№ 433
гр. Варна, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900140 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Уинд Стрийм” ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, срещу „Електроразпределение Север”
АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, иск с правно основание чл. 82,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 267 639,75
лв. (след допуснато в о. с. з. на 27.09.2024 г. увеличение на цената на иска),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи, изчислени като разлика между стойността на отдадената и
произведена ел. енергия от вятърна електрическа централа, находяща се
поземлен имот 001052 в с. Крупен, общ. Каварна, обл. Добрич, при работа на
генератора с мощност 2 MW за периода от 01.03.2018 г. до 01.03.2021 г. и тази,
която би отдала при мощност 3 MW, претърпени поради неизпълнено
задължение на ответника по Договор за достъп №ПД-Д13-224-10.10.2013г. от
30.09.2013 г. да осигури на ВяЕЦ достъп до електроразпределителната мрежа
в пълен обем на номиналната присъединителна мощност, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда –
02.03.2021г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, ищецът е собственик на процесната ВяЕЦ с
номинална мощност от 3 MW, като фактическото й присъединяване към
електроразпределителната мрежа на ответника, с предишно наименование
„Е.ОН България Мрежи” АД, е извършено през ноември 2010г. На 30.09.2013г.
между страните е сключен договор при Общи условия за достъп на
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД с №ПД-Д13-
224-10.10.2013г. Още след присъединяването на централата на ищеца към
електроразпределителната мрежа, ответникът е наложил постоянно
1
ограничение поради хардуерна конфигурация в Главна разпределителна
уредба /ГРУ „Крис“/, осъществено в релейната защита, отнасящо се до три
ветрогенератора, включително процесната ВяЕЦ, което не им позволява да
работят едновременно на номинална мощност от по 3 MW. Периодичното
активиране на защитата в ГРУ, водещо до имуществени загуби и потенциално
увреждане на устройствата, е наложило постигането на уговорка между
собствениците на трите генератора кое устройство при каква мощност да
работи поради наложеното им от ответника ограничение от 7 MW. По тази
причина, след необходимите софтуерни настройки, от 19.01.2011 г. ищцовата
ВяЕЦ е започнала да работи при мощност от 2 MW, поради което с
поставянето под напрежение на генератора, централата започнала да
произвежда електрическа енергия с 2/3 от капацитета на инсталираната си
мощност. Твърди се, че така въведеното ограничение представлява
неизпълнение по чл.79 ЗЗД на договорните задължения на ответното
дружество да осигури достъп до електроразпределителната мрежа на пълната
присъединена мощност, поради което се претендира обезщетение за
претърпените от ищеца пропуснати ползи, изчислени като разлика между
стойността на отдадената и произведена от централата ел.енергия и тази,
която би отдала при мощност 3 MW. Ищецът счита, че обуславящ за размера
на претендираните вреди е размерът на нетното специфично производство
(НСП), дефинирано в §1, т. 29 ДР на ЗЕВИ. С т. 1.7 от Решение № СП-
1/31.07.2015 г. на КЕВР е прието, че НСП е в размер на 2000 kWH за 1 kW
инсталирана мощност или съобразно номиналната мощност на централата –
6000 MWh годишно. С Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР /КЕВР/
преференциалната цена за MWh е определена на 188,29 лв. Ищецът твърди, че
за 2018 г. е произвел 5 436 MWh, като счита, че дори при работа на ВяЕЦ при
максималния капацитет от 3 MWh не би достигнал НСП за 2018 г., а би
произвел само 5 999 MWh. По тази причина е остойностил възможното за
производство количество по 188,29 лв. За периода 01.03.2018 г. – 30.09.2019 г.
между него и „Е. ОН.България Продажби“ АД (понастоящем „Енерго-Про
Продажби“ АД) е сключен Договор № 109/25.10.2010 г. за изкупуване на
произведената от процесната ВяЕЦ ел. енергия. Доколкото централата е
попадала в категорията на тези, работещи до 2 250 часа, то чл. 18, ал. 3 и 4 от
договора препращат към определената в Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на
ДКЕВР /КЕВР/ цена от 188,29 лв. Ищецът поддържа, че на основание § 34, ал.
1 ПЗР на ЗЕ е сключил с новосъздадения с изменението на чл. 36б ЗЕ /обн.
