№ 317
гр. Кюстендил, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело №
20241500500549 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 922 от 02.10.2024 г., постановено по гр.д. № 742 по описа
за 2024 г. на Районен съд – Кюстендил, ГО, XIV състав, е изменил, на
основание чл. 150 СК, издръжката определена по гр.д. № 171/2018 г. по описа
на Районен съд – Кюстендил, като е завишил нейният размер от 130 лева на
233,25 лева месечно. Осъдил е У. Х., роден на 14.07.1986 г., да заплаща
месечна издръжка на дъщеря си Б. У. Х., ЕГН **********, чрез нейната майка
и законен представител Т. С. А., ЕГН ***, в размер на 233,25 лева, платима до
5-то число на съответния месец, считано от датата на депозиране на исковата
молба до настъпване на основания за нейната промяна или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка вноска, до погасяване на задължението.
Отхвърлил е иска за разликата над увеличения размер от 233,25 лева до
пълния предявен от 250 лева. Осъдил е У. Х., да заплати по сметка на Районен
съд – Кюстендил държавна такса върху така присъдената издръжка в размер
на 148,68 лева, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист. Осъдил е У. Х., да заплати по сметка на Районен съд –
Кюстендил сумата от 30,00 лева, представляваща такса за публикуване в
„Държавен вестник“, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК,
предварително изпълнение на решението.
Ответникът и въззивник в настоящето производство У. Х., действащ в
1
процеса чрез назначен особен представител в лицето на адв. И. Д., е останал
недоволен от Решението и го е обжалвал с въззивна жалба вх. №
11654/14.10.2024 г., в частта, с която дължимата месечна издръжка от
ответника е увеличена на сумата от 233,25 лева. С депозираната въззивна
жалба, решението в обжалваната част, се оспорва като неправилно поради
нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и
необоснованост на формираните изводи на първоинстанционния съд.
Изложени са подробни съображения за допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила по призоваването на ответника, лишило
последният от възможността да вземе участие в производството и да защити
правата си по надлежния ред. Навени са доводи за недоказаност на
основанието за изменение на размера на издръжката, доколкото по делото не
са събрани доказателства за конкретните нужди на детето, които недопустимо
от първият съд са били приети по делото като ноторно известни факти.
Отправено е искане към въззивната инстанция за отмяна на
първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявената искова
претенция.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна Б. У. Х. чрез нейната
майка и законен представител Т. С. А. и чрез процесуалния си представител
адв. Ю. Д. С. е депозирала писмен отговор, с който оспорва изцяло наведените
доводи във въззивната жалба. Желае да се потвърди първоинстанционното
решение, твърди същото да е правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, особеният
представител на въззивника, назначен по реда на чл. 48 ГПК, редовно
призован, не се явява.
В открито съдебно заседание въззиваемата чрез процесуалния си
представител оспорва въззивната жалба и поддържа отговора, като моли
решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено.
Кюстендилският окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и
е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК
валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт, поради което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която искът е
отхвърлен за сумата над 233,23 лева до пълния размер на претендираната
издръжка, в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК и в частта за разноските, като необжалвано е
влязло в законна сила.
2
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.
Въззивният съд намира постановеното решение за валидно -
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и съдържание. Настоящата инстанция приема, че
решението в обжалваната част е допустимо, тъй като не се констатират
процесуални пречки за разглеждане на депозираната искова молба, а
районният съд се е произнесъл съобразно искането, с което е бил сезиран.
Във въззивната жалба са наведени доводи за допуснати от първия съд
нарушения на съдопроизводствените правила, гарантиращи редовното
призоваване на ответника и обезпечаващи участието му в
първоинстанционното производство.
Наведените доводи са неоснователни.
В производството по делото ответникът е бил призован при условията на
чл. 48 ГПК чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“,
след като са събрани необходимите писмени доказателства, удостоверяващи,
че при завеждане на делото лицето У. Х. няма регистриран постоянен и
настоящ адрес в Република България /справки от НБДН и МВР/ и ищцата е
потвърдила с нарочна декларация, че не й е известен адресът на ответника в
чужбина. Противно на доводите изложени във въззивната жалба следва да се
отбележи, че с разпореждане от 26.03.2024 г., първоинстанционният съд е
разпоредил връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея
на ответника по посочения от ищцата адрес, но съобщението до него на адреса
по исковата молба е било върнато в цялост с отбелязване, че лицето не е
намерено на посочения адрес, на който в действителност се помещава
адвокатска кантора. При това положение и след като липсата на адресна
регистрация на ответника на територията на страната е била доказана чрез
съответни справки, а ищецът е потвърдил с нарочна декларация, че не му е
известен адресът на ответникът в чужбина, то и реализирания от КнРС начин
на призоваване по чл. 48 ГПК е законосъобразен. Обстоятелството, че тези
справки са били събрани по инициатива на съда не променя горния извод, тъй
като по този начин са били положени максимални усилия за реалното
уведомяване на ответника за заведеното дело. Отделно от това, съдът, а не
ищеца, следва да се увери за липсата на адресна регистрация на ответника,
чрез справка, поради което и изискването на такава по почин на съда не
съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
При тези данни, първоинстанционният съд стриктно е спазил
разпоредбата на чл. 48 ГПК, като законосъобразно е назначил особен
представител, който да защитава интересите на въззивника.
При произнасяне по спора, въззивният съд съобрази следното:
3
За да постанови съдебния акт в атакуваната част, Кюстендилският
районен съд е приел за установено, че малолетната ищца Б. У. Х., родена на
08.06.2016 г., е дъщеря на ответника У. Х. от бракът му с майката Т. С. А.. Този
факт не е бил спорен между страните, като е установен и въз основа на
Удостоверение за раждане /л. 8 от първ. дело /, издадено въз основа на Акт за
раждане № 0198 от 10.06.2016 г., съставен в гр. Кюстендил. Установено е по
делото, че бракът между родителите е прекратен, като с Решение № 249 от
30.03.2018 г., постановено по гр.д. № 171/2018 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил (л. 6 и сл. от първ. дело), ответникът У. Х. е осъден да заплаща на
малолетното му дете – ищцата Б. У. Х., месечна издръжка в размер на 130
лева. Писмените доказателства, приети по делото от първата инстанция сочат,
че осигурителния доход на майката на ищцата е в размер на 41,05 лева към
24.10.2023 г. и 17.73 лева към 24.11.2023 г. (справка - данни за осигуряването
на ТД на НАП - София - л. 68 от първ. дело).
По делото е изслушан социален работник от Отдел „Закрила на детето“
към Д „СП“ – Кюстендил, който е изразил становище за необходимост от
увеличаване на дължимата издръжка предвид възрастта на ищцата.
По делото са събрани гласни доказателства с разпита на св. М.В.Б. (баба
на ищцата), която установила с показанията си, че същата помага в
отглеждането на детето, както и че основните грижи били полагани от
неговата майка. Ищцата била ученичка в с. Невестино и имала нужда от
телефон и компютър, но такива семейството не можело да й осигури поради
липса на средства. Свидетелката е заявила, че не познава и никога не била
виждала бащата на детето. Майката на ищцата се омъжила за ответника в гр.
София, след което двамата заминали за ФР Германия, а впоследствие се
разделили. Неговото местонахождение било неизвестно на свидетелката, като
същата била категорична, че бащата не подпомага финансово детето си.
Въззивният съдебен състав, подобно на първостепенния съд не намира
основания да не се довери на показанията на посочената свидетелка,
независимо от роднинската й връзка с ищцата, доколкото същите са логични и
последователни, кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съобразно с посочената фактическа установеност първата инстанция е
изложила правни изводи за частична основателност на предявения иск, с
мотиви, че от първоначалното присъждане на издръжката на ищцата до
приключването на съдебното дирене по делото е изминал период от около 6
години. Ищцата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и
потребностите й от средства за съществуване и социално - културно развитие,
които досегашната издръжка не може да задоволява, предвид размера й, още
повече, че последният е под установения в закона минимален размер.
Във въззивната инстанция не са ангажирани писмени и гласни
доказателства, извън обсъдените по - горе и приети при първоинстанционното
разглеждане на делото.
4
Съобразно с фактическата установеност по делото и съотнесена към
релевантния закон, и при така очертания от въззивната жалба предмет на
спора, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е неоснователна по изложените оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение в съответната обжалвана
част.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Нормата на чл. 150 СК, в която намира правното си основание
предявеният иск, предвижда, че при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или
прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка
на ненавършило пълнолетие дете, съдът съобразява нуждите на детето и
възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от
съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите
на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице. За да бъде уважен искът за увеличение на издръжката е
необходимо да се установи наличието на трайни или съществени изменения на
обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка,
които промени касаят нуждите на търсещия издръжка или възможностите на
задълженото лице. Задължителната съдебна практика - Постановление № 5 от
16.11.1970 г., Постановление № 5/30.11.1981 г. на Пленума на Върховния съд,
решение № 77/21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 863/2011 г., ІІІ г.о., приема, че
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно
обикновените условия на жИ.т, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства, които са от значение съобразно
конкретните факти по делото, а възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация.
Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в
зависимост от две величини - 1/ нуждите на детето, респ. на децата, които
имат право на издръжка и 2/ възможностите на родителя, който я дължи.
Следва да се отбележи, че липсва законово изискване тези изменения в
потребностите на имащия право на издръжка и възможностите на
задълженото за издръжка лице да бъдат установени кумулативно. С нормата
на чл. 142, ал. 2 СК е определен минималния размер на издръжката на едно
дете, който размер е равен на една четвърт от размера на минималната работна
заплата.
Неоснователно във въззивната жалба се поддържа, че по делото не са
доказани нараснали нужди на издържаното лице. Настоящият въззивен
съдебен състав, подобно на първостепенния съд отчита, че определената преди
повече от 6 години с Решение № 249 от 30.03.2018 г. по описа на РС –
Кюстендил, издръжка в размер на 130 лева, която въззивникът е следвало да
заплаща ежемесечно на своята дъщеря Б. У. Х., към настоящия момент от една
страна е под законоустановения в чл. 142, ал. 2 СК минимум, а от друга
5
несъмнено се явява недостатъчна да задоволява битовите, образователни и
социални потребности на детето. Следва да се отчете, че към датата на
определяне на първоначалната издръжка въззиваемата е била едва на 2
години, а понастоящем вече е навършила 8 години и е започнала своето
начално образование, като по делото не се спори, че е ученичка във втори
клас. С нарастване на възрастта и навлизане на детето в системата на
училищното образование се налагат повече разходи за облекло, храна, учебни
пособия и пр., т.е. налице са обективни обстоятелства, с които размерът на
издръжката следва да бъде съобразен. В този смисъл е и изготвеното за
нуждите на въззивното производство социално проучване от АСП, Д „СП“ –
Кюстендил, обективирано в социален доклад с изх. № ПР/Д-КН/137-
001/02.12.2024 г., от което се установява, че Б. има нужда от обувки, дрехи,
яке, спортен екип, тетрадки, необходими за пълноценното й обучение в
начално училище и добра интеграция в училищната среда, като издръжката на
детето е поета изцяло от неговата майка, а размерът й надхвърля линията на
бедност. При това положение и доколкото средствата, необходими за
отглеждане на дете в неговата ранна детска възраст и съответно в ученическа
такава са различни, се налага несъмнен извод за наличие на промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран.
Последното има траен и необратим характер, от което следва категоричния
извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите
се обстоятелства (детето да има нужда от по-малко средства за месечната си
издръжка).
На следващо място, въззивният съд отчита и промяната в
икономическите условия в страна, довела до промяна на стандарта на жИ.т,
като индикатор в тази посока е увеличеният размер на минималната работна
заплата за страната нараснала от 510 лв. през 2018 г. до 933 лв. към настоящия
момент.
Предвид гореизложеното неоснователни се явяват доводите на
въззивника, че по делото не се доказват нуждите на въззиваемата да са
нараснали. Константа е съдебната практика, че при изследване на
обстоятелствата, обуславящи размера на дължимата издръжка от
неотглеждащия родител на ненавършилите пълнолетие деца, съдът преценява
изминалия период от време от определяне на първоначалната издръжка,
възрастовото израстване на детето, както и икономическите условия в
страната, респективно промяната в тях. При установяване на изменение в
посочените обстоятелства на изменение подлежи и дължимата издръжка. В
действителност по делото не се установява детето да има особени нужди и
потребности от издръжка, надхвърляща тази на деца на нейната възраст и
потребяващи блага от имуществен и неимуществен характер в своето
развитие, но и такива не се твърдят от въззиваемата.
Предвид изложеното въззивният съд намира за правилни изводите на
контролираната инстанция, че са настъпили трайни и необратими промени в
обстоятелствата, при които е формиран размерът на издръжката, което налага
6
нейното изменение.
Доколкото определената от първоинстанционният съд издръжка е в
размер на установения законов минимум, съгласно чл. 142, ал. 2 СК, а
съдебното решение не е обжалвано в отхвърлителната му част, то и въпросът
относно размера на дължимата издръжка не следва да бъде обсъждан от
въззивната инстанция.
Други оплаквания във въззивната жалба не са направени, а съгласно чл.
269 ГПК настоящата инстанция е обвързана от изложеното в нея.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като
правилно, постановено в пълнота със събраните доказателства и при спазване
на материалния закон и процесуалните правила, следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
По разноските:
С оглед изхода на делото, в тежест на въззвника следва да се възложат
разходите, сторени пред въззивния съд за изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за особен представител в размер на 300 лева, както и
държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 74,34 лева.
Така мотивиран, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 922 от 02.10.2024 г., постановено по гр.
дело № 742 по описа за 2024 г. на Районен съд - Кюстендил, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, У. Х., роден на 14.07.1986 г.,
да заплати по сметка на Окръжен съд - Кюстендил държавна такса в размер на
74,36 лева, както и сумата от 300 лева - възнаграждение за назначения му
особен представител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7