Счупването не изисква голяма кинетична енергия и може да
се получи и при падане без влияние на външна сила, без чуждо ускорение. Възможно е да е
било осъществено ПТП с незначителна кинетична енергия, достатъчна да извади ищцата от
равновесие и да доведе до нейното падане на терена. При ищцата не са констатирани следи,
които да сочат на наличие на инициален удар с автомобил – липсват мекотъканни телесни
увреждания, но това не изключва наличието на контакт с неизвестния автомобил. В
практиката съществуват случаи, при които липсват охлузвания или кръвонасядания от
контакта с автомобила, но са налице зацапвания по дрехите или подбитости по автомобила.
В случая при ищцата не са костатирани и такива следи от контакт с автомобил.
Същевременно е възможно автомобилът да не е засегнал пешеходеца, а той от уплаха при
приближаването му да е отскочил и да е паднал. Въз основа на описания от ищцата
механизъм на ПТП е изготвена автотехническа експертиза, според която паркираният на
левия тротоар на ул.”Тодор Икономов” (спрямо посоката на движение на пешеходката)
предприел остър ляв завой при движение на заден ход с цел да навлезе назад по ул.”Райно
Попович” в момент, в който ищцата, движейки се по ул.”Тодор Икономов” пресичала
ул.”Райно Попович”. В момента на удара автомобилът се движил със скорост 3-5 км/ч и
избутал ищцата в посока надясно и назад, от което тя изгубила равновесие и паднала
надясно и назад.
В показанията си свидетелят П. К. сочи, че в началото на февруари 2016 г. чул
викове на майка си от стълбището и я намерил на външната стълба пред къщата в
безпомощно съттояние и невъзможност да ходи. Извикал Бърза помощ и полиция.
Съгласно трайната практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен само по данни на
увреденото лице, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно
съдържащите се в него неизгодни факти за лицето, чието волеизявление се възпроизвежда от
съставителя на документа. Когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които
съдът не притежава, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, следва да
ангажира и други доказателства, установяващи механизма на ПТП. Съставеният
констативен протокол № 399/11.02.2016 г. от компетентен разследващ орган при ОДМВР -
сектор "Пътна полиция", независимо, че представлява официален свидетелстващ документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно главния факт на доказване в съдебното производство -
настъпването на процесното ПТП по начина, описан в исковата молба, тъй като този
документ е съставен само по данни на пострадалата, съгласно формираната в този смисъл
постоянна практика на ВКС, обективирана в Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. №
750/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на
ВКС, ТК, I т. о. Събраните други доказателствени средства също не изясняват по несъмнен
категоричен начин и съобразно нормативните правила, установени в чл. 154, ал. 1 ГПК, че
ищцата е пострадала при твърдения пътен инцидент с участието на неизвестен водач на
МПС.
Пълното доказване от страна на ищеца на твърдяния от него правопораждащ факт може да
се осъществи както с преки доказателства- такива, които непосредствено установяват
3
обстоятелствата, отнасящи се към правопораждащия факт, така и с косвени - които носят
косвена, логическа информация за този факт. В този случай, при косвено доказване на
основните факти, е необходимо косвените доказателства да са такива или в такава
поредност, че да създават сигурност, че релевантният факт наистина се е осъществил. В този
смисъл решения на ВКС № 31/2012 г. по гр.д. № 502/2011г. на ІІІ ГО и № 61/2016 г. по гр.д.
№ 4578/2015 г. на ІV ГО.
При тълкуването на представените по делото косвени доказателства съдът намира, че
настъпването на описаното в исковата молба ПТП не е установено по категоричен начин.
Липсват доказателства за пряк контакт между автомобил, движещ се в процесното
кръстовище, и ищцата, която го пресичала. Липсват доказателства за съществуването на
такъв автомобил. Целият механизъм на ПТП, което е изследвано в процеса, се е базирал
единствено на твърденията на ищцата – пред полицейските органи и пред съда. С оглед
състезателния характер на гражданския исков процес (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК) и правилата за
разпределяне на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК), съдебният акт не може да се
основава на житейски предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото
и да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения. Доказателствата,
събрани по делото, потвърждават фактическите твърдения, направени в исковата молба, но
не са достатъчни да преодолеят оспорването на ответника. Това е така, защото тези
доказателства очертават и друга възможна картина, при която автомобил не е пресякъл пътя
на ищцата или не я е докоснал и ПТП не е възникнало. Поради тази причина и предвид
оспорването на ответника, и събраните по делото доказателства, следва да се приемат за
неустановени фактическите твърдения, че ищцата е пострадала при ПТП, както и че
твърдените вредоносни последици са настъпили от виновно противоправно поведение на
водач на неидентифицирано МПС. Това води до извод за неоснователност на предявените
искове.
Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемия сумата 100 лева разноски за юлисконсулт за въззивната инстанция.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3289 от 02.06.2020 г. по гр. д. № 11560/2017 г. на
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р. П. К. да заплати на Гаранционен фонд, гр.София 100 лева за разноски
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4