Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,09.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
и прокурора
сложи
за разглеждане
Като изслуша
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 1626 по описа за
2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Б.Л.Г., ищец пред СРС, срещу решение
№ 161598 от 09.07.2019 г. на СРС, ГО, 90 с-в, постановено по гр.д.№ 43475 по
описа за 2018 г., с което предявеният от нея срещу М.Е.П. и Б.Б.М. иск по
чл.109 ЗС е отхвърлен като неоснователен.
Във въззивната жалба се излагат доводи
за неправилност и необоснованост на така постановеното от първоинстанционният
съд, решение. Счита, че от събраните пред СРС доказателства по безспорен начин
се установило, че ответниците редовно паркират автомобилите си в двора на
сградата, пред гаражите, а понякога и в прохода към него от улицата, с което й
пречат да ползува своя гараж № 2, от който не може да изкара автомобила си или
да го паркира в него. Фактът, че ответниците понякога паркират в двора пред
гаражите и прохода от улицата, се признавал с отговорите по исковата молба.
Тези признания съответствали на показанията на свидетелите по делото. Въпреки
това СРС погрешно приел, че в производството е останал неизяснен факта, че
двамата ответници паркират автомобилите си така че пречат именно на ищцата да
ползва собствения си гараж. Установено било от разпита на тримата свидетели, че
в случай, че има паркирал автомобил в двора на кооперацията, където страните по
делото притежават апартаменти, е почти невъзможно да се направи маневра и да се
влезе или излезе от някой от гаражите. При постановяване на решението си СРС
бил допуснал нарушение на т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г.
на ОСГК по въпросите на иска по чл.109 ЗС. Счита, че конкретния случай попада в
хипотезите визирани в това ТР.Съдът следвало да извърши конкретна преценка
относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по
негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на
собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените. В случая чрез
действията си ответниците пречели на използването на гаражите по
предназначение.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение и вместо това да осъди ответниците да преустановят
осъществяването на своите действия по паркиране на автомобили в прохода от
улицата към гаражите на сградата, находяща се в гр.София, ул.“********“ № ** и
върху площта във вътрешния двор – пред гаражите. Претендират се разноски.
Решението
се обжалва и в частта за разноските.
Постъпил е отговор от ответника /пред СРС/ Б.Б.М., в който се излага становище
за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното
съдебно решение. Сочи се, че били настъпили нови обстоятелства, изразяващи се в
преустановяване ползването от страна на ответника на апартамента и гаража,
находящи се на ул.“********“ № 30 и преместването на дейността му на друг адрес
от м.10.2019 г., поради което и на това
основание предявеният иск по чл.109 ЗС бил неоснователен.
Иска се от настоящата
инстанция да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.
От другия ответник М.Е.П. не е
постъпил отговор по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена
на 13. 09.2019 г., Въззивната жалба
е подадена на 27.09.2019 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от
въззивницата /ищец в производството пред
СРС/, искове по чл.109 ЗС, следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната
инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и
допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
По основателността на иска по чл.109 ЗС:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС
е приел, че по делото по отношение на ответника П. не бил установен нито
един случай при който той да е паркирал автомобила си по начин, по който да е
препятствал възможността на ищцата да ползва гаража си. Затова предявеният по
отношение на този ответник, иск бил неоснователен.
По отношение на ответника М. било установено, че същият е спирал автомобила
си в двора на кооперацията по начин, който препятства възможността друг
автомобил да премине извън него или навътре; подобно действие можело да бъде
квалифицирано като противоправно. В случая, обаче не се установило, че когато М.
паркирал по този начин е попречил конкретно на ищцата да използва гаража си по
предназначение. Не се установило, че когато е паркирал по този начин, е имал
възможност да прибере колата си в ползвания от него гараж № 3, тъй като в двора
имало паркирани други автомобили. Затова искът по чл.109 ЗС бил недоказан и по
отношение на ответника М..
Софийски градски съд, действащ
като въззивна инстанция приема следното от фактическа и правна страна на спора:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му
пречи да упражнява своето право.
По реда на чл.109 ЗС се осигурява защита на
възможността носителят на право на собственост върху вещ да упражнява това свое
право в пълния му обем с оглед вида и предназначението на тази вещ, като не се
допуска неоснователно въздействие върху вещта от трети лица, което да
ограничава правата на собственика, създавайки му пречки да ползува вещта според
нейното предназначение.
Действително, не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на
предявен по реда на чл.109 ЗС, иск, а само онова въздействие,
което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и
посредством което обективно се създават пречки за установения правен режим на
ползуване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се
създават пречки правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем.
От съществено значение за
основателността на предявения по реда на чл.109 ЗС иск е естеството на правото,
чиято защита се търси. В случая се поддържа, че действията на ответниците, изразяващи се в: паркиране на автомобилите си в прохода от улицата и върху площта на
вътрешния двор пред вратите на гаражите в гр.София, на ул.“********“ № 30, пречат
на ищцата да упражнява правото си да ползва безпрепятствено собствения си гараж
№ 2 на партерния етаж.
Пречките за ползуването на имота следва да са
обективни, т.е. самото им естество да препятствува възможността за ползуване на
имота и то чрез осъществяване на въздействие върху самия имот, при което същият
да не може да бъде ползуван според неговото предназначение, т.е. от съществено
значение е естеството на правото, което е предмет на защита.
Не е спорно по делото, а и
СРС е прогласил това обстоятелство за безспорно с доклада си по чл.140 ГПК,
обективиран в определение от 12.04.2019 г./л.42 и следв. пред СРС/, че ищцата е
собственик на гараж № 2, находящ се на партера в процесната сграда, ответникът М.
–на гараж № 3, а ответникът П. е собственик на гараж № 4. За безспорно е
обявено и обстоятелството, че достъпът до гаражите не е възможен при положение,
че в прохода между улицата и двора има паркирал автомобил.
В отговора по исковата молба ответникът М. действително признава, че е паркирал автомобила си в прохода или в
дворното място, но това ставало, когато достъпът до ползвания от него гараж е
блокиран от паркирали в двора или прохода автомобили. Това ставало докато му се
осигури достъп до гараж № 3. При такива случай той оставял бележка с телефонен
номер и номер на апартамента в сградата и бил на разположение незабавно да
премести автомобила, ако се налага. Имало случай в които достъпът до гараж № 3
бил осуетен от самата ищца чрез паркиране на нейния автомобил или на нейни
гости.
В отговора по исковата молба
ответникът П. е оспорил твърдението на ищцата, че паркира автомобила
си във вътрешния двор на сградата по начин, че да пречи на ползването на гараж
№ 2, както и оспорва да паркира в прохода от улицата. Не бил извършвал каквито
и да е неоснователни действия, с които да пречи на ищцата да упражнява правото
си на собственост върху гараж № 2 в пълен обем и според предназначението му.
Наред с това е посочил, че ищцата не живее постоянно в гр.София и дори не
ползва гараж № 2 по предназначение и вътре не се съхранявал автомобил. Ищцата
не била разговаряла с него да преустанови неправилното паркиране.
С оглед на съдържанието на отговорите по исковата молба неоснователен е
довода на въззивницата, че ответниците били признали извършването на
действията, които ищцата иска да бъдат преустановени чрез уважаване на иска по
чл.109 ЗС.
Само неоснователно, извършено в нарушение на установените в нормативни
актове правила действие би могло да обоснове основателност на заявената по реда
на чл.109 ЗС претенция.
От разпита на свидетелите, допуснати и на двете
страни по спора, не се установява ответника П. да е паркирал автомобила
си в прохода или в двора на кооперацията. Свидетелят З., разпитан на страната
на ищеца сочи, че не познава ответника П. и не го е виждал да паркира. Свидетелят
Н. сочи, че ответника П. редовно си паркира автомобила в гаража, който е под №
10; „негова кола не съм виждал в двора“.
Следователно по отношение на този ответник обжалваното решение е правилно и
като такова ще следва да бъде потвърдено.
