№ 111
гр. П., 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500106 по описа за 2025 година
Производството е въззивно - по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение №1305 на Районен съд П., постановено на 30.10.2024 г. по
гр.д.№1091 по описа на съда за 2023 година по предявените от И. Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град П., ул.„Х.“ №7, ет.4, ап.14 против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.„Г.Н.Г.С.” №21 е осъдена
ГД „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Г.Н.Г.С.” №21 да заплати на И.
Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: град П., ул.„Х.“ №7, ет.4, ап.14
дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд в периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. в общ размер на 1 214,80 лева,
както и обезщетение за забава в размер на 145,75 лева, представляващи общ
сбор на мораторните лихви върху всяко вземане от възникването му до датата
на завеждане на исковата молба в съда /27.03.2023 г./, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 27.03.2023
г., до окончателното изплащане.
Отхвърлени са исковете за главница над присъдената сума в размер на 1
214,80 лева до претендирания размер от 2 349.24 лева и за останалия
1
претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената
сума в размер на 145,75 лева до претендирания размер от 281.62 лева, като
неоснователни и недоказани.
Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на
адвокат А. Д. от САК, ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град С.,
улица „Р.В.“ №14 Б. офис 2, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 във вр.
с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата сумата в размер на 416 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената
част от исковете.
Осъден е И. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: град П., ул.„Х.“
№7, ет.4, ап.14 да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 96 лева.
Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията на основание
чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на Районен съд - П. държавна такса в
размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 182 лева.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ в осъдителната част, в която се излагат
оплаквания за необоснованост и неправилност на решението в обжалваната
част, поради нарушение на материалния закон.
Съдът достигнал до погрешни изводи, не съобразил действителната
фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства.
Решение било порочно, тъй като при постановяването му съдът нарушил
принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на
безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на
фактите, преди постановяване на решението. Действителното време, което е
необходимо за сдаването и приемането на едно дежурство било 30 минути и
то било признато и съобразено в заповедта на работодателя. Сочи, че има
трайно установена практика в страната /напр.на Бургаски окръжен съд/, с
която съдът следва да се съобрази.
Съдът не кредитирал показанията на св.Ф., а тези на св.Б.. Съдът счел, че
св. Ф. имал вероятна заинтересованост от изхода на делото, тъй като заемал
ръководна длъжност при ответника и дал доверие на показанията на свидетеля
2
Б.. Счита, че този свидетел също е заинтересован, тъй като е ищец по
идентично дело.
Съдът неправилно не съобразил представените от ответника
видеозаписи. Излага доводи, че от самите записи е видно, че няма
манипулация.
Видеозаписите били оспорени от ответника, като счита, че негова е
доказателствената тежест при направеното оспорване.
Жалбоподателят излага доводи, че съдът нарушил принципите на
безпристрастност и равнопоставеност на страните в процеса, като всъщност
счита, че по отношение на ответника, поради качеството му следва да се
прилагат по-различни процесуални правила.
Тъй като представените доказателствени средства били оспорени, а
искане за експертиза не било направено, то съдът и счел, че не следва да ги
взема предвид.
Такива указания не били давани. Следва да се посочи, че началника на
Затвора не е трето лице в конкретната хипотеза. Касае се доказателства,
представени от страна, която иска да се ползва от тях. Записаното на тези
видеофайлове потвърждавало показания на гл. инспектор Г. Ф. и
опровергавало показанията на свидетеля Е. Б..
Първоинстанционният съд приел, че ответникът признава, че след като
служителят се подпише за сдаване на поета, му остава да извърви известно
разстояние до КПП 1 на затвора, където се намира стаята за отвод, след което
следва провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора -
гр.П.. Респективно не се отрича, че в установения период от време след
сдаването на поета ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото,
определено от работодателя.
Разяснено било, че след сдаване на постовете служителите се отправят
към стаята за отвод за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако
има проблеми, и това са част от всички дейности относно инструктажа,
приемане, сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307, 311 и 314 от
ННЗИПЗС, които се зачитат за работно време съгласно Заповед №Л-
2271/13.05.19г. на Главния директор на ГДИН.
В съдебното заседание след първата съдебно-счетоводна експертиза бил
3
поставен въпроса за невъзможността да бъдат дадени цялости и точни
заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените часове от
ищеца за последното тримесечие, тъй като края на исковия период не съвпада
с края на отчетния период.Съдът не се произнесъл по този въпрос.
Специалните нормативни актове, регламентиращи правоотношенията,
свързани е работното време на работещите в системата на ГДИН, не
съдържали изрична уредби на труда, положен извън нормативно установеното
работно време, поради което с оглед чл.19, ал.2 и 3 ИПЗС следвало да намерят
приложение нормите на ЗМВР. Съгласно чл.187, ал.5, т.2 ЗЗМВР, респ. чл.187,
ал.6, т.2 /работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира е възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период за служителите, работещи на смени, а ал.7, респ. ал.6,
урежда правилото, че извънредният труд по ал.6 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Това заключение на
съда противоречало на също приетото от него, относно продължителността на
работното време, определена с приети по делото заповеди.
