№ 248
гр. Благоевград, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20241200100109 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба с вх. №
1321/31.01.2024 г. от Д. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ул. „***“ № 17, вх.
А, ет. 2, ап. 5, представляван поотделно от адв. Д. Д. и адв. П. П., със съдебен адрес - гр.
Благоевград, ул. „***“ № 43А, ет. 2 против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, ул. „***“, бл. 58, ет. 6, представлявано от прокуриста Д. М.Б..
В исковата молба се твърди, че на 27.04.2022г. в гр. Благоевград между „София Комерс
Кредит Груп“ АД, ЕИК ********* в качеството му на кредитор и ищецът в качеството му на
потребител и ипотекарен длъжник е сключен договор за кредит, по силата на който,
кредиторът е отпуснал на потребителя паричен заем в общ размер на 15 338,76 евро,
равняващи се на 30 000,00 лева, съгласно фиксинга на БНБ за еврото, за срок от 120 месеца
със съответно договорена лихва и други условия, уредени договора за кредит. Твърди се, че
съгласно договора, отпуснатата в заем сума се изплаща на два пъти чрез превод по банковата
сметка на Д. П., разкрита в „Юробанк България“ АД, по която са преведени сумите по
договора за кредит от 27.04.2022год. с IBAN BG***. Сочи се,че от тази сметка са погасявани
плащанията по изтегления кредит до датата на запорирането й от „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД. Към датата на налагане на запора сметката е имала налична сума в размер
на 23 000 лв. Твърди се, че с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 65 от
27.04.2022 год., том I, peг. № 886, дело № 61 от 2022г. на К. Т. Нотариус с район на действие
- Районен съд Благоевград, вписана под № 242 в регистъра на НК на Република България в
полза на кредитора е вписана първа по ред ипотека върху следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 04279.629.30.3.5 (нула четири две
седем девет, шест, две, девет, три, нула, три, пет) съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Благоевград, общ. Благоевград, обл. Благоевград, одобрени
със Заповед РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, с последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект с от 23.12.2021 г., с адрес на имота: гр. Благоевград, кв. Струмско, ул.
1
„***” № 17 (седемнадесет), вх. А (буква „А”), ет. 2 (две), ап. 5 (пет), който самостоятелен
обект се намира на етаж 2 (втори) в сграда с идентификатор 04279.629.30.3 (нула четири две
седем девет. шест две девет. три нула. три), с предназначение: Жилищна сграда -
многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.629.30
(нула четири две седем девет. шест две девет. три нула), предназначение на самостоятелния
обект: Жилище - апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с площ от 62.96 (шестдесет и
две цяло и деветдесет и шест стотни) квадратни метра, прилежащи части: МАЗЕ № 9, както
и 3.96696 % (три цяло деветдесет и шест хиляди шестстотин деветдесет и шест стохилядни
върху сто) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото;
стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж:
04279.629.30.3.6, 04279.629.30.3.4, Под обекта: 04279.629.30.3.2 и над обекта:
04279.629.30.3.8, а съгласно доказателствен акт за собственост АПАРТАМЕНТ № 5 (пет),
находящ се на II-я (втория) етаж в блок Б-5 (буква „Б” - пет), изграден върху държавна земя в
ж.к. „Струмско”, кв. 15 (петнадесети) на гр. Благоевград, състоящ се от две стаи и кухня, със
застроена площ от 62.96 (шестдесет и две цяло и деветдесет и шест стотни) квадратни метра,
при съседи съгласно доказателствен акт за собственост изток - двор, запад - стълбище и
коридор, север - улица и двор, юг апартамент на Х.З.П., отгоре - апартамент на Л.К.И.,
отдолу — апартамент на В.Т.Т., заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 9 (девет), без посочена
площ в документа за собственост, при съседи, съгласно същия доказателствен акт за
собственост: изток - мазе на А.В.Б., запад - мазе на Б.С.Б., север - коридор, юг - мазе на
С.А.У., отгоре — апартамент на К.И.Ч., и заедно с 3.96696 % (три цяло деветдесет и шест
хиляди шестстотин деветдесет и шест стохилядни върху сто идеални части от общите чати
на сградата и от правото на строеж върху мястото, ведно с всички подобрения и приращения
в имота.
Твърди се, че от 2013 година, ищецът страда от биполярно афективно разстройство,
което протича в остри фази и в ремисия. Сочи се, че първоначално заболяването е протичало
със силно влечение към хазарта, а в последствие в появата на налудни идеи за богатство, с
наличие на желание за ставане на милионер. Твърди се, че когато ищецът е в хипоманиен
епизод на заболяването е изключително неспокоен, нервен, превъзбуден, не спи, не се храни
и търси всевъзможни начини за получаване на пари, чрез игра на хазарт или получаване на
кредити, чрез които да реализира намеренията си забогатяване. Сочи се, че в такива моменти
е с дезорганизирано поведение, импулсивен, безкритичен и е с напълно разстроено
съзнание. Твърди се, че от месец май 2020 година, състоянието на ищеца се влошавало
прогресивно. Сочи се, че към настоящия момент с оглед на състоянието му е планиран за
явяване пред ТЕЛК комисия за освидетелстване. Сочи се, че от навършването на пълнолетие
за ищеца се грижат майка му и баща му, които го издържат, като Д. работи за кратки
периоди. Описва се, че двамата му родители са в напреднала възраст, в изключително тежко
здравословно състояние и минимални доходи, само от пенсии. Описва се, че майка му страда
от паркинсон и ХОББ, а баща му поради заболявания на очите е почти сляп, като и двамата
са на по 79 години.