По отношение на ответника М. се установява той да е паркирал автомобила си пред
гаражите. Но от показанията на свидетелите се установява, че и други лица, дори
такива, които нямат собственост върху обекти в сградата, са паркирали по
сочения от ищцата начин. Така например: свидетеля З. сочи: „има една млада и
руса девойка, която често паркира. Налагало се е да я чакам да се върне от обяд
половин час, за да можем да излезем“. „един от пътите съм молил дамата, която
живее на горния етаж, за да може Б./говори за ищцата/ да премести колата си…понякога
човек трябва да издирва кой е човека, който е паркирал“. Свидетелят Н.,
собственик на гараж № 9, сочи: „Виждал съм автомобили с врачанска регистрация,
със сливенска регистрация. В двора съм виждал различни автомобили спрени,
особено след като стана зелена. Колите спират пред подземните гаражи на
улицата. Виждал съм пред прохода спрели коли с вдигнат заден капак или
странични врати за товаро-разтоварителни дейности, защото доколкото знам от
живущите има фирми“.
Горните показания на свидетелите
обосновават извода, че възпрепятстване ползването на гараж № 2 от страна на
ищцата, не е обусловено от конкретните действия на ответника М.. Дори
свидетелят Н. сочи, че и той има проблеми със спрелите автомобили пред гаража
си след обявяването на зелената зона, т.е. от действия на водачи на автомобили,
които нямат обекти в конкретната сграда.
От показанията на всички свидетели се
установява, че се касае до малък проход, в който може да влезе един автомобил с
отстояние от 20-30 см от двете страни. Когато паркира там кола, за други коли е
затруднен достъпа. В двора могат да паркират четири автомобила в две редици,
една зад друга, последните два автомобила могат да излязат, а предните два няма
как, защото двора е задънен.
Въззивната инстанция намира, че не са изпълнени изискванията на т.3 от ТР
№ 4/06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№ 4/2015 г. , за уважаване на
претенцията.
Действително, в същото това ТР е прието, както се
твърди от въззивницата, че когато действията на ответника са в нарушение на строителни или
санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено
с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по
предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено
населено място или част от него.
В конкретния случай не се установява ответникът М.
да е упражнил неправомерни действия. Липсват данни да е било забранено
паркирането в прохода или в дворното място.
Наред с това не се спори по делото, че ответника М. в случаите, в които е
паркирал автомобила извън гаража си, е оставял бележка с телефонния си номер,
както и при позвъняване е излизал да премести автомобила.
Действително, приетите от въззивната
инстанция писмени доказателства не подкрепят тезата на въззиваемия М., че е
„преустановил ползването на собствените му имоти /апартамент и гараж/, находящи
се в гр.София на ул. „********“ №**, вкл. и за нуждите на собственото му
търговско дружество – „С.“ ЕООД като бил преместил търговската си дейност в
новопридобит офис на територията на район „Студентски“. Видно от тези писмени
доказателства – договор за продажба на ел.енергия от 27.06.2019 г. и
споразумение към същия, адреса на управление на „С.“ ЕООД е гр.София на ул. „********“
№ *******, т.е. в процесната сграда. Този адрес на управление продължава да
фигурира и в ТР.
Де факто в случая се касае,обаче, по-скоро до действия на служители на
ответника М., а не негови лични неправомерни действия, възпрепятстващи ищцата
да ползва по предназначение гараж № 2. Въззивната инстанция намира, че в
хипотезата на чл.109 ЗС не може да бъде ангажирана отговорност на ответника за
действия на негови служители, респ. това да служи като основание за уважаване
на иска по чл.109 ЗС.
Наред с това от разпита на свидетеля З. се установява, че ищцата много
често пребивава на вилата си, т.е. през тези периоди няма как да е възпрепятствано
правото и да ползва гаража си по предназначение.
Налага се извод, че обжалваното решение е
правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода
на спора, обжалваното решение е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора на въззивницата
разноски не се следват. Въззиваемите
претендират разноски и такива са сторени, както следва: от въззиваемия М. в
размер на 360 лв./с ДДС/; от въззиваемия П. – 300 лв.,
представляващи заплатено адв.възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 161598 от 09.07.2019 г.
на СРС, ГО, 90 с-в, постановено по гр.д.№ 43475 по описа за 2018 г., изцяло.
ОСЪЖДА Б.Л.Г., ЕГН **********,***-2,
съдебен адрес:***-адв.М., да заплати на Б.Б.М., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***- адв.Ч., сумата в размер на 360 лв. /с ДДС/- адв.възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Б.Л.Г., ЕГН **********,***-2,
съдебен адрес:***-адв.М., да заплати на М.Е.П., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, офис № 11 – адв.Л., сумата в размер на 300 лв. -
адв.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: