РЕШЕНИЕ
№ 2132
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110107141 по описа за 2021 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК, образувано по предявен по реда
на чл. 422 ГПК положителен установителен иск от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. *, срещу М. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 92,11 лв.
/деветдесет и два лева и единадесет стотинки/, представляваща сбор от дължими суми за
предоставени далекосъобщителни услуги по кл. № 56438000001, за периода 01.07.2017 г. –
01.11.2017 г., за което вземане са издадени Фактура № **********/01.08.2017 г., Фактура №
**********/01.09.2017 г., Фактура № **********/01.10.2017 г. и Фактура №
**********/02.11.2017 г. по сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД договор от 19.11.2016 г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с
договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението /03.11.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 261722/19.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 14050/2020 г. на ВРС, XVII с-в.
Разпореждането за връчване на препис от исковата молба, ведно с препис от същата с
приложенията към нея, са изпратени за отговор на ответника, който е уведомен чрез
работодателя си. Съобщението за насрочване на съдебно заседание също е връчено чрез
работодателя.
Нито в срока за отговор, нито в съдебното заседание е предприето оспорване.
Ответникът не се е явил в първото заседание по делото. Не е направено и искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на
ответника са били указани последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата и
неявяване в съдебно заседание.
В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че е придобил вземането си срещу
ответника по силата на сключена между него и „*“ ООД цесия от 01.10.2019 г., като
последният от своя страна е придобил вземането от „*“ ЕАД с договор за цесия от
16.10.2018 г. Излага, че е встъпил в правата на кредитора за вземането срещу ответника в
размер на 92,11 лв., което произтича от сбор от използвани, но незаплатени от длъжника
1
далекосъобщителни услуги, предоставени му по договор от 19.11.2016 г. Сочи, че за
дължимостта на сума са издадени фактури за периода 01.07.2017 г. – 01.11.2017 г. Излага
подробни аргументи за дължимостта на вземането и валидността на цесиите. С настоящата
искова молба упражнява правото си да уведоми длъжника за сключените договори за цесия.
Моли за установяване дължимостта на вземането и присъждане на разноски.
Подробно изложение на фактическите твърдения и правната квалификацията на
претендираните права са обявени в писмения доклад, връчен на страните с Определение №
6284 от 13.10.2021 г.
По същество с молба преди съдебно заседание ищецът е поискал от съда да постанови
неприсъствено решение.
Ответникът не е упражнил право на защита.
По делото са представени писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена,
за постигнати уговорки между праводателя на ищеца и ответника за съдържанието на
уговореното по Договор за мобилни услуги от 19.11.2016 г. Представени са и Фактура №
**********/01.08.2017 г., Фактура № **********/01.09.2017 г., Фактура №
**********/01.10.2017 г. и Фактура № **********/02.11.2017 г. за общия размер на
задълженията по тези договори, а именно сумата от 92,11 лв. за незаплатена цена за
ползвани далекосъобщителни услуги. Представени са договори, от които се установява, че
вземанията са прехвърлени на ищеца.
Ответникът не е оспорил тези твърдения, нито представените писмени
доказателства.
Претенцията за заплащане на дължими от клиента на търговеца по договор за
мобилни услуги ползвани далекосъобщителни услуги като стойности в процесните фактури,
съдът намира в значителна степен за вероятно основателна и следва да се уважи изцяло в
предявения размер, ведно с претендираната законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното заплащане на задълженията.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Съответно на направеното искане за присъждане на разноски, посочени по списък по
чл. 80 ГПК (инкорпориран в писмена молба), кореспондиращ на представени доказателства
за извършени от ищеца плащания по повод на водене на делото, ответникът следва да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер от 205 лв. за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 205 лв. за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните „*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, и М. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, че
ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 92,11 лв. /деветдесет и два лева и единадесет
стотинки/, представляваща сбор от дължими суми за предоставени далекосъобщителни
услуги по кл. № 56438000001, за периода 01.07.2017 г. – 01.11.2017 г., за което вземане са
издадени Фактура № **********/01.08.2017 г., Фактура № **********/01.09.2017 г.,
Фактура № **********/01.10.2017 г. и Фактура № **********/02.11.2017 г. по сключен
между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД договор от 19.11.2016
г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /03.11.2020 г./ до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №
2
261722/19.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
14050/2020 г. на ВРС, XVII с-в.
ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/,
представляваща извършени от заявителя разноски в заповедното производство и 205 лв.
/двеста и пет лева/, представляваща извършени от ищеца разноски в исковото производство,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра и преписи от него да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3