РЕШЕНИЕ

№…………

гр. Перник, 24.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав :

                        Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 05912 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание чл.124, от ГПК.  

              По изложените в исковата молба обстоятелства,  С.В.Р. ЕГН:********** ***, е поискала да бъде признато за установено по отношение на  ответника - "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец" N21,  че ищеца не дължи на   "Водоснабдяване и Канализацим-Перник" ООД,   сумите от: 994,52лв. представляваща  главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 16.06.2010г. до 04.12.2012г., 120,64лв. представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 26.08.2010г. до 02.01 2013г. поради погасяването им по давност, като му се присъдят и направените разноски по настоящето дело.

              Ответното дружество "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник,  чрез процесуалния си представител оспорва така предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.  

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

              Видно от приложените по делото писмени доказателства и копие от заверен препис от изпълнително дело №1496 по описа на ЧСИ- С. Б. за 2014г., с район на действие Пернишки съдебен район, се установява, че за след образуване на процесното изп. дело, в хода на изпълнителното производство са поискани от взискателя и извършени следните действия - на 30.01.2014г. взискателят е депозирал молба пред ЧСИ, с която иска, да бъде наложен запор на длъжника. На 17.09.2014г. съдебният изпълнител, налага запор на собствения, на длъжника лек автомобил „М.". 

            Това изпълнително действие (запор на МПС) се явява последно   валидно действие, имащо отношение към изтичането на погасителният давностен срок за процесното вземане и прекъсването му, като същото е удостоверено с печат на гърба на изпълнителния лист поставен от ЧСИ- С. Б..

              След 17.09.2014г. съдебният изпълнител не е извършвал изп. действия нито пък взискателят е поискал извършването на такива и съгл. чл.433,ал.1, т.8 ГПК изп. дело се е прекратило по силата на правната норма, „ех lege", с изтичането на две години от датата на последното изп. действие 17.09.2014г. т. е към 19.09.2016г. изп. д. №1496 по описа за 2014г. на службата на ЧСИ - С. Б..  

 

                

               Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води / предвид момента на извършване на последното изпълнително действие което е прекъснало давността /,   са  погасени по давност. В случая и при приложение на 5 годишен давностен срок, съобразно практиката на някои съдилища, доколкото се касае за вземания установени в с влязла в сила заповед за парично изпълнение, също иска се явява основателен , доколкото са изминали повече от 5 години към момента на предяване на иска – 14.10.2019г.

               С погасяването на главницата, се погасяват и свързаните с нея изтекли лихви и други акцесорни задължения, поради което погасени по давност са и задълженията за лихва, за забава на плащането и направените разноски. 

               С оглед на изложеното така предявените искове като основателни и доказани следва да бъдат уважени изцяло.  

Предвид изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски по делото, които съобразно приложения списък с разноските са в размер на 384.00 лева, от които адвокатско възнаграждение от 310.00 лева. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възражение. Съдът намира същото за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото, като изплатеното адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалено, тъй като е под минималния размер съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение.   

 Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец" N21,  че С.В.Р. ЕГН:********** ***,  не дължи на "Водоснабдяване и Канализацим-Перник" ООД, сумите от: 994,52лв. представляваща  главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 16.06.2010г. до 04.12.2012г., 120,64лв. представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 26.08.2010г. до 02.01.2013г. поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец" N21, да запалти на С.В.Р. ЕГН:********** ***, сумата от   384.00 лева, направени разноски по делото.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                    

 

Вярно с оригинала:С.Г.                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: