Присъда по дело №123/2021 на Окръжен съд - Благоевград
| Номер на акта: | 32 |
| Дата: | 7 декември 2022 г. (в сила от 23 декември 2022 г.) |
| Съдия: | Маргарита Коцева |
| Дело: | 20211200200123 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 9 февруари 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
описа на Окръжен съд - Благоевград
Обвинението против подсъдимия М. А. М. от с. К., общ. Б., е за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”в”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
НК във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП – за това, че на 02.10.2018 г., около
21.40 ч. на главен път II-84 в района на 92+800 км., при управление на
моторно превозно средство /МПС/ – лек автомобил, марка и модел „М.“ с рег.
№ Е..... в посока гр.Я. към гара Б. е нарушил правилата за движение,
установени в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а
именно - не е изпълнил задължението си да намА. скоростта на МПС, което
управлява и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението /движещ се по пътното платно пешеходец/, в резултат на което е
допуснал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост е причинил
смъртта на неправилно движещия се по пътното платно пешеходец С. Ю. А.
от с. Орцево, общ. Б..
Един от наследниците на починА.я С. Ю. А. – баща му Ю. Х. Т., е
конституиран в съдебното производство срещу подс. М. като частен
обвинител. По делото не са предявени граждански искове.
Пред Окръжен съд – Благоевград е проведено съдебно следствие, в
което са събрани писмени и гласни доказателства, изслушани са вещите лица
по назначените на досъдебното производство съдебни експертизи, като са
назначени и изслушани в хода на съдебното следствие повторни и
допълнителна комплексни автотехнически и медицински експертизи.
Подсъдимият М. в хода на съдебното следствие дава обяснения по
обвинението.
В хода на съдебните прения представителят на ОП – Благоевград
поддържа обвинението срещу подсъдимия М., като сочи, че събраните в хода
на съдебното следствие доказателства установяват по категоричен начин, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение; прави в пледоарията си подробен анА.з на събраните
доказателства и противоречията, които се установяват в тях, като с
нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП според прокурора е в
пряка причинна връзка настъпилата смърт на пострадА.я С. А.. Иска се
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като
с оглед посочените от прокурора смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства да се определи наказание лишаване от свобода за срок от 2 г. и
изтърпяването на наказанието се отложи на основание чл. 66 НК за срок от 4
г., подсъдимият да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от 2
години.
Повереникът на частния обвинител Ю.Т. – адв. В., поддържа
обвинението срещу подсъдимия М., както е повдигнато от прокурора, като в
1
хода на съдебното следствие се установявала фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт. Излага в пледоарията си фактите, които следва
да се приемат от събраните доказателства, като иска подс. М. да се признае за
виновен в извършено от него престъпление. Предвид нА.чните в случая
смекчаващи и отегчаващо обстоятелства повереникът на частния обвинител
се присъединява към искането на прокурора за наказанията лишаване от
свобода и лишаване от право да управлява МПС, които да бъдат наложени на
подс. М..
Защитникът на подс. М. – адв. Я., прави искане подсъдимият да бъде
признат за невиновен. В пледоарията си прави анА.з на събраните
доказателства и на противоречията в тях, като с оглед дадените обяснения от
подсъдимия, липсата на очевидци на деЯ.ето и явните противоречия в
експертните изводи при определяне скоростта на автомобила, опасна зона и
мястото на удара, се иска съдът да приеме, че обвинението срещу подс. М. не
се установява по несъмнен начин и същият следва да бъде оправдан. Изразява
се и алтернативна позиция в случай, че съдът намери основания за
признаване на подсъдимия за виновен, да се наложи наказание при нА.чие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства при условията на чл. 55, ал. 1,
т. 1 НК.
Подс. М. в хода на пренията в лична защита сочи, че много съжалява за
станалото и ако е могъл е щял да го предотврати. В последната си дума
подсъдимият моли за справедливо решение.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства според съда
следва да се приеме следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.М. към датата на обвинението е 21-годишен,
правоспособен водач на моторно превозно средство, категория В М, като
правоспособност е придобил на 12.01.2016 г. До датата на обвинението
същият е бил санкциониран 4 пъти за извършени от него нарушения по
Закона за движение по пътищата, видно от справка за нарушител, приложена
по досъдебното производство, като е наказан с глоби по 10 лв. /общо 50 лв./ за
пет административни нарушения, извършени на 03.03.2016 г.; с глоба 50 лв.
за нарушение, извършено на 20.04.2017 г. и също такъв размер глоба за
нарушение, извършено на 29.08.2018 г., като четвъртото наказване е с фиш за
нарушение на 06.11.2017 г. на глоба в размер на 30 лв., като всички наложени
глоби на подс. М. са платени.
На 02.10.2018 г., около 21.40 ч., подс. М.М. управлявал лек автомобил,
марка и модел „М.“ с рег. № Е..... по главен път II-84 в посока от гр. Я. към
гара Б.. Същия ден около 19:30 часа подс. М. е бил в град Б., като по това
време е провел телефонен разговор с баща му – св. М., но в часа на случилото
се посоката на движение на управлявания от подс. М. автомобил е била от гр.
Я. посока жп гара Б. като в този участък от пътя е и кръстовището за завиване
от и за град Б.. По същото време, по което подс. М. се движел с управлявания
от него автомобил по път II-84 в близост до кръстовището от този път за и от
2
гр. Б., пострадА.ят С. Ю. А. /на 42 г./ се движел пеша в същата посока, като в
момента на ПТП е бил в дясната част на платното за движение, макар и на
пътното платно в този участък да имало банкет, който можел да използва.
ПострадА.ят С. А. бил употребил голямо количество алкохол
/концентрацията на същия в кръвта му била 4,17 промила, като тази вечер се
прибирал пеша от гр. Б., където работел тогава, за дома му в с. К. /домът на
пострадА.я се намирал в близост до жп гара Б./. Не се установява поради
какви причини в момента на удара пострадА.ят С. А. се движил по пътното
платно, вместо да използва нА.чния край пътя банкет – заради голямото
количество алкохол, заради това, че в този участък от пътя е било много
тъмно или поради други причини. Доказателствата по делото еднопосочно
установяват както факта, че тогава на местопроизшествието не е имало
осветление /и поради това често са ставА. катастрофи на това място/, като и
че пострадА.ят е бил облечен с тъмни дрехи, така и за употребения в
значително количество алкохол.
В района на 92+800 км. подс. М. управлявал автомобила със скорост от
около 83,8 км/ч, когато наближавал неправилно движещия се пред
автомобила му в същата лента за движение пострадал пешеходец С. А. /в
посока гр. Я. към жп гара Б./.
Видно от посоченото в протокола за оглед платното за движение в
района на местопроизшествието /92+800 км. на път II-84/ се е състояло от две
пътни ленти за движение, по една във всяка от двете посоки; настилката на
пътя била суха, асфалтова, дребнозърнеста и без недостатъци, двете пътни
ленти били разделени от пътна маркировка М1 – бяла непрекъсната линия,
участъкът от пътя е прав в този район, без ограничения във видимостта, като
от двете страни пътното платно е било ограничено с бордюри с височина от
0.15 м., след които имало банкети с настилка от чакъл.
Подс. М. управлявал автомобила с включени дълги светлини и въпреки
че в района на местопроизшествието е било много тъмно към датата на
обвинението, пътят бил осветен от светлините на МПС, като осветеността
пред фронта на автомобила е била 100 м, като макар и заради правия пътен
участък и осветеността от фаровете на автомобила, да е могъл своевременно
да забележи облечения в тъмни дрехи и движещ се неправилно по платното
за движение пострадал пешеходец С. А., подс. М. не го забелязал
своевременно. Подсъдимият М. е имал техническа възможност да забележи
пострадА.я на разстоЯ.е от около 100 м., но го забелязал едва когато
управляваното от него моторно превозно средство е било на разстоЯ.е на
около 34,90 м. от пострадА.я, от което подсъдимият е предприел действия за
спиране на автомобила, но с оглед скоростта, с която се е движел преди
предприемане на спиране на автомобила и опасна зона за спиране от 69,40 м
заради тази скорост, последвал удар, като управляваното от подс. М. превозно
средство блъснало пострадА.я пешеходец в дясната пътна лента, в момента
на удара пострадА.ят е бил изправен, с лявата си част и насочено лице към
предната част на автомобила, като точно в този момент пострадА.ят е бил
3
спрял, първоначалният контактен удар е бил в областта на коляното, и
подбедрицата в ляво с предни ниски части на автомобила /броня/ - първа
фаза, като при това са причинени охлузванията и счупванията в областта на
коляното и подбедрицата на пострадА.я пешеходец, съответно е счупена
предна броня в десния си край, счупен десен халогенен фар на автомобила на
подсъдимия, а във втората фаза - пострадА.ят е паднал върху предното стъкло
на автомобила, при което са се получили увреждания по гръдния кош в ляво
и по главата, като по автомобила на подсъдимия са били счупени в тази фаза
на удара предното панорамно стъкло в дясната си част, а по преден десен
калник, над счупения десен фар се получили побитости и хлътвания, стъклото
е било счупено във формата на концентрични кръгове и е вдлъбнато отвън –
навътре /счупването на стъклото е било с размери 0.90 метра на 0.70 метра,
като в долния край на разстоЯ.е 0.44 метра от дясната греда се вижда
вдлъбнатина с диаметър 0,15 м., а в горния десен край на стъклото се вижда
счупване на стъклото - вдлъбнато навътре с размери 0,22х0,20 м., като в
горния десен край на стъклото и на 0,10 м. от дясната греда се виждА. петна
от червеникава течност и кичур нишковидни обекти/, като в третата и
четвъртата фази на удара е последвало отхвърляне на тялото, при крайната
фаза на спиране на автомобила, падането му, плъзгането и търкалянето върху
терена /наклонения скат/, при което са се получили по-леки и ивицести
увреждания по изпъкнА.те и открити части на главата, лицето, тялото и по
дрехите, като пострадА.ят е паднал в канавката /дерето/ край пътя, където е
установен както от подсъдимия, така и от пристигнА.те след това на място
полицейски служители и екипа на Спешна помощ, като точното място, където
е намерен трупът на пострадА.я, е описано в протокола за оглед от 02.10.2018
г. /л. 23-29 от т. 1 на ДП/. След удара в пешеходеца управляваният от подс. М.
автомобил продължил движението си по пътното платно до окончателното му
спиране заради задействаната спирачна уредба, като спрял в дясната лента за
движение преди моста на пътя в посока жп гара Б., като в дадените обяснения
в хода на съдебното следствие подс. М. сочи, че е върнал автомобила назад 1-
2 м, като в протокола за оглед е описано и положението на автомобила.
Липсват противоречия в доказателствата за това, че в резултат на
блъскането на пешеходеца С. А. от управлявания от подсъдимия М.
автомобил пострадА.ят пешеходец получил тежка и несъвместима с живота
черепно-мозъчна травма и починал на място, като в.л. З. е направило изводи,
че смъртта му е била неизбежна и е настъпила бързо, както и че причината за
това е получената автомобилна травма.
След ПТП подс. М. излязъл от управлявания от него автомобил, видял
паднА.я пострадал и сигнА.зирал за случилото се на телефон 112 /сигналът
бил подаден от подс. М. в 21.42 ч. на 02.10.2018 г. от телефонен номер 0878
416 599/. Подс. М. уведомил за случилото се и баща си – разпитаният като
свидетел М., като двамата родители на подсъдимия /тогава подсъдимият и
родителите му живеели в с. К. и домът им също бил близо до
местопроизшествието/ пристигнА. на мястото на случилото се преди
4
полицейските служители, разпитвани като свидетели в производството, и
преди екипа на Спешна помощ.
Липсват противоречия в гласните доказателства и извършените
експертни изследвания за употреба на алкохол от подсъдимия като водач и от
пострадА.я пешеходец, от които следва да се приеме за установено, че при
настъпването на ПТП пострадА.ят С. А. /вж. протокол за химическа
експертиза № 552/16.10.2018 г. /л. 76 от т. 1 на ДП/ е имал нА.чие на етилов
алкохол в количество 4,17 промила, а подс. М. при управлението на МПС не е
бил употребил алкохол /вж. протокол за химическа експертиза №
530/05.10.2018. /л. 79 от т.1 на ДП/.
По досъдебното производство е изготвен протокол за оглед на
местопроизшествие от 02.10.2018 г. /приложен в т. 1 на ДП – л. 23-29/, който
оглед е извършен кратко време след случилото се, като в него са отразени
обстоятелства, за които са разпитвани свидетели, които са били на мястото на
катастрофата и са възприели положението на автомобила на подсъдимия,
повредите по същия, положението на трупа на пострадА.я, как е бил облечен,
какви други вещи е имало в близост до него и на мястото на катастрофата.
Видно от съставения протокол за посока на огледа е приета посока на
движение от спирка гара Б. към гр. Я. /т.е. противоположна на посоката на
движение на МПС, управлявано от подсъдимия, и тази, в която се е движил
пострадА.ят/, като за ориентир на огледа е послужила бетонова колона на
мост от западната страна на пътя, която колона отстои на 1.40 м. от западния
край на пътното платно; местопроизшествието е на прав участък от пътя, като
на 13.70 м. по дължина на ориентира по посока на огледа и на 0.22 м. по
ширина на левия бордюр на лявата пътна лента са намерени 2 бр. сини
автомобилни отломки /обект № 1/, а на 15.80 м. по дължина на ориентира по
посока на огледа и на 0.65 м. по ширина на левия бордюр върху пътния
банкет е открита пластмасова отломка, по която се виждат петна от
червеникаво-кафява течност /обект № 2/; на мястото на произшествието е
намерен лек автомобил, марка и модел „М.“ с рег. № Е..... /син на цвят/, като
МПС е било разположено в лявата пътна лента по посока на огледа, предната
му част сочи в посока, обратна на посоката на огледа, а именно – по посока
гара Б., и със задната си част в посока гр. Я., като на 12.5 м. от ориентира по
посока на огледа и на 0.60 м. от левия бордюр в лявата пътна лента е
фиксирана предна дясна гума на автомобила, а на 15.40 м. по дължина на
ориентира по посока на огледа и на 0.61 м. от бордюра е фиксирана задна
дясна гума на МПС. В протокола за оглед са отразени констатираните щети
по автомобила – счупена предна броня в десния край, счупен десен халогенен
фар, счупен преден десен фар, счупено предно панорамно стъкло в дясната си
част, по дясната предна част на преден капак и преден десен калник над
счупения десен фар - подбитости и хлътвания, стъклото е счупено във
формата на концентрични кръгове и е вдлъбнато отвън навътре, като
счупването на стъклото е с размери 0.90 м. на 0.70 м., като в долния край на
разстоЯ.е 0.44 м. от дясната греда е установена вдлъбнатина с диаметър 0.15
5
м., а в горния десен край на стъклото е констатирано счупване на стъклото –
вдлъбнато навътре с размери 0.22 м. на 0.20 м., в горния десен край на
стъклото и на 0.10 м. от дясната греда са установени петна от червеникава
течност и кичур нишковидни обекти, като последните са фиксирани като
обект № 3. В протокола за оглед е отразено, че на разстоЯ.е 32.80 м. от
ориентира по посока на огледа върху левия банкет и на 0.15 м. от левия ръб
на пътното платно е намерена пластмасова синя автомобилна отломка /обект
№ 4/. На 34.60 м. от ориентира по посока на огледа и на 0.22 м. от левия ръб
на пътното платно върху банкета е намерена и иззета кафява спортна обувка
/обект № 5/. На 35.30 м. от ориентира по посока на огледа и на 0.20 м. от
левия ръб на пътното платно върху банкета е намерена и иззета жълта на цвят
полиетиленова торбичка /обект № 6/, а трупът на пострадА.я С. А. е открит на
6 м. от десния бордюр /по посока гр. Я. към гара Б./ в дере под пътя с
денивелация от 7 м., трупът е бил облечен с тъмно синя блуза и със смъкнат
анцуг /зелен на цвят/, в дясно от трупа, непосредствено до него е намерено
черно кожено яке /обект № 8/, а под якето до дясната ръка е намерена
отворена пластмасова бутилка /обект № 7/ с вместимост от 200 мл. и с етикет
„Карнобатска гроздова ракия“, като 2/3 от бутилката е пълна с жълтеникава
течност, а в левия джоб на коженото яке са намерени и описани вещи като
обект № 9 /джобен часовник, пластмасова кутийка, син гребен, лилава запалка
и бяла счупена запалка/.
По досъдебното производство е приложен и протокол от 03.10.2018 г. за
извършен допълнителен оглед на местопроизшествие, при който за посока на
огледа и ориентир са възприети посоката и ориентира по протокола за оглед
от предишния ден, като при този оглед на 24 м. по дължина на ориентира по
посока на огледа и на 1.80 м. в ляво от левия край на платното за движение в
тревист участък на левия банкет е намерена и иззета синя автомобилна
отломка /обект № 1/; на 25.10 м. по дължина на ориентира по посока на
огледа и на 2.50 м. по ширина в ляво от левия край на пътното платно в
затревения участък след левия банкет е намерена и иззета 1 бр. кафява
маратонка /обект № 2/, а на 26 м. по дължина на ориентира по посока на
огледа и на 2.55 м. по ширина в ляво от левия край на пътното платно в
затревен участък след левия банкет е намерена и иззета синя автомобилна
отломка /обект № 3/.
В първоначалната назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза по досъдебното производство, вещото лице по която е изслушано
в хода на съдебното следствие /л. 56-69 от т. 1 на ДП/ са направени изводи, че
при огледа и аутопсията на пострадА.я С. Ю. А. е установена автомобилна
травма – блъскане от движещ се автомобил – тежка черепно-мозъчна, с
гръдна травма: обширни рани с вид на скалп в окосмената част на главата, с
разкъсване и обширно кръвонасядане на меки черепни покривки, изразена
косо разположена линия на счупване по черепния покрив, множество
счупвания на черепната основа с разкъсване на твърди мозъчни обвивки,
травматичен кръвоизлив на меки мозъчни обвивки, контузия и размачкване на
6
мозъка в ляво в мозъчната основа и мозъчния ствол, мозъчен оток,
охлузвания предимно по изпъкнА. части на лицето повече в ляво със
счупвания на лицеви кости; охлузвания и кръвонасядания по тялото и
крайниците в ляво, счупване на ребра в ляв с контузия на левия бял дроб и
нА.чие на около 200 мл.кръв в лява гръдна кухина, петна на вдишана кръв в
десния бял дроб; охлузвания по коляно и подбедрица в ляво, счупвания в
горна и долна части от пищялите на лявата подбедрица, като в долната част е
открито; индурация на белите дробове, изразена мастна дегенерация
/стеатоза/ на черния дроб, остра миризма на етилов алкохол в стомашно
съдържимото и при сецирането на белите дробове, като в.л. З. е направило
извод, че смъртта на С. А. се дължи на недостатъчност на мозъчни функции
от установената тежка и несъвместима с живота черепно-мозъчна травма,
като предвид тежестта и вида на същата смъртта е настъпила бързо и е била
неизбежна. Както в писменото заключение на в.л. З., така и в комплексните
експертизи, в които същото вещо лице участва и са назначени в хода на
съдебното следствие, е направен извод, че се касае за автомобилна травма от
блъскане на движещ се лек автомобил с изправен човек, като първоначалният
контактен удар е бил в областта на коляното и подбедрицата в ляво с предни
ниски части на автомобила /броня/, от който първи удар са причинени
охлузванията и счупванията в областта на коляното и подбедрицата,
последвало е падане на пострадА.я върху капака и предното стъкло на
автомобила, при което са получени уврежданията по гръдния кош в ляво и по
главата, а след това тялото на пострадА.я пешеходец е било отхвърлено и е
паднало на терена, по който е продължило плъзгане му до установяването на
мястото, където е било открито, както е отразено в протокол за оглед на
местопроизшествие от 02.10.2018 г. Изводите на в.л. З. са за тежка степен на
алкохолно опиване на пострадА.я А., клонящо към отравяне с алкохол, което
се характеризира с тежко потискане на централната нервна система,
значителни нарушения на мисловната дейност, съобразителността,
вниманието, ориентировката, координация на движенията, реакциите са
силно забавени, понижена чувствителност за болка и понякога се наблюдава
сънливост и др., като дейността на мозъчните центрове, отговарящи за
условни и безусловни рефлекси, е значително нарушена, поради установената
от същия при аутопсията остра миризма на етилов алкохол при сецирането на
органите и резултата на заключението на химическата експертиза за нА.чие
на 4,17 промила етилов алкохол в кръвта, като макар и това състоЯ.е да не е
причина за настъпване на смъртта, може да се посочи като фактор за
настъпване на ПТП. При разпита в хода на съдебното следствие в.л. З. сочи,
че тежестта на травматичните увреждания сочи на удар със значителна
енергия при изправено положение на пострадА.я в момент, когато същият се
е завъртял наляво или е бил обърнат в тази посока /от правата посока на
движението на пешеходеца и автомобила/ заради бампер фрактурата от ляво,
като локА.зацията на травмите дава основание за извод за изправено
положение на пострадА.я при получаването им, като тежките травми на
7
пострадА.я не могат да се обяснят с падане от собствен ръст, а получените
по-леки увреждания не могат да се отграничат като време на получаването им
от по-тежките.
В хода на досъдебното и съдебното производство са назначени няколко
експертизи, изслушани в хода на съдебното следствие, за изясняване на
спорните по настоящето дело въпроси: каква е била посоката на движение на
управлявания от подсъдимия М. автомобил - по главен път II-84 в посока от
гр. Я. към гр. Р. или същият е навлязъл в главния път, движейки се от гр. Б.;
имал ли е възможност подсъдимият М. да забележи своевременно пострадА.я
и да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП,
каква е била скоростта на движение на управлявания от подсъдимия
автомобил преди удара, на какво разстоЯ.е е предприел аварийно спиране за
предотвратяване на ПТП.
В заключението на вещите лица М. и Н. по назначената и изготвена
повторна автотехническа експертиза по досъдебното производство са
направени изводи, че скоростта на движение на управлявания от подсъдимия
лек автомобил преди настъпване на ПТП е била около 83 км/ч; вещите лица
са определили мястото на удара съобразно с посоката, приета в протокола за
оглед на местопроизшествие от 02.10.2018 г., като същото се намира по
дължина на пътното платно – 39-40 м. преди линията на ориентира, и по
ширина – 0.80–1 м. от левия бордюр по посоката на огледа, като мястото на
удара е в лявата лента за движение по посоката на огледа /т.е. в дясната лента
за движение по посока на движение на МПС и на пострадА.я пешеходец/.
Изводите на вещите лица по тази експертиза относно предотвратимост на
ПТП от подс. М. са, че при съществуващата пътна обстановка, поради
осветеност пред автомобила на дълги светлини от около 170-180 м. и опасна
зона /пълен спирачен път/ от около 73-74 м, същият е имал техническа
възможност да забележи пешеходеца, да предприеме мерки за спиране и да
предотврати ПТП, като при осветеност пред автомобила на къси светлини на
дясно от около 70-75 м. и опасна зона /пълен спирачен път/ от около 73-74 м.,
подсъдимият също е имал техническа възможност да забележи пешеходеца,
облечен в тъмни дрехи, на разстоЯ.е от около 70 м., да предприеме спиране и
дори да не спре, а да намА. скоростта и да го заобиколи, в случай, че
пострадА.ят С. А. е бил спрял и също да предотврати ПТП, съответно ако
подсъдимият като водач е реагирал на разстоЯ.ето, на което е имал
техническа възможност да забележи пешеходеца на около 70 м. и ако
пострадА.ят се е движил попътно, подс. М. е имал техническа възможност да
спре до мястото на ПТП и да го предотврати. Вещите лица са направили и
извод ако движението на пешеходеца е било попътно спрямо движението на
МПС /а не е бил спрял неподвижно/ и след реакцията на подсъдимия
пострадА.ят А. е изминал разстоЯ.е до мястото на удара, под въздействието
на алкохол в количество 4,17 промила, около 1.76 м. за около 2,44 секунди,
като е продължил да се движи по пътното платно и вероятно в последния
момент преди удара се е обърнал полуналяво, като ако пешеходецът е
8
изминал това разстоЯ.е на дясно или под диагонал и е излязъл на банкета, то
удар е нямало да бъде реА.зиран; подсъдимият като водач е реагирал преди
мястото на удара на разстоЯ.е от около 30-31 м., което не му е позволило да
спре или да намА. скоростта до безопасна стойност за заобикаляне на
пешеходеца и това е направило произшествието непредотвратимо, а
пешеходецът се е движил по пътното платно от дясно в посока на движение
на автомобила при силно опиянение, което е направило поведението му
неадекватно към възникналата опасна обстановка и е намА.ло до минимум
чувството му за самосъхранение, като и пострадА.ят за времето, за което
МПС е изминало разстоЯ.ето от мястото на реакция до пострадА.я,
последният е имал възможност да се отстрани от пътя на банкета и да избегне
удара.
Не следва да се възприемат изводите на в.л. А., изготвило първата
експертиза, назначена в хода на ДП, който приема като посока на движение на
автомобила на подсъдимия от гр. Б. към главния път и гр. Р., че при
кръстовището, образувано от двата пътя, скоростта на МПС е била около 45
км/ч, а след излизане на главния път в района на местопроизшествието
ускорил скоростта до 55 км/ч, като в момента, в който подсъдимият възприел
пешеходеца, осветен от фаровете на късите светлини, превозното средство
било на отстоЯ.е от мястото на удара 15-17 м при опасна зона за спиране със
скорост 55 км/ч от 41 метра, поради което според вещото лице А.
подсъдимият като водач не е имал техническа възможност да спре
автомобила преди мястото на удара; според в.л. А. в тази първа по време
експертиза в наказателното производство, причините за настъпване на
произшествието са технически неправилните действия на пострадА.я
пешеходец, който извън населено място се е движил в дясната част на
платното за движение, попадайки в коридора за движение на автомобила, без
да вземе мерки за собствената си безопасност, като се движи по нА.чния
крайпътен банкет, а подсъдимият не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието с аварийно спиране, дори и след излизане от
кръстовището подсъдимият да не е предприел ускорение, а да се е движил със
скорост от 45 км/ч. Изводите по това първо заключение на в.л. А. не следва да
се възприемат от съда както поради противоречието на същите с останА.те
изготвени в наказателното производство повторни експертизи по същите
въпроси, така и с оглед заявеното от това вещо лице при разпита му в хода на
съдебното следствие, че с оглед новите данни по делото от разпита на
съдебния лекар, изготвил съдебно-медицинска експертиза, и на свидетелите,
същият не поддържа това заключение, защото същото е било изготвено при
непълни данни и като вещото лице не е посещавало местопроизшествието, за
да извърши измервания.
Изводите на вещите лица М. и Н. по повторната експертиза, назначена в
ДП, в които се изключва възможността подсъдимият да е излязъл на главния
път, движейки се от гр. Б., защото при тази посока на движение не може да
достигне до скорост на движение, констатирана в момента на удара, се
9
потвърждават и от вещите лица при следващите изготвени експертизи,
назначени в хода на съдебното производство. В.л. М. и Н. правят изводи, че
при движение на автомобила от гр. Б. максималното ускорение на МПС-то и в
двата случая /при спиране на линията на знак „Стоп“ или директно навлизане
с максимално възможната скорост, без загубване на странична устойчивост/
не може да постигне скорост, по-висока от 50-51 км/ч до мястото на ПТП, а
единствено при движение на МПС по главния път в посока от гр. Я. към гр. Р.
е възможно достигане на скоростта от 83 км/ч, която е определена от вещите
лица при направените от тях изчисления и с оглед фиксираните в протокола
за оглед находки и данните за крайното положение на автомобила и
пострадА.я пешеходец.
Относно посоката на движение на управлявания от подсъдимия
автомобил и скоростта в момента на удара мнозинството от експерти /в.л. М.
и З./ в назначената в хода на съдебното следствие повторна комплексна
автотехническа и медицинска експертиза /възложена на вещите лица А., М. и
З./, правят изводи, че скоростта на движение на автомобила при движение от
гр. Б. не може да е по-висока от 59 км/ч до мястото на ПТП, и при
максимално ускорение на МПС в два варианта – от дясната лента за
пристрояване и от лентата за завой наляво със спиране на линията на знак
„Стоп“ или директно навлизане с максимално възможна скорост без
загубване на страничната устойчивост, като изчислената скорост от 78,34
км/ч е възможна ако автомобилът се е движил в права посока - от гр. Я. към
гара Б., като при дълги или къси светлини подсъдимият е имал техническа
възможност да забележи пешеходеца на разстоЯ.е от около 67-68 м при къси
светлини и на около 70 м при дълги светлини и да предприеме мерки за
спиране, и да предотврати настъпването на ПТП, съответно да заобиколи
пешеходеца. Не следва да се възприемат различните изводи от мнозинството
експерти в особеното мнение на в.л. А., който е бил експерт в тази тройна
експертиза относно механизма на настъпване на ПТП и техническата
възможност на подсъдимия М. да забележи своевременно пешеходеца и да
предприеме мерки за спиране, за да предотврати настъпването на ПТП. В.л.
А. поддържа в особеното мнение становището си от предходната изготвена от
него експертиза, че подсъдимият се е движил от гр. Б. към главния път, при
навлизане в кръстовището скоростта е била 51 км/ч, подсъдимият не е спрял
на знак „Стоп“, движел се е ускорително от средата на кривата и след
излизане на главния път е достигнал скорост от 73 км/ч, като ПТП-то е било
непредотвратимо, тъй като опасната зона за спиране на МПС при скорост от
61 км/ч, с която се е движил автомобилът, когато пешеходецът е попаднал в
осветената от фаровете зона, е била 39 м, и подсъдимият не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара. Според съда тези изводи на в.л.
А. се опровергават от заключенията по следващите назначени в хода на
съдебното следствие повторни експертизи, като се потвърждават за спорните
обстоятелства изводите на в.л. М. и Н. в изготвената от тях експертиза по ДП.
Изводите на вещите лица С., Н. и З., са в съществено противоречие на
10
експертните изводи на вещото лице А. за посоката на движение на
управлявания от подсъдимия лек автомобил, с който е ударен пострадА.ят А.,
и за възможността за предотвратяване на ПТП-то. Следва да се възприемат
изцяло изводите на тези три вещи лица относно механизма на станалото ПТП,
тъй като тази експертиза е извършена след събиране на всички гласни и
писмени доказателства, в състава й са включени както в.л. – автоексперти,
така и съдебен лекар, изводите на в.л. по тази експертиза са ясни, пълни и
обосновани за станалото пътнотранспортно произшествие. В.л. С., Н. и З. са
направили изводи в комплексната експертиза, че подсъдимият М. е
управлявал МПС-то по главния път в посока от гр. Я. към гр. Р. със скорост
от около 83-84 км/ч, като в същото време на пътното платно в дясната пътна
лента, която е била и лентата за движение на лекия автомобил, в района на
кръстовището се е намирал пострадА.ят пешеходец С. А., облечен с тъмни
дрехи, като най-вероятно в момента на удара пострадА.ят е бил спрял /извод
за това експертите правят от травматичните увреждания по двете подбедрици
отпред под колената/, мястото на удара е на около 42.25 м по дължина след
линията на ориентир 1 и 2, гледано в посоката към гр. Я. и на около 2.95 м по
широчина на платното вдясно от ориентир 1 и на около 1.50 м по широчина
вдясно от ориентир 2, гледано в същата посока. Единодушен е изводът на
трите вещи лица, че първоначалният контакт между МПС-то и пострадА.я е
реА.зиран с десния габарит на предната броня и предната маска на бронята в
лявата подбедрица на пешеходеца под коляното и над глезена, почти веднага
е последвал удар на бронята в дясната подбедрица, като при този удар са
получени фрактурите на тибия и фибула под коляното на левия крак на две
места и изкълчване на коляното на около 45-50 см от нивото на настилката, а
на десния –кръвонасядане под коляното отпред; почти едновременно е
настъпила и травмата над глезена на големия пищял, съчетано с разкъсана
рана от костта в задната част на подбедрицата, от които категорично вещите
лица правят извод за посоката на удара. Според тези вещи лица вследствие от
движението на автомобила и удар под центъра на тежестта тялото на
пострадА.я е полетяло към предния капак и предна част на купето и много
силно се е ударило в дясната половина на челното стъкло, като вследствие на
контакта е била реА.зирана травмата от десен фар в лявото бедро отпред,
вследствие на което са получени и деформациите по преден десен калник и е
счупен десен фар, след което е последвал много силен удар на главата и на
торса върху челното панорамно стъкло, от което стъклото се е счупило и е
нарушена конструктивната му цялост, като при този удар главата на
пострадА.я е достигнала по височина на около 10 см под тавана на купето.
В.л. С., Н. и З. са направили извод, че скоростта на движение на
управляваното от подсъдимия моторно превозно средство в момента на удара
е била 78.6 км/ч, като при движение на къси светлини технически безопасната
скорост на движение на автомобила е тази, която би му позволила при
своевременно реагиране да спре в рамките на осветеното пространство пред
автомобила, като според в.л. подсъдимият е предприел спиране на разстоЯ.е
11
34.9 м при осветена зона пред десния фар от 68 м, като вещите лица сочат в
писменото експертно заключение, че подсъдимият е действал със закъснение
при предприемане на спиране от 1,42 секунди, като ако подсъдимият е
реагирал своевременно, пак би настъпил удар, но същият е щял да бъде във
финалния етап на спирането при много ниска скорост от около 16 км/ч, при
която настъпилите травматични увреждания на пострадА.я биха били
незначителни. Изводите за предотвратимост на ПТП при движение на дълги
светлини са, че осветеността пред фронта на автомобила при движение на
дълги светлини е около 100 м /редуцирано от 110 м с 10 метра поради
тъмното облекло на пешеходеца/, като при своевременна реакция на
подсъдимия, същият е могъл да предотврати настъпването на ПТП при
движение на дълги светлини. И вещите лица С., Н. и З. /каквито са изводите
на в.л. М. и Н./ правят извод, че с изчислената скорост на автомобила в
момента на удара от 78.6 км/ч не може да се извърши безопасна маневра
завиване надясно без странично занасяне /ако се приеме движение в посока от
гр. Б. за гр. Р./, като обясненията на подсъдимия за преминаване през
кръстовището, движейки се от гр. Б. към гр. Р. със скорост от 50-60 км/ч и
следващо ускоряване на скоростта според в.л. не кореспондира с геометрията
на кръстовището за конкретните пътни условия, защото технически се
установявало, че е било реА.зирано ефективно спиране непосредствено преди
удара в пешеходеца, поради което вещите лица са категорични, че
подсъдимият е управлявал автомобила в посока не от гр. Б. към гр. Р., а се е
движел по главния път в посока от гр. Я. към гр. Р.. В.л. правят изводи в тази
експертиза за максималната техническа скорост, с която може да се прЕ.
кръстовището - 39 км/ч, като същите правят изводи, че обясненията на
подсъдимия за завиване през кръстовището с намаляване на скоростта от 55-
60 км/ч, техническата скорост би била 43.2 км/ч, която е по-висока от
оптималната техническа скорост от 39 км/ч или би се допуснало странично
занасяне и не би било възможно да се прЕ. през кръстовището, поради което
тези обяснения на подсъдимия според експертите са неправдоподобни,
защото при установено активно спиране на автомобила на 34.93 м от мястото
на удара, ще следва подсъдимият да е предприел спиране още преди да
навлезе в кръстовището. С оглед проверка на дадените обяснения от подс. М.
за посоката и скоростта на движение на автомобила преди ПТП, в хода на
съдебното следствие е поставена допълнителна задача на вещите лица С., Н. и
З., като в последното изготвено по делото експертно заключение вещите лица
са изчислили, че максималната скорост, с която техническо е било възможно
да се прЕ. през кръстовището при посочения от подс. М. в обясненията начин,
посока и скорост на движение, е 41.5 км/ч, но предвид установената скорост
на управление на автомобила преди настъпване на ПТП от 83 км/ч в.л. правят
извод, че не е съществувала техническа възможност автомобилът да прЕ. по
такава траектория, че да има удар между него и пешеходеца, като според
вещите лица при движение на автомобила на дълги или къси светлини от
техническа гледна точка пострадА.ят е попадал в обхвата на светлинния сноп
12
при двата варианта, като е бил пряко осветен от светлините на фаровете и
подсъдимият е имал пряка техническа видимост към пострадА.я.
Съдът намира, че следва да се възприемат изцяло изводите по
изслушаните повторна и допълнителна експертизи на вещите лица С., Н. и З.,
назначени в хода на съдебното следствие, които не са в съществено
противоречие както с повторната експертиза на вещите лица М. и Н. в хода на
досъдебното производство, така и с изводите на мнозинството експерти от
първата повторна комплексна експертиза в хода на съдебното следствие, като
тези изводи се подкрепят и от останА.я доказателствен материал и следва да
се приемат като пълни, ясни и обосновани. Изводите на в.л. по тази
експертиза са съобразени с част от обясненията на подсъдимия М., които са
достоверни за някои от обстоятелствата на станалато – че е управлявал
автомобила, с който в неговата лента за движение е ударил пострадА.я, че не
е възприел пострадА.я навреме, а е задействал спирачка със закъснение, че е
карал на дълги светлини, като е превключил преди удара на къси поради
насрещно движещ се автомобил, като на мястото на произшествието е било
много тъмно. Обсъждани обясненията на подсъдимия М. с изводите на
експертите С., Н. и З. по комплексните експертизи дават основание да не се
кредитират обясненията за посоката, в която се е движил с автомобила, за
скоростта, с която е управлявал превозното средство, и в кой момент е
предприел спиране на автомобила. Във връзка със скоростта, с която подс. М.
е управлявал автомобила, изводите на всички вещи лица /с изключение на в.л.
А./, са приблизително еднакви, без съществено противоречие в същите, като
според съда следва да се приемат за обосновани изводите на в.л. С., Н. и З.,
направили изчисление на началната скорост /83,80 км/ч/ и на скоростта в
момента на удара /78,60 км/ч/, като макар и при огледа на мястото на
произшествието да не са констатирани оставени на място спирачни следи, с
оглед получените от пострадА.я увреждания, констатираните и отразени в
протоколите за оглед обективни находки, в.л. в комплексната експертиза са
дА. обоснован отговор за тази скорост, като съдът възприема тези изводи,
както е обоснован и изводът, че подсъдимият преди да предприеме спиране е
управлявал превозното средство със скорост от 83,8 км/ч. Във връзка с
изчисленията относно скоростта /преди и в момента на удара/ следва да се
посочи, че не са нА.це съществени противоречия в изводите на в.л. по
автотехническата /на в.л. М. и Н./ и комплексните експертизи, изготвени в
производството, които са обсъдени по-горе, като по отношение на
съществено противоречащите изводи на в.л. А. по-горе съдът е изложил
съображения защо не следва да се възприемат неговите изводи. Изводите на
в.л. А. не следва да се възприемат и за приетата от него посока на движение и
техническа невъзможност за предотвратяване на произшествието от
подсъдимия. Съдът намира, че следва да се възприемат изводите на вещите
лица по комплексните експертизи /които не противоречат съществено на
експертните изводи на в.л. М. и Н./ за тези обстоятелства – че подс. М. с
управлявания от него автомобил се е движил в посока от гр. Я. към гр. Р.,
13
като макар и да е имал възможност своевременно да забележи пострадА.я,
намиращ се в неговата лента за движение, и да е могъл да спре преди мястото
на удара като предприеме своевременно действия за спиране на автомобила,
подсъдимият като водач на моторното превозно средство не е възприел
навреме пешеходеца А., закъснял е да започне спиране и поради това е
настъпил удар между превозното средство и пострадА.я пешеходец.
Доколкото последните две комплексни експертизи съдът приема като най-
пълни и обосновани, следва да се възприемат и експертните изводи по тези
експертизи за мястото на удара, че автомобилът в момента на удара е бил в
режим на активно спиране, какви са били техническите възможности за
предотвратяване на ПТП както от подсъдимия, така и от пострадА.я, какъв е
механизмът на станалото ПТП.
Във връзка с експертните изводи за посоката на движение на
управлявания от подсъдимия автомобил и обясненията на подс. М., които са в
противоречие с тези експертни изводи, нА.чието на показания на свидетели,
пред които изключително кратко време след случилото се подсъдимият е
заявил, че ПТП е станало, когато с автомобила си е идвал от гр. Б., съдът
намира следното: С изключение на в.л. А. всички останА. експерти в
изготвените няколко експертизи в производството дават заключение, че с
оглед установената скорост преди и в момента на удара и с оглед
установеното място на удара движението на автомобила, управляван от подс.
М., е било в права посока – от гр. Я. към гр. Р., като изводите са обосновани
не само с направените изчисления от вещите лица, но и с взетите предвид за
тези изводи обективни данни в случая – находките, отразени в протоколите за
оглед, както и положението на автомобила на подсъдимия и тялото на
пострадА.я, също отразени в първия протокол за оглед, обективно
установените увреждания, получени от пострадА.я при блъскането му от
автомобила при направената аутопсия от съдебния лекар. Посоченото
съществено противоречие дава основание съдът да приеме, че е защитна
позиция посочените в обясненията на подсъдимия начин, посока и скорост на
движение преди ПТП, като нА.чните в случая косвени доказателства, които я
подкрепят /показанията на полицейските служители, които са били на
мястото на катастрофата, и на бащата на подсъдимия/, не дават основание в
тази част обясненията на подсъдимия да се приемат за достоверни и да не се
възприемат изводите на в.л. С., Н. и З. по изготвените от тях експертизи.
Във връзка с направеното възражение от защитника на подсъдимия за
това, че обясненията на подс. М. се подкрепят от експертните изводи на в.л.
А. и сочели на друг механизъм на ПТП и на невъзможност подсъдимият да
предотврати настъпването на същото, като при същественото противоречие
на тези доказателства с експертните изводи на вещите лица по другите
експертизи следвал извод, че обвинението почива на предположения, съдът
намира следното: От събраните доказателства не може да се приеме зА.тане
на пострадА.я от банкета към пътното платно и само поведението на
пострадА.я да е причина за настъпване на ПТП и да е нА.це поради това
14
случайно деЯ.е по смисъла на чл. 15 НК и основание за оправдаване на
подсъдимия М.. Експертните изводи, които съдът възприема, са категорични
за това, че първоначалният удар е при изправено положение на пострадА.я,
поради което въпреки безспорното пияно състоЯ.е на пострадА.я, който е
имал алкохол в кръвта в една значителна концентрация, и свързаните с това
нарушения в мисловна дейност, координация на движения и забавени
реакции, в момента на удара следва да се приеме, че същият е бил изправен,
на пътното платно /на около 1 м от десния му край по посоката на движение
на автомобила на подсъдимия/ и обърнат с лявата си част и насочено лице
към предната част на автомобила, поради което не може да има съмнение, че
подсъдимият не е могъл да го възприеме, защото пострадА.ят А. е зА.тнал
към пътното платно в момента на удара. Противоречието между експертните
изводи, които съдът възприема, и обясненията на подсъдимия за това кога
същият е видял пострадА.я и е предприел действия за спиране, не сочат на
недоказаност на обвинението по несъмнен начин, а на недостоверност на
обясненията на подсъдимия за това, че е предприел спиране едва след като е
ударил човека /“щом ударих човека задействах спирачката“ – вж.
обясненията на подс. М./. Вещите лица С., Н. и З. са категорични както за
възможността при движение на дълги и на къси светлини подс. М.
своевременно да възприеме пешеходеца като опасност и да предприеме
действия за спиране на автомобила, така и че към момента на удара
подсъдимият вече е бил предприел действия за спиране, което дава основание
за извод, че същият е видял, макар и късно, пострадА.я пешеходец на пътното
платно и е предприел действия за спиране на автомобила, поради което не
може да се приемат доводите на защитника на подсъдимия, че пиЯ.ят
пострадал се е озовал на пътното платно непосредствено преди сблъсъка и
поради това не е бил забелязан от подс. М.. Следва да се посочи и
обоснованото отхвърляне на обясненията на подс. М. за това, че същият се е
движил в посока от гр. Б. за гара Б., като в повторната експертиза на в.л. С.,
Н. и З. и в допълнителната експертиза на същите вещи лица са направени
категорични изводи за невъзможност за такова движение и допускане на ПТП
на мястото и с установената скорост от вещите лица, за да се получат
тежките травматични увреждания на пострадА.я и да се причини смъртта му.
С оглед на описаната по-горе фактическа обстановка, която се
установява по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият М.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. ”в”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
НК и във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП.
От обективна страна подсъдимият М. на 02.10.2018 г. около 21.40 ч на
главен път II-84 в района на 92+800 км., при управление на моторно превозно
средство /МПС/ – лек автомобил, марка и модел „М.“ с рег. № Е..... в посока
гр. Я. към гара Б. е нарушил правилата за движение, установени в чл. 20, ал.
2, изр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно - не е изпълнил
15
задължението си да намА. скоростта на МПС, което управлява и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението /движещ се
по пътното платно пешеходец/, в резултат на което е допуснал пътно
транспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на
неправилно движещия се по пътното платно пешеходец С. Ю. А. от с. К.,
общ. Б..
С действията си подс. М. е осъществил изпълнителното деЯ.е от
състава на престъплението – подс. М. е нарушил правилата за движение,
управлявайки превозно средство. На датата, на която е извършено
престъплението от подсъдимия, последният извършва действия по
управление на лек автомобил, марка и модел „М.“ с рег. № Е....., като макар и
да е бил правоспособен водач, е управлявал МПС в нарушение на правилата
за движение по пътищата, регламентирани в специалния закон /ЗДвП/ -
нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - не е спазил задължението да
намА. скоростта си на движение и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението /движещ се по пътното платно пешеходец/,
в резултат на което е допуснал пътно-транспортно произшествие, като е
ударил неправилно движещия се по пътното платно пешеходец С. Ю. А..
От обективна страна е нА.це изисквания от закона престъпен резултат -
причиняване на смърт на пострадА.я С. Ю. А., като този резултат е в пряка и
непосредствена връзка със станалото ПТП с оглед приетата от съда по-горе
фактическа обстановка. Безспорно е нА.це причинна връзка между
допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата от
подсъдимия, описани по-горе, и настъпилия резултат.
От субективна страна деЯ.ето на подсъдимия е извършено при проявена
от същия небрежност – подсъдимият не е съзнавал общественоопасния
характер на деЯ.ето си, тъй като не е допускал, нито е искал настъпване на
смърт или телесни повреди на лица, участници в движението като
пешеходци, подс. М. не е предвиждал, че с допускането на посоченото по-
горе нарушение на правилата за движение по пътищата може да настъпи
ПТП, но е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасни последици – същият могъл да предвиди, че макар и
скоростта, с която е управлявал МПС, да е била съобразена с разстоЯ.ето на
видимост, което е имал с оглед включените фарове за дълги светлини на
автомобила, с оглед тъмнината в този участък на пътя, нА.чното кръстовище
и насрещно движение, е следвало навреме да намА. скоростта, с която е
управлявал автомобила, като се е наложило да превключи на къси светлини,
за да възприема своевременно всяка опасност на пътя, могъл е да възприеме
навреме с оглед конкретната пътна обстановка намиращия се на платното за
движение пострадал А., но го е възприел със закъснение и реагирал със
закъснение със спиране на автомобила, макар и пострадА.ят А. да се е движил
по платното за движение в лентата на подсъдимия в нарушение на правилата
за движение на пешеходци, подс. М. е имал техническа възможност да
възприеме своевременно намиращия се пътното платно пешеходец и да спре,
16
като предотврати ПТП, като обстановката му е давала възможност да
предвиди, че в резултат на нарушението на правилата за движение по
пътищата, може да предизвика ПТП и да причини увреждания на здравето на
другите участници в движението /пешеходеца А./, бил е длъжен да предвиди
това.
От субективна страна престъплението е извършено при несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК, като подс.
М. макар и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, е бил длъжен и е могъл да стори това при конкретната пътна
обстановка, при която е управлявал МПС.
При преценка на вида и размера на наказанието, което да бъде
наложено на подсъдимия М., съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. ”в”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК
предвижда за извършеното от подсъдимия наказание лишаване от свобода от
2 до 6 години. Като смекчаващи вината обстоятелства в конкретния случай
съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, младата възраст на
подсъдимия /21 г. към датата на обвинението/, дадените обяснения от същия в
хода на съдебното следствие, с които макар и да не признава допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата спомага частично за
изясняване на обстоятелствата по делото, изразеното искрено съжаление за
станалото от подсъдимия, значителния принос в съпричиняването на
резултата от страна на пострадА.я пешеходец А., който се е движил
неправилно по платното за движение в значително алкохолно опиване. Като
отегчаващо вината на подс. М. обстоятелство съдът отчете наказването на
същия няколко пъти по административен ред за допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата, което обаче е с относително малко
тежест с оглед на вида и размера на налаганите административни наказания и
изпълнението на същите наказания, както и неголемия брой на
административните нарушения на правилата за движение по пътищата, за
които е наказан /нарушенията са обсъдени по-горе в настоящите мотиви/.
Изложените по-горе смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат
преценени като многобройни, поради което според съда са нА.це основания
за приложение на чл. 55 НК. От друга страна отегчаващото обстоятелство е
само едно и с относително малка тежест в сравнение с многото на брой
смекчаващи вината обстоятелства, заради което съдът преценява, че целите на
наказанието могат да се постигнат с налагането на наказание лишаване от
свобода в размер под минималния, предвиден в закона за извършеното – за
срок от 1 г., тъй като и най-лекото наказание лишаване от свобода за срок от 2
г. в случая следва да се приеме за несъразмерно тежко с оглед нА.чните
много на брой смекчаващи вината обстоятелства и нА.чието само на едно с
относително малка тежест отегчаващо. В конкретния случай са нА.це всички
предпоставки за приложение на института на условното осъждане – подс. М.
не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ
17
характер, наложеното наказание за извършеното престъпление, за което съдът
го признава за виновен, е до 3 г. лишаване от свобода, изброените по-горе
смекчаващи вината обстоятелства дават основание да се приеме, че не е
необходимо ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от
подс. М., за да се постигнат целите на наказанието, като отново поради
нА.чните смекчаващи обстоятелства и относително малката тежест на
отегчаващото съдът определи минимално възможния изпитателен срок по чл.
66 НК - 3 години, за да се поправи и превъзпита подсъдимият.
С присъдата съдът наложи и кумулативно предвиденото за
извършеното престъпление наказание лишаване от право подс. М. да
управлява МПС, като определи този срок на 1 г. /равно по размер на
определеното наказание лишаване от свобода, от което не може да е по-малко
като срок/. Не се налага за постигане целите на наказанието определянето на
по-дълъг срок на лишаване от права, тъй като макар и подс. М. да има
налагани наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата,
същите са с незначителни административни санкции /глоби, всички от които
са платени/, поради което не може да се прави извод за изключителна
недисциплинираност на подсъдимия като водач, за да се налага за по-дълъг
срок от 1 г. да бъде лишен от право да управлява МПС.
Причините за извършване на престъплението съдът съзира в неспазване
на правилата за безопасно движение по пътищата от подс. М., който не е
преценил конкретната пътна обстановка относно скоростта, с която се е
движил, и собствените си възможности при тази скорост за спиране при
възникнала опасност за движението /намиращия се в нарушение на правилата
за движение пиян пешеходец на пътното платно/.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
18