Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.07.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета
Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 11405 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 3.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 66180/ 2019 г. на Софийски
районен съд, ГО, 153 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ******/
срещу И.А.А. /ЕГН **********/ и Ж.П.А. /ЕГН **********/ установителни искове по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД „за
установяване по равно съществуването на следните вземания“: 7 762.85 лв.,
представляващи цена на доставена от дружеството до топлоснабден имот:
апартамент № 88 в гр. София, жк „Дианабад”, бл.5, вх.Г, с абонатен № 109680, през
периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2016 г. топлинна енергия, ведно със законната
лихва от 30.08.2019 г. до изплащане на вземането; 941.26 лв.- мораторна лихва
за периода от 15.09.2015 г. до 1.05.2017 г.; 84.02 лв., представляващи цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.06.2014 г. до 30.04.2016
г., ведно със законната лихва от 30.08.2019 г. до изплащане на вземането; и
16.85 лв.- мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение, дължима за
периода от 9.08.2014 г. до 10.05.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 50414/ 2019 г. на СРС, 153 състав.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.” ЕАД е осъден да заплати по равно на ответниците
И.А. и Ж.А. сумата 100 лв.- разноски за исковото производство, и сумата 300 лв.-
разноски за заповедното производство.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С." ЕАД-
*** /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми-
главници и лихви за забава, с присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемите
страни И.А.А. и Ж.П.А. /ответници по
делото/ оспорват жалбата и молят да бъде постановено решение за
отхвърлянето й като неоснователна, като претендират разноски за въззивното
производство.
Третото
лице- помагач „Б.” ООД- *** не изразява становище по повод жалбата на ищеца.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите
му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от
„Т.С.” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД с предмет горепосочените суми- главници и лихви за забава, поради
погасяване на вземанията по давност /чл.272 ГПК/.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че процесните вземания за главница- предмет на
установителните искове на „Т.С.” ЕАД, не са дължими, поради основателност на
заявеното от ответниците правопогасяващо възражение за давност /възражение по
чл.414 ГПК и писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, при съобразяване
на обстоятелството, че давността е прекъсната на 30.08.2019 г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
ищеца. При правилно приложение на материалния закон- чл.111, б."в" ЗЗД, и при съобразяване на Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС, районният съд е приел за недължими
процесните главнични задължения, възникнали преди 30.08.2016 г., като е
отхвърлил исковете изцяло като неоснователни- поради погасяване на вземанията по
давност с изтичане на специалния тригодишен давностен срок по чл.111,
б."в" ЗЗД.
Правилно
е прието в обжалваното решение, че от погасителната давност са обхванати всички
претендирани от „Т.С.“ ЕАД вземания за стойност на доставена в процесния имот
топлинна енергия, тъй като изискуемостта им е настъпила преди 30.08.2016 г.
Предмет на установителните искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД са вземания
за стойност на доставена в процесния имот топлинна енергия през периода
1.05.2014 г.- 30.04.2016 г. Независимо дали се касае за прогнозно начислени от
топло-преносното предприятие суми или за определени след извършването на дялово
разпределение суми за реално потребена топлинна енергия, вземанията,
представляващи договорни възнаграждения по чл.79, ал.1 ЗЗД, касаят периода на
доставка на топлинна енергия- с крайна дата 30.04.2016 г., като липсва
основание за приемането на извод, че изискуемостта им е предпоставена от издаването на обща фактура от топлопреносното предприятие в края на м. юли на съответната година, следваща извършеното от фирмата за
топлинно счетоводство дялово разпределение.
Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня
на падежа. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало- чл.114, ал.2 ЗЗД.
Относно
процесните задължения за плащане стойността на доставена през периода м. май
2014 г.- м. април 2016 г. топлинна енергия е приложимо правилото на чл.114,
ал.2 ЗЗД, тъй като страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение, поради което и длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора /чл.84, ал.2 ЗЗД/. В този случай давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Съображенията за това са следните:
Действащата
през процесния период нормативна уредба- чл.155, ал.1 ЗЕ /изм. ДВ- бр.54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда- етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна
вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска, и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалата през процесния период Наредба за топло-снабдяването.
Анализът
на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1,
т.1 или т.2 ЗЕ задълженията на потребителите за плащане на месечни вноски
/равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по- голям или по- малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, "изравнителното"
вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата. Задължението за заплащане на изравнителната сметка не
влияе на дължимостта на месечните вноски.
Съгласно
действалите през процесния период Общи условия на „Т.С.“ ЕАД- в сила от
12.03.2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача- чл.32, ал.1, а след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки- чл.32, ал.2 ОУ.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет-
страницата на продавача- чл.33, ал.1 ОУ- 2014 г. Изравнителният резултат води
до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато
начислените прогнозни месечни вноски са в по- малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия. В този случай според
чл.33, ал.2 ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30- дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването
на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 ОУ и на стойността
на фактурата по чл.32, ал.2 представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за
изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на
кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск
в случая зависи от волята на кредитора, началото на погасителната давност е
законодателно отнесено към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникване на правото.
В
този смисъл задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след
изтичане на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия- всяка
доставка поражда вземане за месечна вноска. Тригодишната давност по чл.111, б."в" ЗЗД за вземанията за стойността на доставена през периода от м. май 2014 г. до м.
април 2016 г. топлинна енергия следователно е започнала да тече на 1- во число
на съответния следващ месец, респ. от изготвяне на индивидуалната справка, и е
изтекла за всички процесни вземания преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 50414/ 2019 г. на СРС,
153 състав.
Осъщественото
от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление по реда на чл.32, ал.2 ОУ не променя момента на
изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок
за изпълнение на задълженията в издадените от ищеца фактури, с който същият
свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма
действие по отношение на ответника- арг. чл.20а, ал.2 ЗЗД.
Поради
това и, предвид настъпилата преди 30.08.2016 г. изискуемост на всички процесни
вземания за главница- стойност на потребена топлинна енергия, и погасяването им
по давност- съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД, искът за признаване дължимостта на
сумата 7 762.85 лв.- главница, правилно е отхвърлен като неоснователен с
обжалваното решение.
С
оглед приетия извод за погасяване на главничните вземания по давност, съобразно
нормата на чл.119 ЗЗД за погасени по давност следва да се считат и аксесорните
вземания за лихви, определени върху тези погасени по давност вземания.
При
това положение, с оглед релевираните в жалбата доводи, които са неоснователни,
въззивникът не може да постигне признаването за дължими на претендираните по
делото вземания за стойност на доставена в процесния имот топлинна енергия и
лихви за забава. Постановеното от СРС решение като правилно следва изцяло да
бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемите страни И.А. и Ж.А.
общо сумата 750 лв.- разноски за въззивното производство /за платено адв.
възнаграждение/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение от 3.08.2020 г.,
постановено по гр. дело № 66180/ 2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 153
състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК
******/ да заплати на И.А.А. /ЕГН **********/
и Ж.П.А. /ЕГН **********/ общо сумата 750
лв. /седемстотин и петдесет лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Б.“
ООД- ***, като трето лице- помагач на „Т.С." ЕАД- ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.