В решението имало противоречие относно възприетата нормативна
уредба.
Също така считат, че неправилно била приета в решението
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, която отчита извънреден
труд от 30-минути, респективно един час извънреден труд за всеки наряд,
което е в нарушение на предписанията за отчитане и сумиране на извънредния
труда за тримесечие съгласно чл.16 д, ал. 2 от ППЗИНЗС.
Ищецът следвало да докаже, че за всяко дежурство, дадено в исковия
период, всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от територията на
затвора и то извън рамки те на времето за сдаване и освобождаване от наряд.
Такова доказване не било проведено. Фактът, че има случаи, в които е
напускал територията на затвора само няколко минути след 08:45 часа изобщо
не означава, че през това време е извършвал дейности, свързани
непосредствено със сдаването на наряда, кои то са част от служебни те му
задължения.
Работното време на служителите започвало съгласно заповедите за
работното време на началника в 08:15ч. в стаята за развод на наряда.
4
Действията, които ищецът твърди, че извършва преди и след края на
работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му
вменени в задължение, т.е. не е налице волеизявление на работодателя или на
съответния ръководител за полагане на извънреден труд. Това, че служителят
се явява по собствена инициатива на работното си място във време, което той
самият е определил, не било основание да му се отчита и заплаща цялото това
време като положен труд. Ясно било и за страните по делото, а най-лошото е,
че и за съда било ясно, че на видеозаписите се вижда, в колко часа идват и в
колко часа си тръгват от работа служителите,
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено.
Прави се искане в съдебно заседание пред Окръжен съд - П. да бъдат
прегледани представените видеофайлове. Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от И. Г. чрез адв.Д., в която във връзка
с изложените във въззивната жалба доводи сочи, че няма установена практика
в страната по идентични спорове. Посочените от ответника решения на ОС
Бургас касаели съвсем различен период, като за различните затвори действат
различни Заповеди на началниците им, поради което и споровете били
различни.
Съдът в решението си изрично посочил, че кредитира с доверие
показанията и на двамата свидетели като последователни и логични, като
констатирал едно единствено противоречие относно края на работното време
на ищеца. Дал кредит на показанията на свидетеля, който има същото работно
време с това на ищеца. Свидетелят, който е служител в редовна смяна -
инсп.Ф., приключва всеки ден работа по едно и също време в 16:45 ч., а
служителите работещи в наряд приключват нарядите си около 21 ч., т.е.
неговите впечатления относно края на всеки наряд не са преки и
непосредствени.
Първоинстанционният съд уважил всички искания на ответника в тази
посока, извършил оглед на представените веществени доказателства в
присъствието на страните и един свидетел. Трудно било ориентирането в
записите и почти невъзможно да се разпознае ищеца. Целта на експертиза
била доказване автентичността на записа. Съгласно практиката на ВКС е
възможно приемането на това доказателство в процеса и без експертиза, но
само в случай че насрещната страна не ги оспори. Оспорване било направено,
5
но ответната страна не се възползвала от предоставената законова възможност
и не поиска назначаване на видео-техническа експертиза. Съдът в съдебно
заседание указал на ответника, че по негова преценка може да поиска
назначаване на специалист със специални знания и умения. От друга страна
видеозаписите можели да докажат единствено и само кога започва
инструктажа и кога приключва отводът за служителите, обстоятелства, които
са безспорни по делото. От тях нямало как да се придобие представа за
началото и края на работната смяна на ищеца. От гласните доказателства било
установено, че началото на работното време започва още преди служителите
да влязат на територията на КПП 1 с преминаването им през бариерата и
приключва с напускането на територията на Затвора през бариерата. Въпреки,
че там са разположени камери за видеонаблюдение, от там не са представени
видеозаписи. Единствено от тях било възможно да се придобие ясна представа
за точното време на пристигане на служителя и точното време на тръгване.
Установено било от доказателствата по делото, че определените със
Заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са безкрайно
недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими,
съпътстващи постовата дейност действия. Именно поради тази причина при
нарядите по време на празничните дни, на служителите се зачита и заплаща
допълнително един час, а не 30 мин., въпреки че в тези дни, както било
установено от свидетелските показания, не се извършват никакви по-
специфични дейности, различни от делничните дни.
Нямало противоречие между възприетата нормативна уредба и
постановеното съдебно решение, възразява по доводите за неправилно
възприемане на допълнителната СИЕ, която била приета и неоспорена от
страните в последното съдебно заседание.
Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът, като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.215, ал.5, т.2 от ЗМВР,
чл.187 ал.7 от ЗМВР, чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията ищецът И. Г. Г. твърди, че между страните съществува служебно
6
правоотношение, тъй като ищецът бил държавен служител на длъжност
надзирател първа степен от надзорно - охранителния състав в ответната ГД
„ИН“ при Министерство на правосъдието гр. С., с местоизпълнение на
служебните задължения в Затвора П.. Сочи правната уредба уреждаща статута
на държавните служители от ГДИН при МП, техните права и задължения.
Посочва, че работата в системата на ГДИН била организирана на смени от по
24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа, по предварително
утвърдени графици за смените при сумирано изчисляване на работното време
в часове за тримесечен период.
Твърди, че в период от 24.03.2020 г. до 01.12.2022 г. изпълнявал
служебните си задължения в дежурства на 24 часов режим на работа, а за
периода от 01.12.22 г. до 24.03.2023 г. на 12 часов режим на работа. Работното
време било за отчетен период, при сумирано изчисляване на работното време,
което включвало продължителността на положените от него дежурства по
предварително утвърден график, както и часовете труд, положени от него
извън даваните дежурства под формата на претърсвания, обиски, служебни
занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи дейности.
Твърди, че реалната продължителност на всяка работна смяна била
различна от нормативно установената (12 или 24 часа), тъй като към нея
трябвало да бъдат включени и съпътстващите нарядни дейности. Твърди, че се
явявал на работа 15 минути преди началото на работното време, за да бъде
проверена наличността и годността му и бил освобождаван от наряд
значително по-късно след изтичане на работната му смяна. Посочва, че
времето, през което осъществявал професионална дейност, било необходимо
за подготовка на наряда, включваща наличността на състава по ежедневна
ведомост, строеви преглед, инструктаж, въоръжаване и оборудване с
боеприпаси за външните постове, време за придвижване до поста от мястото
на инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на постовете по опис от
следващото отделение, респективно от следващия постови надзирател.
Последното от своя страна включвало дейности по приемане и сдаване на
поста, попълване на документи, обход на поста и проверка състоянието на
средствата за сигнализация, проверка на всички спални помещения за тяхната
цялост, санитарни помещения, врати, прозорци, решетки, стени, катинари,
извършване на обиски и претърсвания, проверка на състоянието и
7
наличността на лишените от свобода, изготвяне на доклад за констатираните
по време на дежурството нарушения от сдаващия постови и времето за
придвижване от поста до мястото за инструктаж и отвод, времето за отвод
извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на смяната от
длъжностното лице. Така изброеното продължавало около 2 часа над
нормативно установеното за едно 12 или 24 часово дежурство.
По време на тези съпътстващи постовата дейност действия ищецът
изпълнявал служебните си задължения, бил на разположение на дежурния
главен надзирател с необходимото униформено облекло и снаряжение, явявал
се и оставал на територията на затвора толкова, колкото му било разпоредено
в съответствие с решението на Началника на Затвора П.. Твърди, че всички
тези действия представлявали част от работното му време, но не се отчитали и
съответно заплащали. В този смисъл посочва, че ежедневните нарядни
ведомости отразявали не реалната, а нормативно установената
продължителност на смените, без да се включва времето за посочените
дейности, съпътстващи дежурствата. Твърди, че времето, отработено от него
преди началото на 12 и 24-часовото дежурство и след края му, следвало да се
отчита и заплаща от ответника като извънреден труд, тъй като през цялото
това време бил реално ангажиран, за да изпълни дежурството си. Поради това,
че фактическата продължителност на всяка смяна не била реално отчитана, в
случаите, когато ие надвишавал нормата си работно време за отчетен период,
същият е полагал извънреден труд, който не е бил отчитан в пълен размер,
нито заплащан като такъв с 50% увеличение на база основното му трудово
възнаграждение.
Посочва, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за
извънреден труд през процесния период ставало изискуемо след 25-то число
на месеца, следващ отчетния период, тъй като съгласно вътрешните правила за
организацията на работната заплата в ГДИН месечните трудови
възнаграждения се изплащат до 25-то число на месеца, т.е. задължението е
изпълнимо до 25-то число и длъжникът е в забава след изтичане на падежа
Твърди, че през процесния период е изработил общо около 400 часа
извънреден труд. Изтъква се, че отказът на ответника да зачете реалната
продължителност на работната смяна, без да отчита съпътстващите наряди
дейности, противоречи, както на разпоредбите на Кодекса на труда, както и
8
практиката на Съда на Европейския съюз. В тази насока цитира съдебна
практика. Твърди, че е отработил около 400 часа извънреден труд, като при
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%
съгласно чл.187, ал.7 ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде
компенсиран по 13 лева. Задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за извънреден било част от задължението му за плащане на
трудово възнаграждение, което е установено със срок и на основание чл.84,
ал.1, ЗЗД ответникът изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да изплати съответното възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 5 200 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 24.03.2020 г.- 24.03.2023 г., сумата от 500
лева, представляваща общ сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от
възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и
законната лихва върху главницата, считано от момента на изпадане в забава до
датата на окончателното изплащане на паричното задължение. Претендира
разноски.
С протоколно определение от 27.09.2024 г. е допуснато изменение на
предявения иск за главница в размер на 5 200 лева чрез намаляване на неговия
размер от 5 200 лева на 2 349,24 лева и предявения иск за обезщетение за
забава чрез намаляване на неговия размер от 500 лева на 281,62 лева.
В срока по чл.131 ГПК, ответната страна чрез юрисконсулт Р. депозира
отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявената
искова претенция. Посочва, че правоотношения със служителите в ГДИН се
уреждат от ЗИНЗС и правилника за прилагането му, а субсидиарно
приложение намирали разпоредбите относно държавната служба в Закона за
Министерството на вътрешните работи, съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС.
Средната денонощна продължителност на работното време на служителите от
надзорно-охранителния състав за месеца не можела да превишава
установената продължителност на работния ден, т е. държавните служители,
работещи на смени по график, следвало да изработят 168 часа за един месец,
за да покрият необходимия норматив при средно 21 работни дни месечно за
служителите на ненормирано работно време. Съгласно подробно посочени в
ОИМ заповеди, работното време на тези служители се изчислявало сумарно за
9
тримесечен период, като изчисляването на нормата работно време в часове се
извършвала, като броят на работните дни, включени в периода, се умножават
по нормалната продължителност на работния ден - 8 часа. За работно време от
8 часа се осигурявала половин час почивка, за работно време от 12 часа - 45
минути почивка, и за работно време от 24 часа - 90 минути почивка. Твърди,
че за процесния период при 24 часова смяна се зачитала цялата
продължителност на работното време от 24,5 часа заедно с почивките, като в
това работно време били включени и всички мероприятия относно
инструктажа, сдаване и приемане на постовете съгласно посочените заповеди
и във връзка е изменението на ЗИНЗС с ДВ. бр.14 от 10 Февруари 2017 .
Посочва, че ищецът не е давал писмено съгласие за полагане на извънреден
труд за допълнителни 25 часа над допустимите 70 часа на отчетен период.
Заявява, че при отчитане на работното време и извънредния труд на
служителите от надзорно - охранителния състав не следва да взема предвид
коефициентът за нощен труд от 0,143 от КТ, позовавайки се на ТР №1/2020 на
ВКС, ОС на ГК. Относно твърдението на ищеца за необходимостта да идва на
работа 15 минути пред началото работното време сочи, че служителите нямат
такова нормативно установено задължение. В тази връзка цитира заповед №Л-
1269/01.09.2021 г. на ЗА Началник на Затвора – П. гл. инспектор Д.Д., Заповед
№Л-148/31.01.2022 г. на старши комисар В.К. и Заповед №1551/24.11.2022 г.
ма старши комисар В.К., където било ясно посочено, че началото на работно
време е 08:15 часа до 08:45 часа на следващия ден при 24-часов график за
работа.
По отношение на 12-часовия наряд посочва, че съгласно Заповед
№1551/24.11.22 г. старши комисар В.К. на основание Заповед № 05 -
283/17.08.21 г. и чл.16б. (1) от ППЗИНЗС; Заповед №Л-1687/23.12.22 г. на
основание Заповед №05-283/17.08.21 г. и чл.16б.(1) от ППЗИНЗС за всяка от
дневните и нощни смени за работа са включени в работното време
допълнителни 30 - минути за сдаване и приемане като за отработено време се
отчита 12 ч. и 30 минути за всеки 12 - часов наряд. Твърди, че е била
назначена комисия, която да установи реалния период от време, с който се
удължавала работната смяна, заради сдаването и приемането на всички
постове в затвора и последващия отвод, за което бил съставен Протокол
№ВД/МЗ-48/12.02.19г. Установеното от комисията време на удължаване на
работата в затвора е 30 минути, като това време било добавено след това със
10
заповедите на началника на затвора относно реда за определяне на работното
време на държавните служители в Затвора - П. през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и
включено към работната норма часове, които трябвало да положат
служителите на тримесечие, като разликата отработени часове над
тримесечната норма е изплащана на служителя под формата извънреден труд.
Твърди, че съгласно постовите книги, които е подписвал по дата и час
ищецът сутрин при сдаването на наряда, през процесния период не е имало
случай да си тръгва по - късно от 08:45 ч. при начало на работния ден 8:15 ч.
След като служителят се подпишел, че е сдал поста, той повече нямал
задължения към работодателя и му оставало да извърви 50 метра разстояние
от корпуса до КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което
следвало до 5 минути време за отвод и напускане на затвора. Посочва, че
съдът следва да съобрази, че всеки затвор е с различна сградна база, различна
охраняема площ в декари, различен брой външни и вътрешни постове за
служене и различен брой лишени от свобода за преброяване. Твърди, че
ищецът при приемане и сдаване на поста в затвора се е подписвал в „постови
книги“, от които било видно реалният час на сдаване на поста сутрин в края на
24- часовата смяна, като това сдаване е ставало след като служителят е
преброил затворниците заедно с новата смяна служител, обходил е постовете
съгласно чл.311 от ППЗИНЗС. От момента, в който служителят е сдавал поста,
за него повече нямало задължения да остане в затвора и му оставало да
извърви 50 - 100 метра до изхода на затвора.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне
на исковата претенция. Претендират се разноски. Сочи доказателства.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
прие за установено следното:
Не се спори по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с
ответника, като за исковия период е заемал длъжността „Надзирател I степен“
от надзорно –охранителния състав в ответната Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при Министерство на правосъдието гр.С. с място на
изпълнение на служебните задължения в Затвора П..
Няма спор още и че за периода 24.03.2020 г. - 01.12.2022 г. ищецът
изпълнявал служебните си задължения в дежурства на 24 часов режим на
работа, а за периода от 01.12.2022 - 24.03.2023 г. - на 12 часов режим на
11
работа.
Установено е от доказателствата по делото, че при определяне на
дейностите, включващи се в работното време – почивки и време за хранене са
съобразени както вътрешните, така и международните стандарти.
Същественият въпрос е дали реалната продължителност на изпълнение
на служебните задължения е такава, каквато работодателят е приел с
цитираната заповед -12 часа и 30 минути за 12-часовите смени и 24 часа и 30
минути за 24- часовите смени.
Приложени по делото са протоколи за положен труд за периода ,за който
претендира ищеца, в които фигурира и той, както доказателства за
извършените плащания на възнаграждение.
Съставен е протокол от нарочно назначена комисия на 12.02.2019
година, в който комисията е приела след замерване на времето за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане ,сдаване, извършване на обиск и
претърсване по график, отвод и освобождаване от наряд, че при 24- часов
наряд тези дейности започват в 8,15 часа и свършват в 9,15 часа.
Със Заповед от 27.06.2019 г. относно реда за разпределяне на работното
време, отчитането му и компенсирането на работа извънработното време е
определено работно време при 24 – часов наряд за длъжността от 8,15 до 8,45
на другия ден. В Заповед от 23.10.2020 година на Директора на Затвора е
разпоредено началото на работното време при 24-часов наряд на служителите,
на длъжност на ищеца да е 8,15 а края 8,45 на другия ден, като дейностите по
чл.305, 306, 307 и 311 от ППЗИНЗС да се извършват в този период. В чл.17.1
на тази заповед изрично е предвидено, че когато служител работещ в наряд
надвиши установения брой часове за отчетен тримесечен период, тези часове
се компенсират като извънреден труд въз основа на съставен надлежен
протокол. Тази заповед е издадена въз основа на заповед на Министъра на
правосъдието от 06.10.2020 година.
С последващи Заповеди на Директора на Затвора П. от 01.09.2021 г.,
31.01.2022., 24.11.2022 година и 23.12.2022 година отново са уредени тези
въпроси. Продължителността на работното време е уредена по идентичен
начин. В заповедта от 24.11.2022 и 31.01.2022 година е определена
продължителността на работното време и при 12-часов наряд - от 8,15 до 20,45
12
часа.
Със Заповед на Министъра на правосъдието, очевидно дала основание и
за издаване на цитираните заповеди на Началника на Затвора П. е разпоредено
времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство в затвора гр. С. да е в рамките на 45
минути, а в останалите затвори – 30 минути.
От представените заповеди, както и от останалите доказателства по
делото е видно, че редът и организацията на работното време е съобразена с
цитираната практика на СЕС.
В първото заседание по повод отговора на ответника от представителя
на ищеца са изложени доводи, касаещи почивките за хранене, които съдът
няма да обсъжда, тъй като видно от представените по делото заповеди тези
въпроси при ответника са уредени както в съответствие с вътрешното, така и в
съответствие с приложимото европейско право.
В това заседание са изложени възражения още относно довода, касаещ
полагане на подписи в постовите книги, като се твърди, че полагането на
подпис не слага край на задълженията по служба на ищеца. Следва да се
посочи, че доказателства – постови книги с положени подписи от страната ,по
делото не са представени.
По отношение на Протокола от 2019 година, съставен на 12.02.2019
година оспорване не е направено, а и той е представен от ответника.
Като доказателства по делото са приети и 2 броя дискове. При
представянето им, представителят на ищеца се е противопоставил с доводите,
че отразеното на тези дискове касае съвсем кратък период, а и страните не
разполагат с възможността за правилното им разчитане,като е изразил и
резерви по автентичността им.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Б. и Г.ов.
От показанията на свидетеля Е. М. Б. – колега на ищеца, и председател
на синдикалното дружество в Затвора в гр. П., се установява как протича
обичайно работният ден на ищеца. От показанията на свидетеля става ясно и
какви са установените вътрешните правила за служителите на затвора, които
преминават през един и същ режим всеки работен ден. Явявали се на работа в
13
08:00 часа и малко след това влизали в стаята за инструктаж, като уточнява, че
нямала заповед на началника за явяване в 08:00 часа. Следвало строяване от
командира на отделението, който бил застъпващ наряд. Извършвало се
строеви преглед, снаражение, палки, белезници, униформено облекло,
осведомяване за здравословното състояние на всеки един от служителите и
вписване в ежедневната ведомост, че присъстват, в която се подписат само при
започване на наряда, като в нея се вписвало начален и краен час. Посочва, че в
08:15 часа точно влизали инструктиращите /новият дежурен главен
надзирател, старият главен надзирател и инспекторът по охраната/ и започвал
инструктажът, който продължавал не по-малко от 5 минути на всеки един от
тях. Следвало снаряжаване на външните постове, които са по периферията на
затвора, снаряжаване на външните постове с брой оръжие и брой боеприпаси,
приемане на спалното помещение за тяхната цялост - проверки на решетки,
прозорци, катинари, брави, хигиена, санитарни възли и преброяване на
лишените от свобода във всяка една кИ.. След това приемали поста,
респективно го напускали, като последното не било равнозначно на
приключване на дежурството. От показанията на свидетеля се установява, че
освобождаването от дежурството е около 21.00 часа, ако е дневна смяна,
респективно 09.00 часа при нощна и 24 часов наряд. По време на наряда се
полагат и почивки на надзирателите, както и 30 минути време за хранене, през
което време били на разположение. Сочи,че на практика служителите работят
около 12 часа и 30 минути, като допълнителните 30 минути не се заплащат
като извънреден труд и не се начисляват. Според показанията на свидетеля, се
е случвало да си тръгнат от работа в 21.00 часа, дори в 21.30 часа , тъй като
след 20.45 часа е необходимо технологично време да се съберат всички
служители в стаята за инструктаж.
От показанията на свидетеля Г. Ф. - Началник на сектор „Надзорно -
охранителна дейност“ се установява, че през процесния период ищецът е
заемал длъжността „надзирател“. Работното му време като надзирател
започвало в 08:15 часа за дневната смяна, респективно 20:15 часа за нощна, в
стаята за провеждане на инструктаж, и той не бил длъжен да идва 15 минути
по – рано на работа. За процеса на сдаване, приемане на постовете и отвод на
служителите са им били необходими 30 минути. Сочи, че през исковия период
е имало единични случаи на забавяне на времето на служителите, в които
случаи не се задържала цялата смяна, а само конкретният служител.
14
Установява се от показанията на свидетеля, че бариерата се намира в началото
на района на затвора. Началото на работната смяна на всички служители в
наряд започвало в КПП 1, където се намирала и стаята за инструктаж, и оттам
служителите влизали. През КПП 1 минавали и на излизане. Посочва, че се
случвало някой път като влизал в стаята за инструктаж в 08:15 ч., служителите
да са наредени, а понякога не. Свидетелят Ф. споделя, че работи редовна
смяна и работното му време е от 08:15 часа до 16:45 часа. Изяснява как се
изчислявала, респективно изплащал извънредния труд на служителите в
Затвора гр. П.. Показанията на свидетеля Г.ов касаят изготвянето и контрола
върху извършваните видеозаписи.
На представените видеофайлове е извършен оглед в присъствието на
този свидетеля Г.ов и са констатирани часове на пристигане и тръгване на
ищеца за две конкретни дати, в края на исковия период.
По делото е прието и заключение на експерт с икономическа
компетентност - първоначално и допълнително.
За да изготви заключението си експерта е взел предвид всички
приложени по делото доказателства, както и предоставените му такива
счетоводни документи от ответника.
В първоначалното си заключение, съобразявайки разпоредбата на чл.16
от ППЗИНЗС експерта е направил изчисления, при допускане, че ищецът е
полагал труд 30 минути повече от определения със заповедта или 1 час общо
над 12 часовите и 24 часовите смени. Заключението му е изготвено, като
експерта е съобразил сумираното отчитане на работното време, въведено със
закона и ПП. При тези условия не цялото време на полаган труд би се приело
като извънреден. Според експерта неизплатения извънреден труд, отчетен по
този ред за исковия период е 512,29 лева, а лихвата възлиза на 58,77 лева.
По искане на ищеца е допусната допълнителна експертиза, като
изчисленията са направени като се приеме, че положеният извънреден труд за
всяко дежурство 12/24 часови е 30 минути.
Именно това допълнително заключение е приел първоинстанционния
съд, без да изложи мотиви за това.
При така приетата фактическа обстановка, съдът намира предявените
искове за частично основателни.
15
Предявените искове са с правно основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, във вр.
с чл.178, ал., т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Установено е безспорно, че ищецът е полагал труд на длъжност
„Надзирател“ първа степен от надзорно-охранителния състав“ в ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието гр.С. с място на изпълнение на служебните задължения в
Затвора град П., давайки 12- и 24 - часови наряди за различни периоди от
време, изяснени от експерта.
Безспорно е, че по силата на заповедите на Началника на затвора
работното време е 12,30 часа и съответно 24,30 часа.
Спорен е на първо място въпроса дали реално полагания труд е с такава
продължителност или по-продължителен, с оглед необходимите дейности,
които следва да се извършат.
В показанията си св. Б. твърди, че необходимото време е повече от 30
минути, дори повече от един час, описвайки подробно действията при
встъпване и освобождаване от наряд. Показанията на този свидетел са
конкретни и последователни, поради това, че този свидетел полага същия по
вид труд. Първоинстанционният съд напълно правилно е анализирал
показанията на разпитаните двама свидетели, като е отчел заинтересоваността
на св. Ф., съобразно заеманата от него длъжност. За такъв вид
заинтересованост при показанията на св. Б. не може да се говори, дори и той
да е ищец в идентично производство. Впечатленията му са непосредствени и
конкретни, за разлика от тези на св. Ф., който е служител в редовна смяна,
поради което неговите впечатления относно края на всеки наряд не могат да се
приемат за преки и непосредствени.
Освен това не може да се пренебрегне и съставения протокол от 2019
година на комисия, в която са участвали както представители на
затворническата администрация,така и представители на синдиката и в този
протокол е признато, че необходимото време за извършване на всички
дейности в процеса на даване на нарядите е с един час повече от нормалното
12 часово или 24 часово време.
Анализирайки всички доказателства по делото, съдът правилно е приел,
че необходимото време е с 1 час повече от 12, съответно 24 часа и отчитайки
16
определените с нарочна заповед 30 минути продължителност.
Един от основните въпроси, поставени във въззивната жалба на
ответника касае кредитирането на представените доказателства на електронен
носител.
Във връзка с направените доводи по отношение на тях, съдът намира за
необходимо да отбележи следното:
Прието е в съдебната практика, че установяването на спорните
обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона
доказателствени средства, а именно писмени и гласни доказателства,
обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи. Доказателствата
следва да бъдат представени по начин, по който или да се възприемат
непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат
разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно наличие на
логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното обстоятелство,
отразената картина и сторения коментар.
Процесуалният закон не урежда нарочно и отделно веществените
доказателства, но по аргумент на чл.204, ал.1 ГПК следва да се приеме, че те
са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото
доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или
от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки
предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора
факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо
от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено
доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат
интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания,
то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на
доказването в гражданския процес.
Действително в повечето случаи преди съдът да ги приеме, е
необходимо извършването на експертиза от определено от съда вещо лице.
Целта на тази експертиза е да докаже автентичността на записа, т.е. дали е
манипулиран и да се идентифицира лицето/лицата от предоставения запис.
Тук следва да се уточни, че не винаги е необходимо извършването на
експертиза, за да бъдат приети като доказателства звукозаписи и видеозаписи.
17
Такава е хипотезата, при която при представяне на такива доказателства
насрещната страна не ги оспори. Тогава съдът може да приеме
доказателствата и да ги приобщи към делото без изготвянето на експертиза от
вещо лице.
Видеозаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда след
приемането на носителя (диск, касета и др.) по делото като веществено
доказателство. Специфичният способ за възприемането му е оглед, който е
регламентиран в чл.204 от Гражданския процесуален кодекс ГПК). Огледът се
осъществява с участието на двете страни. Установените при огледа факти
следва да се разгледат от съда заедно с останалите обстоятелства по спора.
Съдът е извършил оглед на тези веществени доказателства, като е
посочил че „не ги взема предвид“, което е доста неясно съображение, не става
ясно дали ги изключва от доказателствата по делото или по-скоро счита, че не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по спора. Всички
доводи във въззивната жалба на ответника, относно достоверността на тези
записи нямат отношение към спора. Същественото,според въззивната
инстанция, която е отказала да уважи доказателственото искане на страната, е
че действително тези записи на първо място са приети като такива от
първоинстанционния съд и касаят кратък период от време и от тях изводи,
относими за целия период на претенцията не могат да се направят.
След като въззивната инстанция приема, че с оглед полагания от ищеца
специфичен труд, дейностите, които се извършват като своеобразна
подготовка при встъпване да изпълнява задълженията си и при освобождаване
от тях, отнемат повече от редовното време – съответно 12 и 24 часа и повече
от удълженото с 30 минути време – или общо 1 час, така както е приел и
първоинстанционният съд, следва да се отговори на въпроса относно
приложимите разпоредби при изчисляването и отчитането на този труд.
Относимите конкретни разпоредби за изследване на този въпрос са в
ППЗИНЗС - чл.16а-чл.16ж. За неуредените въпроси, съгласно изричната
препратка на чл.18 от ППЗИНЗС се прилага ЗМВР.
Само за яснота следва да се посочи, че в чл.187, ал.3 от ЗМВР е
предвидено също сумирано отчитане на работното време.
Тезата на жалбоподателя ищец се основава на направеното от него
18
тълкуване на относимите норми на ППЗИНЗС.
Съгласно чл.16а от Правилника нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й
служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, каквато
е дейността на ищеца, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови
наряди по утвърден график.
В ал.5 на същия текст е предвидено, че при служебна необходимост със
заповед на началника на териториалната служба продължителността на
работното време на държавните служители, работещи в наряд, може да бъде
удължено, но не с повече от една втора от нормалната дневна
продължителност на работното време. Именно на това основание е удължено
работното време с 30 минути, за което е издадена нарочна заповед и по който
факт не се спори.
Разпоредбата на чл.16е, ал.2 от Правилника предвижда, че работното
време на държавните служители, работещи в наряд се изчислява и отчита в
часове, сумирано за тримесечен период. Именно този текст основно тълкува
процесуалния представител на жалбоподателя, като счита че първо се
извършва изчисляване и отчитане, като извънредния труд за всеки наряд са
зачита отделно.
Разпоредбата на чл.16е от ППЗИНЗС изрично урежда какво включва
отработеното време, а именно работните часове в рамките на установеното
редовно работно време; удълженото работно време; времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за
физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически
извършената работа по време на разположение (активен период на
разположение в поделението); времето за провеждане на професионално
обучение и времето на дежурство.
Именно във връзка с уредбата на ал.1 на текста са и разпоредбите на
ал.3 и 4 от ППЗИНЗС.
Разпоредбата на чл.16 е ал.2 от ППЗИНЗС не създава затруднения при
тълкуването и. Текста е ясен и съдът го приема по следния начин -
работодателят отчита времето на конкретния работник или служител в края на
19
отчетния период. В края на отчетния период се определят действително
изработените часове и се прави сравнение с нормалната продължителност за
този период. Когато нормата е превишена ,ще е налице извънреден труд ,който
следва да се отчете и заплати като такъв. Обратното – така както се приема от
ищеца, означава да се обезсмисли сумираното отчитане на работното време и
да се позволят ситуации, когато работникът е полагал по-малко труд от
нормативно определения за периода, но пък е полаган извънреден труд, което
е очевидно абсурдно.
Така е уреден въпроса и с изчисляването и отчитането на труда при
установено сумирано отчитане за определен период и в КТ.
Поради изложеното до тук, съдът счита, че за размера на иска следва да
бъде съобразено първоначалното заключение на експерта, което държи сметка
за приложимата нормативна уредба.
Според това заключение претенцията е основателна до размер на 512,29
лева главница и 58,77 лева – лихва.
Уважавайки иска, според допълнителното заключение, без да мотивира
по никакъв начин решението си относно размера, съдът е постановил
неправилно решение над посочените размери, което следва да бъде отменено
и исковете отхвърлени до размера на 1 214,80 лева главница лева и
обезщетение за забава в размер на 145,75 лева.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция следва претърпят
корекция и присъдените в първата инстанция разноски, които се дължат на
страните на базата, приета от първоинстанционния съд, като с оглед изхода на
спора на ищеца се дължат разноски в общ размер на 175 лева, а на ответника
155 лева.
Съобразно частичното уважаване на въззивната жалба на жалбоподателя
пред въззивната инстанция се дължи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, а на процесуалния представите на ищеца, представлявал
го при условията на чл.38, ал.2 от ЗА 200 лева.
За да определи последния размер съдът отчете както Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа, използвайки посочените в нея размери
като ориентир за цената на адвокатския труд, така изхода на спора пред
въззивната инстанция.
20
По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1305 на Районен съд П., постановено на 30.10.2024
г. по гр.д.№1091 по описа за 2023 година, в частта, с която е осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.С., бул.„Г.Н.Г.С.” №21 да заплати
на И. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.„Х.“ №7, ет.4, ап.14
дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд в периода от 24.03.2020 г. до 01.12.2022 г. над размера от 512,29 лева до
размер на 1 214,80 лева главница, както и над размера от 58,77 лева до размера
на 145,75 лева – лихва, като ОТХВЪРЛЯ исковете в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Отменя решението, в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, гр.С., бул.„Г.Н.Г.С.” №21 е осъдена да запрати на адвокат А. Д.
от САК, ЕГН **********, с адрес за кореспонденция гр.С., ул.„Р.В.“ №14 Б.
офис 2, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от
Закон за адвокатурата, разноски над размера от 175 лева до размер на 416
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената
част от исковете.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.
„Г.Н.Г.С.” №21 да заплати на адвокат А. Д. от САК, ЕГН **********, с адрес
за кореспонденция гр.С., ул.„Р.В.“ №14 Б. офис 2, на основание чл.78, ал.1
ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в
размер на 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца пред въззивната
инстанция.
Осъжда И. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.„Х.“ №7,
ет.4, ап.14 да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.С.,
бул.„Г.Н.Г.С.” №21 разноски за юрисконсултско възнаграждение 59 лева
допълнително за първата инстанция, съобразно изхода на спора и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция.
Решението е окончателно.
21
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22