№ 645
гр. Плевен, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20254430202378 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 25-0938-004156 от 22.10.2025г. на ***
Група в ОДМВР гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция“ гр.Плевен на И. П. Д. с
ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и
- по чл.181, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл.181, т.1 от ЗДвП.
- по чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от
ЗДвП.
- по чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл.137В, ал.3 от ЗДвП.
- по чл.181, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 100 лв., за нарушение на чл.133, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени. В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата пред наказващия орган,
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради
1
което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е
неоснователна.
Видно от жалбата е също, че в частта, в която са наложени наказания за
извършени нарушения, а именно:
по чл.181, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл.181, т.1 от ЗДвП.
По чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на чл.137В, ал.3 от ЗДвП
по чл.181, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 100 лв., за нарушение на чл.133, ал.1 от ЗДвП, НП не е
обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на 30.09.2025г., в
20:25 часа в гр.Плевен, бул.“*** с посока на движение към ул.“***“, като
водач на лек автомобил „Шкода“ „Октавия“ с рег.№ ***, което не е негова
собственост, извършва следните нарушения: 1. Управлява горепосоченото
МПС без извършен технически преглед към часа и датата на проверката, след
справка с РСОД 728; 2. Превозва пътници без да изпълняват задължението си
да използват обезопасителен колан по време на движение с които е оборудван
автомобила, както следва: На предна дясна седалка И.Б.К., на задна дясна
седалка П.Ц.Й., на задна седалка по средата Й.Г.К. и на задна седалка в ляво
А.М.И.К.Д.. 3. Превозва детето И.П.Д. – дата на раждане *** на задна седалка
без система за обезопасяване на деца. 4. Превозва по-голям брой пътници от
определеното в свидетелството за регистрация на МПС част 2 – пет броя
пътници плюс водача.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло
от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира
показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител М. Д. Г. и
свидетелите К. Д. Р. и Д. К. К., чиито показания съдът кредитира изцяло с
оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна
кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. От тях се установява, времето и мястото на извършеното
нарушение и личността на извършителя - жалбоподателят. Съгласно чл. 189,
ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Безспорно не бе установена различна
фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в
АУАН.
Жалбоподателят не оспорва нарушенията на чл.181, ал.1 от ЗДвП;
чл.137В, ал.3 от ЗДвП и чл.133, ал.1 от ЗДвП. В обясненията си дадени в
хода на съдебното следствие заявява, че всички пътници са били с поставени
обезопасителни колани, освен жена му – А.М.Д., тъй като същата бременна,
но самия той на въпрос от съда как е видял отзад пътниците дали имат колани
2
по време на пътуване, същият заявява, че им е казал да си сложат коланите, но
не се е обърнал, за да види дали същите са ги поставили.
Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите на МПС
следва да поставят обезопасителен колан по време на движение. В ал.2 на
посочената разпоредба са предвидени изключения, при които е допустимо да
не бъде използван обезопасителен колан, а именно: 1.бременните жени;
2.лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или
опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства,
адаптирани съобразни техните нужди и т.н. В настоящия случай,
жалбоподателят Д., не навежда доводи за наличие на предвидените в
разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП изключения за поставянето на
обезопасителен колан, освен за жена му – А.М.Д., но не и за останалите
пътници в автомобила. Разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП гласи:
„Наказва се с глоба 100 лв. водач, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник,
който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или
носене на каска“.
Видно от събраните по делото доказателства е, че липсват такива, които
да подкрепят защитната теза на жалбоподателя. Всички събрани по делото
доказателства доказват безспорно извършеното нарушение по чл. 183, ал.4, т.7
от ЗДвП.
Затова съдът приема, че безспорно И. П. Д. с ЕГН: ********** виновно
е осъществил с деянието си признаците на състава на административно
нарушение по смисъла по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и поради което
законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е
наложил наказание за него. При проверката на цялото
административнонаказателно производство, която извърши съда, не се
констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да
водят до отмяна на НП. Спазени за процесуалните изисквания – АУАН и НП
съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от
компетентни органи, в рамките на правомощията си. Не се констатира
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Размерът на наказанията,
които са наложени на жалбоподателя Д. са с фиксиран в ЗДвП.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 25-0938-004156 от
22.10.2025г. на *** Група в ОДМВР гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция“
гр.Плевен, с което на И. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***, в частта за
извършено нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, поради което на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.
В останалата част НП е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
3
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4