№ 50308
гр. София, 08.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110143769 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Т. С. против срещу
ФИРМА, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ФИРМА.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Ищецът с исковата молба е представил документи, които са допустими, относими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Без уважение следва да бъдат оставени доказателствените искания на ищеца за
задължаване на ответника на основание чл. 190 ГПК да представи копие от договора и
евентуалния договор за допълнителна услуга, погсителен план и СЕФ, доколкото с
исковата молба е представено копие от договора и не се сочи сключването на договори
за допълнителни услуги.
Следва да бъде оставено без уважение искането за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза като ненеобходимо за изясняване на правния спор, предмет на
делото.
Като неотносимо следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за
издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ за снабдяване с
информация относно сключените сделки между ищеца и ответника.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 28.01.2026 г. от 11:00
часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а
ищецът – с препис и от отговорите на исковата молба.
1
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на
26.02.2024 г. е сключил с ФИРМА Договор за паричен заем № *******. Страните се
уговорили отпуснатият заем да е в размер на 600 лева, при лихвен процент в размер на
50 %, ГПР в размер на 59,62 %, а общата дължима сума по заема била в размер на
638,16 лева. При сключването на договора за заем, ищецът сключил и договор за
предоставяне на поръчителство №******* с ФИРМА, по силата на който ищецът се
задължил да заплати допълнително възнаграждение в размер на 189,84 лева, което
било разсрочено на вноски платими заедно с вноските по кредита, с което общото
задължение по кредита нараснало на сумата в размер на 828 лева. Аргументира, че
договорът за заем е нищожен поради неточно посочен в него размер на ГПР,
доколкото възнаграждението за предоставяне на поръчителство съгласно дефиницията
на §1, т. 1 от ДР на ЗКП било разход по кредита, който следвало да бъде включен при
изчисляване на ГПР, но същото не било сторено. Не било посочено и точно кои
разходи формират ГПР, а същият бил посочен единствено като число. Твърди, че
заради невключване на възнаграждението за поръчителя при изчисляване на ГПР по
договора за кредит, последният бил недействителен, доколкото не отговарял на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния размер на ГПР
по договора, доколкото сключването на договора за предоставяне на гаранция било
задължително условие за получаването на кредита. Твърди, че договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен поради липсва на правно основание за
неговото сключване, доколкото на потребителя не се предоставяла никаква услуга.
Обезпечението било единствено в полза на ФИРМА. Сочи, че сключването на
договора за поръчителство е единствено с цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ГПК . договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и поради
противоречие с добрите нрави, доколкото сумата, която била уговорена като
възнаграждение била в размер на почти половината от сумата по отпуснатия заем. Ето
защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
процесния договор за предоставяне на поръчителство като лишен от основание,
поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и поради противоречие с
добрите нрави. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
която оспорва предявения иск. Излага съображения за нередовност на исковата молба
и насочване на евентуалния иск срещу ненадлежен ответник. Сочи, че следвало да
бъде обявена недействителността на договора за потребителски кредит, за да може да
се породят последиците, свързани с недействителността, а в настоящото производство
този въпрос не подлежал на разглеждане, доколкото липсва такъв предявен иск със
съответния предмет и страни. Излага съображения за недопустимост на предявения
иск. Твърди злоупотреба с права от страна ищеца, който можел да предяви осъдителен
иск за вземането си, в случай че има такова. Излага съображения за неоснователност
на иска по същество. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субектно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 и чл. 26, ал. 2, предл.2 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен
Договор за поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
2
договорът е нищожен на заявените основания.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за задължаване
на ответника на основание чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за издаване на
съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ за снабдяване с посочената
информация.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3