ДВ. бр. 103 от 2018 г./ Фонд „Сигурност на електроенергийната система“
/ФСЕС/ Договор № ВЕИ-319/23.08.2019 г. за компенсиране с премия за
произведените количества ел. енергия до размера на определеното НСП, въз
основа на което е била определена преференциалната за тези производители
цена. Съгласно § 34, ал. 8 ЗИДЗЕ с влизането в сила на договора – 01.10.2019 г.
е бил прекратен горепосоченият Договор № 109/25.10.2010 г. С Решение № Ц-
17/01.07.2019 г. на КЕВР, раздел XIX, т. 1.6 е била определена премия в
размер на 104,14 лв. за MWh до достигане на НСП. С оглед предоставената му
посредством изменението на чл. 100, ал. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от
01.07.2019 г./ възможност като производител, притежаващ обект с обща
инсталирана мощност от и над 1 MW, да продава цялата или част от
произведената си ел. енергия чрез търговец на ел. енергия на свободния пазар,
на 10.09.2019 г. ищецът е сключил с „Енерджи МТ“ЕАД договор за покупко-
2
продажба на ел. енергия със срок на действие съгласно допълнително
споразумение № 1 – 01.10.2019 г. – 30.10.2019 г. при цена 88.00 лв. за MWh.
На 07.10.2019г. е сключил договор със „Синергон Енерджи“ ЕООД за
покупко-продажба на ел. енергия и участие в стандартна балансираща група с
общо средно претеглена цена не по-ниска от 88,20 лв. за MWh. За 2019 г.
ищецът също счита, че процесната ВяЕЦ не би достигнала НПС при работа на
пълна мощност от 3 MW, поради което изчислява размера на пропуснатите си
ползи за м. септември 2019 вкл. съгласно цената по Договор № 109/25.10.2010
г., а тези за м. октомври, ноември и декември 2019 г. - като сбор от
уговорените с координаторите на балансиращата група цени, посочени в
съответните договори и фактури към тях и 104,14 лв. – премия от ФСЕС.
Относно вредите за 2020 г. пояснява, че предвид обявеното на 13.03.2020 г.
извънредно положение в страната, на 25.03.2020 г. е сключил със „Синергон
Енерджи“ ЕООД Анекс № 1 към договора от 07.10.2019 г., като в т. 1 от анекса
е била определена цената за доставката. На 08.06.2020 г. между него и
„Синергон Енерджи“ ЕООД е сключен договор за покупко-продажба на ел.
енергия и участие в балансираща група с фиксирана цена 76.00 лв. за MWh,
действащ и към датата на подаване на исковата молба. С Решение № Ц-
27/01.07.2020 г. на КЕВР за периода 01.07.2020 г. – 30.06.2021 г. /предвид
Решение за поправка № Ц-31/10.07.2020 г. на КЕВР/ е определена премия от
104,84 лв. за MWh до достигане на НСП. Ищцовото дружество поддържа, че
при работа с мощност от 3 MW, ВяЕЦ би достигнала НСП в края на м.
ноември 2020 г., а не в началото на м. декември 2020 г. Относно размера на
пропуснатите през 2021 г. ползи ищецът заявява, че същият е формиран от
сбора от цената по договора от 08.06.2020 г., сключен със „Синергон
Енерджи“ ЕООД – 76.00 лв. за MWh и премията от ФСЕС от 104,84 лв. или
общо 180,84 лв. за MWh.
В депозирания в срок писмен отговор ответникът „Електроразпределение
Север” АД оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че поради
неизпълнение на задължението на ищеца да реконструира килия Конаре и да
представи съответните документи за въвеждане в експлоатация, договорът не
е влязъл в сила и съответно е неоснователна претенцията за вреди от неговото
неизпълнение. Според ответника едно от условията на предварителния
договор, поставени от „НЕК“ АД, за присъединяване на 9 MW на ВЕЛ
„Конаре“ към електропреносната й мрежа е била реконструкцията на килия
„Конаре“. По тази причина в анекси към договора за присъединяване от
30.04.2008г., 19.01.2011г. и 30.04.2009 г. страните са договорили до
преоборудване на присъединителното съоръжение ответното дружество да
прилага ограничение до съответно 5 MW и 6 MW на общо отдавана мощност.
Уговорката е била, че до реконструкцията това ограничение ще бъде търпяно.
Ответникът заявява, че тези договорки не са отпаднали и със сключването на
Договора за достъп през 2013 г., чието действие дори е поставено в зависимост
от изграждането на присъединителни съоръжения от ищеца. Излага се, че
ответното дружество не е ограничило достъпа на ищеца до мрежата, а това
ограничение е въведено по съглашение с производителите, собственици на
другите ВяЕЦ, присъединени към извод Крис. Твърди се, че не е налице
виновно неизпълнение на ответното дружество, препятстващо реконструкция
на килия Конаре, доколкото същото е действало добросъвестно, изпълнило е
всички искания на „НЕК“ ЕАД във връзка със съгласуване на проектите за
3
реконструкция, но отговор от „НЕК“ ЕАД не бил получен. Оспорва се също
наличието на непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното
неизпълнение и настъпилите за ищеца вреди, доколкото в случая
ограничението и неговия размер е следствие на договореност с трети лица.
Твърди се също, че така настъпилите вреди са били предвидими, тъй като при
сключване на договора ищецът се е съгласил ограничението на извода да бъде
прилагано до реконструкция на килия „Конаре“ и се е задължил да я
осъществи. Излага се и че ищцовата ВяЕЦ е работила при непълен обем по
решение на нейния собственик, съгласувано със собствениците на останалите
две ВяЕЦ, а не поради виновно поведение на ответника. Оспорва се и
размерът на твърдените вреди, като се сочи, че производството на
електрическа енергия от ВяЕЦ зависи от множество обстоятелства, които не
могат да бъдат предвидени и контролирани – скорост на вятъра, техническа
изправност на съоръжението и др., което води до невъзможност да се установи
по безспорен начин сигурно увеличаване на имуществото на ищеца и неговия
конкретен размер. Оспорва се ищцовото твърдение, че за 2019г. – 2021г. ВяЕЦ
не е могла да достигне до съответния НСП. Твърди се също, че посочената
цена по договори със „Синергон Енерджи“ ЕООД и „Енерджи МТ“ ЕАД е
неприложима, доколкото същата се определя на база заявено количество и
график за производство, поради което производство извън този график би
довело до намаляване на цената.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с
която ищецът оспорва да е поемал договорно задължение да извърши
реконструкция на килия „Конаре“ в подстанция „Генерал Тошево“, съответно
оспорва и твърдението, че ограничението на релейната защита е следствие на
неизпълнение на задължението за реконструкция, както и на въведено
вътрешно ограничение в работата на ВяЕЦ. Счита, че договорът за достъп
валидно обвързва страните по спора, а ответникът е следвало да изчерпи
всички свои възражения по действието му още в производството по т. д. №
322/2017 г. на ВОС, поради което възможността за релевирането им в
настоящото такова, се явява преклудирана. Излага, че макар ГРУ да е била
изградена от самия ищец, то това е било сторено въз основа на
задължителните указанията на ответника с оглед чл. 60 и чл. 61 от Наредба №
6/09.06.2004 г. на МЕЕР /отм./ Едно от тях е било наличието на една обща
релейна защита за трите ВяЕЦ. Сочи, че разпределението на мощностите
между собствениците на трите ВяЕЦ е било наложено от поставеното от
ответника ограничение от 7 MW, а не по тяхно собствено желание. Счита
реферираното от ответника трикратното анексиране на договора за
присъединяване за неотносимо към спора, доколкото допълнителните
споразумения имат самостоятелен предмет. Наред с това сочи, че вмененото с
тях задължение противоречи на чл. 71, ал. 4 Наредба № 6/2004 г. на МЕЕР
/отм./, което обуславя приложимостта на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Доколкото
обемът на договора за присъединяване е изпълнен изцяло и поради това е
прекратен по силата на закона, цитираните анекси се явяват нищожни поради
невъзможен предмет – несъществуващ в правния мир договор. Оспорва
твърдението на ответника, че поставеното ограничение е било приложено в
изпълнение на условието на „НЕК“ АД за реконструкция на килия „Конаре“
съгласно предварителния договор от № ЕП-106/2011 г. Ищецът счита, че
последният е бил прекратен на 16.04.2013 г. поради бездействието на
4
ответника за реконструкция на килия „Конаре“. Договорът за достъп е
сключен след прекратяването на предварителния договор, поради което
уговорките в него са неотносими към спора. Недоказано според ищеца е
останало и твърдението, че при сключването на договора за достъп не е било
възможно процесната ВяЕЦ да бъде присъединена при мощност от 3 MW,
както и че е била необходима реконструкция на килията. Досежно размера на
пропуснатите ползи ищецът пояснява, че при изчисляването им са взети
данните от три от четирите ВяЕЦ във ветропарка, работещи към момента на
подаване на допълнителната искова молба на пълна мощност от 3 MW.
Пояснява и че разликата в заявеното и реализираното количество ел. енергия
съгласно договореното с „Енерджи МТ“ ЕАД не влияе на приетата от
страните стойност за 1 MWh ел. енергия. По отношение на договорите,
сключени със „Синергон Енерджи“ ЕООД се поддържа, че няма фиксирано
количество, подлежащо на изкупуване или клауза, предвиждаща, че цената е
функция на произведеното количество, имайки предвид и че цената подлежи
на намаляване при реализиране на ел. енергия, различна от заявената.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор, с който заявява,
че с оглед пределите на СПН на решението по т. д. № 322/2017 г. на ВОС,
уговорките постигнати в анексите са относими, като счита за преклудирани
възраженията на ищеца за изграждане на ГРУ по указания на ответника; за
постигнатото съгласие на собствениците на трите ВяЕЦ; за ограничаването от
ответника на достъпа към разпределителната, а не към преносната мрежа и
това за нищожност на анексите, сключени към договора за присъединяване.
Оспорва, че през процесния период е било налице неизпълнение на
задължението му да осигури мощност от 3 MW, тъй като СПН по иска за
реално изпълнение по т. д. № 322/2017 г. обхваща факта на виновното му
неизпълнение на договора за достъп едва към датата на приключване на
устните състезания пред ВАпС – 07.12.2021 г. На база относимата нормативна
уредба при изграждането на бъдещото ГРУ, ответникът е следвало да
съгласува единствено проектните работи по ред, установен в договора за
присъединяване. В последния са били посочени всички параметри на
бъдещата ГРУ, като ищецът се е съгласил с тях. В евентуалност, ответникът
поддържа становището си, че задължителното присъединяване на всички
заявили желание ВяЕЦ и забавата на „НЕК“ АД в уреждането на отношенията
по присъединяване на нови ВяЕЦ към преносната мрежа е довело до
влошаването на нейното състояние, респ. до ограничаване на мощността и
поставянето на изискване за реконструкция на килия „Конаре“. Прави
възражение за съпричиняване на вредите поради наложеното
самоограничение. Излага подробни съображения за неоснователност на
възражението за нищожност на анексите, сключени към договора за
присъединяване. Във връзка с възражението на ищеца, че договорът за
присъединяване, сключен между „НЕК“ АД и ответника, се е прекратил с
изтичане на срока му, поради неупражнената от ответното дружество
възможност за извършване на реконструкцията, ответникът заявява, че
съгласно относимите императивни правила, той би имал възможността за
осъществяването й едва след сключване на окончателен договор с „НЕК“ АД.
Досежно изложеното от ищеца, че за присъединяване на мощност от 9 MW не
е необходима реконструкция на килия „Конаре“, ответникът пояснява, че
доколкото собственик на електропреносната мрежа е „НЕК“ АД и изискването
5
за реконструкцията е въведено от него, то той не е имал възможност да влияе
върху условията, поставяни от „НЕК“ АД. Позовава се на липса на причинно-
следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди
поради липсата на поставено от ответника ограничение на мощността с която
ищцовата ВяЕЦ е щяла да оперира. Евентуално се излагат съображения за
правомерност на наложеното ограничение, с оглед предвидените в ОУ към
договора за достъп възможности, позволяващи на ответното дружество да
прилага мерки за запазване сигурността на енергийната система и
изключващи отговорността му за нанесени на производителите на ел. енергия
вреди, вкл. пропуснати ползи. Изтъква се и че в нарушение на ОУ ищецът не е
уведомил в съответния срок ответника за ограничението, което си е наложил
след съгласуването му със собствениците на другите ВяЕЦ и за
претендираното обезщетение от търпените вреди. В евентуалност възразява,
че неуведомяването на ответника води до съпричиняване на вредите от самия
ищец. Липсата на информиране той разглежда и като допълнителен аргумент
за непредвидимост на вредите. Възразява се и че в ОУ е предвиден ред за
изчисляване на дължимото обезщетение, включващ допълнителни
изисквания, освен тези предвидени в чл. 82 ЗЗД. Оспорва се и задължението
по чл. 1, ал. 1 от договора за достъп да е изискуемо към процесния период и да
е налице виновно неизпълнение на тази клауза. Поддържа се оспорването на
претендирания размер на вредите, с твърдения, че съгласно чл. 5 от договора
за достъп ответникът дължи обезщетение при ограничаване на
производството в условията и размерите, посочени в ОУ. Твърди, че
производство на мощност 2 MW може да се дължи не на ограничение на
ВяЕЦ, а на липса на ветрови потенциал да работи на по-висока мощност.
Произведено количество на 2 MW показва само, че е била налице сила на
вятъра за ползване на 2 MW, но не и че в конкретен моменти или времеви
диапазон силата на вятъра е била такава, че да задейства мощност от повече от
2 MW, дори и при липса на ограничение.
В писмен отговор с вх.№12408 на 16.05.2024 г. третото лице-помагач
„Национална електрическа компания“ ЕАД, изразява становище за
недопустимост и евентуално неоснователност на исковата претенция и прави
възражение за изтекла погасителна давност.
В писмен отговор с вх.№13461 на 29.05.2024 г. третото лице-помагач
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД изразява становище за
допустимост и неоснователност на исковата претенция, репликира
твърденията на ответника и моли да се отхвърлят изцяло исковете като
неоснователни и недоказани.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 27.09.2024г. на основание чл.146, ал.1, т. 3 и
4 от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните обстоятелството, че ищецът е собственик на ВяЕЦ, разположена във
ветропарк „Крупен“, присъединена към електроразпределителната мрежа чрез
кабелен електропровод до ГРУ 20 kV, находяща се в ПИ със стар
идентификатор 001058 и фактът на сключен на 30.04.2009 г. между „Енерго
Про Мрежи” АД (с актуално наименование „Електроразпределение Север”
АД) и „Уинд Стрийм” ЕООД (с актуално наименование „Уинд Стрийм” ООД)
6
Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № ДУА973/16.08.2007 3058/17.09.2007 – 4013 – ВГ -
22.04.2009 г.
В деня на фактическото присъединяване на централата, а именно на
12.11.2010г., страните са сключили споразумение – анекс № 1 към договора за
присъединяване, с което е договорена максимално допустима генерирана
мощност от 5 MW за всички ветрогенератори, присъединени към посочения
изход. Аналогични споразумения са сключени от ЕРП и с другите две
дружества, собственици на ВяЕЦ, присъединени към модул „изход“ в ГРУ
„Крис“ – „Уинд Системс“ООД и „Йинд Енерджу“ЕООД, които са свързани с
ищеца лица, тъй като са с един и същ собственик на капитала. В т.2 от
споразумението страните са се съгласили, че за постигане увеличение на
максимално допустимата генерирана мощност до инсталираната мощност от 9
MW за трите централи следва да се осъществи реконструкция на килия Конаре
в подстанция Генерал Тошево. С анекс от 19.01.2011г. максимално
допустимата генерирана мощност за трите генератора е увеличена на 6 MW.
От тогова максимално генерираната мощност на ВяЕЦ, собственост на ищеца,
е 2 MW. Разпределението на ограничението между трите ветрогенератора,
присъединени към ГРУ Крис, е по решение на оператора на
ветрогенераторния парк от три ВяЕЦ с мощност от по 3 MW. Килия Конаре в
подстанция Генерал Тошево е собственост на НЕК до 2014г., а оттогава- на
„ЕСО“ ЕАД. С анекс № 3 от 10.05.2011г. е договорено всички дейности по
проектиране и преоборудване на килия „Конаре“ в п/ст Генерал Тошево, да се
извършат от ищеца, съвместно с останалите собственици на ВяЕЦ,
присъединени към модул „изход“ в ГРУ „Крис“, като разходите се явяват част
от цената за присъединяване. Макар и да липсва писмено споразумение за
увеличение на мощността, фактически е установено по делото, че за
процесния период ограничението за трите ветрогенератора общо е до 7 MW.
Искане към НЕК, за сключване на договор за присъединяване е подадено
от ЕРП с № EBGG – 1135#5 от 01.06.2011г. Съгласно сключения между
„Енерго-Про Мрежи” АД и „Национална електрическа компания“ ЕАД
Предварителен договор № ЕП-106/15.04.2011г. за присъединяване на обект на
„Е.ОН България Мрежи към преносната електрическа мрежа“, като изискване
за промяна на параметрите за присъединяване на разпределителната уредба
СрН и електропровод СрН 20 20 kV „Конаре“ към уредбата СрН, собственост
на НЕК ЕАД, на 9 MW, необходимо за гарантиране нормалното
функциониране на централата /ветрогенераторния парк от три ВяЕЦ с
мощност от по 3 MW/, е предвидено преоборудване на килията с
необходимите нови съоръжения, подробно посочени в Раздел 2 „Условия за
присъединяване от предварителния договор.
Не е спорно, че към края на процесния период реконструкция на килия
„Конаре“ не е извършена и окончателен договор за промяна условията на
присъединяване между ЕРП и собственика на преносната мрежа не е сключен,
въпреки че ЕРП е осъществявало активни действия в тази посока, установими
от приложените към отговора писмени документи /искания, напомнителни
писма и др., датирани в периода 2011 – 2012г./.
На 30.09.2013г. между страните е сключен договор при Общи условия за
достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници
7
до електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД с №ПД-Д13-
224-10.10.2013г., по силата на чл. 1, ал. 1 от който ЕРП е поело задължение за
предоставяне на достъп и системни услуги на производителя за осигуряване
на нормални технически условия за работа на електрическата централа, при
спазване на техническите параметри на централата, определени съгласно
сключен договор за присъединяване с обща заявена мощност от 3 MW. В
договора за достъп няма уговорки за съществуване на ограничение на
генерираната номинална мощност, няма условия за достигане на мощност от 3
МW, съответно няма и поети задължения за извършване на ремонтни
дейности на съоръжения на електроразпределителното или
електропреносното предприятие.
С приетото по делото влязло в сила на 08.08.2023 г. решение №
260117/10.06.2021 г., постановено по т. д. № 322/2017 г. на ВОС,
„Електроразпределение север” АД е осъдено да изпълни задължението си по
чл. 1, ал. 1 от процесния договор за достъп с № ПД-Д13-224-10.10.2013г. да
осигури на „Уинд Стрийм” ООД безпрепятствен достъп до собствената си
електроразпределителна мрежа, на пълната инсталирана мощност от 3 MW на
ВяЕЦ с. Крупен, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и е отхвърлен като
неоснователен искът на „Уинд Стрийм” ООД срещу „Електроразпределение
север” АД с правно основание чл.82 от ЗЗД за присъждане на сумата от 276
747,55 лв., представляваща обезщетение за пропуснатите ползи в резултат на
забавата му да изпълни задължението си по чл. 1 ал. 1 от същия договор, като
осигури достъп на цялата инсталирана мощност на ВяЕЦ на „УиндСтрийм”
ООД от 3 MW, изразяващи се в разликата между стойността на
електроенергията, която би отдала, ако беше изпълнен уговореният по договор
достъп на пълната инсталирана мощност от 3 MW и действително отдадената
произведена електрическа енергия при ограничена присъединена мощност,
през периода от 16.03.2014 г. до 28.02.2017г., ведно със законната лихва от
19.06.2017г. (датата на завеждане на допълнителната искова молба в съда) до
окончателното заплащане.
Видно от представеното от ответника и неоспорено от ищеца
уведомително писмо №K-EDN-5591/01.09.2023г. (л.437), в изпълнение на
влязлото в сила решение в осъдителната му част, в хода на настоящия процес,
считано от 29.08.2023г. са извършени корекции в релейната защита във
възлова станция „Крис“ към извод Конаре. Направените промени са с оглед
осигуряване на достъп на „Уинд Стрийм“ООД до електроразпределитената
мрежа на пълната инсталирана мощност от 3 MW на ВяЕЦ с. Крупен.
От заключението по проведената по настоящото дело СТЕ се установява,
че в процесния период 01.03.2018 г. – 01.03.2021 г. е било наложено
ограничение в релейната защита на КРУ от страна на ответника на извода към
въздушната елекропроводна линия в размер на 7 МВ и е обхващало
производството едновременно и на трите присъединени към него ВяЕЦ, всяка
с мощност от 3 МВ, или общо за трите - 9 МВ. Това е препятствало
едновременната им дейност на максимална мощност. Според заключението е
липсвала друга обективна причина за наложеното от ответника ограничение.
Общото наложено постоянно ограничение в релейната защита на ГРУ от 2 МВ
не е могло да бъде поето изцяло от един ветрогенератор, защото никой от тях
не може да работи под 50 % от номиналната си мощност от 3 МВ т.е. под 1,5
8
МВ. Доколкото всяка от трите ВяЕЦ е с номинална производствена мощност
от 3 МВ, от техническа гледна точна най-целесъобразно е било общото
ограничение от 2 МВ да бъде разпределено поравно на два от
ветрогенераторите, а третият да работи без ограничение, както е процедирано
и в разглеждания случай. Сумата, която ищецът би получил за процесния
период 01.03.2018 г. – 01.03.2021 г., за количеството активна енергия, която
ВяЕЦ е могла да отдаде в електроразпределителната мрежа на ответника при
производствена мощност от 1 MW, която съставлява разликата над 2 MW до 3
MW, умножена по приложимата към съответния месец цена, без ДДС и без да
е приспадната 5% вноска към ФСЕС, възлиза на 283 296.81 лева. За
процесния период съоръженията от електроразпределителната мрежа са
имали капацитет да позволят отдаване на пълната номинална мощност на
енергията, произведена от присъединените в ГРУ Крис ВяЕЦ, в
електроенергийната система, без изпълнение на техническите изисквания за
присъединяване на ВЕЛ Конаре към преносната мрежа и изисканата
реконструкция на килия Конаре. Към момента на огледа от вещото лице
релейната защита в килия Конаре е подменена с цифрова посочна, като това не
променя пропускателната способност на съоръженията, а увеличава
надеждността и дава възможност за дистанционно управление на някои от
съоръженията. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че релейната
защита подменена след процесния период.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.82 от ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи наличието на облигационна връзка между него и ответника по
договорите за достъп и за присъединяване, по силата на които ответникът се е
задължил да осигури мощност от 3 MW при подаването на ел. енергия от
ВяЕЦ към електроразпределителната мрежа; качеството си на изправна страна
по договорите и анексите към тях; налагането на ограничение от ответника в
ГРУ в процесния период, непозволяващо използването на номиналната
мощност на процесната ВяЕЦ; настъпване на пропуснати ползи; сигурност в
увеличаването на ищцовото имущество; размера на вредите; предвидимостта
на същите при пораждане на облигационното правоотношение; причинно-
следствена връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. В тежест на
ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, вкл. изправността си по договора за присъединяване и анексите
към него и по договора за достъп; обстоятелството, че ограничаването на
генерираната мощност на ВяЕЦ произтича от уговореното с ищеца в анексите
към договора за присъединяване; наличието на съгласие между страните, че
ограничението ще отпадне и максимално допустимата генерирана мощност
ще бъде увеличена до инсталираната мощност след реконструкция от ищеца
на килия „Конаре“ в подстанция Генерал Тошево, собственост на НЕК;
възражението за съпричиняване на вредите поради наложено от ищеца
самоограничение.
В разглеждания случай по всички спорни по делото въпроси е формирана
сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по т. д. № 322/2017 г. на
ВОС. Източник на силата на пресъдено нещо е правораздавателната воля на
съда, изразена в диспозитива на съдебното решение, като същата се формира
9
по отношение на спорното материално право, индивидуализирано чрез
основанието и петитума на исковата молба. Предмет на силата на пресъдено
нещо не е само субективното право, откъснато от конкретния юридически
факт, въз основа на който се претендира. В основанието се включват всички
факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се
поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи
белези (правопораждащ факт, съдържание, носители). В този смисъл със сила
на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи
факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и
петитума на иска. Забраната за пререшаемост на спора, предвидена в чл. 299
ГПК, е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от делото.
Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на
едни и същи правопораждащи факти и по някои от споровете има вече влязло
в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи
факти съдът се е произнесъл окончателно.
С оглед на така изложеното, на основание чл. 297 и чл. 299 ГПК
настоящият състав се явява обвързан от фактическите и правни констатации,
изложени в решенията на трите инстанции по преюдициалния спор, по
отношение на правопораждащия фактически състав, което изключва
възможността за достигане до различни от възприетите в тях изводи.
С влязлото в сила решение по т. д. № 322/2017 г. на ВОС е прието, че до
въвеждане на чл.84, ал.2 от ЗЕ (нова, ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012г.) и сключването на 30.09.2013г. на нарочен договор за достъп,
конкретните условия за предоставяния достъп страните са уговаряли с
подписаните от тях три броя анекси – от 12.11.2010г., 10.01.2011г. и
10.05.2011г., с които първоначално е договорена максимално допустима
генерирана мощност от 5 MW общо за трите ветрогенератора, присъединени
към изход ГРУ Крис, увеличена на 6 MW с второто споразумение. В анексите,
като условие за увеличение на максимално допустимата генерирана мощност
до инсталираната мощност от 9 MW за трите централи, страните са поставили
извършването от ищеца на реконструкция на килия „Конаре“ в подстанция
Генерал Тошево. Прието е още, че анексите не са отпаднали със сключване на
договора за достъп от 30.09.2013г., нито са нищожни поради липса на предмет,
форма, поради противоречие със закона или поради друг порок, предвиден в
ЗЗД. По съображения, че и двете страни не са изпълнили договорените от тях
задължения по техническото обезпечаване изпълнението на процесния
договор, е прието, че в тежест на ответника не е възникнала отговорност за
вреди.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират върху
всички изброени елементи от фактическото основание на иска и са пречка за
преразглеждането им. Въпросите за валидността на анексите и обвързващия
им характер независимо от сключения впоследствие договор за достъп са
преклудирани от силата на пресъдено нещо. Липсват данни в рамките на
процесния период същите да са били изрично прекратени или развалени. Не
се твърдят и установяват новонастъпили юридически факти, непреклудирани
от силата на пресъдено нещо на решението по т. д. № 322/2017 г. на ВОС.
Вземанията предмет на двете производства почиват на абсолютно идентично
фактическо основание с изключение на периода, за който се претендират. Не
10
са представени доказателства за настъпила обективна промяна във
фактическото положение през време на процесния период и по-конкретно за
предприети от страните действия за сбъдване на предвиденото в анексите
отлагателно условие. В период от повече от десет години от фактическото
предоставяне на достъп и сключването на анексите всяка от страните не е
направила необходимото, за да изпълни поетите задължения съобразно
споразуменията, за да се преустанови временното ограничение, осъществено
по общо съгласие между ЕРП и производителите на ел. енергия. Изискуемата
за надеждността на съоръженията реконструкция на релейната защита на
килия Конаре е извършена едва през 2023г. след процесния период. Фактът, че
и преди преустройството съоръжението е имало капацитет да позволи
отдаване на пълната номинална мощност, е ирелевантен, при наличието дори
и на минимален риск за сигурността на захранването и функционирането на
електроенергийната мрежа в страната. Нещо повече, този факт не
представлява новооткрито обстоятелство, тъй като е съобразен при
постановяване на решението по т. д. № 322/2017 г. на ВОС и независимо от
това искът по чл.82 от ЗЗД е отхвърлен.
Налага се извод за неоснователност на предявения иск с правно основание
чл.82 от ЗЗД, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Формираният извод не се разколебава от факта, че с решението по т. д. №
322/2017 г. на ВОС преюдициалният иск за реално изпълнение по чл.79, ал.1
от ЗЗД е уважен. Това е така, тъй като решаващият мотив за отхвърляне на
иска по чл.82 от ЗЗД е наличието на договорно неизпълнение и на двете
страни и в частност на самия ищец. В този смисъл установеното със сила на
пресъдено нещо по иска по чл.79 от ЗЗД качество на ответника на неизправна
страна не е достатъчно да обоснове ангажиране на договорната му
отговорност за вреди. Основателността на иска по чл.82 от ГПК предполага
настъпване на уговореното от самите страни отлагателно условие за отпадане
на ограничаването на генерираната мощност на ВяЕЦ, което по делото не се
твърди и установява да е осъществено в рамките на процесния период.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в
размер от 8244 лв. с вкл. ДДС, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Уинд Стрийм” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.“6-ти септември“ 6А, срещу
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, Варна Тауърс-Е, иск с
правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 267 639,75 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като
разлика между стойността на отдадената и произведена ел. енергия от вятърна
електрическа централа, находяща се поземлен имот 001052 в с. Крупен, общ.
11
Каварна, обл. Добрич, при работа на генератора с мощност 2 MW за периода
от 01.03.2018 г. до 01.03.2021 г. и тази, която би отдала при мощност 3 MW,
претърпени поради неизпълнено задължение на ответника по Договор за
достъп №ПД-Д13-224-10.10.2013г. от 30.09.2013 г. да осигури на ВяЕЦ достъп
до електроразпределителната мрежа в пълен обем на номиналната
присъединителна мощност от 3 MW, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.03.2021г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Уинд Стрийм” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул.“6-ти септември“ 6А, да заплати на
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, Варна Тауърс-Е,
сумата от 8244 лева с вкл. ДДС, представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Национална електрическа
компания” ЕАД с ЕИК ********* със седалище гр.София и „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище гр. София, като
трети лица помагачи на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12