Определение по дело №2851/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 2031
Дата: 24 септември 2020 г.
Съдия: Зорница Хайдукова
Дело: 20201000502851
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 203123.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502851 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК - чл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба от назначения от първоинстанционния
съд особен представител адв. К. Г. П. на ответника П. Л. П., понастоящем
починал, срещу определение № 7690 от 22.05.2020г. по гр.д. 18056/2011г. по
описа на СГС, I отделение, 20 с-в, в частта му, с която съдът е постановил да
изменя разпореждане от 16.11.2013г. по гр.д. 18056/2011г. по описа на СГС
като определя възнаграждение на особения представител, назначен на
първоначалния ответник, в размер на 400 лв., вместо първоначално
определения размер от 969,58 лв. Жалбоподателят поддържа обжалваното
определение да е постановено в нарушение на процесуалния закон. Излага
предходните актове на съда за определяне на размер на възнаграждението на
особения представител и на задълженото за същото лице от 15.03.2012г. и от
16.11.2013г. да са влезли в сила и да не могат да бъдат изменяни. На второ
място поддържа и да не са настъпили никакви нови обстоятелства, които да
налагат изменение на определеното от съда възнаграждение. Излага от
назначаването му за особен представител да са изминали повече от осем
години, да е депозирал писмен отговор на исковата молба, а в последствие по
делото да има множество постановявани актове от въззивна и касационна
инстанция. Поддържа и да е назначен по делото като особен представител на
ответника предвид призоваването му при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, в
която хипотеза дължимото му се възнаграждение следва да бъде определено
при съобразяване на чл. 36 ЗА, който препраща към Наредба 1 от 2004г. на
1
ВАС и установените с последната минимални адвокатски възнаграждения. По
изложените доводи моли първоинстанционното определение в обжалваната
му част да бъде отменено.
Ответникът по жалбата, Г. К. Г. , в указания му срок не депозира
отговор на жалбата.
Предвид установената трайна съдебна практика на ВКС настоящият
състав на съда намира частната жалба на особения представител за
допустима.
Същата е основателна по следните мотиви:
С оглед дадените разяснения по т. 6 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС
възнаграждението на назначения от съда при условията на чл. 47 ГПК особен
представител на ответника, който винаги е адвокат във връзка с чл. 32 ГПК,
следва да бъде определено с акта на назначаването му от съда, респ. с акта, с
който се определя представителството на ответника да бъде извършвано по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, при съобразяване с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА,
препращащ към Наредба 1/2004г., с оглед установяване минималното
възнаграждение за вида процесуална дейност.
В този смисъл и при определяне на дължимото се възнаграждение на
особения представител – адв. П., назначен от съда по реда на чл. 47 ГПК с
определение от 05.04.2012г., съдът следва да съобрази минималните размери
на адвокатското възнаграждение по Наредба 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения към датата на постановяване на съдебния
акт, като, както последният нормативен акт предвижда, размерът се определя
въз основа на материалния интерес по делото, без да се отдава значение на
изхода по съдебния спор.
В конкретния случай съдът е сезиран с иск по чл. 92 ЗЗД за дължима
неустойка в размер на сумата 25 979 лв.
Минималният размер на дължимото възнаграждение за адвокат за
извършено процесуално представителство по този граждански спор,
съобразно редакцията на Наредба 1/2004г. на ВАС за минималните размери
на адвокатските възнаграждения към датата на определението на съда за
2
осъществяване на представителство на ответника по реда на чл. 47 ГПК е
969,58 лв., който размер и съдът е определил за дължим с определение от
15.03.2012г.
Актът на съда по определяне на дължимото се възнаграждение на
особен представител на ответника, назначен по реда на чл. 47 ГПК, подлежи
на обжалване само от особения представител – адвокат, и по принцип е
оттегляем – може да бъде изменен от същия съд, противно оплакванията на
жалбоподателя.
Определеният нов размер на възнаграждението, обаче, при съобразяване
на цитираната задължителна за всички съдилища съдебна практика по т. 6 от
ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС не може да бъде по-нисък от установения в
Наредба 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимален размер на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство по спора с оглед материалния интерес,
определим към датата на назначаване на особения представител, в случая
969,58 лв.
Изменението на процесуалната разпоредба на чл. 47, ал. 6 ГПК с ДВ бр.
86/2017г., която позволява съдът да намали възнаграждението на особения
представител с оглед обстоятелствата по делото и под установените с чл. 36
ЗА размери, проявява своето действие по отношение на заварените
производства, но към датата на влизането и в сила процесуалното
представителство е прекратено предвид смъртта на ответника П. П. на
29.06.2012г., а и производството по гр.д. 18056/2011г. е прекратено с
определение от 20.03.2015г., предвид на което и последната норма е
неприложима по отношение на дължимия размер на възнаграждение на
особения представител адв. П..
Изложените с обжалваното определение доводи за предоставена правна
помощ на ответника не кореспондират с преписката по делото, а в частта, че и
по отношение на особен представител на ответника, назначен на основание
чл. 47 ГПК, възнаграждението следва да бъде определено съобразно ЗПП и
Наредба за заплащането на правната помощ противоречи на задължителната
съдебна практика по т. 6 ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, и мотивираният с
последните доводи съдебен акт като неправилен следва да бъде отменен по
3
реда на инстанционния контрол.
Предвид пълното уважаване на жалбата на особения представител и
необжалваемостта на акта на съда по определяне на размер на възнаграждение
на особен представител от страните по спора настоящото определение е
окончателно.
По тези мотиви, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 7690 от 22.05.2020г. по гр.д. 18056/2011г. по
описа на СГС, I отделение, 20 с-в, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която съдът е
постановил да изменя разпореждане от 16.11.2013г. по гр.д. 18056/2011г. по
описа на СГС като определя възнаграждение на особения представител,
назначен на първоначалния ответник, в размер на 400 лв., КАТО ВМЕСТО
ТОВА определя за дължим първоначално определения размер с разпореждане
от 16.11.2013г. и определение от 15.03.2012г. по гр.д. 18056/2011г. по описа
на СГС от 969,58 лв.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4