Твърди се, че към датата на кандидатстване за сключения договор за кредит и към
датата на подписване на договора за кредит и нотариалния акт за учредяване на договорна
ипотека със „София Комерс Кредит Груп“ АД, Д. П. се е намирал в хипоманиен период на
заболяването, с напълно разстроено съзнание, като не е разбирал свойството и значението на
постъпките си и не е могъл да ги ръководи. Сочи се, че в този период Д. П. е отказал да
приема медикаменти и да се лекува. Описва се, че Д. П. е бил изключително буен и
родителите му не са могли да го заведат на лекар и да го контролират. Твърди се, че
единственото нещо, което са направили е да се обадят на фирмите за бърз кредити в
Благоевград и да ги предупредят да не му дават кредити. Когато изпадне в такова състояние
Д. П. е в невъзможност да осъзнава намеренията си и да ръководи действията си сам без
чужда помощ. Сочи се, че след сключване на договорите, със „София Комерс Кредит Груп“
2
АД, Д. е бил хоспитализиран в психиатрично отделение за лечение.
Описва се, че към датата на сключване на договора за кредит и договора за учредяване
на ипотека Д. П. е имал още няколко кредита, като по-големите от тях са сключени с
„Райфайзен Банк България“ ЕАД и „Първа Инвестиционна банка“ АД. След като е узнала за
новият кредит и вписана ипотека върху имота, неговата майка М. П.а е предявила искова
молба с правно основание чл. 227, ал. 1, б. “в“ от ЗЗД за отмяна на дарението, извършено с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване на вещно право на ползване №
110, том X, дело № 2999 от 1997 год. по описа на Нотариус при БРС. По исковата молба е
образувано гр.д. № 877/2023год. по описа на PC - Благоевград. Преди подписване на
договора за последния кредит, поради психическото му разстройство и ковид пандемията Д.
П. не е могъл да си намери работа, поради което е спрял плащанията по договора за кредит,
сключен с „Райфайзен Банк България“ ЕАД. Банката се е снабдила с изпълнителен лист по
ч.гр.дело № 2398/2022г. по описа на PC - Благоевград и е наложила запор върху банковата
сметка на Д. П., разкрита в Юробанк България“ АД по която са преведени сумите от „София
Комерс Кредит Груп“ АД по договора за кредит от 27.04.2022год. Д. П. е подал възражение
срещу издадената заповед, като по описа на PC - Благоевград е образувано гр. дело №
352/2023год., висящо към настоящия момент. Докато трае делото, „Райфайзен Банк
България“ ЕАД, сега „Кей Би Си Банк България“ ЕАД не желае да вдигне запора върху
банковата сметка на ищеца. Поради запорирането на сметката и влошеното здравословно
състояние на ищеца, в края на 2022 година са спрени и плащанията към „София Комерс
Кредит Груп“ АД. Дружеството кредитор е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата от 273, 64 евро главница за периода от
15.01.2023год. до 15.07.2023год., сумата от 2475, 45 евро договорна лихва за периода от
15.01.2023год. - 15.07.2023год., сумата от 107, 54 лв. д.т. и сумата от 682, 61 лв. адвокатско
възнаграждение и се е снабдило с изпълнителен лист за посочените суми по образуваното
ч.гр.д. № 1576/2023год. по описа на PC -Благоевград.
Твърди се, че по ч.гр.д. № 1576/2023г. на РС- Благоевград с депозирано и възражение
по чл. 414 от ГПК. Сочи се, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително
дело № 902/2023 година на описа на ЧСИ В.Т. с рег.№ 795. В хода на изпълнителното
производство са предприети изпълнителни способи за събиране вземането на кредитора. С
поканата за доброволно изпълнение за обезпечаване на вземането са наложени следните
мерки: възбрана върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.629.30.3.5,
представляващ жилище, Апартамент с площ от 62, 96 кв.м. с административен адрес: гр.
Благоевград, ул. „***“ № 17, вх. А, ет. 2, ап. 5 и е насрочен и опис на възбранения по-горе
имот на 06.02.2024г. от 10.30ч. Излагат се подробни съображения за невъзможността на
ищеца към момента на сключване на процесните договори да разбира и ръководи действията
си, поради което на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД се иска унищожаване на Договор за
кредит, сключен на 27.04.2022г. и договор за учредяване на договорна ипотека,
инкорпориран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 65 от 27.04.2022
год., том I, peг. № 886, дело № 61 от 2022г. на К. Т. - Нотариус с район на действие - Районен
съд Благоевград, вписана под № 242, вписан в Службата по вписванията - Благоевград с
вх.рег. № 2282 от 27.04.2022год., под Акт № 131, том I, дело № 1070/2022год.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между страните на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и да унищожи Договор
за кредит, сключен на 27.04.2022 г. и договор за учредяване на договорна ипотека,
инкорпорирани в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 65 от 27.04.2022 г.,
том I, рег. № 886, дело № 61 от 2022 г. на К. Т. – нотариус с район на действие – Районен съд
– Благоевград, вписан под № 242, вписан в Служба по вписванията – Благоевград с вх. Рег.
№ 2282 от 27.04.2022 г. под Акт № 131, том I, дело № 1070/2022 г., поради това, че към
момента на сключването им Д. П. П. не е могъл да разбира и ръководи действията си.
3
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от страна на ответника. С писмения отговор на исковата молба е изразено становище
за нейната недопустимост. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗЗД,
ответникът счита, че в настоящия случай след сключването на процесния договор, Д. П. е
извършвал плащания по кредита, които е преустановил чак в края на 2022 г., което
обстоятелство признава в исковата молба. Според ответника дори договора да беше
действително унищожаем по смисъла на чл. 35, ал. 2 от ЗЗД с извършеното плащане по
кредита Д. П. е потвърдил договора, поради което по отношение на последния не е налице
правен интерес от предявяване на иск по чл. 31 от ЗЗД.
По същество предявения иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Според
изложеното от ответника за да се уважи предявения иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, ищецът
следва да доже, че не просто страда от психично заболяване, а че кумулативно, че той страда
от такова по характер заболяване, което го е довело до състояние да не може да разбира и
ръководи постъпките си и че се намирал в такова състояние именно на 27.04.2022 г. към
момента на сключване на двете сделки. Оспорва се като неотносимо и неподкрепено с
доказателства твърдението, че ищецът бил планиран за явяване пред ТЕЛК комисия за
освидетелстването му. От друга страна това явяване е следващо датата на сключване на
процесните договори в период от почти 2 години.
Твърди се, че приложените към исковата молба медицински документи не
удостоверяват наличието на твърдените факти, напротив, видно от заключението на
лекарите ищецът е бил с ясно съзнание, контактен и разбиращ действията около себе си. В
тази връзка, сочи, че ищецът е сключил с ответника и договор за потребителски кредит от
15.04.2022 г., по силата, на който е получил в заем 400 лв., като на 28.04.2022 г. е погасил
кредита си доброволно и предсрочно.
Оспорва се като невярно твърдението, че родителите на ищеца не можели да го заведат
на лекар и да го контролират, като единственото нещо което могли да направят, е било да се
обадят на фирмите за бързи кредити в Благоевград да предупредят да не му дават кредити. В
тази връзка се сочи, че посоченото твърдение противоречи на приложеното от ищеца
„писмено предизвестие“ от „ПИБ“ АД, от което е видно, че има сключен договор за кредит
от 20.02.2019 г. със страни ищеца като длъжник и неговата майка като солидарен длъжник.
От изложеното следва неверността на твърдението, както и че единствената цел на
настоящето производство е избягване плащанията на валидно поето задължение. Сочи се, че
доказателство, че родителите на ищеца са били наясно с всички негови действия е и факта,
че при подписването на процесните договори, ищецът е бил придружаван от майка си, която
в присъствието на нотариуса и прокуриста на ответното дружество е дала съгласието си за
сключването на тези договори. Допълнително доказателство за невярност на твърденията на
ищеца, са представените епикризи от „Център за психично здраве – Благоевград“ ЕООД, в
които е посочено, че ищецът е придружаван от майка си. Също така посочва, че видно от
датата, посочени в приложените епикризи, т.нар. хоспитализиране на ответника започва през
м. 04.2023 г., което е една година след сключване на договорите.
Оспорва се като неотносимо твърдението на ищеца, че бил принудил родителите да се
откажат от правото на ползване върху процесния имот. Сочи се, че с присъствието си при
сключване на процесните договори, майката е потвърдила даденото си съгласие за отказ от
правото на ползване.
Доказателство, опровергаващо наведените твърдения в исковата молба относно
способността на ищеца са констатациите на Нотариуса, извършил и съставил процесния
нотариален акт за договорна ипотека съгласно цитирания чл. 578, ал. 4 от ГПК. При
учредяване на процесната ипотека нотариус Т. е проверила дееспособността на ищеца и след
като се е уверила за неговата дееспособност по време на сключване на процесните сделки е
съставила нотариалния акт.
4
Според ответника доказателство за дееспособността на ищеца е и фактът, че през 2021
г., същият е упълномощил адвокат и е заверил образец от подпис с цел регистрация на
ЕООД. На 18.11.2021 г., на името на ищеца е регистрирано ЕООД с фирма „Хелт
Еволюшън“ ЕООД. Следва да се има предвид и фактът, че във връзка с регистрацията на
цитираното дружество, ищецът сам е внесъл и капитал на дружеството в „ПИБ“ АД, т.е.
извършвал е съзнати и целенасочени действия на дееспособен човек.
Доказателство за дееспособността на ищеца е информацията, съдържаща се в
приложената към отговора справка от НАП за трудови договори, от която се установява, че
ищецът се е намирал в трудови правоотношения почти непрекъснато от 2008 г. до м. 07.2023
г. При постъпването си на работа ищецът е представял медицинско свидетелство, доказващо
възможността и способността да полага труд.
Ответникът посочва, че видно от приложените към исковата молба документи, е, че
ищецът сам е сключил договор за правна помощ и е подписал пълномощно за процесуално
представителство за завеждане на настоящето дело. Т.е. според ответника е налице
противоречия в твърденията на ищеца за невъзможност да разбира свойството и значението
и да ръководи постъпките си. В случай, че се излага противното изразява становище за
липсата на валидно учредена представителна власт в настоящето производство и
необходимост исковата молба да бъде оставена без движение.
При горното се иска от съда да отхвърли исковата претенция като недопустима и да се
прекрати производството, а ако съдът счете, че същата е допустима, моли да се отхвърли
като неоснователна и недоказана, претендира разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, като въз
основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да
приеме за доказано следното от фактическа страна:
Установява се, че на 27.04.2022 година в гр. Благоевград между „София Комерс Кредит
Груп“ АД, ЕИК ********* в качеството му на кредитор и ищецът в качеството му на
кредитополучател и ипотекарен длъжник е сключен договор за кредит, по силата на който,
кредиторът е отпуснал на потребителя паричен заем в общ размер на 15 338,76 евро,
равняващи се на 30 000,00 лева съгласно фиксинга на БНБ за еврото, за срок от 120 месеца
със съответно договорена лихва и други условия, уредени договора за кредит.
Съгласно договора отпуснатата в заем сума се изплаща на два пъти чрез превод по
банковата сметка на Д. П., разкрита в „Юробанк България“ АД, по която са преведени
сумите по договора за кредит от 27.04.2022год. с IBAN BG***. Доказва се, че от тази сметка
са погасявани плащанията по изтегления кредит до датата на запорирането й от „Кей Би Си
Банк България“ ЕАД.
Доказва се, че с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 65 от
27.04.2022 год., том I, peг. № 886, дело № 61 от 2022г. на К. Т. Нотариус с район на действие
- Районен съд Благоевград, вписана под № 242 в регистъра на НК на Република България в
полза на кредитора е вписана първа по ред ипотека върху следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 04279.629.30.3.5 (нула четири две
седем девет. шест две девет. три нула. три . пет) съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Благоевград, общ. Благоевград, обл. Благоевград, одобрени
със Заповед РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, с последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект с от 23.12.2021 г., с адрес на имота: гр. Благоевград, кв. Струмско, ул.
„***” № 17 (седемнадесет), вх. А (буква „А”), ет. 2 (две), ап. 5 (пет), който самостоятелен
обект се намирал на етаж 2 (втори) в сграда с идентификатор 04279.629.30.3 (нула четири
две седем девет. шест две девет. три нула. три), с предназначение: Жилищна сграда -
многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.629.30
5
(нула четири две седем девет. шест две девет. три нула), предназначение на самостоятелния
обект: Жилище - апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с площ от 62.96 (шестдесет и
две цяло и деветдесет и шест стотни) квадратни метра, прилежащи части: МАЗЕ № 9, както
и 3.96696 % (три цяло деветдесет и шест хиляди шестстотин деветдесет и шест стохилядни
върху сто) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото;
стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж:
04279.629.30.3.6, 04279.629.30.3.4, Под обекта: 04279.629.30.3.2 и над обекта:
04279.629.30.3.8, а съгласно доказателствен акт за собственост АПАРТАМЕНТ № 5 (пет),
находящ се на II-я (втория) етаж в блок Б-5 (буква „Б” - пет), изграден върху държавна земя в
ж.к. „Струмско”, кв. 15 (петнадесети) на гр. Благоевград, състоящ се от две стаи и кухня, със
застроена площ от 62.96 (шестдесет и две цяло и деветдесет и шест стотни) квадратни метра,
при съседи съгласно доказателствен акт за собственост изток - двор, запад - стълбище и
коридор, север - улица и двор, юг апартамент на Х.З.П., отгоре - апартамент на Л.К.И.,
отдолу — апартамент на В.Т.Т., заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 9 (девет), без посочена
площ в документа за собственост, при съседи, съгласно същия доказателствен акт за
собственост: изток - мазе на А.В.Б., запад - мазе на Б.С.Б., север - коридор, юг - мазе на
С.А.У., отгоре — апартамент на К.И.Ч., и заедно с 3.96696 % (три цяло деветдесет и шест
хиляди шестстотин деветдесет и шест стохилядни върху сто идеални части от общите чати
на сградата и от правото на строеж върху мястото, ведно с всички подобрения и приращения
в имота.
Съдът приема за доказано от анализа на писмените доказателства и заключението по
допуснатата и назначена съдебно – психиатрична експертиза, че от 2013 година ищецът
страда от биполярно афективно разстройство, което протича в остри фази и има периоди на
ремисия. От същото заключение се установява, че болестното състояние при ищеца протича
през няколко етапа, които се редуват – мания, депресия, агресия, липса на контролиране,
като психичното му заболяване е с алтернантно протичане /без ремисия между отделните
епизоди/.
Доказва се от заключението на вещото лице, и разпита на св.П.а /майка на ищеца/, и
разпита на св. А., които съдът обсъжда като безпротиворечиви на останалия доказателствен
материал, че в периоди на обостряне на заболяването ищецът е хиперактивен, с изявено
влечение към хазарта и манийни идеи за забогатяване, като в тези периоди е дезориентиран,
превъзбуден, хипербуличен, импулсивен, за което свидетелства и заключението на вещото
лице д-р К..
Доказва се, че хода на производството е издадено ЕР № 90435/9.2.2024 година, описано
в заключението на вещото лице д-р К., в което е посочено, че през месец март ищецът е
получил депресивен епизод, който се оформя като протрахиран, умерено тежък и е
продължил 6 месеца. Описано е, че от пролетта на 2023 година е с пореден маниен период,
по повод на който са проведени две психиатрични хоспитализации.
Вещото лице е направило извода от анализа на медицинската документация и личното
интервю на ищеца, че към датата на сключване на процесния договорната ипотека – ищецът
е бил в хипоманиен епизод. В този смисъл се установява, че в периода на подписване на
договорната ипотека, ищецът е бил с персистиращо повишение на настроението, чувство за
повишена енергия, подчертано усещане за благополучие, бил е воден към свръхценни идеи
за забогатяване.
От анализа на доказателствата и заключението на вещото лице се установява от
фактическа страна, че към датата на договорната ипотека ищецът е бил в хипоманиен
период на БАР, но е бил всестранно ориентиран, със запазена връзка с реалността,
възприемал е и е разбирал правилно случващото се, като критичността му е страдала от
свръхоптимизъм и свръхценните му идеи за забогатяване. Вещото лице сочи и съдът приема
за доказано, че мислите и възприятията му не са били повлияни от налудни идеи и сетивни
6
измами, но волевите му изяви са били мотивирани от свръхценна идея и снижена
критичност, които са го улеснили при вземането и привеждането в действие на решението за
получаване на кредита и учредяването на ипотеката. При това вещото лице достига до
извода и съдът приема за доказано, че ищецът е разбирал свойството и значението на това,
което върши, но не е могъл да ръководи постъпките си, да дава информирано съгласие.
Установява се от фактическа страна твърдяното в исковата молба, че ищецът е имал и
други кредити, че от навършването на пълнолетие за ищеца се грижат майка му и баща му,
които го издържат, като самият той работи за кратки периоди, двамата му родители са в
напреднала възраст, в изключително тежко здравословно състояние и минимални доходи,
само от пенсии. Тези факти не са относими към правния спор по същество, като дават яснота
относно житейското поведение и действия на ищеца по принцип, но не в конкретиката на
правния спор.
Установи се от събраните писмени доказателства, че ищецът е извършвал плащания за
погасяване на кредита, които е преустановил и е било образувано ч.гр.дело № 1576/2023
година по описа на Районен съд – Благоевград, по което е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №
689/31.7.2023 година и изпълнителен лист, въз основа на които е било образувано
изпълнително дело № 20237950400902 по описа на ЧСИ В.Т.. В хода на изпълнителното
производство е бил насрочен опис на възбранения имот.
Доказва се, че срещу ищеца има образувани и други изпълнителни дела – така
изпълнително дело № 20227010401298 по описа на ЧСИ А.Ц..
Установява се, че по гр.дело № 877/2023 година по описа на Районен съд – Благоевград
е постановено Решение № 628/16.8.2024 година, влязло в законна сила на 16.8.2024 година, с
което на основание чл.227, ал.1, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите е отменено
дарението извършено в полза на ищеца от М. П.а по отношение на ипотекирания имот.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на анализа на
доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, които съдът приема за
безпротиворечиви.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящото производство от ищеца е предявен иск е с правно основание чл. 31, ал. 1
от ЗЗД.
В производството е отделено като безспорно, че между страните е сключен Договор за
кредит на 27.04.2022 г. и договор за учредяване на договорна ипотека, инкорпорирани в
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 65 от 27.04.2022 г., том I, рег. № 886,
дело № 61 от 2022 г. на К. Т. – нотариус с район на действие – Районен съд – Благоевград,
вписан под № 242, вписан в Служба по вписванията – Благоевград с вх. Рег. № 2282 от
27.04.2022 г. под Акт № 131, том I, дело № 1070/2022 г.
Ищецът следва да докаже твърдяната в обстоятелствената част на исковата молба
недействителност – унищожаемост на процесните договор за кредит от 27.04.2022 г. и
договор за учредяване на договорна ипотека, инкорпорирани в Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 65 от 27.04.2022 г., том I, рег. № 886, дело № 61 от 2022 г. на К. Т. –
нотариус с район на действие – Районен съд – Благоевград. В частност ищецът следва да
установи следните факти: по време на сключване на процесните договори макар и
дееспособно лице не е могъл да разбира или да ръководи действията си. Негова е тежестта да
установи изложените обстоятелства, че към датата на сключване на сделките – кредитния
договор и договорната ипотека - 27.04.2022 г., ищецът не е могъл да ръководи или да разбира
действията си поради тежко увреденото си здравословно състояние, вследствие наличието
на психично заболяване.
7
По отношение предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД в тежест на
ответникът е да установи заявените възражения, от които черпят своите права: към датата на
сключване на договора Д. П. е можел да разбира и ръководи постъпките си.
Предявения иск е допустим като заявен пред местно и родово компетентния съд от
лице, което твърди и доказва правен интерес и следва да бъде разгледан по същество.
По същество
Институт на унищожаемостта в контекста на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е подробно разгледан
в Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълк. д. № 5 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, ОСГТК, в което, наред с друго, се приема, че в случаите на чл. 31, ал. 1
ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по
причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води
дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било
налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в
хипотезата на чл.31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без
значение е продължителността на това състояние. Невъзможността на лицето да разбира или
да ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни -
алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни.
В казуса съдът съобразява и мотивите на Решение № 73 от 05.07.2018 г. по гр. д. №
3228/2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. От него следва, че се изисква
недееспособността да произтича от съдържанието на самия договор като сключването му да
е лишено от всякаква житейска и правна логика и съдържанието му да свидетелства за
неспособността на страната да действа разумно, напр. личат налудни мотиви, съдържат се
безсмислени изисквания и др. Съобразно принципа на по-силното основание, настоящият
състав счита, че ако тези предпоставки се констатират в настоящия случай, това също ще е
основание за унищожаване на процесния договор.
Относно преценката на съда, следва да се има предвид Определение № 1157 от
17.10.2013 г. по гр. д. № 3420 / 2013 г. на Върховен касационен съд, в което се приема, че
съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент
обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на
процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни
зависимости, включително и от трети лица и други.
Относно тежестта на медицинската експертиза, в Решение № 698 от 12.01.2011 г. по гр.
д. № 14 / 2010 г. на Върховен касационен съд се приема, че преценката дали страната е могла
да разбира или да ръководи действията си към момента на сключване на сделката е
предоставена на съда. При извършването й съдът е длъжен да съобрази всички съотносими,
установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за
формиране на волята за осъществяване на процесната сделка – възраст, здравословно
състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други.
Затова – при преценката си - съдът следва да отчете значението на всички ангажирани по
делото доказателства /писмени документи, свидетелски показания, експертизи, обяснения на
страните/, без да е длъжен да дава превес на заключенията на медицинските експертизи.
Последните /особено ако са противоречиви/ - не могат да бъдат определящи. Тяхната тежест
е колкото тази на всяко едно от съотносимите по делото доказателства и при постановяване
на съдебния акт - те следва да се разглеждат в съвкупност с всички други ангажирани по
делото доказателства, които имат значение за решаване на спора.
Относно доказването в Решение № 144 от 14.12.2018 г. по гр. д. № 5100 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение се приема, че следва да се преценят в
съвкупност доказателствата, включително ангажирани в подкрепа на довод за съзнателни и
волево насочени действия на лицето през изследвания период, дори тези доказателства да
8
имат само косвено значение. Трябва са обсъждат и доводите на страните за връзката между
фактите. В това решение се приема още, че при някои, но не при всички заболявания и с
оглед вида и степента им съдът може да направи достатъчно обоснован логически извод ,че
щом по медицински критерии лицето не е било в състояние да разбира и ръководи
постъпките си изобщо, тази невъзможност се проявява и в конкретния изследван по делото
момент, но само ако засвидетелстваното медицински състояние е трайно,а проявленията му
засягащи критично съзнанието или волята са установени като постоянни, без ремисии.
Когато отсъства категоричност в заключенията на вещите лица по този показател, за
преценка на състоянието на лицето към момента на сделката от решаващо значение са и
доказателства за условията и начина на живот, семейна среда, обкръжение, поведение и
ориентация на лицето.
Съгласно Решение № 20 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 208 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, в случай че договорът бъде унищожен, унищожаването
ще има обратно действие, като заличава с обратна сила както правните последици от него,
така и самия факт на сключването му. Това изрично следва от разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД,
уреждаща последиците от нищожността и унищожаемостта на договорите, като наред с това
в ППВС № 1/28.05.1979 година унищожаването на договора е посочено като основание за
възникване на задължението за връщане на полученото на отпаднало основание по чл. 55,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
С оглед на установеното от фактическа страна и правния анализ на релевантните
факти, настоящия съдебен състав е мотивиран да приеме от правна страна, че ищецът към
датата на сделките – кредитната и ипотечната е бил в състояние, което има белезите и
характеристиките на описаното от законодателя в хипотезата на чл.31, ал.1, предложение
второ от Закона за задълженията и договорите, като въпреки, че е бил в състояние да
разбира действията си, както сочи вещото лице д-р К., не е могъл да ръководи същите тези
действия по сключване на кредитния договор и учредяване на договорната ипотека, като
последица и в причинна връзка с установеното му психично заболяване – Биполярно
афективно разстройство, при което е бил воден в действията си от нереални свръхценни
идеи за забогатяване. Доказва се от фактическа страна, че ищецът е мъж на средна възраст,
който страда от психично заболяване в продължителен период от време, като в цялостното
му поведение се отчитат и открояват налудни идеи за забогатяване, за реализиране на бързи
доходи, за което свидетелстват множеството кредитни сделки и външните проявления на
този стремеж за бързо забогатяване. В този смисъл като се съобрази в темпорален аспект
продължителността на заболяването при ищеца, липсата на редовно приемане на
медикаментозно лечение, от една страна, от друга страна – посещенията в лечебно
заведение за контролиране на заболяването му – от правна страна е възможен единствения
извод, а именно – ищецът към датата на сделките не е бил в състояние да ръководи
постъпките си. В правната доктрина и съдебната практика при това се приема, че е изпълнен
фактическия състав на унищожаемостта, предвиден от законодателя в хипотезата на чл.31,
ал.1, предложение второ от Закона за задълженията и договорите. Така и в Определение №
563/1.7.2019 година, постановено по гр.дело № 119/2019 година на ВКС, Четвърто г.о.,
докладчик съдията Сотир Стоилов се приема, че: …“ Липсата на съгласие по смисъла на
чл.26, ал.2 ЗЗД е налице, когато изявлението е направено несериозно, без намерение за
обвързване, за разлика от несъзнавано даденото съгласие (чл.31, ал.1 ЗЗД), изразено от лице,
което макар и формално дееспособно не е могло да разбира или да ръководи действията си.“.
Унищожаването на сделката поначало води до заличаването на правните й последици
от момента на сключването й.
Неоснователно е възражението на ответника, че с извършените плащания ищецът е
потвърдил договора, в който смисъл се иска съдът да съобрази чл.35, ал.2 от Закона за
9
задълженията и договорите. По отношение на договорната ипотека неоснователно се
твърди, че с извършените частични плащания ищецът е потвърдил сделката. Като се
съобрази съдебната практика – така Решение № 153 от 3.XI.1958 г. по гр. д. № 116/58 г.,
ОСГК, се следва, че: „Чрез изпълнение може да се потвърдят по чл. 42, ал. 2 ЗЗД само тези
сделки, за чието възникване не е предвидена специална форма, както и за тези, за които
формата е предвидена за доказване - ad probationem. Но за сделките, за чието възникване е
предвидена специална форма - ad solemnitatem, потвърждаването не може да стане чрез
изпълнение, а единствено чрез волеизявление, облечено в същата специална форма, като за
нотариалните сделки може да бъде най-малко писмена с нотариално заверен подпис.
Сделката, сключена от представител без представителна власт, се намира във висящо правно
положение, без да поражда правоотношения между мнимо представлявания и третото лице.
Едва ако се потвърди от първия, ще произведе такива и то с обратна сила.“. В този смисъл,
извършените частични плащания по договора за кредит, обезпечен с договорната ипотека не
представляват действия по потвърждаване на сделките, доколкото не са извършени в същата
форма.
Отделно от горното е неоснователно възражението на ответника, че щом нотариуса е
приел, че ищецът е дееспособно лице и изповядал договорната ипотека, то се следва, че
лицето е могло да ръководи постъпките си и валидно да сключи договорите. Действията на
нотариуса в нотариалното производство не обвързват съда при разглеждането на предявен
иск за унищожаемост на договорите. Съдът преценява способността на ищеца Д. П. да
разбира свойството и значението на извършените от него действия и да ги ръководи въз
основа на събрани по делото доказателства, тъй като констатацията на нотариуса, че явилото
се пред него лице е дееспособно няма обвързваща доказателствена сила относно това
обстоятелство - така по аргумент чл. 474, ал. 4 вр. чл. 485, ал. 2 ГПК отм.; чл. 578, ал. 4 вр.
чл, 589, ал. 2 ГПК. Само изявленията на нотариуса за факти, които са се осъществили пред
него в рамките на предоставената му от закона удостоверителна компетентност по чл. 465
ГПК (отм.), понастоящем чл. 569 ГПК, се ползват с обвързваща доказателствена сила. В този
смисъл и цитираното по-горе Определение № № 563/1.7.2019 година, постановено по
гр.дело № 119/2019 година на ВКС, Четвърто г.о., докладчик съдията Сотир Стоилов.
С оглед на горното заявената искова претенция да се признае за установено в
правоотношенията между страните на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и да се прогласи
унищожаемостта на Договор за кредит, сключен на 27.04.2022 г. и договор за учредяване на
договорна ипотека, инкорпорирани в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
65 от 27.04.2022 г., том I, рег. № 886, дело № 61 от 2022 г. на К. Т. – нотариус с район на
действие – Районен съд – Благоевград, вписан под № 242, вписан в Служба по вписванията –
Благоевград с вх. Рег. № 2282 от 27.04.2022 г. под Акт № 131, том I, дело № 1070/2022 г.,
поради това, че към момента на сключването им Д. П. П. не е могъл да ръководи действията
си следва да бъде уважен.
По разноските
С оглед изводите на съда за основателност на предявения иск разноски се дължат само
на ищеца по аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК. Ищецът не е сторил разноски в
производството, доколкото същият е бил освободен от заплащането на държавни такси и
разноски, както и му е била предоставена безплатна правна помощ.
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на съда заплатените от бюджета на съда – възнаграждение на вещото
лице в размер на 435,00 лева и дължимата се държавна такса в размер на 1200,00 лева за
всеки от предявените искове, т.е. общо 2400,00 лева държавна такса.
За оказаната безплатна равна помощ от адвокат П. и адвокат Д. по представения
договор за правна защита и съдействие се дължи определянето на възнаграждение за един
адвокат. Доколкото списък на разноските по чл.80 от ГПК е представен само от адвокат П.
10
на него следва да се присъди адвокатско възнаграждение платимо от ответника в размер на
1500,00 лева, които съдът определя като дължимото се възнаграждение с оглед на
положения труд, правната и фактическа сложност на делото, времето необходима за
подготовката на адвоката и процесуалното му поведение и участие в съдебни заседания.
Съдът е обявил на страните, че при определяне на размера на дължимото се адвокатско
възнаграждение няма да съобразява размерите предвидени в Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, която оставя неприложена кано противоречаща на правото на
ЕС – чл.101 и чл.102 от ДФЕС – по аргумент от чл.4, §3 от ДФЕС.
Мотивиран от горното и на основание чл.31, ал.1, предложение второ от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, и на основание чл.38, ал.2
във връзка с ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА на основание чл.31, ал.1, предложение второ от Закона за
задълженията и договорите, по предявения от Д. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.
Благоевград, ул. „***“ № 17, вх. А, ет. 2, ап. 5 против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, ул. „***“, бл. 58, ет. 6, представлявано от прокуриста Д. М.Б. иск - сключения
между Д. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ул. „***“ № 17, вх. А, ет. 2, ап. 5 и
„София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ул. „***“, бл. 58, ет. 6, представлявано от
прокуриста Д. М.Б. – Договор за кредит от 27.4.2022 година, сключен в град Благовеград, с
който на Д. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ул. „***“ № 17, вх. А, ет. 2, ап. 5
е предоставен ипотечен кредит в общ размер на 15 338,76 евро, равняващи се на 30 000,00
лева, съгласно фиксинга на БНБ за еврото за срок от 120 месеца, с договорена фиксирана
договорна лихва от 2,5 % на месец върху главницата – поради това, че Д. П. П. не могъл да
ръководи действията си към датата на сключване на договора – 27.4.2022 година.
УНИЩОЖАВА на основание чл.31, ал.1, предложение второ от Закона за
задълженията и договорите, по предявения от Д. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.
Благоевград, ул. „***“ № 17, вх. А, ет. 2, ап. 5 против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, ул. „***“, бл. 58, ет. 6, представлявано от прокуриста Д. М.Б. иск - сключения
между Д. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ул. „***“ № 17, вх. А, ет. 2, ап. 5 и
„София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ул. „***“, бл. 58, ет. 6, представлявано от
прокуриста Д. М.Б. - Договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 65 от 27.04.2022 г., том I, рег. №
886, дело № 61 от 2022 г. на К. Т. – нотариус с район на действие – Районен съд –
Благоевград, вписан под № 242, вписан в Служба по вписванията – Благоевград с вх.
рег. № 2282 от 27.04.2022 г. под Акт № 131, том I, дело № 1070/2022 година - поради това,
че Д. П. П. не могъл да ръководи действията си към датата на сключване на договора –
27.4.2022 година.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ул. „***“, бл. 58, ет. 6,
представлявано от прокуриста Д. М.Б. да заплати по сметка на Окръжен съд – Благоевград,
IBAN: BG11CECB9790 3113 835300 в банка „ЦКБ“ АД дължимата се държавна такса в общ
размер на 2400,00 лева и да заплати платеното от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице в размер на 435,00 лева.
11
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ул. „***“, бл. 58, ет. 6,
представлявано от прокуриста Д. М.Б. да заплати на адвокат П. Г. П. от АК – Благоевград,
личен № **********, с адрес на упражняване на дейността – град Благоевград, ул.“***“ №
43а, ет.2, ап.3 адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца Д. П.
П., ЕГН ********** по гр.дело № 109/2024 година по описа на Окръжен съд – Благоевград в
размер на 1500,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а
от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.
По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12